Определение по дело №214/2021 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

16.09.2021 г.

Град

Кърджали

Административен

съд

състав

На

16.09.

Година

2021 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

214

По описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК във вр. с чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ.

Депозирана е жалба на пълномощника на Ю.Б., родена на *** г. в ***, гражданин на ***, против Заповед № 292з-1545/26.07.2021 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в РБългария на Б.Ю., притежаващ паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБългария.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целите на закона.

Излага съображения, че към подаденото заявление за предоставяне право на продължително пребиване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ жалбоподателят е приложил всички документи, изискуеми по чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ, чл. 14, ал. 1 и чл. 23 от ППЗЧРБ, включително и доказателства за осигурено жилище.

Независимо от това с оспорената заповед директорът на ОДМВР – Кърджали бил прекратил производството по предоставяне право на продължително пребиваване на С. Б., приемайки, че е налице основанието по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ. Счита, че така постановената заповед не съответства на целта на ЗЧРБ и противоречи на нормата на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ.

Въвежда доводи, че процесната заповед не е мотивирана, като административният орган не бил компетентен да извършва преценка възможно ли е чуждият гражданин да пребивава на адреса. Сочи, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Ю.Б., родена на *** г. в ***, гражданин на ***, против Заповед № 292з-1545/26.07.2021 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в РБългария на Б.Ю., притежаващ паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБългария.

Административният орган – Директор на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Кърджали, не представя становище по жалбата.

В хода на образуваното съдебно производство е постъпило писмено становище от пълномощника на жалбоподателката/вх. 1844/08.09.2021 г./, в което са развити подробни съображения относно нищожността и  незаконосъобразността на оспорената Заповед № 292з-1545/26.07.2021 г.

Съдът, след като се запозна с представените по административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.06.2021 г. Y. B./Ю.Б., гражданин на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, е подала Заявление с УРИ 292р-11433/л. 62 – л. 69/ до директора на ОДМВР – Кърджали, с което е поискала да й бъде предоставено право за продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ - „Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната”;

Към заявлението си жалбоподателят е приложил следните документи: Копие на *** национален паспорт серия ** № ***, издаден на 26.12.2019 г. на Y. B./Ю.Б., родена на *** г. в ***, *** – валиден до 29.12.2029 г./л. 73 – л. 74/; Декларация от ЕТ „***, ЕИК *** за предоставено жилите на адрес - ***/л. 79/; Извлечение от сметка в „Те-Дже Зираат Банкасъ – ***, удостоверяващо разкрита банкова сметка на B. Y./Б.Ю./л. 78/; Банково удостоверение с № ***/*** г./л. 86/, издадено от „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД, удостоверяващо разкрита банкова сметка на името на  Y. B., със салдо по сметката към 15.06.2021 г. в размер на *** лв.; Удостоверение от „Те-Дже Зираат Банкасъ – ***/л. 85/; Удостоверителен документ с № ***/*** г., издаден от Социално осигуряване – ***, ***, че Ю.Б. получава пенсия за възраст от 01.11.201 г., ведно с превод на български език/л. 75 – л. 77/; Копие на полица за задължителна медицинска застраховка от ЗД „***“ АД № ***, сключена от Ю.Б. за срок от 27.08.2021 г. до 26.08.2022 г./л. 80/; Копие от разрешение за пребиваване № ***, издадено на 26.12.2019 г. на B. Y./Б.Ю., валидно до 26.08.2021 г./л. 72/;

На 23.06.2021 г. служители в група „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали са извършили проверка на заявения от жалбоподателя адрес на пребиваване в ***, собственост на Б. М. Ч., при което са констатирали обстоятелството, че жилището се обитава от U. M., ЛНЧ ********** и U. S., ЛНЧ **********, продължително пребиваващи чужди граждани в Република България, които живеят на адреса като наематели от месец август 2018 г. След представената им снимка на лицето Y. B. заявили, че не познават лицето, за което били снети и обяснения от M./л. 46 – л. 47/. Снети били обяснения и от И. Г. А. – домоуправител и живущ в сградата, който заявил, че не познава жалбоподателя и не го е виждал в жилищния комплекс/л. 53/; За констатациите от проверката е била изготвена докладна записка с УРИ: 292р-12185/23.06.2021 г./л. 39 – л. 40/.

На 23.06.2021 г. е изготвено Съобщение с УРИ: 292000-8510/л. 37/, подписано от началник група „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали, адресирано до Б.Ю., с което същата е уведомена за извършената проверка на заявения адрес за пребиваване и резултатите от същата. На основание чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ е изискано от жалбоподателя, в 14-дневе срок да представи допълнителни документи – доказателства за осигурено жилище. В съобщението изрично е указано, че при неизпълнение на задължението за предоставяне н доказателства в указания срок, производството по предоставяне на продължително пребиваване ще бъде прекратено.

На 23.06.2021 г. съобщението е било поставено на таблото за обявления в група „Миграция“, съответно снето от таблото на 07.07.2021 г., за което са съставени съответните протоколи, обективирани на л. 38 от делото.

Съобщение с УРИ: 292000-8510 е било връчено на упълномощеното лице С. Б. на 23.06.2021 г. – л. 36/.

На 05.07.2021 г., чрез пълномощника В. М., Ю.Б. е депозирала до директора на ОДМВР – Кърджали уведомително писмо /вх. № 292000-9296 от 06.07.20201 г. – л. 14 – л. 15/, в което са въведени възражения относно правомощията на служителите на група „Миграция“ да извършват проверка на заявения адрес за пребиваване. Оспорила е изцяло твърденията, че кандидатът за пребиваване няма възможност да живее на адреса. Към писмото е представен договор за отдаване на жилище от 18.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите от 18.08.2020 г., рег. № *** на нотариус К. Д. 

Видно от заповед № 292з-1496/19.07.2021 г., със същата директорът на ОДМВР – Кърджали е упълномощил *** А. Т. Ч. – *** при ОДМВР – Кърджали, да го замества за периода от 21.07.2021 г. до 04.08.2021 г., като изпълнява правомощията му по чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, с изключение на тези по чл. 159 от ЗМВР.

Със Заповед № 292з-1545/26.07.2021 г., издадена от *** А. Ч., действащ за директор на ОДМВР – Кърджали, е прекратено производството по предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, на B. Y./Б.Ю., гражданин на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ . Заповедта е връчена на упълномощеното лице С. Б. на 28.07.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 197  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от последната страница на заповедта – л. 27, актът е връчен на адресата чрез упълномощеното лице, получило екземпляр от заповедта на 28.07.2021 г., като жалбата е подадена в канцеларията на ОДМВР – Кърджали на 10.08.2021 г., т.е. процесната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок.

След извършване на проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно преценката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав намира депозираната жалба за основателна, по следните съображения.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 11 от ПУДМВР, областните директори на МВР издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за чужденците в Република България.

По силата на чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ, директорът на дирекция „Миграция“, директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне право на пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. В този смисъл е и нормата на чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ, която регламентира, че директорите на дирекция „Миграция“, на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго.

Анализът на горните разпоредби обосновава извода, че произнасянето по заявление на чужденец, с което се иска предоставяне право на продължително пребиваване в Република България, включително и прекратяването на производството по реда на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, е от компетентността на съответния директор на ОДМВР, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощени от тях лица.

В настоящия случай оспорената Заповед № 292з-1545/26.07.2021 г. е издадена от *** при ОДМВР – Кърджали. В процесния акт е отразено, че издателят му е действал „за директор на ОДМВР“ съгласно Заповед № 292з-1496/19.07.2021 г.

Според настоящия състав на Административен съд – Кърджали, в конкретния случай не е налице надлежно оправомощаване на издателя на оспорената заповед от страна на директора на ОДМВР – Кърджали, поради което процесната заповед се явява издадена от некомпетентен орган, което обосновава нищожността й.

Във връзка с горното, видно от Заповед № 292з-1496/19.07.2021 г., със същата директорът на ОДМВР – Кърджали е упълномощил *** А. Т. Ч. – *** при ОДМВР – Кърджали, да го замества за периода от 21.07.2021 г. до 04.08.2021 г., като изпълнява правомощията му по чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, с изключение на тези по чл. 159 от ЗМВР. В заповедта липсва каквото и да е отразяване, че се делегират правомощия по реда на чл. 18, ал. 1, т. 11 от ПУДМВР  във вр. с чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ. Посочената норма на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР касае: ал. 3 -  провомощия на директорите на ОДМВР по осъществяване на общото и непосредствено ръководство на дирекциите, управление на човешките ресурси, координиране действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции, представителството на дирекцията като юридическо лице и отчет на дейността пред на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар;  ал. 4 – нормативно въведеното, че в изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на областните дирекции издават заповеди.

Предвид горните съображения, съдът намира, че представената по делото Заповед № 292з-1496/19.07.2021 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, не делегира надлежни правомощия на *** при ОДМВР – Кърджали по смисъла на чл. чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ и чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ, а именно, в качество си на оправомощено лице от директора на ОДМВР - Кърджали, да разглежда документите на чужденеца за предоставяне право на пребиваване, респ. да издава или отказва издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Република България. С други думи, за да е налице надлежно оправомощаване в случая, е следвало да в заповедта за заместване на директора на ОДМВР – Кърджали да бъде изрично отразено, че се делегират правомощия на началника на отдел „Охранителна полиция“ да се произнася по образуваните преписки по подадени заявления от чужденци за предоставяне право на пребиваване в Република България, каквото съдържание в релевантната заповед липса, което обоснова липсата на компетентност на издателя на оспорената заповед и обявяването й за нищожна. Компетентността е призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на нормативна уредба за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен, респ. некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Отделно от горното, за прецизност и относно въведените от пълномощника на жалбоподателката доводи, съдът намира, че следва да се изложат следните съображения:

Неоснователни са възраженията за нищожност на Съобщение с УРИ: 292000-8510/23.06.2021 г. Твърденията, че всички съобщения в производството по разглеждане на заявлението за предоставяне на право на пребиваване следва да се издадени от директора на ОДМВР, са необосновани и не намира опора в нормативната уредба. По аргумент от чл. 12, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ, заявленията за получаване право на продължително пребиваване се подават и съответно разглеждат в дирекция „Миграция“ или ОДМВР, поради което не съществува пречка началникът на група „Миграция“ да изготвя и подписва съобщения до заявителя за предоставяне на необходимите документи.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, съгласно която разпоредба: „Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане“.

По делото не е спорно, че Y. B./Ю.Б., гражданин на ***, е подала Заявление с УРИ 292р-11433/15.06.2021 г. до директора на ОДМВР – Кърджали, с което е поискала да й бъде предоставено право за продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.

Съгласно чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България/ППЗЧРБ/, за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и: документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия; документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията.

Горепосочената норма на чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ, регламентира, че за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ; документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път; доказателства за осигурено жилище; задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО; доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.

Цитираните текстове на ППЗЧРБ лимитативно сочат документите, които трябва да представи чужденецът, за да получи разрешение за постоянно пребиваване и обстоятелствата, които трябва да докаже, за да получи искането разрешение. Безспорно едно от тях да представи доказателства за осигурено жилище, респ. към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства. В конкретния случай към заявлението на жалбоподателя като доказателство за осигурено жилище е била представена декларация от Б. М. Ч./л. 79/, която в качеството си собственик на недвижим имот/като ЕТ „***/, намиращ се в ***, е декларирала съгласието си Ю.Б. и С. Б. да ползват жилището безвъзмездно, за неопределен период от време. Въз основа на така представеното доказателство за осигурено жилище, служители на група „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали са извършили проверка по адреса на жилището, с цел установяване на наличието на „осигурено жилище“ по смисъла на ППЗЧРБ. При осъществената проверка е констатирано, че обстоятелството, че жилището се обитава от U. M., ЛНЧ ********** и U. S., ЛНЧ **********, продължително пребиваващи чужди граждани в Република България, които живеят на адреса като наематели от месец август 2018 г. След представената им снимка на лицето Y. B. заявили, че не познават лицето, за което били снети и обяснения от M./л. 46 – л. 47/. Снети били обяснения и от И. Г. А. – домоуправител и живущ в сградата, който заявил, че не познава жалбоподателката и не я е виждал в жилищния комплекс. При така установеното по делото, е очевидно, че в конкретния случай Ю.Б., в качеството си на кандидат за предоставяне на продължително пребиваване на чужденец в Република България, не е представила към заявлението си доказателство, удостоверяващо обстоятелството, че има осигурено жилище в Република България. В този смисъл правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, началникът на група „Миграция“ е изготвил Съобщение с УРИ: 292000-8510/л. 35/, адресирано до Б.Ю., с което същата е уведомена за извършената проверка на заявения адрес за пребиваване и резултатите от същата. Посочено е, че жилището се състои от две стаи, в същото живее със семейството си друг чужд гражданин по силата на наемно правоотношение, който притежава предоставено право на продължително пребиваване в страната. При тези данни и с оглед преценената невъзможност жилището да се обитава от жалбоподателката, е изискано от Б., в 14-дневен срок да представи допълнителни документи – доказателства за осигурено жилище.

Съобщението е било връчено на упълномощено лице – С. Б. на 23.06.2021 г./л. 36/, както и залепено на таблото за обявления в сградата на ОДМВР – Кърджали на 23.06.2021 г. Предвид горното съдът намира, че в конкретния случай съобщението по чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ за предоставяне на допълнителни доказателства е надлежно връчено на адресата.

В предоставения срок, т.е. до 07.07.2021 г. от страна на Ю.Б., респ. от пълномощника В. М. е предоставен договор за отдаване на жилище от 18.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите от 18.08.2020 г., рег. № *** на нотариус К. Д.. Договорът има за предмет отдаване на стая от жилище, намиращо се в ***, с наемна цена *** лв., за срок от 6 години.

Безспорно е, че посоченият  в договора недвижими имот е идентичен с визираният в приложената към заявлението декларация – ап. 8, намиращ се в сграда, на ул., „*** в ***. Именно по отношение на това жилище е констатирано при извършената проверка от служители на група „Миграция“, че Б. никога не е пребивавала на адрес, че жилището се обитава от други граждани по силата на  наемни правоотношения от 2018 г., респ. че жалбоподателката не би могла да ползва жилището, поради което  административният орган е поискал допълнителни доказателства за осигурено жилище от Б.Ю. по реда на чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ.

Независимо от предоставените документи – горепосоченият договор за наем, органът е приел, че жалбоподателката не е изпълнила указанията на началника на група „Миграция“, да представи допълнителни доказателства за осигурено жилище, при което на основание чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ е прекратил производството по депозираното заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, на B. Y./Б.Ю., гражданин на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.

Настоящият състав счита, че след като на връченото съобщение за представяне на допълнителни доказателства за осигурено жилище, заявителят е представил допълнително такова, което не е било приложено към заявлението, а именно горепосочения договор за наем, то хипотезата на чл. 14, ал. 2, изр. последно от ППЗЧРБ не намира приложение. Тази хипотеза би била налице в случай, че бъдат дадени конкретни указания какви допълнителни доказателства са необходими и те не са представени или, в случай на общо дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, каквито и да са такива не са били представени в указания срок.  В конкретното административно производство са били дадени общи указания за представяне на допълнителни доказателства и след като такова е било предоставено, е било налице условието за произнасяне по същество по заявлението, респ. същото да бъде уважено или  отхвърлено, за което бъдат изложени мотиви от фактическа и правна страна, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

В заключение, съдът не споделя въведените в жалбата доводи, че административния орган не е компетентен да извършва преценка на възможността чуждият гражданин да пребивава на адреса. Както вече бе посочено по-горе, едно от изискванията на чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ е към заявлението да бъдат приложени доказателства за осигурено жилище. Анализът на това обосновава извода, че за чужденеца е необходимо към момента на получаване на разрешението да има реална възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което да е представил доказателства. В случая като доказателства за това са били представени декларация от собственика за даване съгласие за обитаване на имота и договор за отдаване на жилище, които обаче не установяват по несъмнен и категоричен начин изпълнение на законовото изискване. Именно това е било повод за органите на група „Миграция“ да извършат проверка на заявеното обстоятелство и изискат допълнителни доказателства за изпълнение на изискването на закона. Да се отрече правото на компетентните органи /дирекция „Миграция“ или ОДМВР/ да извършват преценка и проверка на заявените от чужденеца обстоятелства, би се явило в противоречие с приложимата нормативна уредба – чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, предвиждащ изрично възможността срокът за разглеждане и решаване на заявлението, при правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок, да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Аналогична възможност е предоставена на административния орган и с ал. 3 на чл. 14 от ППЗЧРБ. От своя страна разпоредбата на чл. 63 от ППЗЧРБ изрично предвижда, че компетентните органи, които вземат решение за предоставяне право на пребиваване, могат да изискват или да проверяват служебно и други документи и обстоятелства, свързани с правния статут на чужденеца.

Отново за прецизност следва да се отбележи, че представеният допълнително договор за отдаване на жилище касае имот, идентичен с този, визиран в декларацията към заявлението, относно който е констатирано несъмнено, че не е бил ползван и не би могъл да бъде ползван от Б. При преценката на релевантните по делото декларация и договор за отдаване на жилище, се констатират съществени, взаимно изключващи се изявления, което обоснова извода за фиктивно изготвен договор за наем и липса на воля от страна на наемодателя за предоставяне на имота в държание на жалбоподателката. В този смисъл в декларацията – л. 79, е материализирано съгласие на Б. Ч. за безвъзмездно ползване на жилището за неопределен срок от страна на Ю.Б. и С. Б., което е в съществено противоречие със съдържанието на договора за отдаване на жилище – л. 33, в който Б. Ч. е отдала една стая от същия имот на Б., за сумата от *** лв. за срок от 6 години. Това взето в съвкупност с обстоятелството, че декларацията носи дата на съставяне 14.06.2021 г., а договорът – 18.08.2020 г., води до обосновано съмнение дали въобще представеният договор е бил действащ към момента на представянето му – 06.07.2021 г.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде постановено определение, с което бъде обявена нищожността на Заповед № 292з-1545/26.07.2021 г., издадена от *** А. Ч., действащ за директор на ОДМВР - Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на пребиваване на чужденец в Република България, на B. Y./Б.Ю., гражданин на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.

Следва административната преписка да бъде върната на директора на ОДМВР – Кърджали, за ново произнасяне в административното производство, образувано по Заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България с УРИ 292р-11433 от 15.06.2021 г., подадено от B. Y./Б.Ю., гражданин на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, при което административният орган да извърши преценка и анализ на всички релевантни факти и обстоятелства, след което се произнесе съобразно изложените от съда мотиви.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно заявено искане за присъждане на разноски, такива не следва да възлагани в тежест на ОДМВР – Кърджали.

Съгласно ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/20219 г., не е допустимо обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта.

С оглед горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,

 

                                      

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № 292з-1545/26.07.2021 г., издадена от *** А. Ч., действащ за директор на ОДМВР - Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на пребиваване на чужденец в Република България, на B. Y./Б.Ю., гражданин на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.

ВРЪЩА административната преписка на директора на ОДМВР – Кърджали, за ново произнасяне в административното производство, образувано по Заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България с УРИ 292р-11433 от 15.06.2021 г., подадено от B. Y./Б.Ю., гражданин на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, при което административният орган да извърши преценка и анализ на всички релевантни факти и обстоятелства, след което се произнесе съобразно изложените от съда мотиви.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното производство.

 

                                                                                    Председател: