РЕШЕНИЕ
№ 11673
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110136540 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:
Ищецът - ЗД „..." АД, в исковата си молба и уточнение на същата от 20.07.2022г. моли да се
осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 11 484,77 лева, обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът – ЗАД “...” АД, оспорва иска:
- оспорва вината на лицето, сочено като делинквент, а и
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Представеният протокол обвързва съда като фактология до доказване на обратното
от страната, която има интерес за това (през време на действието на договора за застраховка
и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил /застраховка „Каско”/ е бил
увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в исковата
молба като делинквент - чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на делинквента –
актът е подписан двустранно). Налице е оборима презумпция, за описаните в него факти: Р.
1
№ 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена сила
протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление
на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение.
Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната
доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото ПТП; също:
Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно
произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на
длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа
факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила
удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на
актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св. Р. и Д., участници в инцидента. От
показанията им се установява, че:
- св. Р.: участвал в ПТП през 2021г. Управлявал мотор когато се прибирал от работа по бул.
„Братя Бъкстон“. Колата пред него рязко завила на ляво и се ударил в нея. Движел с не
повече от 50 км.ч. Колата пред него дала мигач, но го видял твърде късно. Движението по
булеварда било двупосочно, а свидетелят се движел от „Околовръстното“ към центъра на
град София. Моторът се движи най-ляво до осевата лента – 30 см., колата се движела
отстрани (посоченото е във връзка с нормата на чл. чл. 82, ал. 3 от ППЗДП, цитиран по-
долу). Платното било достатъчно широко да се движат мотори, но колата дала мигач в
последния момент. Имало непрекъсната линия. Г-н Р. счита, че е виновен. Ударът при
мотора бил от дясната страна. При другия автомобил била задна лява врата, предна лява
врата и преден калник.
- св. Д.: управлявал л.а. марка „Мазда“, модел „ЦХ5“, с която слизал от бул. „Братя Бъкстон“
към „Цар Борис ІІІ“, а другото МСП, било мотор. Искал да направи ляв завой. Булевардът
бил задръстен и в двете посоки. Той е двулентов. Изчакал да му направят път, за да направя
ляв завой. В момента, в който се отворила възможност, тръгнал разко да прави завой и
тогава се случил инцидентът. В момента на ПТП-то бил спрял, тъй като било задръстено. В
2
такива случаи обикновено подавал мигач. Пресичал осевата линия, когато бил ударен от към
шофьорската страна. Обадили се на МВР. Колата можела да се движи.
Съдът кредитира изложеното и от двамата водачи.
Видно от справка в google, приложена по делото, действително по булеварда по който са се
движели и двата автомобила, има непрекъсната осева линия. Това обстоятелство е
общоизвестно.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- стойността на обезвредата по средни пазарни цени възлиза на 18 989,16 лева, като в
тази стойност не влизат тези описани в отговора. Автомобилът е гаранционен.
- всички пера на щетата, съобразно изложеното по-горе, са в пряка последица от
инцидента;
- стойността на предоставения заместващ л.а. за периода от 15.06.2021г. до
09.07.2021г., съизмерена със среден пазарен наем на превозно средство от същия клас, е
854,40 лева.
от правна страна:
1. Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на
моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя
само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума
по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 494.
Увреденият л.а. е завил в ляво на място, където такава маневра е била забранена (чл.
63, ал. 2 от ППЗДП).
За моторите обаче няма особени правила за движение. Те се подчиняват на същите
норми, важащи и за четириколесните МПС. По булеварда е имало двустранно задръстване.
Застрахованият при ответника водач е нямал право да задминава (дори и без да излиза от
неговото пътно платно), а още повече да се движи с около 50 км/ч. (арг. от чл. 15, ал. 3 от
3
ЗДП - броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато
няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на
недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние
между тях / изключение за двуколесни не е предвидено).
Мотористът е бил длъжен да се движи със съобразена с условията на пътя скорост, а
не с позволената: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
(чл. 20, ал. 2 от ЗДП).
Както бе посочено, имало е задръстване, като автомобилите почти не са се движели.
В тази обстановка водачът на л.а. е изчакал да се освободи място, за да му се предостави
възможност да завие, което логично предполага, че е дал мигач. Иначе, ако не бе
предупредил насрещно движещите се, просто не би се отворило място, за да извърши
маневрата. Самата маневра предполага леко навлизане в насрещната лента – арг. от чл. 82,
ал. 3 от ППЗДП. Предполага добросъвестно изпълнение на задълженията (дори и на
непозволена маневра), тъй като друго не бе установено, а това означава, че л.а. е започнал,
още към момента на подготовка за предсотящия завой, да препречва траекторията на
движение на мотора – т.е. би следвало да е бил видим.
От изложеното, съдът приема, че съпричиняването от страна на водача на л.а. е 20 %.
Дали л.а. е бил в движение е ирелевантно (а в случая е и бил), тъй като ПТП може да
се установи и само с гласно доказателства.
2. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие;
2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение.
В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане (чл. 429, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КЗ).
При тълкуване на нормата настоящият състав приема, че тя обхваща всички вреди
(цялата възможна гама от неблагоприятни последици), които са пряка последица от увредата
(дори не е нужно да са предвидими – арг. от чл. 51 от ЗЗД).
4
При деликтната отговорност, а тя е такава, тъй като в случая страните са само
заместени от съответните застрахователи по едно деликтно правоотношение, източникът на
вредоносния резултат и самата вреда представляват промяна в обективната действителност,
която е нежелана от увредения. Нарушеният от деликта интерес на кредитора е интересът от
запазване на статуквото, от отсъствие на промяна в действителността. Този интерес може да
бъде наречен отрицателен (негативен).
Нарушаването на негативния интерес изключва неизпълнението на предшестващо
облигационно задължение. Затова условно може да се приеме, че задължението за деликтно
обезщетение има първичен характер. Засягането на негативния интерес поначало се свързва
с неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, което е уредено в чл. 45, ал. 1
от ЗЗД - като всяко отрицателно изменение в материалната или духовната сфера на едно
лице, при което състоянието ù се влошава.
Обаче не всяко отрицателно изменение в материалната или духовната сфера на едно
лице е вреда. Вредата следва да се разбира като каквото и да е засягане на правнозащитени
блага.
При деликтната отговорност има и пропуснати ползи – арг. от чл. 51, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЗД. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага - намаляване на
стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски, възникване на задължения в полза
на трети лица и др.
МПС се закупува, за удобство (жизнен стандарт) и/или за търговска дейност.
Периодът през който собственикът е лишен от него, за да се ремонтира л.а., е хипотеза на
претърпяна загуба. Собственикът губи най-малкото въпросното улеснение да се движи със
собствен транспорт и е принуден или да намали стандарта си (ползване на градски
транспорт / таксита или дори ограничаване на пътуванията си), или да наеме заместваща
машина. Този резултат от деликта е най-предвидимата (бе посочено, че тази характеристика
дори не е необходима) последица от него.
В тази връзка и Решение № 260572 от 15.02.2022г. на СГС по в.гр.д. № 13371/2020г.
и Решение № 1670 от 15.11.2021г. на РС - Варна по гр.д. № 5559/2021г.
Изложеното е само за пълнота – никъде в отговора не се оспорва, че фактическият
състав за предоставяне на заместващ л.а., е налице (не е наведен и възможен довод относно
периода на ремонта). Оспорен е само размерът и стойността на детайли, което ищецът не
претендира.
3. относно Наредба № 24 отдавна съдебната практика е приела (и то напълно
непротиворечиво), че тя не може да се прилага, още повече по отношение на гаранционен
л.а. Този довод не би следвало въобще да се излага.
Така, според Решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС:
При вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Както в разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 18/10.11.2004г.,
5
така и в чл. 15, ал. 2 и 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. е предвидено, че при частични вреди
или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на
увреденото имущество се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. При определяне на
действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл. 203, ал. 2 КЗ/, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. При застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната
стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният
еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране. При определяне размера на
дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и
застрахователя в застрахователната полица съгласно чл. 203, ал. 1 и 4 КЗ (също Р. №
79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г., на ВКС, І т.о.; Решение №6 от 02.02.2011г.по т.д.№
293/2010г.на ВКС-ТК, І т.о.: С цитираното по-горе Решение № 79 от 02.07.2009 год. по т.д.№
156/2009 год. на ВКС-ТК, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР
№ 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, съставът на І т.о. се е произнесъл по същия правен въпрос,
приемайки, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага
корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност; също Решение № 37 от
23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г., т.к., І т.о. на ВКС.
Или искът е би бил изцяло основателен, ако не бе процентът съпричиняване.
Ищецът е платил сумата от 19 404,79 лева + 15 лева (ликвидационни разходи) =
19 419,79 лева – 20 % = 15 535,83 лева – 7 935,02 лева (платени извънсъдебно) = 7 600,81
лева. Искът е основателен за тази сума.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски и юрисконсултско
възнаграждение – 818,04 лева, съобразно уважената част от иска.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска (чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК) – 219,82 лева.
По компенсация ответникът дължи: 598,22 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, ЗАД “...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..., ет. 5, представлявано от Изпълнителен Директор - ... и
Изпълнителен Директор – ... чрез юрк. Асенова, e-mail: ..., да заплати на ЗД „..." АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, .., следното:
- сумата от 7 600,81 лева (седем хиляди и шестстотин лева и осемдесет и една стотинки)
лева, обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва, считано от
06.07.2022г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 11 484,77 (единадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири
лева и седемдесет и седем стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание
чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК,
- сумата от 598,22 (петстотин деветдесет и осем лева и двадесет и две стотинки) лева,
сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7