Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
…. юни 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№297 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърденията на ищеца „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, в
исковата молба са следните:
На 29.10.2008 година между Изпълнителна А.по Х.
гр.София, в качество на възложител и „О.– Т“ ЕООД, ЕИК ******, в качество на
изпълнител, е сключен договор № РД – 26 – 196/29.10.2008, с предмет – осъществяване на денонощна охрана
на язовирите „Домлян“, „Пясъчник“, „Дяково“, „Панчарево“, Пчелина“ и
„Тополница“, при уговорено ежемесечно възнаграждение в размер на 21 000лв
без ДДС и с ДДС – 25 200лв, платими на всяко 15-то число от месеца,
следващ изпълнението. С допълнително споразумение от 19.02.2010 година
договореното възнаграждение е изменено от 25 200лв с ДДС на 17 640лв
с ДДС. Поради структурни промени, регламентирани с чл.2, ал.3 на ПМС №95/18.05.2010,
Министерството на З.и Х.е поело правата и задълженията на ИАХ като възложител,
въз основа на което със споразумение от 17.01.2011 година настоящият ответник –
М.на З., Х.и Г. е станало страна по
договора. Със Заповед № РД – 09 – 161/17.03.2011 година министърът на З.и Х.е
възложил на „Н.С.“ ЕАД дейностите по стопанисването, поддръжката,
експлоатацията, опазването и мониторинга на 21 броя комплексни и значими
язовири, които са публична държавна собственост, част от които са и
горепосочените язовири, предмет на договора. Със спогодба № Д – 53 –
93/12.04.2012 година, подписана от „Н.С.“ ЕАД и „О.– Т“ ЕООД, ЕИК ******, е признато възлагането на охраната, правоприемството и са регламентирани и
установени неплатените парични задължения за периода до 31.12.2012 година. Изпълнителят
е продължил да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора. За периода
на изпълнение на тези задължения изпълнителят, с оглед на факта, че договор не
е сключен с МЗХГ, което е принципал на охраняваните обекти, е осъществявало
своите задължения на основание института на гестията. Това е така, тъй като
дейността му е била насочена към запазване съществуване на обектите и че това, че
без охрана същите биха погинали или състоянието им би се влошило, като е
предотвратило загуби за собственика от разрушаване или погиване на имотите. Извършваната
охрана е била приета и одобрена с 6 броя писмени приемателни протоколи от
14.02.2014 година, с които охраняваните язовири са били предадени на „Н.С.“
ЕАД. Приемането на извършената работа без забележки е породило задължение за
МЗХГ да заплати извършената работа по охрана на тези обекти. Ищецът твърди, че
за периода от август 2013 година до 14.02.2014 година има вземане в общ размер
на 114 600лв без ДДС, каквато е била договорената цена на дължимото
възнаграждение. Заплащане на тази сума не е извършено от ответника, независимо
от отправените му покани от страна на изпълнителя.
Ищецът твърди, че е придобил това вземане на
изпълнителя в резултат на договор за цесия от 20.07.2018 година. За извършеното
прехвърляне длъжникът е уведомен от стария кредитор. Цесионерът и настоящ ищец
е уведомил от своя страна длъжникът- ответник, с което уведомление е отправил
покана за плащане, като го е предупредил и за последиците от неизпълнение на
това задължение.Твърди, че е налице водене на чужда работа без пълномощия в
резултат на която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
изпълнителя и дължи плащане на настоящия кредитор. Моли съда да уважи
предявения осъдителен иск, като му присъди и законната лихва и разноските по
това дело.
В срока за отговор ответникът оспорва
основателността на предявения иск. В тази връзка твърди, че със спогодба от
14.02.2012 година, с която се установява размера на задължението за заплащане на
възнаграждение за охрана, с тази спогодба страните са се съгласили, че „Н.С.“
ЕАД следва да плати дълга към „О.– Т“ ЕООД. Няма договорна връзка между
охранителя (праводателя на ищеца) на язовирите и Министерството за процесния
период от време ( август 2013 г. – февруари 2014 година).
Липсата на процесуална легитимация води до
недопустимост на претенцията и това е така тъй като МЗХГ не е надлежна страна. Моли
съда да прекрати делото.
В допълнителната искова молба ищецът по делото
оспорва твърдението на ответника за недопустимост на предявения осъдителен иск.
Моли съда да привлече като втори ответника по делото „Н.С.“ ЕАД.
С разпореждане от 11.06.2019 година съдът е указал
на страната да отстрани нередовностите на исковата молба, касателно
обстоятелствена част на искова молба и отправено искане до съда.
С молба от 04.07.2019 година ищецът е изложил
фактите, като по отношение на искането за конституиране на нов ответник
заявява, че претенцията по отношение на този ответник е евентуална.
Съдът е отказал да конституира като евентуален
ответник „Н.С.“ ЕАД.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
С постановеното по реда на чл.374 във връзка с
чл.140, ал.3 ГПК определение, настоящият състав на съда е приел, че претенцията
е допустима с оглед твърденията в исковата молба. Възражението на ответника за
недопустимост на иска касае наличието на материална легитимация на ответника,
поради което производството по делото не е прекратено, тъй като не се
установява наличие на отрицателни предпоставки или липса на положителни
предпоставки за съществуване правото на иск на ищцовата страна.
По делото не се спори по отношение на фактите в
процеса, а от представените в този процес доказателства се установява следното:
Между ИЗПЪЛНИТЕЛНА А.ПО Х., ЕИК ******, и „О.Т“ ЕООД, на основание чл.41 и сл. ЗОП(отм.)
и Решение № РД – 26 – 180/13.10.2008 година е сключен договор № РД – 26 –
196/29.10.2008 година, по силата на който
административният орган е възложил на ТД, срещу възнаграждение от
25 200лв с ДДС, да осъществява денонощна охрана на описаните в договора
обекти. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 01.11.2008 година.
Т.е. крайният му срок е 01.11.2010 година.
На 19.02.2008 година е сключено допълнително
споразумение № РД – 26 – 196 –(1), с което страните са изменили договора, в
частта за размера на дължимото възнаграждение, което е намалено на
17 640лв с ДДС или на 2 940лева месечно за всеки обект. Страните са
се съгласили, че това споразумение влиза в сила от 01.02.2010 година, а в
останалата част договорът остава непроменен.
На 17.01.2011 година страните сключват
споразумение, с което приемат, че към датата на това споразумение, във връзка с
чл.2, ал.2 от Постановление № 95/18.05.2010
г. на МС, Министерството на З.и Х.поема правата и задълженията на ИАХ, в
качество на възложител по договор за обществена поръчка № РД – 26 –
196/29.10.2008 година. Т.е. установено е настъпилото по силата на закона
правоприемство, което засяга страните в материално-правната връзка.
На 12.04.2012 година изпълнителят по договора,
описан по- горе и „Н.С.“ ЕАД, чийто принципал е Министерството на З.и храните,
приемат за установено, че за периода от 17.04.2011 година до 31.03.2012 година
„О.Т“ ЕООД е осъществявало денонощна охрана на посочените язовири,
представляващи публична държавна собственост и тъй като министърът на З.и Х.е
възложил на „Н.С.“ ЕАД(със Заповед № РД – 09-16111/17.03.2011 година)
дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и
мониторинга на 21 броя комплексни и значими язовири, публична държавна
собственост, част от които са описани в т.1 от това споразумение.
Констатирано е, че с писмо изх.№70969/05.03.2012 година
заместник-министъра на З.и Х.е наредил на „Н.С.“ ЕАД да предприеме действия по
плащане на дължимите възнаграждения на „О.Т“ ЕООД за периода от 17.04.2011 до
31.03.2012 година.
Страните са се съгласили, че размерът на дълга е
сумата от 204 092,36лева от които
202 272,36лева с ДДС за осъществената денонощна охрана и 1 820 лева –
за дърва за огрев.
С това споразумение страните са се съгласили, че „Н.С.“
ЕАД ще извърши плащане на дълга, разсрочено в периода от м.май 2012 година до
15-то число на декември 2012 година – по 25 000лева месечно, с изключение
на декемврийската вноска, която е в размер на 29 092,36лева.
На 07.08.2018 година под вх.№ 70 – 3517 в МЗХГ
постъпва уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което „О.Т“ ЕООД уведомява Министерството,
че е извършило прехвърляне на свое вземане в размер на 114 660лева без
ДДС, представляващо възнаграждение за осъществена охрана в периода от август
2013 година до януари 2014 година. Това вземане, с договор за цесия от
06.08.2018 година, е прехвърлено на „Н.“ ЕООД, ЕИК ******.
На 22.01.2019 година в МЗХГ постъпва покана за
плащане от „новия“ кредитор „Н.“ ЕООД, ЕИК ******.
По делото от ответникът М.на З., Х.и Г., е
представило писмо от неучастващото по делото лице „Н.С.“ ЕАД, отправено до
Министерството, с което писмо третото лице твърди, че не е надлежна страна по
повдигнатия от „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен спор, като твърди също и че
предявената претенция е неоснователна защото приетите от него осчетоводени
фактури на ищеца са заплатени.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
С постановеното по реда на чл.140, ал.3 ГПК
определение съдът е указал на ищеца доказателствената му тежест в този процес,
а именно: наличие на частно правоприемство между него и „О.– Т“ ЕООД (договор
за цесия), за който ответникът е надлежно уведомен от стария кредитор; валидно
вземане, което е предмет на разпоредителната сделка, въз основа на която
настоящият ищец се легитимира като кредитор на ответника; наличие на
осъществявана охрана от праводателя на ищеца на описаните обекти за процесния
период от време, за който претендира обезщетение; елементите от фактическия състав на гестията: (доброволно
извършване на действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване
от доминуса, последиците от която настъпват в чужда правна сфера); размер на разходите на ищеца (без ДДС и печалба) – пълно и
главно доказване.
Събраните по делото
доказателства са неотносими към вземането на ищеца, дори и да се приеме, че той
е частен правоприемник на „О.– Т“ ЕООД. Това е така, тъй като
писмените доказателства установяват наличие на облигационни връзки между
праводателя на ищеца е настоящия ответник за периода до 01.11.2010 година от
договорно естество, а след този период, до 2012 година – извъндоговорни
облигационни връзки. Тези доказателства са неотносими към процесния период от
време ( август 2013 – февруари 2014 година), за който се твърди, че праводателят
на ищеца е осъществявал дейност по денонощна охрана на язовири, без наличие на
договорна връзка с ответника, поради което му се дължи заплащане.
Тезата на ищеца е, че неговият праводател е
осъществявал денонощна охрана в периода август 2013 година – февруари 2014
година, поради което има вземане, основаващо се на института на гестията.
Доказателства за извършена дейност по охрана на описаните язовири, осъществена
от „О.– Т“ ЕООД по делото не е налице. След като не се установява такава
дейност, то и вземане като обезщетение за това дружество не се установява да е
налице. Ето защо предявеният осъдителен иск по чл.61, ал.1 ЗЗД се явява
недоказан и следва да бъде отхвърлен, поради неговата неоснователност.
Поради извод на съда за неоснователност на предявения
иск, то на ответника му се дължат разноски в това производство, но подобно
искане страната не е направила, поради което съдът не дължи произнасяне,
основаващо се на нормата на чл.78 ГПК.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, срещу М.НА З., Г. И
Х., с адрес гр.София, бул. “******, иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД за
сумата от 114 660лева ( сто и четиринадесет хиляди шестстотин и шестдесет
лева), за осъществявана денонощна охрана на следните обекти – язовири, както
следва: „Домлян“; „Пясъчник“; „Дяково“; „Панчарево“; „Пчелина“ и „Тополница“ за
периода август 2013 година – февруари 2014 година, поради неоснователността му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: