Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
гр. Перник, 05.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на прокурор Р.Р. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 426 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.К.С. с ЕГН **********, представляван от адв. Н.Х., със съдебен адрес:***, против Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи – Перник /ОДМВР – Перник/, за осъждането
на ответника да му заплати обезщетение в размер на 100000 лв. за нанесени
неимуществени вреди, от които:
1. 50 000
лева за нанесени вреди от незаконосъобразно задържане под стража – начален
момент на незаконосъобразното задържане под стража: 14.09.2018 г., около 21:00
часа, край на задържането: 15.09.2018 г. около 04:00 часа и
2. 50 000
лева за нанесени вреди от незаконосъобразни действия на служителите на
ответника, а именно: унижения, мъчения и изтезания, заплахи, с начален момент
на незаконосъобразните действия: 14.09.2018 г., около 21:00 часа, край на
незаконосъобразните действия: 15.09.2018 г., около 04:00 часа.
Ищецът сочи,
че е разследващ журналист към сайта „***“ и на 14.09.2018 г. получил информация,
че започва изнасяне на документи и унищожаване на доказателства, уличаващи
компанията „***“ в корупция и изплащане на комисионни на политици и държавни
служители. По този повод С., заедно с румънския журналист А.Б.***/намиращ се в
този момент в Б./, тръгнали с лек автомобил към Р.***ското
село Е.***. Стигнали до указаното им място около 20:50 часа и там видели голям
куп нарязани с машина документи, които тлеели. Докато се опитвали да спасят
каквото може от документите, от храстите изскочили двама души с бронирани
жилетки и пистолети, които започнали да крещят: „Лягай на земята, падни, ще
стрелям!“. Тъй като румънският журналист не разбирал български език, ищецът му
обяснил, че трябва да легнат на земята и да не мърдат. На хората с пистолетите
казал името си, обяснил, че са журналисти, че правят разследване, че са там по
работа и са уведомили ГДБОП. Не спирал да обяснява това и когато вече били
легнали в калта, като дори показал личната си карта и журналистическа карта.
Въпреки дадените обяснения, служителите на МВР им поставили белезници и
продължили да ги държат под прицела на пистолетите си. Отнели мобилните им
телефони и отказали да им дадат възможност да телефонират на когото и да било и
да се свържат с адвокат. Позволили им да се облекчат по малка нужда, но без да
им откопчаят белезниците и с насочени към тях пистолети. В калта С. и Б. лежали
около четири часа, докато не дошли няколко автомобила, а с тях и началника на
РУ – Р.*** и цивилни служители на ГДБОП, след което ищецът и колегата му били
закарани в районното управление на МВР в гр. Р.***.
В подкрепа
на твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис: Заповед за
задържане № 328зз-146/14.09.2018 г., Решение по административно дело № 502/2018
г. по описа на Административен съд – Перник и Решение по административно дело №
426/2018 г. по описа на Върховен административен съд.
Съдът, в
съответствие с разпоредбата на чл.130 от ГПК, е извършил проверка на
редовността и допустимостта на исковата молба. На основание чл.131, ал.1 от ГПК
той е разпоредил да се връчи на ответника препис от същата и приложенията към
нея. Със същото разпореждане му е било указано задължителното съдържание на
отговора, последиците от неподаване на писмен отговор в установения,
едномесечен срок и от несвоевременно извършване на други процесуални действия и
т.н.
Ответникът –
ОДМВР – Перник, в указания от съда срок, е депозирал отговор на исковата молба.
В него е изразил становище, че първият иск е предявен от надлежна страна срещу
надлежен ответник, доколкото Заповед за задържане № 328зз-146/14.09.2018 г.,
която е отменена като незаконосъобразна, е била издадена от служител на
длъжностно лице – мл.автоконтрольор в група ОП към РУ
– Р.*** при ОДМВР – П.***, към чиято структура административно, функционално и
йерархически той принадлежи. Относно втория иск излага, че във времевия
интервал, в който се твърди, че са нанесени вреди на ищеца, същият не е бил
задържан, доколкото от Заповед за задържане № 328зз-146/14.09.2018 г. се
установява, че периодът на задържане е от 21:00 ч на 13.09.2018 г. до 04:00 ч
на 14.09.2018 г. Отделно се прави възражение, че действията и мерките по
отношение на ищеца са взети от ГДБОП – структурно звено, съвсем различно от
ОДМВР – П.***, която е самостоятелно юридическо лице, поради което ОДМВР – П.***
не е пасивно легитимирана да отговаря по него.
Във връзка с
изложените твърдения, към отговора на исковата молба ответникът е приложил
писмени доказателства по опис и е поискал да бъдат приложени като доказателства
по делото материалите по адм.дело № 502/2018 г. по
описа на Административен съд – П.***.
В съдебните
заседания ищецът се явява лично и с адв. Н.Х. и
поддържа исковата молба.
В хода по
същество адв. Х. заявява фактическите и правни доводи
по спора и моли исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
Разноски претендира с исковата молба, но не представя списък на същите по чл.80
от ГПК.
Ответникът ОДМВР – П.***, чрез пълномощника си юрисконсулт З.В. оспорва исковете по
основание и размер по съображения, които излага в съдебно заседание и по
изложените такива в отговора на исковата молба. Счита същите за недоказани и
моли да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на алтернативност
излага становище за прекомерност на претендираното
обезщетение. Не прави искане за присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура - Перник, чрез прокурор Р. Р., счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни и недоказани и поради това следва да бъдат отхвърлени.
Алтернативно – в случай, че съда приеме исковете за доказани по основание,
счита че те са в необосновано завишен размер.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата
молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
От Заповед за задържане № 328зз-146/14.09.2018 г., издадена от мл.инспектор А.В.А.
/л.5/ се установява, че ищецът Д.К.С. е бил задържан за времето от 21:00 часа
на 13.09.2018 г. до 04:00 часа на 14.09.2018 г.
С Решение №
411/09.11.2018 г. /л.10/, постановено по адм.дело №
502/2018 г. на Административен съд – П., горепосочената заповед за задържане е
отменена като незаконосъобразна. Това решение е оставено в сила с Решение № 9338/18.06.2019
г. по адм.дело № 426/2019 г. по описа на Върховен
административен съд.
По делото
липсват каквито и да е доказателства, ищецът да е бил задържан повторно от
органите на МВР след освобождаването му в 04:00 часа на 14.09.2018 г., а още
по-малко да е бил задържан в периода, посочен в исковата молба: от 21:00 часа
на 14.09.2018 г. до 04:00 часа на 15.09.2018 г.
Събрани са
многобройни доказателства относно задържането на ищеца на дата, различна от
сочената в исковата молба, а именно: на 13.09.2018 г. Във връзка с изясняването
на случая, по повод постъпил в МВР Сигнал вх. № 812100-18237/18.10.2018 г.
/л.56/ от тогавашния омбудсман на Република България
М.М., със Заповед № 8121з-1441/08.11.2018 г. /л.51/
на министъра на вътрешните работи е разпоредена
проверка в ГДБОП и ОДМВР – П.***. В хода на същата са събрани сведения от
служители на МВР – от главен инспектор М. М. – ВПД началник на сектор в ГДБОП –
МВР /л.68 и л.88/, инспектор В. Г. – служител в ГДБОП – МВР /л.79/, инспектор И.Т.
– служител в ГДБОП – МВР /л.80 и л.89/, главен инспектор Д. К. – служител в
ГДБОП – МВР /л.83/, инспектор А.Т. - служител в ГДБОП – МВР /л.86/, полицейски
инспектор Ц. Ц. от отдел „ОДЦ“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР /л.90/,
както и от полицейски служители в РУ – Р.***: началника на районното управление
П. Д. /л.92/, Р. С. /л.94/, О. А. /л.95 и л.103/, Д. М. /л.96/, Асен Г. /л.97/,
Р. С. /л.98/, А. С. /л.99/, С. С.*** /л.101/, А.А.
/л.105/, И.С. /л.107/, А. К. /л.108/, А. Б. /л.109/, К. И. /л.110/, С. Х.
/л.112/, изготвени са докладни записки -
от инспектор И. Т.и /л.72 и сл. и л.74 и сл./, взето е впредвид
становището на Д. Б. - директор на Дирекция „Национален превантивен механизъм и
основни права и свободи на човека“ /л.58 и сл./ и т.н. Извършените действия и
констатациите са обективирани от комисията,
определена със заповедта на министъра на МВР, в Доклад рег. №
4575р-4379/05.12.2018 г. /л.39/.
Горепосочените
документи са приобщени към доказателствения материал
по делото.
В хода на
съдебното следствие, по искане на ищцовата страна, е
допуснат и разпитан в качеството на свидетел А.Б.***- румънски журналист, който
също е бил задържан от органите на МВР на 13.09.2018 г. /л.164/, и един
свидетел на ответната страна: А. В. А. – полицейски служител от РУ – Р.***
/л.166/, изготвил Заповед за задържане № 328зз-146/14.09.2018 г.
По делото е
изслушана и психолого-психиатрична експертиза, която, като неоспорена от страните, е приета
като годно доказателство. Същата се възприема от съда като компетентна и
безпристрастна. В заключението, вещите лица са констатирали негативна промяна
на психическото здраве на ищеца – леко протичаща преходна форма на
посттравматично стресово разстройство, последвано от развитието на разстройство
в адаптацията – също в сравнително лека форма на протичане, като са направили
уточнение, че се касае за последствия от задържането на 13/14.09.2018 г.
От правна страна:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на държавен орган и негови длъжностни лица при
изпълнение на административна дейност – незаконосъобразно задържане под стража
и незаконосъобразни действия на служителите на ответника по време на това
задържане.
Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Нормата прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди
със закон. Така извъндоговорната деликтна
отговорност на държавата и общините за вреди е уредена в Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който урежда
отговорност за дейността на администрацията /чл.1 от ЗОДОВ/, по който ред е
предявен и настоящият иск, и отговорност за дейността на правозащитните органи
/чл.2 от ЗОДОВ/.
Административен
орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК е орган, който принадлежи към
системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон. В този
смисъл е безспорно, че ответникът – Министерство на вътрешните работи, е именно
такъв административен орган. Същият е материалноправно
легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК. Съгласно чл.2,
ал.2 от ЗМВР е юридическо лице, а твърдените незаконосъобразни действия са
извършени от длъжностни лица, които се намират в служебни правоотношения с
него.
Конкретните
искови претенции на ищеца се основават на твърдения за незаконосъобразни
действия на ответника, от които за него са настъпили неимуществените вреди, а
именно:
1.
незаконосъобразно задържане в периода от 21:00 часа на 14.09.2018 г. до 04:00
часа на 15.09.2018 г.,
2. действия,
извършени в горния период: насочване на оръжие срещу него, поставяне на
белезници, отнемане на телефона му и възможността да осъществи връзка чрез
него, в т.ч. и с адвокат, създаване на усещане за страх чрез отправена му
закана, че: „ако някой тръгне да бяга, ще бъде прострелян в свивката на коляното
със стоп-патрон“, както и че е бил принуден да лежи с часове в калта с
белезници и е бил принуден да се облекчи по малка нужда със закопчани белезници
и в присъствието на другия задържан – А. Б.***, и намиращите се на място
полицейски служители.
В исковата
молба се твърди, че вследствие на посочените действия Д.С. е изпитал унижение,
мъчения, болки и страдания.
Тъй като деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, в тежест на ищцата /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан.
В конкретния
случай, съдът намира за недоказани предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй
като не се установи, ответникът – МВР, да е задържал незаконосъобразно ищеца в
посочения от последния времеви интервал /между 21:00 часа на 14.09.2018 и 04:00 часа на 15.09.2018 г./ или да е
извършил незаконосъобразни действия в същия този интервал, с които е причинил
увреждане на ищеца и те да са в причинно-следствена връзка с последните, а това
сочи на извода, че главните искове на Д.С. не са доказани по основание.
От материалите по
делото е безспорно, че ищецът е бил задържан на 13.09.2018 г. и освободен на
14.09.2018 г. в 04:00 часа, за което е била издадена Заповед за задържане рег.
№ 328зз-146/14.09.2018 г., която е отменена като незаконосъобразна по съдебен
ред. Няма данни, а още по-малко надлежни доказателства, за последващо
задържане на същото лице на 14.09.2018 г. от 21:00 часа и освобождаването му на
15.09.2018 г. в 04:00 часа, както се сочи в исковата молба. Няма и
доказателства за извършени спрямо С. неправомерни действия в сочения в исковата
молба период от време.
При разглеждане на
претенциите съдът е обвързан от конкретно наведените в исковата молба твърдения
и е длъжен да провери същите като събере доказателства за тях. Същият не може
да излиза извън рамките на своеобразното обвинение, формулирано от ищеца, нито
може да се произнася за друг период, за който няма предявено искане, а относно
съдържанието на исковата молба не може да дава указания освен по реда и при
условията на чл.129 от ГПК - ако констатира нередовности
в нея, произтичащи от неизпълнение на чл.127 от ГПК и липса на окомплектованост съгладно изискванията
на чл.128 от ГПК.
Предвид
възникналото съмнение относно периода, в който се твърдят причинените на ищеца
вреди, съдът, с Разпореждане от 16.07.2019 г. /л.24/ му е указал да отстрани
евентуалните нередовности в исковата молба, но с
Молба вх. № 2588/12.08.20119 г. той е потвърдил първоначално заявените искови
претенции.
С оглед всичко
гореизложено, настоящият съдебен състав намира исковете на Д.К.С. срещу ОДМВР –
П.*** за неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
Никоя от страните
не е поискала присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр.
с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 0и чл.236 от ГПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Д.К.С. с ЕГН **********, представляван от адв. Н.Х., със съдебен адрес:***, срещу Областна дирекция
на министерство на вътрешните работи – П. /ОДМВР – П./, за осъждането на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 100000 лв. за нанесени
неимуществени вреди, както следва:
1. 50 000
лева за нанесени вреди от незаконосъобразно задържане под стража – начален
момент на незаконосъобразното задържане под стража: 14.09.2018 г., около 21:00
часа, край на задържането: 15.09.2018 г. около 04:00 часа и
2. 50 000
лева за нанесени вреди от незаконосъобразни действия на служителите на
ответника, а именно: унижения, мъчения и изтезания, заплахи, с начален момент
на незаконосъобразните действия: 14.09.2018 г., около 21:00 часа, край на
незаконосъобразните действия: 15.09.2018 г., около 04:00 часа,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/