МОТИВИ
по НОХД № 30 238/09 г. по описа на РС - М.
Подсъдимият
Ц. И. Т. е обвинен в това, че на 05/06.08.2008 г. в гр. Златица, област С.
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – товарен бус марка “Форд”,
модел “Транзит” с ДК № xxxxxx от владението на Й. А. Г. xxx, без негово
съгласие, с намерение да го ползва – престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
Така
формулирано обвинението бе изменено от прокурора по реда и при условията на чл.287,
ал.1 от НПК. Съдът прие за допустимо подобно изменение и го прие излагайки
подробни доводи с определение от 10.07.2009 г..Приемайки новото обвинение, съдът
не е необходимо да се произнася по първоначално повдигнатото по чл.346, ал.2, т.1
вр. с ал.1 от НК, а именно вследствие на противозаконното отнемане да е била
причинена повреда на превозното средство на стойност 106 лева.
Прокурора поддържа измененото и прието обвинение.
В последното по делото съдебно заседание гражданския
ищец Й. А. Г. не се явява и не излага становище по предявения и приет иск.
Подс. Ц. И. Т. дава обяснения, не отрича, че е ползвал
чуждото превозно средство, но излага причините за това. Подс. Т. моли съда да
не му налага ефективно наказание лишаване от свобода излагайки причини от
семеен характер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано
бе и прието заключение по съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.
Т. е осъждан. Живее във фактическо съжителство със св. Х. К., имайки с нея едно
малко дете, но отглеждайки и това от предишен брак на св. К..xxx008 г. св. К., подс.
Т. и по – голямото им дете работели във фермата на св. Й. А. Г., xxx. Заради
намерен от подс. Т. мобилен телефон отношенията между подсъдимия и семейството
на св. Г. рязко се влошили до степен, че на неустановена дата подсъдимия бил
пребит от приближени на св. Г.. Заради причинените му увреждания подсъдимия
дошъл в гр. М. и се лекувал в болница. През това време св. К. и децата й били
подложени на психически тормоз от св. Г. и семейството му. Заради горното св. К.
извикала по спешност подс. Т. xxx, за да ги прибере. Подс. Т. отишъл при
семейството си и не след дълго на 05/06.08.2008 г. посредством товарния бус
“Форд Транзит” собственост на св. Г., подсъдимия и семейството му си
пристигнали в с. Д-р Йосифово, област М.. Още по пътя за гр. М. подсъдимия се
обадил на дежурния по ОДЧ при РУ на МВР М. и съобщил, че е взел чуждо МПС – во
от св. Г., за да прибере семейството си и, че има намерение веднага да го
предаде на органите на реда. Пристигайки в региона и след разтоварване на
багажа си, подс. Т. веднага отишъл в РУ на МВР М., където предал доброволно
чуждото превозно средство на св. Д. П.. За доброволното връщане на буса бил
оформен протокол за доброволно предаване от 06.08.2008 г..При предаването на
превозното средство същото било изправно и по него не били забелязани повреди
от св. П., в т. ч. от вида на впоследствие посочените от св. Г.. Заради заповед
на директора на ОД на МВР М. буса останал пред сградата на РУ на МВР М. без
надзор, в т. ч. и през нощта. Налагало се два три пъти същия да бъде преместван,
защото пречил на другите МПС – ва и на движението. За върнатия бус веднага било
съобщено на св. Г., но същия поради ангажименти не пристигал в гр. М. и не
прибирал превозното си средство. Св. Г. xxx едва на 24.08.2008 г., като пред
сградата на РУ на МВР М. св. З. оформил разписка за връщане на буса. В разговор
със св. З., св. Г. заявил, че една от гумите на буса е спаднала. Впоследствие
св. Г. установил, че 3 бр. гуми били спукани. На 10 км от гр. Враца пък
установил повреда изразяваща се в скъсан ангренажен ремък. Св. Г. накрая продал
буса в автоморга за 850 лева.
В
хода на образуваното ДП била назначена и извършена съдебно – оценъчна
експертиза, съгласно чието заключение стойността на посочените повреди от св. Г.
възлиза на 106 лева – 3 бр. спукани гуми и скъсан 1 бр. агренажен ремък.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът
обсъди и анализира всички доказателства по делото – показанията на св. К., св. Г.,
св. П. и св. З., протокола за доброволно предаване и разписка от 24.08.2008 г.,
обясненията на подс. Т.. Приемайки изменение на обвинението по чл.287, ал.1 от НПК, стана безпредметно съдът да се произнася по първоначално повдигнатото Т. за
престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК, респ. да има диспозитив в
тази насока и в присъдата. Очевидно е от събраните по делото доказателства, че
не се доказва подс. Т. да е причинил повредите по товарния бус, имайки предвид
не само неговите обяснения, но и показанията на св. К., св. П. и св. З.. Св. К.
живее във фактическо съжителство с подс. Т., но това по мнение на съда е
ирелевантно за обективните показания които даде, съдът дава изцяло В. на
показанията на св. К.. Съдът стори горното защото св. П. и св. З. на практика
потвърдиха посоченото от св. К. и подс. Т. в тази насока. Съдът не възприема
показанията на св. Г., в частта където счита, че именно подс. Т. е причинил
повредите по превозното средство. Установи се по делото, че процесното МПС – во
е било оставено доста време без надзор пред сградата на РУ на МВР М., при което
е било възможно съвсем други лица докато пристигне св. Г. да си прибере
превозното средство, да извършат установените по – късно от св. Г. повреди. По
никакъв начин, и най – вече чрез способите и средствата предвидени в НПК не е
доказано деяние по чл.346, ал.2, т.1 от НК с автор подс. Т.. Съдът дава изцяло В.
на обясненията на подс. Т. защото същите са в контекста на останалите
доказателства по делото.
Имайки предвид горното налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението по чл.346, ал.1 НК е доказано по несъмнен
начин.
Събраните по делото доказателства навеждат хипотезата
на чл.346а, т.1 от НК, а именно до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство е било върнато лично
от подсъдимия – последния още веднага пристигайки в гр. М. на 05/06.08.2008 г. е
сигнализирал органите на реда и е предал доброволно превозното средство пред
сградата на РУ на МВР М..
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия Ц. И. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 от НК:
-
на 05/06.08.2008 г. в гр. Златица, област С. противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – товарен бус марка “Форд Транзит” с ДК № xxxxxx от владението
на Й. А. Г. xxx без негово съгласие с намерение да го ползва, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно
превозно средство е върнато от подсъдимия
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл – подсъдимия Т. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са социални и битови – влошените отношения
между подс. Т. и семейството на св. Г., липсата на средства.
Имайки предвид горната фактическа обстановка и при
това тълкуване на закона съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Ц. И. Т. за
извършеното от него деяние по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 от НК, и му
наложи съответно наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия в периодичност не
по – малко от два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано
от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2
вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 НК, считайки, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнание и
съдействие за разкриване на обективната истина относно деянието, възникналата
спешна нужда за подсъдимия и семейството му да се приберат обратно в дома си, напускайки
фермата на св. Г..
Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия. При условията на
чл.55, ал.1, т.2, б. “б” НК съда заменяйки наказанието лишаване от свобода до
пет години по чл.346а, т.1 вр. с чл.346, ал.1 НК, наложи наказанието пробация. Съдът
не наложи други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от
обстоятелствата по делото. Съдът счита, че не са налице данни за налагане и на
друга пробационна мярка, а задължителните са достатъчни като отговарящи на
установената степен на опасност на конкретното деяние и личността на подс. Т..
Приложените по делото данни за съдимост на подс. Т. по мнение на съда не следва
да имат значение за индивидуализация на процесното наказание, защото за него е
важна степента обществена опасност и другите обстоятелства по чл.54 и сл. НК
относно конкретното деяние. При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане
степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена
опасност на подсъдимия, намирайки, че е съответно по вид и размер по смисъла на
чл.35, ал.3 от НК.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.346, ал.4 от НК и
не лиши подсъдимия от право да управлява МПС защото видно от служебно
изисканата справка от Сектор “ПП” при ОД на МВР М. / писмо № 11078/04.06.2009 г.
/ Т. е неправоспособен водач, респ. не притежава СУМПС. В аспекта на горното
известно е, че никой не може да бъде лишаван от право, което не притежава.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са съвместно
разглеждане устен граждански иск от Й. А. Г. против подс. Т. за заплащане на
сумата 106 лева обезщетение за имуществени вреди.
Съдът намери предявения и приет иск за ИЗЦЯЛО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото не се събраха доказателства, които да
доказват, че подс. Т. на 05/06.08.2008 г. противозаконно отнемайки чуждо
превозно средство с намерение да го ползва е причинил повреда на това превозно
средство, изразяваща се в спукване на 3 бр. гуми и скъсване на 1 бр. ангренажен
ремък. Затова и съдът намирайки изцяло за недоказан по основание и размер, отхвърли
предявения граждански иск от св. Г. против подсъдимия Т. за заплащане на
сумата 106 / сто и шест / лева обезщетение за имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът бе длъжен да се произнесе по приетия иск независимо
приетото изменение на обвинението.
При
условията на чл.189, ал.3 НПК съдът осъжда подсъдимия Ц. И. Т. да заплати по сметка на
ВСС сумите - 75 /седемдесет и пет / лева деловодни разноски и 5 / пет / лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: