Р Е Ш
Е Н И Е
№
260614 26.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIХ граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4820 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
********* против Р.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода **** г.
– *** г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 786.05 лева за собствен обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **. За
потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът
дължал и законна лихва, възлизаща на 102.42 лева за периода *** г. – **** г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното
количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, тъй
като в имота липсвало годно измервателно устройство.
Тъй като
задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № **/** г. по ч.гр.д. № 18577/2019 г. на ПРС,
ХVII гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в
едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли
претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва
исковете по основание и размер. Отрича се наличието на договор
между страните, качеството на потребител на ответника, предоставяне на
услугите, период и размер. Не бил ясен начина на измерване на потреблението. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18577/2019 г. по описа на
ПРС, ХVІІ гр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № ***/*** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми:
786.05 лева – главница, представляваща неплатена сума за
доставка на питейна и отведена канална вода за периода *** г. - *** г. за имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ** и 102.42 - обезщетение за забава за
периода *** г. - *** г., ведно със законна лихва от **** г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените
искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, както
и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла
на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за
изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства,
довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна
давност.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при
доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по
следните съображения:
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.
11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
По делото са представени Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД - гр.**** действащи за периода от *** г. и от *** г.
Съгласно чл. 8 от действащата
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай
отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени
от ДКЕВР Общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното
предоставяне на Общи условия на всеки отделен потребител.
Според чл. 3 от
посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо
място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на
чл. 2, ал.1 Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - ****.
От представените
по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № **, том **, рег. № ***, дело № ** от ***
г. на Нотариус при ***, вписан под акт № ***, том **, дело № ***/*** г. на
Службата по вписванията и копие от справка по лице, направена от Служба по
вписванията – ***, за периода от *** г. до *** г., се установява, че Р.С.М., М.
С. Ю., И. Д. Й. и А. С. Ч., са собственици по давностно владение, продължило
повече от десет години като фактическа власт и съзнание за индивидуална
собственост на недвижим имот, находящ ес в гр. ***, ул. „***“ № ***, ведно с
построените в имота едноетажна жилищна сграда с декларирана площ от 80 кв.м. и
всички подобрения в имота – се установява, че ответникът е един от
съсобствениците на имота, за който се твърди да са предоставяни ВиК услуги за
исковия период.
Ето защо, съдът приема, че Р.М. има
качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на
потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота. Следва да се
отбележи, че възраженията на ответника за дължимост на сумите, поради това, че
имотът е съсобствен и не било ясно кой съсобственик реално е ползвал имота, не
се споделят. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В
отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно
от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените
суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на
други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици
припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното и
доколкото ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи
плащане на предоставените услуги.
Съгласно чл.32 на
Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД -
гр. *** също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов
представител. По делото са представени копия от карнети, от които е
видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за
двама живущи.
Според показанията
на св. К. /***/ - ежемесечно правила посещения, но въпреки отправените покани
да бъде поставен водомер, действия не последвали. *** констатирал и събрал
данни от самите живущи, че в имота живеят двама обитатели, затова начислявал за
двама по Тарифа. Заявява, че когато минавала един месец, на *** г., водата била
спряна и затова не им начислявала нищо за този месец. През периода – от ** г.
до ** г., когато е минавала на отчет, сочи, че се е срещала с мъж, който се
представя за Р. и който е твърдял, че там живеят двама души. Съдът кредитира
показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да
ги опровергават.
Не могат да бъдат
споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и
правилно и не отговарят на изразходваната вода.
Необходимите данни се съдържат в
представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи
и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че
потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. В
карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни
посещения, а карнетите са редовно водени. От показанията на св. К. става
ясно, че същата е начислявала количество вода по описаната разпоредба за двама
обитатели. Този извод се потвърждава и от представените по делото писмени
доказателства – списък на фактури, в които количество начислявана вода е 10
кубика (т.е. 2 обитатели по 5 куб.м). Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно
потребените количества вода.
Отделно, вещото
лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се кредитира като
компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за
процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители
за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на
консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и
отведена вода.
В действащите Общи
условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се
съдържа изрично задължение на потребителите
да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за
което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира
/чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да
уведомява потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало
неколкократно/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на
едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна,
съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство
за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие –
начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и
ал. 5 от Наредба №4, потребителят
поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.
Горното не е
изпълнено, въпреки нормативните изисквания и указанията на инкасатора.
Според
разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода Общи
условия, месечното количество изразходвана
питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища,
като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
Видно от
карнетите, служебно начислявания са правени по 10 куб. на месец /без завишаване/.
Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да
постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно
положение, тъй като отговорността му не е била съответна, а са начислявани
количества като за двама обитатели.
За исковия период,
дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 17
лв. - 22 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в
никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни,
предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.
С оглед
изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане
на клаузите на
чл.23, ал.5 и ал.7
от Общите условия
на ищцовото дружество при
определяне на задълженията
на ответника за процесния период. Имало е реална консумация на вода,
която не е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият
дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.
Въз основа на описаните
доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се
установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК
услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на
предпоставки за записванията. Възраженията в отговора на исковата молба, макар
принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се
споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е
извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и
последващото й остойностяване.
Относно размера е
ангажирано заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в
куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти
за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и
дневниците на дружеството били надлежно заведени.
В чл. 31, ал. 2 Общите
условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги
в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което
задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на ВиК е такова за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на
абоната.
В конкретния случай - за периода ****
г. – **** г. /или за периода от началния търсен с исковата молба момент до три
години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство,
от когато исковата молба се счита предявена, а срокът прекъснат – фикция на чл.
422, ал. 1 ГПК, но като се вземе предвид падежът на задълженията/, сумата за
главница е погасена по давност. Експертът по с съдебно – счетоводната експертиза
е посочил, че за периода от *** г. до *** г., задълженията за главница възлизат
на 697.63 лева – главница, а за лихва - 79.58 лева, за периода от *** г. до ***
г.
Предвид изложеното, съдът намира,
че исковете са основателни за тези размери: 697.63 лева – главница за периода ***
г. – *** г. и обезщетение за забава за периода *** г. до *** г. /посочен в
заявлението и в исковата молба/ в размер на общо 79.58 лева.
Тези главни и акцесорни вземания
се дължат от ответника, защото не са погасени по давност, а основание за
плащането им е налице. За разликите над посочените суми до пълните претендирани
размери и периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй като задълженията са
погасени по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и
е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева– ДТ; общо 110
лева – депозити за експертиза и свидетел; 300 лева – възнаграждение за особен
представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната
фактическа и правна сложност. От разноските от общо 485 лева, по съразмерност,
за исковия процес на ищеца се дължат 424.26 лева.
Следва да се присъдят и разноски
за заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от
50 лева за заповедното производство. По съразмерност се
дължат 65.60 лева.
Ответникът не е сторил разноски,
поради което не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С.М., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и Канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември”
№ 250, следните суми: 697.63 лева (шестстотин
деветдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и
отведена канална вода за периода *** г. - *** г. за имот, находящ се в гр. ***
ул. „***“ № *** и 79.58 лева (седемдесет
и девет лева и петдесет и осем стотинки) - обезщетение за забава за периода ***
г. - *** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – *** г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 697.63 лева до пълния претендиран размер от
786.05 лева, за периода *** г. – *** г., както и акцесорния иск за разликата
над 79.58 лева до пълния претендиран размер от 102.42 лева, за периода *** г. –
*** г., като погасени по давност, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г. по ч.гр.д. № 18577/2019
г. на ПРС, ХVII гр.с.
ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми:
общо 424.26 /четиристотин
двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство и общо 65.60 лева /шестдесет и пет лева и
шестдесет стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство
по ч.гр.д. № 18577/2019 г. на ПРС, ХVІI
гр.с.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Кристина
Табакова
Вярно с оригинала.
ЕН