Р Е Ш Е Н И Е
№ 692
гр.
Хасково, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 544 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Р.В.Д. ***, против Решение №68/17.03.2022г., постановено по
АНД №55/2022г. на Районен съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление №21-1253-001817/05.11.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Хасково, с което на Р.В.Д., ЕГН ********** *** са наложени
две наказания: по т.1. за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, “глоба” в размер на 2000 лева
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и по т.2. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.
2 от ЗДвП, “глоба “ в размер на 10 лева.
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Касатора намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са основания за отмяна на процесното наказателно постановление. Сочи, че
в самото НП не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като
това съществено нарушение довело до объркване у жалбоподателя какво адекватно и
законосъобразно поведение да предприеме. Тези процесуални нарушения не били
обсъдени от районния съд. Имайки предвид изложеното в касационната жалба се
моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с
което да бъде отменено Наказателно постановление №21-1253-001817/05.11.2021г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково. В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Хасково в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че съдебното решение като
правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав
на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С решението предмет на касационна проверка Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №21-1253-001817/05.11.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Хасково, с което на Р.В.Д., ЕГН ********** *** са наложени
две наказания: по т.1. за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, “глоба” в размер на 2000 лева
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и по т.2. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.
2 от ЗДвП, “глоба “ в размер на 10 лева.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка на 22.11.2020 г., свидетелите С.
Щ. Х., на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково и О. Н.Ш., служител на
РУ на МВР – Хасково били на работа, като в рамките на провеждана специализирана
операция били установени в село К., обл. Х.. В около 21:45 часа забелязали движение по ПП I – 5 в
посока от град Пловдив към град Хасково на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“ с рег. № *******и в района преди бензиностанция „HRD“
го спрели за проверка на водача. Направило им впечатление, че в автомобила,
освен водача, чиято самоличност установили с представените документи, пътували
лице от женски пол, представило се като негова съпруга и дете – на задната седалка.
В хода на проверката от свидетелите било установено, че водачът в лицето на
жалбоподателя Р.В.Д. не съумял да представи контролен талон към свидетелство за
управление на МПС, а така също се държал притеснено. Тогава било докладвано на
ОДЧ за необходимост патрул на СПП при ОД на МВР – Хасково да окаже съдействие
на органите на РУ на МВР – Хасково, наложило се свидетелите Х. и Ш. да отведат водача
на спряното за проверка моторно превозно средство в сградата на РУ на МВР –
Хасково за извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози, а пътуващите с него лица, останали на място в
автомобила, управляван преди това от жалбоподателя. Впоследствие съпругата му
поела управлението на превозното средство до град Хасково. След като органите
на РУ на МВР пристигнали в сградата на РУ на МВР- Хасково и посочили Р.Д. като
водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *******, свидетеля К.
М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково го приканил да бъде тестван с техническо средство - Дрегер 7510 ARNA
0095 за употреба на алкохол, като след пробата техническото средство отчело 0
промила. След това жалбоподателят бил поканен да бъде тестван с техническо
средство Drug Test 5000 с номер ARMF – 0095 за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Д. обаче, въпреки, че не отрекъл да има качеството на водач
на МПС, след като вече бил тестван за употреба на алкохол, отказал, като с
оглед констатациите в хода на проверката, на същата дата, срещу жалбоподателя и
в негово присъствие, е съставен от свид. К. М., Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 479128 за нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а в съответната
предвидена за това графа вписал, че няма възражения и на същата дата получил
екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на
проверката междувременно, бил издаден талон за медицинско изследване № 082355
жалбоподателят да се яви в Спешно отделение при МБАЛ – Хасково, но в
съответното време, след извършена проверка от органите на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково било установено, че не се е явил да даде кръвна проба за
изследване за наркотични вещества или техни аналози.
На 05.11.2021г.
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Хасково издал Наказателно
постановление №21-1253-001817/05.11.2021г., с което на Р.Д. са наложени две
административни наказания – на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП “глоба”
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП “глоба” в размер на 10 лева.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като извършените от Р.В.Д. нарушения са безспорно установени и
доказани, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от
събраните гласни доказателства. Административните наказания са правилно и
законосъобразно определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона такъв, като правна възможност за намаляване на
наложените административни наказания не съществува, предвид фиксирания размер
на санкциите.
Така постановеното
решение е правилно.
Настоящият съдебен
състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушенията и
налагане на административните наказания. Съдът в съответствие с изискванията на
чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на извършените нарушения, както и тежестта на наложените
административни наказания.
От анализа на
доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора.
Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и
обсъдени доказателства. От показанията на полицейските служители в проведеното
съдебно заседание се установява, че именно касаторът е управлявал МПС, като е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер
Drug Test 5000 с номер ARMF – 0095. Издаден е и талон за медицинско изследване,
като Д. е отказал и да даде кръвна проба за химичен анализ.
Съдебният състав
намира за неоснователни възраженията в касационната жалба относно това, че
районният съд направил неправилна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поради което достигнал до грешния извод, че мястото на
извършване на нарушението по т.1 от НП е неточно посочено и описано от
наказващия орган. С посочването както в АУАН, така и в НП на наименованието на
пътя, за нарушителя е станало пределно ясно къде точно е извършено нарушението,
като по този начин не са нарушени неговите права да разбере в какво точно е
обвинен, за да организира адекватно защитата си. Осъщественият отказ
впоследствие в сградата на РУ на МВР - Хасково по никакъв начин не опорочава
процедурата, тъй като лицето е имало качеството водач, когато е бил спрян от
полицейските служители и именно в това му качество същият е бил отведен в
сградата на полицейското управление, за да бъде тестван от служител със
съответните компетенции. В тази връзка дадената от административнонаказващия
орган материалноправна квалификация на извършеното нарушение – по чл.174 ал.3,
предл. второ от ЗДвП, е правилна. Споделят се и изводите в обжалваното решение,
че се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, независимо по кой метод.
По отношение на
нарушението посочено в т.2 от НП правилно е възприел въззивния съд, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Съгласно чл.100, т.1 от ЗДвП водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Налице са съставомерните признаци на това деяние
както от обективна, така и от субективна страна /извършено е виновно/. Това
неминуемо влече санкционните последици на разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, съгласно която: наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи- контролен талон. Изрично в наказателното постановление
е посочено, че именно за непредставянето на този документ е наложена санкция на
жалбоподателя, като същата е в предвидения абсолютен размер от 10 лв.
С оглед
гореизложеното настоящата инстанция приема, че Районен съд Хасково е изследвал
и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, изпълнявайки задълженията
си, посочени в чл. 13 от НПК, а именно - че съдът в пределите на своята
компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина. Доказателствата, представени и събрани в хода на
проведеното административно-наказателно производство, са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност и така въззивният съд е достигнал до крайния правилен и
законосъобразен извод, че нарушенията, за които на касатора Д. е съставен АУАН
и съответно е издадено наказателно постановление, са извършени от него.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Хасково намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и
релевираните отменителни основания не са налице.
Въз основа на
изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на
районния съд, с което е потвърдено НП е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се остави в сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№68/17.03.2022 год., постановено по АНД № 55/2022 год. по описа на Районен съд
Хасково.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.