№ 86
гр. В., 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Амп
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ААТ
като разгледа докладваното от Амп Въззивно гражданско дело №
20241300500145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Г. В. с ЕГН
**********, като майка и законен представител на малолетното дете Н. А.а с ЕГН
**********, чрез адв.-пълномощник А. М. и със съдебен адрес: гр. В., ул.“ЦА II“№ ***
против Решение № 382/09.05.2023г., постановеното по гр.д. № 226/2023г., по описа на
РС – В. с което е отхвърлен предявеният иск за увеличение на месечната издръжка на
малолетното дете от 390.00 лева на 450.00 лева, считано от 13.02.2023г., като неоснователен
и недоказан. В останалата част решението не е обжлвано и е влязло в законна сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, поради необсъждане от съда на всички факти и обстоятелства по делото.
Излага се, че решение не било съобразено с висшите интереси на детето. В тази
насока посочва, че ВРС формирал неправилен извод, като приел, че не били настъпили
изменения на обстоятелствата, при която е била постановена последната издръжка. Навежда
доводи, че първоинстанционният съд не бил съобразил следните обстоятелства: размера на
инфлацията в България и Г.; процентното увеличение на цените на хранителните продукти в
Г. през 2022г. и 2023г.; нарастналата възраст на детето и неговите нужди; детето е ученик в
VI клас и са му необходими следните пособия - лаптоп, връзка с интернет, съвременен
тел.апарат; разходите за възникналото очно заболяване на детето, за което била закупила
диоптрични очила за 350лв.; недобросъвестното поведение на ответника, който бил осъден с
1
Присъда от 25.01.2023г. по НОХД № 1239/2022г на РС-В. за неплащане на издръжка; с
детето живеят на квартира и извършва разходи за консумативи и за заплащане на месечен
наем от 200 евро, съгласно приложения договор от 01.10.2022г.
Поддържа се, че по делото било безспорно, че ответникът е работел като шофьор на
международни тежко-товарни превози в Г. и притежавал необходимата правоспособност.
Жалбоподателката сочи още, че ответникът би могъл да упражнява тази дейност и в
България и да получава добри доходи, а в гр. С. би могъл да получава по-високо
възнаграждение от това в провинцията. Счита за неоснователно твърдението на ответника,
че заради пробационните мерки не можел да си намери работа.
Твърди се, че ответникът работи в сивия сектор и разполага с доходи, след като не
бил доказал, че е регистриран като безработен.
Поддържа се, че ответникът имал право на обезщетения за безработица от чужбина -
Г. или И. В тази насока се посочва, че от справката за пътуванията на ответника извън
България било установено, че почти 3 години бил в чужбина, където работел като
международен шофьор, за което представила и снимки.
Излага се, че във връзка с установяване реалните доходи на ответника била
направила искане с исковата молба, което не било съобразено от съда, а именно: Съдът да
укаже на ДСП- В., Отдел закрила на детето при изготвяне на Социалния доклад да направи
съответно проучване и запитване към Службата по заетостта в И.и Службата по заетостта в
Г. регистриран ли е като безработен ответника и получава ли съответно обезщетение за
безработица и в какъв размер, а така също да направят справки имал ли е сключени трудови
договори ответника в И.и Г. .
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и уважи изцяло предявения иск.
Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника по жалбата В. А. М. с ЕГН **********.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява, същата се
представлява от процесуалният си представител-адв.Ан.М., която поддържа жалбата,
представя справка за доходите на въззивницата и пледира за уважаване на жалбата.
Въззиваемият В. А. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява,
че той също е направил разход от 2000лв за операцията на детето, което не било споменато
от въззивницата. Въззивницата възпрепятствала контактите му с детето. Предира в насока
потвърждаване на обжалваното решение. Не претендира разноски по производството.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
2
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано по молбата на И. Г. В., като майка и законен представител на
малолетното дете Н. А.а, чрез адв. А. М. против В. А. М., с която е предявен иск с правно
основание по чл.150 СК за изменение-увеличение на определената месечна издръжка от
250.00 лева на 450.00 лева месечно. В исковата молба са наведени твърдения, че дължимата
от ответника първоначална месечна издръжка на малолетното дете Н. била в размер на
110лв. съгласно одобрено споруземение между страните по гр.д. № 1692/ 2016 г. по описа на
РС –В.. Впоследствие издръжката била изменена в насока увеличаването , като последно
присъдената на детето издръжка била в размер на 390лв., присъдена с решение по гр.д. №
1834/2020г. по описа на РС – В.. Наведени са твърдения за изменение на обстоятелствата
при които била присъдена последната издръжка от 390лв., като ищцата посочила:
нарастналата възраст на детето и увеличаване на разходите за задоволяване на нуждите на
детето с оглед възрастта му. Детето живее и учи в Г., където стандарта на живот и разходите
са по-високи от този в България. Детето се нуждае от допълнителни средства за лечение на
очно заболяване. За образованието на детето са необходими и същото се нуждае от
допълнителни пособия-лаптоп,връзка с интернет, съвременен тел.апарат. Ответникът работи
в транспортна фирма в Г., получава добри доходи и може да заплаща исканата издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорил е
предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са настъпили обстоятелства
обуславящи увеличаване на присъдената издръжка, а посочените от ищцата обстоятелства
били същите, като при определяне на последната издръжка. Посочи, че не може да заплаща
издръжка в по-висок размер. В тази насока сочи, че изтърпява наказание „Пробация“ в гр. С.
за не плащане на издръжка, живее на квартира под наем и поради това не може да си намери
постоянна работа.
Съдът констатира, че с разпореждане №753/03.04.2023г. първоинстанционният съд е
изготвил по делото доклад, на основание чл.312,ал.2 ГПК, РС-В. и е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указа, че в тежест на ищцовата страна е да
докаже, че нуждите на детето са се увеличили, както и възможността на ответника да
заплаща издръжка в искания размер. ВРС изрично е указал на ищцата-въззивницата, че не
сочи доказателства за твърдяното очно заболяване на детето и за доходите на майката. На
ответника е указано, че не сочи доказателства за твърденията си, че изпълнява посоченото
наказание в гр.С., както и за доходите си.
С разпореждането изрично е указано на страните, че могат да вземат становище по
доклада в едноседмичен срок от връчването му.
Видно от призовката по делото до ищцата /л.39/същата е получила препис от
3
разпореждането на 04.04.2023г. От данните по делото се установява, че ищцата не е
направила възражение по доклада.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по установената фактическа
обстановка от първоинстанционния съд, а именно, че: И. Г. В. и ответникът са родители на
детето Н. А.а, родена на 25.03.2011г.; детето и майката живеят в Г. на квартира, като
майката заплаща 200 евро месечен наем; през учебната 2022/2023г. детето Н. е била
записана ученичка в VI клас на Първо основно училище-Лептокария-Г.; с решение №
502/21.12.2017г. по гр.д. № 1911/2017г. по описа на РС - В., е изменена-увеличена
първоначалната издръжка от 110лв и ответникът е осъден да заплаща на малолетното си
дете Н. месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 18.07.2017г.
От приложеното гр.д. № 1834/2020г. по описа на РС- В. се установява, че с
постановеното по делото решение №479/20.10.2021г. размерът на издръжката е увеличен от
250.00 лева на 390.00 лева, считано от 09.10.2020г., като искът е отхвърлен за разликата от
390лв. до пълния претендиран размер от 450лв. От исковата молба по това дело съдът
констатира, че ищцата е навела твърдения за настъпили изменение на следните
обстоятелства, обуславящи предявяването на иска за изменение на издръжката: нараснала
възраст на детето, средства за лечение на очно заболяване „Детска,юношеска и пресинилна
катаракта ДО, нужда от пособия-лаптоп интернет връзка съвременен тел.апарат във връзка с
пандемията от ковид 19.
По делото е изготвен и приет социален доклад от Д”СП” – В.. Страните не са
оспорили данните изнесени в социалния доклад. Видно от доклада, социалният работник е
изготвил същия по данни на бабата по майчина линия - НС че детето е родено в Г. и било
отглеждано от двамата си родители до 2015г., когато се разделили. Понастоящем майката и
детето живеят в Г. и същата полага основни грижи за него. Детето страда от очно
заболяване, като са му били извършени две операции. Детето няма личен лекар в България.
Детето не поддържа връзка с бащата. Последният рядко контактува с детето. Съгласно
изнесеното в социалния доклад, между майката и детето е налице силна емоционална
връзка.
Относно трудовата заетост на родителите в социалния доклад е посочено, че майката
на детето е съдружник в малък минимаркет за напитки и закуски в Лептокария.
По отношение на бащата-ответника социалният работник посочва, че при разговор с
него, същият е заявил, че е загрижен за детето. Последните години е работил в И. но поради
здравословни причини, се е прибрал в България. Към момента живее в гр. С. на квартира, не
работи, тъй като изтърпява наказание „Пробация“ заради не плащане на издръжка на детето.
По делото е приложена епикриза издадена на вззиваемия-ответника от МБАЛ „Св.
П.“АД - В., отделение по Кардиология, от която се установява, че за времето от 07.01.2023г.
до 12.01.2023г., В. М. е бил на лечение в отделението с диагноза - ИБС - НАП акцелерирала,
АХ II степен. През 2017г. е прекарал инфаркт в Г., където му е поставен стент.
4
По делото е представена фактура от дата 09.03.2023г. от която се установява, че И. Г.
В. е закупила диоптрични очила на стойност 350лв.
По делото е приложено удостоверение №368000-3774/20.04.2023г. от ОДМВР-В. с
приложени справки, издадени за излизанията и влизанията в Република България за периода
от 01.01.2018г. до 19.04.2023г. за И. Г. В., Н. А.а и В. М.. В удостоверението е посочено, че
от 01.01.2007г.Република България е член на ЕС и след тази дата данните за пътуванията на
българските граждани са непълни, доколкото българските граждани се проверят на ГКПП
по метода „Анализ на риска“.
Видно от приложената към въззивната жалба декларация за данъчно облагане на
доходите на физически лица за 2022г. И. В. е декларирала месечна работна заплата в размер
на 1580.27 евро.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
5
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 150 от СК за изменение /увеличение/ на
издръжка.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавка към нея може да бъде изменена или прекратена.
За уважаване на предявения иск следва да са доказани от ищеца – въззивника в
настоящото производство следните кумулативни предпоставки на претендирания иск по чл.
150 СК – че въззиваемият-ответникът е негов родител, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на въззиваемия /ответник/ да дава същия и
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от
издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на
родителя/. При това изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение
за определяне на издръжката, преди предявяването на иска по чл. 150 СК.
От приложеното удостоверение за раждане на детето Н. А.а, съдът констатира, че
понастоящем детето на страните по делото е малолетно, същото е на 13г.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
В случая от последното изменение на дължимата от ответника месечна издръжка
увеличена с решение №479/20.10.2021г гр.д. № 1834/2020г. по описа на РС- В. на 390.00
лева, считано от 09.10.2020г., са изтекли 2г. и 7м. Безспорно е, че с нарастването на
възрастта на детето са се увеличили и неговите потребности - за храна, облекло, пособия и
издръжката му като цяло.
От данните по делото се установява, че трайно и съществено изменение на нуждите
на издържаното лице се обуславя единствено от нарасналата му възраст, която не е
значителна.
Действително от ответника не е оспорен факта, че детето е с посоченото очно
заболяване - „Детска,юношеска и пресинилна катаракта ДО но същият е оспорил
твърдението на ищцата, че се извършват разходи в тази насока, като лечението на детето е
6
безплатно.
От данните по делото, настоящият състав констатира, че от въззивницата-ищцата не
са ангажирани доказателства, установяващи извършени разходи за лечение на очно
заболяване на детето Н.. Представената фактура е за закупени диоптрични очила от майката
И. Г., но от нея не може да се формира извод, че очилата са за детето Н., доколкото не е
представена рецепта издадена на детето Н. от очен лекар за предписани диоптрични очила
или друг медицински документ в тази насока.
По делото не са ангажирани доказателства за закупени от майката И. Г. пособия-
лаптоп, заплащане на интернет, телефонен апарат или нуждата от закупуване на тези
пособия поради неразполагането с такива. Следва да се отбележи, че от исковата молба от
приложеното гр.д. № 1834/2020г. по описа на РС- В. се установява, че същите обстоятелства
са наведени, като основания за изменение на издръжката, които са взети предвид от съда
при постановяване на влязлото в сила решение №479/20.10.2021г. с което издръжката е
увеличена от 250.00 лева на 390.00 лева.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага. В
настоящия случай детето Н. е на 13-годишна възраст, ученичка в шести клас и нуждите й са
обичайни за деца на неината възраст. По делото няма данни, както е посочено по-горе, и не
са ангажирани доказателства за детето да се извършват разходи за задоволяване на
специфични нужди и потребности, свързани със здравословното му състояние, обучение,
образование и спортни дейности. В конкретният случай нуждите на детето са свързани с
разходи за храна, дрехи, обувки, и учебни помагала, разходи за лекарства при необходимост,
като не са ангажирани доказателства за извършени разходи в тази насока, медицински
грижи, културни потребности, развлечения. За ориентир на нужната издръжка на детето Н.
следва да се приеме минималния размер на издръжката, визиран в чл. 142, ал. 2 СК -
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Считано от 01.01.2024г. минималната работна заплата е в размер на 933 лв.
определена с ПМС №193/12.102023г., следователно минималната издръжка е в размер на
233,25лв. От представения пред първата инстанция социален доклад не се установява
наличие на данни за наличие на хронични или други заболявания при детето. По делото на
са ангажирани доказателства и не са доказани повишени разходи във връзка с лечение.
Липсват данни за ежемесечни разходи, свързани с твърдяното очно заболяване. По делото
липсват данни за доходите на майката И. В. за периода след депозиране на исковата молба-
13.02.2023г. Съгласно данните от социалния доклад майката И. В. реализира доход от
7
търговска дейност, като съдружник в минимаркет. От приложената декларация за данъчно
облагане на доходите на физически лица за 2022г. се установява, че И. В. е декларирала
месечна работна заплата в размер на 1580.27 евро.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловено и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Съдът констатира, че по делото от въззивната страна-ищцата не са ангажирани
доказателства от които да се установява възможността на ответника да дава издръжка на
непълнолетната Н. в претендирания размер от 450 лв. Видно от изготвения по делото
доклад, първоинстанционния съд е дал на ищцата-въззивницата изрични указания, по реда
на чл.312,ал.1 ГПК чл.146, ал.1 ГПК, че в нейна тежест е да докаже възможността на
ответника-настоящ въззиваем да заплаща издръжка в търсения размер. При липса на
доказателства за имущественото състояние и доходи на ответника извода е, че предявеният
иск за увеличаване на издръжката от 390лв. на 450 лв. е недоказан. Следва да се отбележи,
че приложената справка от ОДМВР-В. за излизанията и влизанията на ответника в
Република България не доказва по никакъв начин нито наличието на доходи, нито трудови
правоотношения. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и
размер с наведен довод, че е безработен и не получава доходи. От отговорите на ответника
по реда на чл.176 ГПК в първоинстанционното производство не се установява същият да е
направил признание да е в трудови правоотношения, или че получава някакви доходи и/или
обезщетения. От друга страна, по делото се установи влошаване на здравословното
състояние на въззиваемия-ответника, видно от епикриза издадена на вззиваемия-ответника
от МБАЛ „Св. П.“АД - В., отделение по Кардиология, същият страда от сърдечно-съдови
заболявания, като през периода 07.01.2023г. до 12.01.2023г. е бил на лечение с диагноза -
ИБС - НАП акцелерирала, АХ II степен. От същата епикриза се установява, че през 2017г. е
прекарал инфаркт в Г., където му е поставен стент.
При тези данни по делото, съдът намира, че за цялостната издръжка на детето Н. е
необходима месечна сума от 450.00 лева, за задоволяване на ежемесечните й нужди и
потребности, дори и при инфлационните процеси в страната. Родителите са относително
равнопоставени при разпределяне задължението за издръжка на непълнолетните им деца. В
случая заплащаната от ответника присъдена издръжка на детето Н. А.а в размер от 390лв., с
решение №479/20.10.2021г. гр.д. № 1834/2020г. по описа на РС- В., задоволя по-голяма част
от ежемесечните й нужди и потребности, като майката И. В. следва да поеме разликата от
60лв. В случая не са накърнени интересите на детето, доколкото заплащаната от ответника
издръжка е значително над минималната издръжка от 233.25лв., определена по чл. 142, ал. 2
СК - 1/4 от минималната работна заплата за страната/. Този размер на издръжката не е под
нормативно определения минимум, поради което не е налице нарушение на императивна
материалноправна норма.
8
Следва да се отбележи, че в процесният случай и търсещият издръжка-ищеца и
дължащият издръжка-ответника са български граждани, поради което приложимо е
българското право, а размера на издръжката следва да е съобразен със стандарта на живот в
Република България, а не този в Г..
Ето защо, възраженията на въззивницата за необходимост от увеличение на
издръжката поради това, че в Г. стандарта на живот е два пъти по-висок от този в България
са неоснователни.
Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция счита, че РС-В. правилно е
преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, и след като е съпоставил
нуждите на детето Н. и факта, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответника
има имущество и реализира доходи, правилно е отхвърлил исковата претенция за
увеличение на размера на издръжката, като неоснователна.
С въззивната жалба не са наведени възражения срещу решението в частта в която е
оставен без разглеждане иск за увеличение на месечната издръжка на малолетното дете в
частта от 250.00 лева до 390.00 лева, като недопустим и производството по делото е
прекратено в тази част, поради което съдът не следва да се произнася на основание чл.269
ГПК
По тези съображения окръжният съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК,
поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски и не е
представила доказателства за извършени такива, поради което не ѝ се дължат разноски.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 382/09.05.2023г., постановеното по гр.д. №226/2023г.
по описа на РС – В..
На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10