Определение по дело №15/2021 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260048

гр. Варна, 25.01.2021г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН С.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията С. в. гр. дело № 15/21г., намира следното:

       Производството е образувано по подадени въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство, насочени срещу различни части на решение № 59/11.08.2020г., постановено по т.д. № 125 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Шумен, както следва:

       1.Въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр. София против решението в частите му, с които дружеството е било осъдено да заплати на С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И.,***, суми от по 45 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат им Ферхан Л.И., настъпила в резултат на ПТП, станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н 1098 ВК, на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното им заплащане; и дружеството е осъдено да заплати и разноските по делото – 7 308 лв. адвокатско възнаграждение и 7 200 лв. за деловодни разноски. Счита се, че решението в тези му части е неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Изразява се несъгласие с определения от съда размер на съпричиняването на пострадалия за настъпването на неговата смърт. Подробно са коментирани събраните по делото доказателства относими към този въпрос и се претендира, че приносът на загиналия е много по-значителен от 10%. Оспорва се и приетото от съда, че между ищците, на които са присъдени обезщетения и загиналият им брат е имало трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща като отношения рамките на общоприетите с оглед на родството. Не са били доказани и болки и страдания, които по интензитет и времетраене да са по-големи от обичайните. Поддържа се, че определените от съда размери на обезщетенията са силно завишени спрямо присъжданите от съдилищата при сходни дела. Поддържа се и възражението за наличието на лимит на отговорността на застрахователя, приложим съгласно § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ, тъй като следва да се взема предвид моментът на завеждане на претенцията, а не на сключване на полицата. Не се споделят и изводите на съда, че ограничението на отговорността по отношение на разширения кръг лица противоречи на практиката на СЕС и цитираното от съда решение, тъй като то касае смъртта на родител. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените от тези ищци искове, ведно с присъждане на разноските по делото.

       В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И., както и от другите ищци, които не са адресат на решението в обжалваните му от ответника части / З. Л. А., Р.Л.И., Е.Л.И. и З.Л.А./. С отговора се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че пострадалият не е допринесъл изобщо за настъпването на собствената си смърт, тъй като същият е бил пътник в каруцата, а от друга страна ответното дружество не е доказало същият да е знаел, че управляващият ППС негов брат е бил употребил алкохол и то в концентрация, която надхвърля допустимата от закона. В тази връзка се изтъква, че мотивите на наказателната присъда, които не са свързани със състава на престъплението, нямат доказателствена стойност в гражданския процес, поради което съдът недопустимо се е позовал на същите. Споделя се извода на съда, че ищците, на които са присъдени обезщетения, са надлежно материално-правно легитимирани да получат такива обезщетения, имайки предвид установената по делото изключителна емоционална близост с починалия им брат. Поддържа се, че правилно е приложена нормата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на присъдените обезщетения, както и е правилен извода на съда за неприложимост на нормата на § 96 от ПЗР на КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба на насрещната страна.

2. Въззивна жалба от З. Лютви А., Р.Л.И., Е.Л.И., З.Л.А., С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И. /навършил пълнолетие към настоящия момент/, всички представлявани от адв. Ат. Г. ***, против решението в частите му, с които съответно: исковете на първите четирима за присъждане на суми от по 50 000 лв. на всеки като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на брат им Ф., настъпила на 15.11.14г., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на смъртта до окончателното им изплащане, са били отхвърлени; исковете на вторите четирима са били отхвърлени за разликите между присъдените им суми от по 45 000 лв. до претендираните суми от по 50 000 лв. за всеки, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на брат им Ф., настъпила на 15.11.14г., както и в частите, с които са отхвърлени претенциите им за присъждане на законна лихва върху отхвърлените части по главния иск. Оспорват се изводите на съда, че между първите четирима ищци и техният брат не съществувала изключителност на емоционалната близост, надхвърляща обичайната такава за родствените им отношения, а за вторите четирима – че е било налице съпричиняване на смъртта от самия пострадал. Счита се, че събраните доказателства по делото касаят по еднакъв начин всички ищци, които са в еднаква родствена връзка със загиналия и са имали еднакви по вид и интензитет емоционално близки отношения. Относно липсата на съпричиняване на вредите са изложени съображенията, цитирани по-горе и в отговора на подадената въззивна жалба от втората група ищци. Относно претенцията за лихвите се сочи, че при отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от всеки от ищците отхвърлителни части и уважаване на главните искове в пълните им размери, то следва да се присъди и съответстващата им лихва за забава върху сумите на обезщетенията, считано от 15.11.14г. до окончателното им изплащане, както и съответните разноски за първата инстанция.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр. София, с която същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изводите на съда, за да постанови отхвърляне на исковете в съответните обжалвани от ищците части. Поддържа се, че от една страна няма как всички ищци да са били еднакво близки със загиналия, а от друга страна – че не са налице критериите за никой от тях, установени с ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС, които да ги легитимират като правоимащи лица. Поддържат се съображенията и аргументите, посочени във въззивната жалба на дружеството. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивните жалби са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за всеки от процесуалните представители, подали жалбите. Поради това същите се явяват допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито с.з.

Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно от това не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства.

       Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 17.03.21г. от 10.00 ч., за която дата и час страните да се призоват чрез процесуалните им представители.

       С оглед противоепидемичните мерки призоваването да стане по телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен от процесуалните представители електронен адрес чрез електронна поща.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: