Р
Е Ш Е Н И Е № 260777 / 30.6.2021г.
гр.
П., 30.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1424 по описа на ПРС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Е.Н.Н. срещу „Топлофикация П." АД. Ищецът признава, че е имал
качеството потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. „***и
абонатен № ***. Твърди, че за доставката на топлинна енергия до този имот е
начислена сума в размер на 550,29 лева в периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014
г., както и 108,83 лева законна лихва за периода от 30.06.2012 г. до 27.03.2015
г. Твърди, че за посочените суми не са предприемани действия по изпълнение, но
същите се претендират от ответника.
Намира така индивидуализираните суми за
погасени по давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че същите не подлежат на принудително изпълнение.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за недопустими и неоснователни. Поддържа, че след
погасяване по давност на дадено вземане, същото продължава да съществува, като
същото не може да бъде защитено със средствата на държавна принуда и се
превръща в естествено задължение.
Намира, че възражението за погасяване на
вземането по давност е отбранително средство и не може да бъде ползвано като
основание за предявяване на иск. Приема действията на ищеца за злоупотреба с
право.
Намира иска за неоснователен, тъй като
не са налице предпоставките по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Намира претенцията за
недостатъчно индивидуализирана. Намира, че ищецът не е активно процесуално
легитимиран.
С оглед на изложеното моли съда да
прекрати настоящото производство като процесуално недопустимо, а в случай, че
разгледа делото по същество да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на ответника право на
принудително изпълнение и притезания, за посочените в исковата молба суми. Тази
норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда
правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки
отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано
от ответника право, съотв. – отрича се едно претендирано от ответника право и
решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца.
В конкретния случай с отричането на
посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако заявеното от ответника
вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за
ищецът е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, поради
което същите са процесуално допустими.
При отрицателния установителен иск
предмет на делото е отричаното право (вземане) на ответника и негова е тежестта
да установи пълно и главно отричаното право, че същото е възникнало валидно и
съществува поне до заявения размер. Следва да установи и материалноправния
ефект на прекъсването на погасителната давност в смисъла, заложен в чл. 116 ЗЗД
ако твърди същия.
По конкретните възраженията за
недопустимост на предявените искове съдът се е произнесъл с доклада по делото,
като е оставил същите без уважение като неоснователни.
По делото е приложена справка, издадена
от ответника, съгласно която ищецът му дължи посочената в исковата молба сума и
период за доставка на топлинна енергия до имот с административен адрес гр. П., ул. „***.
Ищецът е признал качеството си на
потребител на топлинна енергия, но не и размера твърдяното от ответника
потребление, като същевременно е въвел и възражение за погасяване на вземането
по давност.
Съдът приема, че от ангажираните по
делото доказателства не би могъл да се формира извод, че ответникът е изпълнил
своето задължение точно и с грижата на добрия търговец - че е доставил,
количеството топлинна енергия, остойностена в представената по делото
счетоводна сметка. Този документ е частен свидетелстващ с издател ответникът,
поради което не се ползва с обвързваща съда сила. В случая ответникът не
установи правопораждащите факти, на които основава твърдяното субективно
материално право, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие
на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се.
Само за пълнота следва да се посочи, че
оспорените в процеса вземания, дори да бяха доказани в своето основание и
размер, същите биха били погасени по давност и съответно недължими. Това е
така, защото в настоящия случай, вземането, представляващо главница за
доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по
см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна
давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният
давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна
лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното
в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни
вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
При съобразяване с горните изводи,
приложимо право, както и конкретната дата, на която отделните вземания са
възникнали съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия определящ изискуемостта на
всяко месечно вземане (прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ изтичането на тридесет дена
след края на отчетния период, то всяко едно от тях е погасено по давност към
датата на подаване на отговор на исковата молба, тъй като с предявяване на
отрицателни установителни искове, ищецът не прекъсва давността текла в негова
полза. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I г.о.
се приема, че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б.
"б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното
материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на
погасителна или придобивна давност, а не обратното. По делото не се установиха
действия на ответника, насочени срещу ищеца от естеството да бъде прекъсната
давността.
При тези обективни данни и правни
изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница са
погасени по давност. По отношение на задължението за заплащане на законната лихва
за забава върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок, поради което на основание чл. 119 ЗЗД същото е
погасено по давност.
При горния правен извод, предявените
искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати
разноските за платена държавна такса (50,00 лева) и процесуално
представителство на ищцовата страна. Своевременно заявеното възражение на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно,
доколкото размерът на уговорения от ищеца адвокатски хонорар от 300,00 лв., не надхвърля
минималния размер, съгласно относимата редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е.Н.Н., гражданин на ***, роден
на *** г., притежаващ паспорт № ***, издаден от полицейска паспортна служба ***-
РГ НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД сума
в размер на 550,29 лева – главница за топлинна енергия в периода от 01.05.2012
г. до 30.04.2014 г. относно имот, находящ се в гр. П., ул. „***, както и 108,83
лева законна лихва за периода от 30.06.2012 г. до 27.03.2015 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.“ АД да заплати на Е.Н.Н. сумата
от 350,00 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________