Решение по дело №4378/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3372
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20185330104378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3372                                      11.10.2018 г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                     ХV граждански състав

На единадесети октомври                         две хиляди и осемнадесета година

 

В  открито  заседание на трети октомври 2018 г. в следния състав:

 

                                                   Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Катя Янева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 4378 по описа за  2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.233, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от Б.Б.С. с ЕГН ********** и Х.А.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника  *** А.Я.Ш., съдебен адрес:*** против В.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: ***  за осъждане на ответника да опразни и предаде наето от него помещение – **************************************.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на **************************************. По силата на договор за наем от **** с рег. № *** от ***г. с нотариална заверка на подписите ищците  в качеството на наемодатели предоставили посочения недвижим имот на ответника- наемател. След изтичане на срока на договора за наем, а именно на ***г. ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 5.1, б. „б“ от договора за наем, като отказвал да освободи имота, дори и след като ищците му предоставили допълнителен едномесечен срок за това чрез изпращането на Покана за доброволно изпълнение вх. № *****г., връчена на ответника на ****г. от ЧСИ *********, рег. № *** на КЧСИ. С оглед изложеното се моли за уважаване на иска. Претендират и се разноските в процеса.

В хода по същество пълномощникът на ищците е направил искане за присъждане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на правоотношението, но предвид факта, че такъв иск не е предявен, то съдът няма да се произнася по такава претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът посочва, че не е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че към настоящия момент нито държи, нито владее имота. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. 

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Ищците твърдят, че собственият им недвижим имот бил ползван противоправно от ответника след прекратяване на договор за наем.

От представените доказателства се установява, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на ************ по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № ***** на ИД на АГКК, находящ се в ***************. Имотът бил придобит чрез договор за покупко – продажба, инкорпориран в НА № ******* г., вписан в СП – Акт  № ***, т.***, дело № **** г., дв.вх. регистър № ****. В нотариалния акт било уговорено между праводателите на ищците и ищците – купувачи, че за имота има сключен договор за наем с наемодатели продавачите, който договор запазва действието си до изтичане на срока му. По силата на договор за наем от *****г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *****г. по описа на *********, **** с район на действие РС – Пловдив, с рег. № *** на НК, праводателите на ищците  в качеството на наемодатели предоставили посочения недвижим имот на ответника- наемател. Срокът на договора изтекъл на **** г., като с изтичането му същият бил прекратен съгласно уговореното в чл.3.3 от договора за наем.

Ищците твърдят, че след изтичане на срока на договора за наем ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 5.1, б. „б“ от договора за наем, като отказвал да освободи имота, дори и след като ищците му предоставили допълнителен едномесечен срок за това чрез изпращането на Покана за доброволно изпълнение вх. № ****г., връчена лично на ответника на **** г. от ЧСИ *********, рег. № *** на КЧСИ Срокът за предаване държането на имота изтекъл на ****г.

От разпита на св. А.Д.А. се установи, че св. познава В.К. от м.септември миналата година, по повод на това, че имали отношения с жената, с която той живее на семейни начала и оттам се познавали и с него. Св. посещавал често адреса на ул. „*****“ № ***, защото имал закупен имот, на който в момента правел ремонт и седмично бил там 2, 3, 4 дни. Неговият имот се намирал на ул. „****“ № *** в гр. *** на *** жилищен етаж, *** етаж на сградата, апартамент ***. Знаел имота на ет. ***, ап. ***. Неговият апартамент бил долепен до ап. ***. Този *** в момента знае, че го обитават В.К. и К.Ч. Когато правел ремонта, идвали и непрекъснато му правели забележки за шума. Оттам знаел за отношенията и знаел, че живеят там. В.К. и понастоящем бил в имота. Последно преди 2-3 дни идвали в апартамента на св. да му правят забележки, че се вдига шум.

Съдът възприема показанията на разпитания св. като последователни, логични, незаинтересовани и основани на преки впечатления.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Страните по делото са се намирали в облигационна правоотношение по договор за наем, като ищците заместили в наемното правоотношение  предишните собственици на имота след придобиване на собствеността върху процесния имот. Установи се, че договорът за наем е прекратен с изтичане на срока му. Ищците предоставили допълнителен едномесечен срок на ответника да освободи имота и предаде държането му чрез покана за доброволно изпълнение, връчена чрез ЧСИ лично на ответника. В предоставения му срок, а и понастоящем ответникът продължава да упражнява държане върху процесния имот. При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи връщане на имота на наемодателите след прекратяване на договора за наем, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че предявените субективно съединени искове са основателни и следва да се уважат.

Ищецът претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 65лв. – държавна такса и 450лв. – адв. възнаграждение. Ответникът не претендира разноски.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА В.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, да опразни и да предаде на Б.Б.С. с ЕГН ********** и Х.А.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника  *** А.Я.Ш., съдебен адрес:***, на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, след прекратяване на договор за наем от ***** г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *** от **** г. по описа на *********, **** с район на действие РС – Пловдив, с рег. № *** на НК, сключен между П.Г.Я. и В.Х.К., държането на следния недвижим имот, а именно: *********, одобрени със Заповед № ******* г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.****, ул.***** № ***, ет. ***, ап. ***.

ОСЪЖДА В.Х.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Б.Б.С. с ЕГН ********** и Х.А.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника  *** А.Я.Ш., съдебен адрес:*** сумата от 65лв./шестдесет и пет лева/ – държавна такса и сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лева/ – адв. възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 17.10.2018 г., с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, като препис от него бъде връчен на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!

КЯ