№ 1063
гр. Пловдив, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева А.а
Членове:Николай К. Стоянов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300501889 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК във вр. с чл. 17 ЗЗДН.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. И. Ч., ЕГН:
**********, чрез процесуалния му представител адвокат П. , против Решение № 2606
от 10.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2981/2024 г., по описа на Районен съд – гр.
Пловдив, с което съдът е задължил на осн. чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН, А. И. Ч. , да се
въздържа от извършване на домашно насилие – физическо и/или психическо,
емоционално, икономическо по отношение на М. Д. М., ЕГН: ********** и И. А. Ч.,
ЕГН: **********; забранил на осн. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на А. И. Ч., да приближава
М. Д. М., ЕГН: **********, жилището, местоработата и местата за социалните й
контакти и отдих за срок от 9 (девет) месеца, считано от издаването на заповедта за
защита, като е осъдил А. И. Ч. да заплати дължимата в производството държавна
такса.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за извършено
от страна на жалбоподателя домашно насилие. Навеждат се доводи, че не били
установени конкретните актове на домашно насилие по отношение на двамата
молители по време и място, както и периода на тяхното извършване, неправилно било
прието въз основа на посочени от жалбоподателя събрани гласни доказателства на
конкретен свидетел формата на домашното насилие, каквито не били въведени от
молителката, вкл. вербално насилие чрез заплаха спрямо молителката М. М.. С оглед
на това се отрича наличието на осъществен акт на домашно насилие. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
да се отхвърли подадената молба за защита. Претендира се присъждане на разноски за
1
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемите чрез адвокат
Т., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл. 269 ГПК, намира същото за валидно и
допустимо. По правилността на контролирания акт, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Окръжен съд- Пловдив, като взе предвид доводите и съображенията на
страните, и приобщените по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Първостепенният съд е сезиран с молба за защита по смисъла на чл. 8, т. 1 и т.
2 ЗЗДН, с която М. Д. М. в лично качество и като законен представител на И. А. Ч. се
търси защита срещу действията от страна на А. И. Ч., с твърдения, че последният е
фактически съжител на молителката М. и баща на молителя Ч.. В молбата се излагат
съображения, че молителката М. и ответникът Ч. са живели във фактическо
съпружеско съжителство през последните 14 години, като на 29.08.2011 г. се родил
техният син – молителят И. Ч.. Навеждат се доводи, че през декември месец 2023 г.
молителката съобщила на ответника, че желаят да се разделят. Първоначално
последният се опитал да промени решението на молителката, като впоследствие
започнал да я убеждава, че не се чувства психически добре и има нужда от психиатър,
който да й помогне, както и че решението й да преустановят отношенията между
двамата се дължало на биполярно разстройство. Посочва се, че на 20.12.2023 г.
ответникът изпращал телефонни съобщения на молителката, като я заплашвал, че ще
се самоубие. Същият се обаждал и на молителя И. Ч., за да го пита къде е майка му и
какво прави. С оглед изложеното тримата посетили детски психиатър, който ги
посъветвал да не въвличат детето в конфликт, защото у него се създава висока
тревожност. След няколко спокойни дни, ответникът отново започнал да обяснява на
молителката, че страда от психическо заболяване. Същият започнал и да я преследва
на местата, които посещавала. На 23.12.2023 г. молителката посетила заведение
„Антик“, където пристигнал ответникът. Същата го помолила да се премести на друго
място, за което той се съгласил, но я изчакал да си тръгне и се качил в нейното такси.
Тогава той започнал да обяснява на молителката колко я обича и как не може да живее
без нея. Същият не й позволил да се прибере, принудил я да се качи в нейния
автомобил и я пуснал да се качи в жилището си в 05:00 часа. Навеждат се доводи, че
ответникът бил звънял на психиатър, при когото същият запазил час по спешност, без
знанието на молителката. Преди раздялата същият отправял и закани за убийство по
отношение на молителката. Посочва се, че на 19.01.2024 г. ответникът посетил дома на
молителката, за да разговаря с нейната майка. Същата напуснала жилището, като в
него останали ответникът, детето и майката на молителката. От последната същата
разбрала, че ответникът вдигнал скандал на двамата, че молителката е луда, и се
разкрещял на детето да си вземе багажа и да тръгне с него. Майката на молителката
обаче не му позволила. На 22.01.2024 г. ответникът взел молителя И. Ч. от училище и
го завел в дома му в Ж.К. „Тракия“. Същият заявил на молителката, че ще бъде
лекувана принудително, за което ще се ангажират органите на МВР. В тази насока
била инициирана и проверка от 05 РПУ при ОД на МВР Пловдив. От същата
молителката разбрала, че и детето е било разпитвано. Навеждат се съображения, че от
22.01.2024 г. майката виждала детето си три пъти. На 11.02.2024 г. майката дошла, за
да види детето си, но ответникът отново я заплашил, че ще я лекува принудително,
2
като започнал да й вика, че се излага и да вдига скандал. На 15.02.2024 г. майката
посетила училището на детето, за да го види, но то не се зарадвало, погледнало баща
си и влезнало в неговия автомобил. На 21.02.2024 г., при посещение на детето в дома
на молителката, ответникът започнал да звъни на същото и да го застава “да си събира
багажа”, след което същото започнало да рита и блъска вратите, да чупи и троши
предмети. Междувременно ответникът бил в близост до дома на майката и карал
детето да си тръгва от него.
За да уважи молбата за защита, първостепенният съд, след обсъждане на
приобщените по делото доказателства е приел, че А. Ч. е осъществил действия спрямо
лице, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство М. М., съставляващи
психическо насилие изразяващо се във вменяване на психично разстройство на
същата, което да служи като обяснение за решението на същата за преустановяване на
фактическото съжителство между двамата и отправени заплахи към нея, отново с цел
преосмисляне на посоченото решение на молителката. Доколкото на един от актовете
на домашно насилие, извършен на 19.01.2024 г. е осъществен в присъствие на детето
на страните И. Ч., то по отношение на него е налице психическо насилие по чл. 2, ал. 2
ЗЗДН.
При самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен материал,
въззивният съд напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че е безспорно
установен по делото посочения в молбата за защита акт на домашно насилие,
осъществен от ответника А. Ч. спрямо молителката в периода от месец декември 2023
г. до 15.02.2024 г. , чрез упражняване спрямо нея на психическо насилие. За доказване
на факта на извършване на твърдяното в молбата за защита домашно насилие по
делото е представена декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН съставлява доказателствено средство
в производството по издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13, ал.3 когато няма
други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация. В случая твърденията на молителката, изложени в молбата за защита и в
декларацията, се потвърждават и от разпита на свидетеля на ищцовата страна В. Д. М.,
която е майка на молителката М.. Съдът напълно кредитира депозираните свидетелски
показания, като последователни, непосредствени и логични в частта им, касаеща
предмета на доказване, отчитайки близката родствена връзка с ищцата при
приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелката има пълни и преки
впечатления за отношенията между страни и това какво точно се е случило между тях,
тъй като е била пряк очевидец, като показанията й кореспондират и със събраните по
делото писмени доказателства- декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Неоснователни са възраженията посочени във въззивната жалба, че
пъроинстанционният съд не е установил и конкретизирал по време, място и начин на
извършване на конкретни актове на домашно насилие. В случаите, когато в молбата са
изнесени данни за постоянен ежедневен психически тормоз на лица, които са се
намирали във фактическо съпружеско съжителство, молбата за защита следва да се
уважи, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени
неправомерните действия, ако се установи наличието на такива. Всеки отговаря за
реализираното, независимо от обстоятелствата, в контекста, на които го е извършил.
От изложеното се налага изводът за осъществен от страна на А. Ч. спрямо
молителката М. М. акт на психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, а тъй
като той е извършен в присъствието на малолетното дете И. Ч. , то на основание чл. 2,
ал. 2 ЗЗДН следва да се приеме, че спрямо него също е налице домашно насилие.
3
Установените по делото актове на насилие от А. Ч. осъществени в периода от м.
декември до 15.02.2024 г. , обуславя и необходимостта от налагане на мерки по Закона
за защита от домашното насилие. Смисълът на посочения закон е именно охраняване
на личната свобода, живот и неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в
родствена или фактическа връзка, а конкретния казус несъмнено обосновава
необходимостта от предприемането на такива мерки, поради което молбата за защита
правилно е била уважена от първоинстанционния съд. Определените с обжалваното
решение мерки въззивният съд намира за подходящи , тъй като приема, че същите ще
обезпечат спокойния начин на живот на молителите, в достатъчна степен ще
въздейства върху личността на ответника А. Ч. и ще го мотивират към спазване на
дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.
С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се намери за
неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата М. М. направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН жалбоподателят А. Ч. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 12,50 лв.- държавна такса.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2606 от 10.06.2024 г., постановено по гр.д. №
2981/2024 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА А. И. Ч., ЕГН: **********, да заплати на М. Д. М., ЕГН:
**********, сумата 400 лева - разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. И. Ч., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ВСС сумата
от 12,50 лв.- държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4