Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 12. 07. 2013
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни
през двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1364 по
описа за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, чл. 344 ал.
1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1
от КТ, чл. 220 ал. 1 от КТ, чл. 222 ал. 1 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ, чл. 242
във вр. с чл. 128 от КТ и чл. 245 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Настоящото гражданско дело е
образувано по искова молба от С.Д.Ц. от *** против “Карато-
С” ЕООД ***.
В молбата се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответното дружество на длъжността “секретар” съгласно трудов договор, сключен
на 30. 04. 2009 год. Твърди се, че основанието, на което е била назначена
ищцата е бил чл. 68 т. 3 от КТ, като впоследствие, на 15. 10. 2009 год., е било
подписано допълнително споразумение, с което договорът на ищцата се е изменил в
безсрочен. Твърди се, че със заповед № 27/ 06. 12. 2012 год. трудовият договор
на ищцата е бил прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 329 от КТ без работодателят й да спази законоустановения едномесечен срок на предвиденото
в закона едномесечно предизвестие. Твърди се, че от края на 2010 год.
изплащането на трудовите възнаграждения на ищцата от страна на ответника е
започнало системно да се бави. Твърди се, че от м. ноември 2011 год. ответникът
е заплащал на ищцата единствено законоустановения минимум. Твърди се, че ищцата
е подала до управителя на ответното дружество предложение по чл. 327 ал. 1 т. 2
от КТ, но същото в нарушение на правата й не е било прието, а трудовото й
правоотношение е било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 329
от КТ- поради съкращаване на щата във връзка с извършен подбор. Твърди се, че
ищцата по никакъв начин не е участвала в процедурата по извършване на подбор,
не е била запозната между кои длъжности е извършен подбора, нито с критериите
на същия, нито с резултатите от подбора. Твърди се, че извършеното прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата е извършено в разрез с изискванията на
КТ, като се твърди, че работодателят дължи на ищцата обезщетение и на това
основание. Твърди се, че ищцата е сезирала Дирекция “Инспекция по труда” ***
относно неизпълнението на задълженията на работодателя на ищцата за изплащане
на трудовото възнаграждение на същата. Твърди се, че след извършената проверка ответникът
е бил санкциониран за неправомерните си действия. Твърди се, че ответното дружество
не е изплатило на ищцата трудови възнаграждения за процесния период както
следва: за м. ноември 2011 год.-
в размер на 140 лв., за м. декември 2011 год.- в размер на 287 лв., за м. януари 2012 год.- в размер на
107 лв., за м. февруари 2012 год.-
в размер на 190 лева, за м. април 2012 год.- в размер на 320 лв., за м. май 2012 год.- в размер на 270
лв., за м. юни 2012 год.- в размер на 82 лв. Твърди се, че работодателят дължи
на ищцата и обезщетения по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно- 408, 80 лв.,
обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за оставане без работа в размер на едно
брутно трудово възнаграждение- 408, 80 лв. и по чл. 224 ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск- за 19 дни в размер на 431, 52 лв. Твърди се,
че през м. декември 2012 год. след покана ищцата е посетила счетоводството на
ответното дружество, където й е била изплатена сума в размер на 250 лв. срещу
поставен от нея подпис в документ с отбелязване-изплащане на трудово
възнаграждение. Твърди се, че това плащане е погасило най-старото дължимо се на
ищцата такова за м.
ноември 2011 год. и част от задължението на ответника за м. декември 2011 год.
като същото е било намалено до размер на 177 лв. Твърди се, че общата сума на
начислените и неизплатени трудови възнаграждения е в размер на 1 146 лв. Твърди
се, че същите не са изплатени на ищцата и към настоящия момент. Твърди се, че
върху така начислените на ищцата вземания от трудови възнаграждения и
обезщетения е дължима и законна лихва в размер на 139, 85 лв., считано до
датата на подаване на исковата молба по месеци и периоди, подробно описани в
исковата молба. Твърди се, че общата сума за трудови възнаграждения и
обезщетения, които ответникът дължи на ищцата е в размер на общо 1 285, 85 лв. Твърди се, че ответникът
на основание чл. 225 ал. 1 от КТ дължи на ищцата и обезщетение за оставането й
без работа за периода на уволнението- от 06. 12. 2012 год. до 06. 06. 2013 год.
в размер на 2 452, 80 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В заключение
ищцата моли съда да признае уволнението й за незаконно и отмени заповед № 27/
06. 12. 2012 год. и осъди ответното дружество да й заплати всички посочени по-
горе трудови възнаграждения, обезщетения и лихва за забава за периодите,
посочени в исковата молба, както и направените деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на ищцата, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищцата С.Д.Ц. е работила при ответника “Карато- С”
ЕООД на длъжността “секретар” до 06. 12. 2012 год., когато със заповед № 27/ 06.
12. 2012 год. е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328
ал. 1 т. 2 от КТ /поради съкращаване в щата/.
Спорни остават въпросите законосъобразна ли е така издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, както и дължи ли ответното
дружество заплащането на претендираните като възнаграждения, обезщетения и
лихви суми, подробно описани в исковата молба.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на тези въпроси:
По искането за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Действително, на ответното дружество
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание, но същото не е депозирало писмен отговор на
исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито е
изпратило свой представител в проведеното публично съдебно заседание. Не е
налице обаче второто от предвидените в закона условия, а именно: всички
предявени искове да са вероятно основателни с оглед приложените по делото
писмени доказателства и приетата съдебно- счетоводна експертиза. В този смисъл
съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да
се остави без уважение.
По
иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
Изложените в
исковата молба доводи касаят законосъобразността на извършеното уволнение от
материалноправна гледна точка, т. е. от гледище на това налице ли е било
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение
/съкращаване в щата/ и ако да правилно ли е бил извършен подборът на лицата,
заемащи длъжности, подлежащи на съкращаване. Тук следва да се отбележи, че прекратяването
на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ предполага
премахването за в бъдеще на определена длъжност /щатна бройка/ от щатното
разписание, което е извършено по законоустановения ред от компетентния за това
орган. В конкретния случай от страна на ответника “Карато- С” ЕООД не са
представени никакви писмени доказателства, установяващи факта на съкращаването
на щатната бройка, заета от ищцата, както и упражняването на правото на подбор
на работодателя съобразно критериите, посочени в разпоредбата на чл. 329 от КТ.
Упражняването на това право на подбор, подлежи на съдебен контрол както в
частта относно неговото формално извършване, така и в частта относно спазването
на посочените законови критерии /така и тълкувателно решение от 16. 03. 2012
год., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 година на ОСГК на
ВКС на РБ/. При тези обстоятелства съдът приема, че ответникът не е доказал по
надлежния ред законосъобразността на извършеното уволнение, което налага отмяната
на заповед № 27/ 06. 12. 2012 год. на управителя на ответното дружество, с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата С.Д.Ц.. Поради това предявеният
конститутивен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ.
Основателността на
този акцесорен осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за
незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е
останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия
случай е безспорно, че заповед № 27/ 06. 12. 2012 год. е незаконосъобразна.
Налице е и втората изискуема предпоставка, доколкото видно от приложеното заверено
копие от трудова книжка след прекратяването на трудовия й договор ищцата С.Д.Ц.
не е работила по трудово правоотношение. Съгласно заключението на вещото лице Т.И.,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно,
размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 06. 12. 2012
год. до 06. 06. 2013 год. възлиза на сумата от 2 452, 80 лв. В този смисъл
предявеният иск следва да се уважи изцяло като върху присъдената сума се
начисли и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По
исковете с правно основание чл. 220 ал. 1 и чл. 222 ал. 1 от КТ.
Видно е, че в процесната
заповед № 27/ 06. 12. 2012 год. на ищцата са били начислени обезщетения по чл.
220 ал. 1 и чл. 222 ал. 1 от КТ в размер по на едно брутно трудово
възнаграждение. Горните обезщетения са
във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата и се
предпоставят от законосъобразното му упражняване, поради което същите не могат
да се кумулират с обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ. В този смисъл са и
разясненията, дадени в решение № 623- 2002- ІІІ г. о. на ВКС на РБ. С оглед на
това съдът приема, че предявените искове за заплащане на сумата от 408, 80 лв.
всеки следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ.
Обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск безусловно се дължи към датата на уволнението
и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. Съгласно заповедта на
работодателя и заключението на вещото лице Т.И. дължимото се на ищцата
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ възлиза на сумата от 431, 52 лв., в който
размер исковата претенция следва да бъде уважена.
По
иска с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ.
От заключението на
вещото лице се установява, че неизплатеното на ищцата трудово възнаграждение за
периода м. 12. 2011 год.-
м. 06. 2012 год. възлиза на 1 146 лв., в който размер предявеният
иск следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 245 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 245 ал. 2 от КТ разликата до пълния размер на
несвоевременно изплатеното трудово възнаграждение се изплаща допълнително
заедно със законната лихва. Съгласно
заключението на вещото лице за периода от 31. 01. 2012 год. до 20. 03. 2013
год. дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение от 1 146 лв. възлиза на 103, 01 лв.
За горната сума предявеният иск следва да се уважи. За разликата до
претендираните 139, 85 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. В
тази връзка следва да се има предвид, че претенцията за присъждане на мораторна
лихва има акцесорен характер и основателността на същата е обусловена от
основателността на главния иск. При положение, че исковете за заплащане на
обезщетения по чл. 220
ал. 1 и чл. 222 ал. 1 от КТ са отхвърлени, то следва да се отхвърли и искът за
присъждане на лихва за забава върху тези обезщетения. Що се отнася до иска за
мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ следва да се има
предвид, че задължението за заплащане на обезщетение за неизползван годишен
отпуск е с неопределен срок за изпълнение. Изискуемостта на това задължение по
силата на общото правило на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД настъпва едва с поканата от
кредитора, която в случая съвпада с подаването на исковата молба. Поради това и
в тази й част претенцията на ищцата следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 866 лв. съобразно уважената
част от исковете. На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 298, 11 лв., както
и направените разноски за вещо лице в размер на 90 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Д.Ц. от *** за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 27/ 06. 12. 2012 год.
на управителя на “Карато- С” ЕООД ***, с която е прекратено трудовото
правоотношение на С.Д.Ц. от *** на
основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ /поради съкращаване в щата/.
ОСЪЖДА “Карато- С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. “Иван Вазов” № 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от
управителя ***, да заплати на С.Д.Ц. от ***, ЕГН **********, сумата от
2 452, 80 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за
периода от 06. 12. 2012 год. до 06. 06. 2013 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /21. 03. 2013 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Д.Ц. от ***, ЕГН **********, против “Карато-
С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ул. “Иван Вазов”
№ 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от управителя ***, иск с правно основание
чл. 220 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на сумата от 408, 80 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Д.Ц. от ***, ЕГН **********, против “Карато-
С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ул. “Иван Вазов”
№ 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от управителя ***, иск с правно основание
чл. 222 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер
на сумата от 408, 80 лв.
ОСЪЖДА “Карато- С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. “Иван Вазов” № 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от
управителя ***, да заплати на С.Д.Ц. от ***, ЕГН **********, сумата от 431, 52 лв., представляваща обезщетение по
чл. 224 ал. 1 от КТ за 19 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /21. 03. 2013
год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Карато- С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. “Иван Вазов” № 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от
управителя ***, да заплати на С.Д.Ц. от ***, ЕГН **********, сумата от 1 146, 00 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода м. 12. 2011 год.- м. 06. 2012 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /21. 03. 2013
год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Карато- С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. “Иван Вазов” № 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от
управителя ***, да заплати на С.Д.Ц. от ***, ЕГН **********, сумата от 103, 01 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от
1 146, 00 лв. за периода от 31. 01. 2012 год. до 20. 03. 2013 год.,
като за разликата до 139, 85 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА “Карато- С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. “Иван Вазов” № 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от
управителя ***, да заплати на С.Д.Ц. от ***, ЕГН **********, сумата от 866, 00 лв., представляваща деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Карато- С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ул. “Иван Вазов” № 27, ет. 5, ап. 12, представлявано от
управителя ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
размер на 298, 11 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 90,
00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: