О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№............../11.04.2017 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.04.2017 г. в състав:
СЪДИЯ : М. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 865 по описа на ВОС за 2009 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба вх. № 6102/28.02.2017 г. от Т.П.Н. – синдик на „МАРИНА
БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД - гр. Варна, /в несъстоятелност/, за одобряване на
частична сметка № 3 за разпределение на осребреното имущество на длъжника.
В срока за одобряване на сметката са постъпили възражения както следва:
1. от Л.М.Б. /предишен синдик на дружеството/ вх. № 6352/02.03.2017 г. с
искане да се нанесе корекция в сметката на следните основания: изпълняваните
функции на синдик в периода 2010 – 2014 г. и с оглед решение на СК от
07.03.2014 г., влязло в законна сила и подлежащо на изпълнение, с което е
определено възнаграждение в размер на 4% от стойността на осребрените активи, а
именно сума от 28 048.28 лева. Изброява извършени от него действия по
опазване на масата, по изготвяне на оздравителен план и други. Моли да се
включи горепосочената сума в разпределението с ред на удовлетворяване по чл.
722 ал.1 т.3 от ТЗ.
2. от А.Д., в качеството й на пълномощник на кредиторите Херард С., А.Н.,
„Марина Съпорт” БВ, М.К., вх. № 7095/10.03.2017г. Съдържа идентично искане на
посоченото в т.1, а именно да се изплати дължимото възраграждение на предходния
синдик Б. в размер на 4% от продажната цена на осребрените активи. Възражението
също съдържа изчерпателни аргументи за дължимостта на възнаграждението както и
за извършените от синдика Б. действия по опазване и осребряване на масата на
несъстоятелността.
3. от „Банка Пиреос България” АД, вх. № 7646/15.03.2017 г. Счита, че
сметката е изцяло неоснователна и незаконосъобразна. Коментирайки решенията по
откриване производството по несъстоятелност, началната дата на
неплатежоспособност и приетите вземания на банката с ред за удовлетворяване по
чл. 722 ал.1 т.8 от ТЗ, сочи, че осребреното имущество, ипотекирано в полза на
банката, е продадено на банката. На 31.01.2017 г. между „Марина Блек Сий
Ривиера” ООД и „Банка Пиреос България” АД е сключен предварителен договор за
продажба на недвижимия имот по реда на чл. 718 от ТЗ след неосъществени
продажби по реда на чл. 717 от ТЗ. Твърди се, че страните са съобразили
изискванията по чл. 718 ал.4 от ТЗ и чл. 717д ал.2 от ТЗ и са се съгласили, че
цената по договора ще бъде заплатена от купувача след влизане в сила на
сметката за разпределение, в която синдикът на продавача е посочил каква част
от дължимата цена купувачът трябва да внесе за изплащане на вземанията на
другите кредитори на продавача и каква част се прихваща срещу вземането на
купувача.
Счита, че разпоредбата на чл. 646 ал.2 т.3 от ТЗ, действаща към 2010 г. не
била дала възможност на банката да реализира правата си за установяване на
обезпеченията в производството по чл. 694 ал.1 от ТЗ, от друга страна списъците
с приети вземания не се ползвали със сила на пресъдено нещо. Затова счита, че
синдикът и съда следвало при одобряване на сметка за разпределение да отчетат
настъпилите промени в приетите вземания, например в случаите на прехвърляне на
прието вземане. Кредитор можело да изгуби обезпечението и произтичащата от него
привилегия ако пропуснел срока за подновяване на залога или ипотеката. Сметката
за разпределение следвало да отрази тази промяна. Следвало да се зачетат и
промени във вземането – пълно погасяване, други промени в дълга и т.н. Затова
тъй като със ЗИДТЗ от 8.02.2013 г. били настъпили промени в законодателната
уредба в частта относно недействителността на сделките, то съдът следвало да
приложи новата повелителна уредба и да признае привилегията на банката, т.е. да
приеме, че се удовлетворява в ред 1-ви, а не в ред осми. Моли да се разпредели
сума в ред първи в размер на 696 534 лева в полза на банката, в това число
заделените 5 000 лева за разноски по несъстоятелността.
4. от „Акредитто” ЕООД, чрез синдика Цветан Мирчев вх. № 7757/16.03.2017 г.
Възразява се, че в сметката не е включено вземането на „Акредитто” под условие,
в случай, че банката се удовлетвори от собствения на дружеството имот за
задължения на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД във връзка с воденото т.д. №
1204/2015 г. и направеното от синдика признание на иска. Моли да се включи
сумата от 800 000 лева като условно вземане на „Акредитто” срещу „Марина
Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/.
5. от адв. А.Д. вх. № 7758/16.03.2017 г. срещу извършеното разпределение на
сума в размер на 111 861.22 лева в полза на НАП по реда на чл. 722 ал.1
т.7 от ТЗ като счита, че вземането не е предявено до утвърждаване на
оздравителен план. Законодателят не е предвидил възможност за предявяване на вземане
при и след отхвърляне на оздравителен план, следователно вземания след тази
дата не са включени в режима, предвиждащ макар и частично удовлетворяване.
Всички вземания извън публичните и то в хипотезата на чл. 722 ал.1 т.6 от ТЗ,
не подлежат на удовлетворяване. Участие на НАП е недопустимо след като е
получил пълно удовлетворяване при последното осребряване. Включените държавни
такси в частична сметка № 3 противоречи на КРБ, на международни договори.
Възразява се и срещу включеното под № 17 вземане за кредитора Евгерий А. в
размер на 23 921.25 лева. Предварителните договори не са развалени от
кредитора и същият не може да претендира реституция на даденото, т.е. връщане
на заплатените суми. Вземането било под отлагателно условие, което не се е
сбъднало към датата на изготвяне на частичната сметка.
Възразява се и срещу включеното под № 3 вземане на „Д. и синове” ЕООД като
вземане в размер на 9 000 лева по издаден изпълнителен лист. Вземането,
ако изобщо следва да остане в списъка е с място в ред 8.
На основание аналогични аргументи се възразява и срещу вземането на „Банка
Пиреос България” АД, включено под № 2 за сумата от 36 503.71 лева.
По всички възражения от съда е изискано становище на синдика Т.Н..
Със становище вх. № 10132/06.04.2017 г. по отношение на възражението по т.1
/номерация в настоящото определение/ синдикът счита, че е изготвил сметката за
разпределение, ръководейки се от списъка на приетите вземания. Моли ако съдът
приеме възражението за основателно да извърши корекция като включи вземането в
сметката и намали съответно размера на разпределените вземания на кредиторите
по т.4-20 /тези по чл. 722 ал.1 т.8 от ТЗ/, или ако се счете за необходимо да
се състави отделна сметка за разпределение моли да се намалят пропорционално
сумите по цитираните точки с цел да се заделят необходимите средства за
изплащане на окончателното възнаграждение. Обръща внимание на съда доколко е
налице поименно определяне на окончателното възнаграждение като счита, че
следва да се тълкува решението на СК, обективирано в протокола от 07.03.2014 г.
Със становище вх. № 10127/10.04.2017 г. синдикът счита за недопустимо
възражнието по т.2 /номерация в настоящото определение/ и моли да се остави без
разглеждане поради отсъствие на нормативно установено основание да се защитават
чужди имуществени права /в случая на адв. Б./.
Със становище вх. № 10128/06.04.2017 г. синдикът взема отношение по
възражението на „Банка Пиреос България” АД /т.3 от настоящото определение/.
Счита, че постановените от съда по несъстоятелността и от апелативния съд
определения във връзка с предходна сметка за частично разпределение са
задължителни за синдика, поради което и не се е отклонил от възприетото
становище, че банката е кредитор с ред за удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.8
от ТЗ. Намира, че след изменението на ТЗ през 2013 г. са постановени
многобройни съдебни актове за обезсилване на решения и прекратяване на всички
висящи производства по чл. 646 ал.2 т.3 от ТЗ. Това е имало за резултат един
вид „валидиране” и зачитане действието на обезпеченията, които при действието
на предходната редакция са били нищожни. Счита, че не е справедливо да се
отрече този ефект на изменението спрямо обезпеченията, приети за нищожни без
съдебен процес, какъвто е настоящия случай, при който спорът е бил отнесен до
съда, но производството е било прекратено. Счита, че следва да се съобразят
промените в ТЗ от 2013 г. при произнасяне по настоящата частична сметка за
разпределение.
Със становище вх. № 10130/06.04.2017 г. синдикът взема отношение по
възражението на „Акредитто” ЕООД /в несъстоятелност/ /под № 4 в настоящото
определение/. Намира възражението за недопустимо, тъй като възразилото лице не
е кредитор на дружеството в несъстоятелност. Не може да се съобрази вземане,
преди изобщо да се осъществено изпълнение върху ипотекирания имот. Моли да се
остави без разглеждане, респективно без уважение ако се приеме за допустимо.
Със становище вх. № 10129/06.04.2017 г. синдикът взема отношение по
възражението на адв. А.Д. в качеството й на пълномощник на кредитори на
дружеството в несъстоятелност, касателно вземания на трети креидтори /под т.5 в
настоящото определение/. Приема възражението за частично основателно. Сумите от
495.36 лева, неприети от предишния синдик Б. неправилно са включени в тази
сметка за разпределение. Вземанията на НАП по одобрените списъци са
111 365.86 лева, а не визираната в сметката 111 861.22 лева, в който
смисъл следва да се извърши корекция. Моли да не се преразпределя останалата
сума поради малкия й размер и същата остане за покриване на разноски. Намира
обаче за неоснователно даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 688 ал.3 от ТЗ
„..до утвърждаване на оздравителен план…”, който е релевантен само ако има
утвърден оздравителен план, какъвто в случая отсъства. Възражението по сумата,
задЕ. за кредитора А. е неоснователно, такова е и касателно вземането на „Д. и
синове” ЕООД, което е обусловено от влязло в сила решение на ОС Варна и сумата
е присъдена със съдебен акт. Вземането на „Банка Пиреос България”, доколкото
произтича от разноски по приключили с влезли в сила решения по чл. 694 от ТЗ
също следва да се признае.
Становището на съда по възраженията
/всички подадени в законоустановения срок/ предпоставя даване на отговор на
въпроса за параметрите, в които кредиторите могат да оспорват изготвената
частична сметка за разпределение.
Основанието, размерът на вземането както и привилегиите и обезпеченията се
заявяват от кредитора при предявяване на вземанията по реда на чл. 685, чл. 688
от ТЗ. Въз основа на заявеното и след преценка на основателност вземането се
включва в списъка на приетите от синдика на дружеството в несъстоятелност,
вземания. Всеки кредитор недоволен от посоченото в списъка, както и длъжника
може да възрази по реда на чл. 690 от ТЗ пред съда по несъстоятелността.
Възражението може да касае всеки от параметрите на предявеното вземане –
основание, размер, привилегии и обезпечения. Одобреният от съда по
несъстоятелността списък на приетите вземания действително не се ползва със
сила на пресъдено нещо досежно вида на вземането. Недоволният обаче от
определението по чл. 692 от ТЗ има право на иск по реда на чл. 694 от ТЗ,
включително за установяване на права по привилегията и обезпечението.
Ето защо, ако вън от изхода по споровете по чл. 694 от ТЗ, чиито решения се
ползват със сила на пресъдено нещо и се зачитат в производството по
несъстоятелност, не се повдигне от заинтересования кредитор спор за
установяване на вземането във всичките му части, одобреният списък е
задължителен. В същия не могат да се внасят от синдика корекции в процеса на
изготвяне на сметката за разпределение. Не може да прави такива и съда по
несъстоятелността в производството по одобряване на сметката за разпределение.
Съдът в настоящото производство извършва преценка доколко съдържащите се в сметката за разпределение
вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер,
съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв
е размера на получените при осребряването на имущество от масата на
несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между
отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените
плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична.
Следователно на настоящия етап кредитор може да възрази по реда за
удовлетворяване ако този, посочен в сметката не съответства на реда по списъка
на приетите вземания или на приетия ред /от гледна точка на привилегия и
обезпечения/ по влязло в сила решение по чл. 694 от ТЗ, с което са признати
съответните права на кредитора. Може да се възрази и по размера на вземането на
този етап ако размерът в сметката за разпределение не съответства на приетия по
списъка и останал за удовлетворяване или технически процентно изчислената сума
за разпределение е погрешна.
Да се „прехвърля” вземане от един в друг ред, въпреки че кредиторът не е
упражнил права по установяване на вземането си по реда на чл. 694 от ТЗ е
недопустимо поради отсъствие на нормативно основание. В този ред на мисли
твърдението, че с оглед действащата към 2010 г. разпоредба на чл. 646 от ТЗ „Банка
Пиреос България” АД е поставена в по-неблагоприятно положение от сега
действащата редакция по чл. 646 и сл. от ТЗ, при неупражнени права по чл. 694
от ТЗ, каквито е имала възможност да заяви, се приема за неоснователно.
Нереализирането на правата в преклузивния срок по чл. 694 от ТЗ стабилизира
правното положение на кредитора като хирографарен. Внесената законодателна
промяна в чл. 646 от ТЗ не променя горния извод най-малко защото защитимото
право на кредитора по установяване вида на вземането не следва от промяната в
закона, а е възникнало много преди този момент.
При горното възражението на „Банка Пиреос България” АД е неоснователно.
Уговорките между страните в предварителния договор по чл. 717д ал.2 от ТЗ
касаят начина и сроковете за плащането на сумата предвид качеството на банката
на купувач с прието вземане и са упоменати в изготвената частична сметка.
Неоснователно е по горните съображения, а именно във връзка с параметрите
на оспорването и възражението на адв. Д., действаща като процесуален
представител на част от кредиторите, касателно вземането на Е.А. /под № 17 в
сметката/. Неоснователно е и възражението касателно вземанията на НАП и „Д. и
Синове” ЕООД и на „Банка Пиреос България” АД, включени под № 1 до № 3 в частична
сметка № 3. Както съдът посочи, касае се за вземания, включени в допълнителни
списъци на приети такива и основанието и привилегията не може да се оспорва.
Друг е въпроса, че вземания могат да се предявяват и във фазата на
осребряването на активите на предприятието на длъжника ако оздравителен план не
е приет. Не на последно място, касае се за съдебно признати вземания по дела
срещу предприятието на длъжника и издадени изпълнителни листи по влезли в сила
решения в полза на съдебната власт кредиторите, чийто ред за удовлетворяване е
този по чл. 722 ал.1 .7 от ТЗ.
Възражението на адв. Д. като процесуален представител на кредитори, относно
необходимостта да бъде включена сума за окончателно възнаграждение на адв. Б.
се оставя без разглеждане. Кредиторът може да оспорва разпределението само в
частта, с която то накърнява негови права като кредитор на несъстоятелния
длъжник. Това е тази част, от която зависи степента на удовлетворяване на
неговите собствени вземания срещу несъстоятелния длъжник. Аргументите във
възражението отричат процесуално правната легитимация на чуждестранните
кредитори, представлявани от адв. Д. да оспорват сметката за разпределение на
това основание.
По възражението на адв. Л.Б. /бивш синдик на „Марина Блек Сий Ривиена”
ООД/, съдът намира следното:
При одобряване на частична сметка № 2 също е повдигнат спор касателно
дължимото възнаграждение на адв. Б. за периода на упражняване на функциите му
на синдик на дружеството.
Съдът е посочил в определението си по одобряване на сметката, че на
събранието на кредиторите от 07.03.2014 г. по т.1 от дневния ред е взето
решение за изплащане на окончателно възнаграждение на синдика в размер на 4% от
стойността на осребрените активи.
Съдът е възприел, че от една страна синдика е орган в производството по
несъстоятелността, чиито правомощия се прекратяват с приключване на
производството /чл. 736 от ТЗ/, от друга страна, този орган по
несъстоятелността може да бъде само конкретно физическо лице /чл. 655 от ТЗ/,
чиито правомощия в хипотези при освобождаването му преди приключване на
производството, могат да бъдат прекратени предсрочно, т.е. предсрочно да
прекрати дейността си.
Съдът приема, че съгласно чл. 661 ал.1 от ТЗ, синдикът получава за работата
си текущо и окончателно възнаграждение, т.е. получаването на възнаграждението е
обвързано с периода, в който синдикът извършва дейност, а не с приключване на
производството. Последното е и във връзка със регламентираните в чл. 664 от ТЗ
задължения на синдика при приключване на дейността си – представяне на
окончателен отчет за дейността, който може да бъде оспорен от новоназначения
синдик и другите посочени в разпоредбата лица. Т.е. под приключване на
дейността на синдика се визира приключване дейността на физическото лице
синдик, а не прекратяване правомощията на самия орган като такъв в
производството по несъстоятелност.
В контекста на изложеното съдът в определението си за одобряване на
частичната сметка № 2 е приел, че след като законът регламентира окончателното
възнаграждение да се дължи за извършена конкретно работа от даден синдик, след
като същото може да бъде определено от СК преди приключване дейността на
синдика и тази дейност може да бъде приключена очевидно преди приключване на
самото производство по несъстоятелност с оглед чл. 664 от ТЗ и в хипотези на
освобождаване на синдика, то моментът, в който това възнаграждение е изискуемо
е този на приключване дейността на физическото лице като синдик. На това
основание е приел за дължима сума в размер на 4% от стойността на осребреното
имущество от адв. Б. в качеството му на синдик.
Към момента са осребрени активи, но от новия синдик. Необходимо е да се
тълкува волята на СК относно взетото решение през 2014 г., т.е. дали
възнаграждението, определено като процент от стойността на реализираните активи
се дължи във всички случаи на конкретния синдик спрямо който е взето решението
от 2014 г. т.е. адв. Б., независимо от това кой синдик осребрява имуществените
права от масата на несъстоятелността или сумата е дължима ако лицето, за което
е гласувано решение действително е извършило осребряването на актива.
Съдът възприема втората хипотеза от гореизложените. Възнаграждението е
гласувано на СК на 07.03.2014 г. безспорно с оглед личността на синдика и обема
на изпълнената от него работа, а е възможно и като компенсация за по-ниския
размер на месечното възнаграждение. Възнаграждението е дължимо докато синдикът
изпълнява функциите на такъв и за извършената в периода, в който е синдик,
работа. Възнаграждението, в конкретния случай, доколкото е определено с оглед
личността, а не за синдика като орган на несъстоятелността, не преминава като право върху новия синдик.
Само адв. Б., комуто е гласувано окончателно възнаграждение на база
реализирани активи има право на сумата от 4% върху стойността на осребреното
имущество, но това, което той лично е осребрил. В този ред на мисли за
продажбата на имуществото, чиято стойност се разпределя в частична сметка № 3,
адв. Б. няма право на възнаграждение.
Възражението на „АКРЕДИТТО” ЕООД /в несъстоятелност/ е недопустимо за
разглеждане, доколкото лицето не е кредитор на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в
несъстоятелност/.
При отсъствие на влязло в сила решение по т.д. № 1204/2015 г. на ВОС и
изпълнение от банката спрямо имуществото на това дружество, няма настъпила
законна суброгация в права, респективно няма основание за внасяне на корекции в
сметката за разпределение чрез включване на сумата от 800 000 лева било то
и под условие.
Следва да се извърши корекция в сметката касателно сумата за кредитора НАП
до действително дължимите 111 365.86 лева по списъците за приети вземания
от 14.10.2015 г. и 13.02.2017 г. При тази корекция остатъкът от 495.36 лева
поради незначителния му размер спрямо вземанията на кредиторите от ред 8-ми, не
следва да се преразпределя в същия клас.
Водим от горното и на основание чл. 729, ал.1 от ТЗ
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА частичната сметка за
разпределение на „МАРИНА БЛЕЙ
СИЙ РИВИЕРА” ООД - гр. Варна, /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
предложена с молба на синдика с вх.№ 6102/28.02.2017 г., обявена в ТР на
07.03.2017 година по отношение на предвидените за изплащане вземания на
кредитори ПРИ СЛЕДНАТА КОРЕКЦИЯ:
ВЗЕМАНЕТО, посочено като първо по ред с кредитор НАП в общ размер на 111 861.22
лева по публични вземания за присъдени в полза на съдебната власт държавни
такси, респективно задЕ. сума за разпределение от 111 861.22 лева, да се
счита:
ОДОБРЕНО до размера от 111 365.86 лева, съставляващ пълния размер на дължимите
суми съгласно приетите вземания ЗА
ПРИСЪДЕНИ в полза на съдебната власт държавни такси, включени в списъците на
приети вземания, обявени в ТР на 14.10.2015 г. и 13.02.2017 г.
ОБЩ РАЗМЕР на разпределените с
частична сметка № 3 суми – 691 037.64 лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВАпС от длъжника или от кредитор в
едноседмичен срок от обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 729,
ал.2 от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :