Определение по дело №565/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

7.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.09

Година

2010

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № .../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2009 г. по описа на Районен съд – В. Т. е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от М. С. Г., ЕГН ..., от гр. В. , ул. „К. ” № 2, В. А, А. 11 срещу С. Д. С., ЕГН .... от гр. В. Т., ул. „П.” № 11, В. Б, А. 6 за заплащане на сумата от 6 895 лв. /шест хиляди осемстотин деветдесет и пет лева/, представляваща полагащата и се по наследство част от сумите по влоговете на С. С. С. – бивш жител на гр. В. Т., по сметки № .... в Банка „Х.” , № ..... в Банка „Х. , № ....... в Банка „Х.” и № .... в „Е. ” . Със същото решение е осъдена М. С. Г., ЕГН ..., от гр. В. Т., ул. „К. ” № 2, В. А, А. 11 да заплати на С. Д. С., ЕГН .... от гр. В. Т., ул. „П.” № 11, В. Б, А. 6 сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски. С решението е осъдена М. С. Г., ЕГН ..., от гр. В. Т., ул. „К. ” № 2, В. А, А. 11 да заплати на С. С. С., ЕГН ....... от гр. В. Т., ул. „П.” № 11, В. Б, А. 6 сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направените по делото разноски. Горното решение е постановено при участието на третото лице – помагач С. С. С., ЕГН ....... от гр. В. Т., ул. „П.” № 11, В. Б, А. 6.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. М. Н. от ВТАК, като процесуален представител на М. С. Г. от гр. В. Т. против Решение № ../..2010 г., постановено по гр. дело № ../2009 г. по описа на Районен съд – В. Т..

В същата се прави оплакване, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Същото било постановено при нарушение на процесуалния закон, поради обстоятелството, че съдът се произнесъл по непредявен иск, а именно по чл. 59 от ЗЗД, вместо предявения иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, като неправилно приемал, че в случая не било налице мандатно правоотношение. Излага се, че решението на първоинстанционния съд било порочно и поради обстоятелството, че съдът приемал изцяло показанията на св. С. Й., като не съобразил, че същата е заинтересована от изхода на делото, тъй като живее на семейни начала с третото лице-помагач. Твърди се, че решението било порочно и поради обстоятелството, че съдът не приемал показанията на св. С. С., а в същите липсвало каквото й да е противоречие и била налице пълна категоричност. Порочно било решението на първоинстанционния съд, тъй като необсъждайки заключението на съдебно – счетоводната експертиза стигнал до неправилния извод, че не била засегната полагащата се част на ищцата. Излага се, че решението било постановено при нарушение на чл. 24 във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 и ал 2 от ГПК, тъй като били налице основания за отвод на съдебния секретар.

Направено е искане да се обесили съдебният акт и делото да се върне на друг състав на първоинстанцинния съд за произнасяне по предявения иск или алтернативно да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

В съдебно заседание процесуалният представител на третото лице - помагач е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № ../2009 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от М. С. Г. против С. Д. С. искове с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за сума в размер на 3 000 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че на 13.12.2005 г. в гр. В. Т. е починала нейната майка С. С. С., като след смъртта й нейни законни наследници останали ищцата, нейният брат – С. С. С. и бащата на ищцата – ответникът С. Д. С.. Твърди се, че слÕд смъртта си майка й оставила в наследство парични суми по нейни влогове в Банка „Х.” – клон „Н. ” – В. Т., както следва: по сметки № ..... в Банка „Х.” – 3 443.82 евро; по сметка № ......... в Банка „Х.” – 1 076.47 евро, по сметка № ....... в Банка „Х.” – 492.58 лева. След смъртта на майка си ищцата дала пълномощно на ответника от 23.12.2005 г. под рег. № ...по описа на Нотариус Д. Р. да я представлява пред банките в гр. В. Т., за да изтегли приспадащата й се част от влоговете на майка й. Твърди се, че ответникът – баща на ищцата изтеглил тези суми, но не се отчел на ищцата, въпреки исканията от нейна страна същият да даде сметка за нейната част и да й предаде същата.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 3 000 лв., представляваща 1/3 част от общата сума по влоговете, както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск, като неоснователен. Твърди, че договор за поръчка не е сключван, както и че ищцата били получила дължимата й сума.

С протоколно определение от 29.06.2010 год., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск в размер на 3 895 лв., като иска се счита предявен за сумата от 6 895 лв. вместо 3 000 лв.

С Определение № .../07.06.2010 г., постановено по в. гр.д. № ../2010 г. по описа на Окръжен съд – В. Т. е конституиран С. С. С. като трето лице – помагач на страната на ответника.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото заверено копие от Удостоверение за наследници № ../...2005 г. на Община В. Т. се установява, че С. С. С., б.ж. на гр. В. Т. е починала на 13.12.2005 г. като е оставила за свои наследници е оставила – С. Д. С. – съпруг /ответникът/ и С. С. С. – син /третото лице – помагач/ и М. С. Д. – дъщеря /ищцата/.

От приложеното по делото Пълномощно Рег. № ../...2005 г. на нотариус Д. Р., рег. № ..на Нотариалната камара се установява, че М. С. Д. /ищцата/ и С. С. С. /третото лице – помагач/ са упълномощили С. Д. С. /ответникът/ да получи полагащите им се суми от влогове, по сметки, водещи се на името на общия им наследодател С. С. С., б.ж. на гр. В. Т., разкрити в: Банка „Х.” - № ... в лева и № ... и № ... в евро и в Банка „H. Б.” - № ..... в щатски долари.

От обясненията на ответника по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че на 29.08.2007 г. дъщеря му е дошла на гости в неговото жилище, където в присъствието на С. С. и св. С. Й. е получила 6 500 лв., представляваща полагащата й се наследствена част от сумата по влоговете на С. С. С.

От показанията на св. С. Й. се установява, че на 29.08.2008 г., около 14:30 часа ищцата е дошла в дома на ответника, получила е пачка с пари, които е преброила, потвърдила е пред присъстващите, че всичко е точно, след което се е прибрала в дома си, за да подготви отпразнуването на рождения си ден.

От показанията на св. С. С. отрича възможността ищцата да е излизала от дома си на 29.08.2007 г. тъй като от сутринта двете с нея са започнали подготовката по посрещането на гостите за рождения ден.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че С. Д. С. /ответникът/ се е разпоредил с банкови сметки разкрити в Банка „Х.” /сега „У. Б.” /, филиал В. Т. с титуляр С. С. С. - № ....... – 1 076.76 евро – основание превод от с-ка към срочен депозит; № ....... – 493.75 лв. – платежно нареждане – контрагент С. Д. С.; № ......... – 3 449.72 евро – 1 726.36 евро – вътрешнобанков превод – контрагент С. Д. С. и 1 726.36 евро – вътрешнобанков превод – контрагент С. С. С.

От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно – счетоводна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че С. Д. С. е получател на сумата от 7 348.63 щ.д. по сметка в Банка „H.” /сега „У. Б.” / - № ... с титуляр С. . С.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2009 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2009 г. по описа на Районен съд – В. Т. е недопустимо.

Предмет на делото пред настоящия състав са обективно съединени искове по чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, касаещи три договора за поръчка – за всяка една от сметките по исковата молба - по сметки № ... в Банка „Х.” – 3 443.82 евро; по сметка № ... в Банка „Х.” – 1 076.47 евро, по сметка № ... в Банка „Х.” – 492.58 лева. Първоинстанционният съд обаче се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по съединени искове по чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите изцяло, което прави решението процесуално недопустимо. При обективно съединени искове не е достатъчно съдът само в мотивите да вземе отношение по единия и по другия иск. Съответното разпореждане следва да се постанови и в диспозитива.

На следващо място според настоящата инстанция допуснатото "изменение на иска" с протоколно определение от 29.06.2010 год. не отговаря на изискванията на чл. 214, ал. 1 от ГПК и е процесуално недопустимо. С молбата по чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът не е изменил фактите, от които извежда своето право, а е въвел нова претенция – по сметка № ....в „Е.” за сумата от 3 895 лв., която не са предмет на делото и която не е заявена с исковата молба. Изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК е допустимо при промяна в основанието /фактическите твърдения на ищеца чрез прибавяне или замяна на факти/ или в петитума на исковата молба, но не и едновременното им изменение, тъй като така се предявява нов иск, който няма нищо общо с първоначалния. Т. е., ищецът може да промени или фактите, на които се позовава, или отправеното до съда искане за защита. А основанието на иска са фактите, въз основа на които ищецът претендира своето право, а не самото право. Очевидно е, че тук ищецът не изменя фактическото основание, на което основава претенциите си, а предявява нов иск, който няма връзка с първоначалния.

Касае се за нов иск, който иск не е следвало да бъде приет за разглеждане от първоинстанционния съд под формата на увеличение на иска. Разгледаният недопустим иск, какъвто не е бил предявен, не е подлежал на разглеждане, поради което решението следва да се обезсили и производството по недопустимо изменения иск да се прекрати.

На следващо място първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск – чл. 45 от ЗЗД, след като е бил сезиран с иск по 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Великотърновският окръжен съд, в настоящия състав намира, че правното основание на иска се определя от съда въз основа на изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства. Посоченото от ищеца правно основание на предявения иск не обвързва съда. В конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал спорното материално право приемайки, че отношенията между страните се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване. От представеното по делото пълномощно, както и от твърденията на страните безспорно се установява, че отношенията между страните произтичат от сключения между тях договори за поръчка, следователно правното основание на предявените искове е чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че неправилно е допуснато и встъпване на третото лице – помагач и същото няма да бъде обвързано със силата на присъдено нещо на постановено решение, защото предпоставките на закона за неговото привличане не са били налице.

Гореизложеното налага извод за недопустимост на обжалваното Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2009 г. по описа на Районен съд – В. Т., поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо изменения иск следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на с´ора пред второинстанционния съд С. Д. С., ЕГН ... от гр. В. Т., ул. „П.” № 11, В. Б, А. 6 следва да бъде осъден да заплати на М. С. Г., ЕГН ..., от гр. В. Т., ул. „К. А. Б.” № 2, В. А, А. 11 сумата от 360 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2009 г. по описа на Районен съд – В. Т..

ВРЪЩА делото на Районен съд – В. Т. за произнасяне по предявения иск.

ПРЕКРАТЯВА производството, в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо изменения иск.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН ... от гр. В. Т., ул. „П.” № 11, В. Б, А. 6 да заплати на М. С. Г., ЕГН ..., от гр. В. Т., ул. „К. А. Б.” № 2, В. А, А. 11 сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.