№ 8503
гр. С., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110110374 по
описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу ЕК. В. Ш. и АН. П. К. установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от
2134.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. номер ., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 310.66 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., сумата от 2.52 лв. – такса за дялово разпределение
за периода м.03.2020 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1.33 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 30.05.2020 г. –
26.08.2020 г., както и сумата от 0.01 лв. – лихва за забава върху изплатена главница за
услугата дялово разпределение за м.02.2020 г. за периода 10.04.2020 г. – 11.05.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. 51615/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 145 състав.
Счита, че отговорността на ответниците е разделна, като спрямо ЕК. В. Ш. претендира
1/4, а спрямо АН. П. К. – 3/4 от горепосочените суми.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като
собственици/вещни позватели на процесния имот, срещу които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51615/2021 г. по описа на СРС, 145 състав,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
1
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.112, ал. 1
от ЗЕЕЕ /чл.139 ЗЕ/ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 138б ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ
в сградата се извършва от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №. от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /уточнителна молба от 27.05.2022 г./. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
В отговора на исковата молба, подаден от АН. П. К., се твърди, че тя била сключила с
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД споразумение № ../21.02.2020 г., което обхващало процесния период и
суми, по което ответницата била заплатила около 30% от задължението или сума в общ
размер на 577.67 лв. Освен това твърди, че сумите за топлинна енергия са начислени
произволно от ищеца. Ето защо, моли за отхвърляне предявените искове. Претендира
разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от ЕК. В. Ш., се твърди, че партидата за
процесния апартамент се води единствено на името на А.К., поради което следвало да се
приеме, че клиент на топлинна енергия била именно А.К., респ. между Е.Ш. и ищцовото
дружество липсвало облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за
процесния апартамент. Прави възражение за погасяване на част от сумите по давност. Моли
за отхвърляне на исковете и претендира сторените по делото разноски.
С влязло в сила определение от 30.06.2022 г. съдът е отменил определението, с което
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „ФИРМА“
АД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете, предявени
срещу ЕК. В. Ш. за неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
в сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
2
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В случая съдът намира, че отговорност за претендираните суми следва да понесе
единствено ответникът АН. П. К., тъй като от представения на л. 27-28 от делото документ
се установява, че тя е подала до ищеца молба-декларация за откриване на партида само на
нейно име за процесния имот. В подкрепа на този извод е и декларацията от другия
съсобственик на имота – Е.Ш., която е поискала откриване на партида единствено на имота
на майка . По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства, както и от
заключенията на експертизите се установява, че партидата е открита на името на АН. П. К..
Нещо повече, страните не спорят, че между „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД и АН. П. К. е сключено на
21.02.2020 г. споразумение за разсрочване на дълга и по същото са извършвани от нейна
страна плащания, касаещи процесния период.
Съдът намира, че с молба-декларация от 16.10.2015 г. (преди исковия период) АН. П.
К. е направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида само на
нейно име, като това заявление представлява по своето правно естество предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приел това заявление, входирал го е при себе си и е продължил да доставя топлинна енергия
до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на А.П. Коцева за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно, ирелевантно в
настоящия случай е обстоятелството дали другият ответник по делото е притежавал идеални
части от недвижимия имот, тъй като чрез изразената от АН. П. К. воля е породено
облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество. Следователно, от
16.10.2015 г. между АН. П. К. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Тъй като с приемане на
предложението за сключване на договора е възникнал този правопораждащ облигационно
правоотношение между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и АН. П. К. юридически факт, неоснователно
се явява твърдението на ищеца, че ответникът ЕК. В. Ш. е купувач на топлинна енергия,
която се доставя до процесния имот. Както бе изяснено, с приемане на предложението за
откриване на партида на АН. П. К. ищцовото дружество е приело отправеното му
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, поради което страна
по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е единствено АН.
П. К.. Направеният извод е в съответствие и с Общите условия на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД,
действащи през процесния период.
Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в
настоящия случай ответникът АН. П. К. е поискал откриване на партида на нейно име в
съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявила съгласието си
да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че именно тя има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
3
При тези данни настоящият състав приема, че предявените срещу ЕК. В. Ш. искове
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, като това се отнася и за предявените искове
за заплащане на суми за услугата дялово разпределение, както и за акцесорните искове за
лихва за забава. Безпредметно при това положение се явява разглеждането на релевираното
от нея възражение за давност.
По отношение на исковете, предявени срещу АН. П. К., съдът намира следното:
Както се посочи по-горе, съдът достигна до извод, че между страните –
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД и АН. П. К., е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с аб. № .
за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона).
В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани в един централен и в един местен всекидневник. Съответно
съгласно нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото
си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл тя се явява потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на ищцовото дружество.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, като от справката от
топлорайон „С.“ се установява, че технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество – за разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество“ топлинна енергия. От заключението се установява, че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Вещото лице е посочило, че за процесния период „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е извършвало
4
дяловото разпределение в сградата, в която се намира апартаментът. Разяснено е, че
процесната сграда е кубатурна, като в подобен тип сгради няма уреди за дялово
разпределение. Разпределението на ТЕ за отопление на имот става пропорционално на
коригирания отопляем обем на абонатите. Коригираният отопляем обем е отопляемият обем,
от който са извадени обемите на помещенията с демонтирани радиатори и част от обема на
отопляемите помещения без радиатори по проект. За периода 2019/2020 г. сградата е
отказала топлинната енергия за отопление. За периодите 2017/2018 г. и 2018/2019 г. ТЕ за
отопление на имота на абоната се начислява за коригиран отопляем обем 104 м3, а пълният
отопляем обем по проект е 152 м3. За периода 2019/2020 г. не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота. За процесния период е начислявана и топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ по показанията на един водомер за топла вода в имота.
Наред с това абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект, като изчисленията на вещото лице съвпадат с отразеното в
изравнителните сметки за топлинна енергия за сградна инсталация за процесния период.
Вещото лице е посочило, че коригираният отопляем обем на абоната е 104м3, тъй като в
имота има демонтирани отоплителни тела. Според експерта всички суми са били изчислени
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. е 2859.37 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за този период
– за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. резултатът от изравнението е сума за получаване в
размер на 193.21 лв., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. – сума за получаване в размер
на 503.33 лв., за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за получаване в размер на
26.76 лв. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово
разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се
уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително
изразходваната от него енергия за целия отчетен период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Страните не спорят, че във връзка с процесните суми са сключили на 21.02.2020 г.
споразумение за разсрочено плащане – обстоятелство, което се признава в отговора на
исковата молба и се потвърждава от приетото и неоспорено заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. От същото се установява и какви са заплатените суми, касаещи
процесния период, както по сключеното споразумение, така и по представените към
отговора на исковата молба на ответника К. фискални бонове, част от които впрочем касаят
суми извън процесния период. Вещото лице е констатирало, че общият размер на
заплатените от ответника К. суми са в размер на 932.50 лв., от които 741.14 лв. главница за
топлинна енергия и 191.36 лв. – лихви за забава, като в таблица 1 и 2 е посочено как са
5
отразени тези суми в счетоводството на ищеца. При отчитане на извършените плащания за
главница за топлинна енергия в размер на 741.14 лв., извадени от общо установената сума за
доставена до имота топлинна енергия – 2859.32 лв., се получава резултат от 2118.18 лв., т.е.
установява се, че извършените от ответницата плащания са отчетени от ищеца при
формиране на главния дълг. Извършеното прихващане със сума по фактура № .. от
30.06.2020 г. – извън процесния период като незаконосъобразно не следва да се взима
предвид.
Ищецът претендира от ответницата А.К. 3/4 от сумата 2134.43 лв. – главница за
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г., а, доколкото съдът достигна до
извод, че общият размер на дължимата главница за топлинна енергия за посочения период е
2118.18 лв., то предявеният срещу А.К. иск следва да бъде уважен за сумата от 1588.63
лв. (3/4 от 2118.18 лв.). За разликата до пълния предявен размер от 1600.82 лв. искът следва
да се отхвърли.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение за периода от м.03.2020 г. до м.04.2020 г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2
от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга.
Незаплатеният размер на дължимата такса дялово разпределение се установява от
представените по ищеца неоспорени писмени документи, както и от двете приети
експертизи, а именно – 2.52 лв. Ето защо, претенцията за дялово разпределение срещу
ответника е основателна за пълния предявен размер от 1.89 лв. (3/4 от 2.52 лв.) и искът
следва да бъде уважен изцяло.
Върху уважените главници се дължи и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.09.2021 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
Ето защо и с оглед клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, ответникът е изпаднал в
забава, тъй като е приложимо правилото dies interpellat pro homine – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
При това положение съобразно съотношение между уважената и отхвърлената част от иска
за главницата и на основание чл. 162 ГПК, съдът счита, че претенцията за мораторна лихва
за периода 15.09.2018 г. – 26.08.2021 г. възлиза на общо 306.09 лв., при съобразяване и на
6
извършеното частично плащане на лихвите в размер на 191.36 лв. Ето защо предявеният
срещу А.К. иск следва да се уважи за сумата от 229.57 лв. (3/4 от 306.09 лв.), като за
разликата до пълния предявен размер от 232.99 лв. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част
се явява неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъдат присъдени по
съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 49.04 лв. за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в размер на
336.42 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
Ответникът ЕК. В. Ш. претендира сторените в заповедното и исковото производство
разноски, които възлизат на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, платено, видно от
представения на л. 23 от заповедното дело договор за правна защита и съдействие от
11.11.2021 г., както и 300 лв. за исковото производство, заплатено, видно от представения на
л. 66 от делото договор за правна защита и съдействие. Ето защо „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати на ЕК. В. Ш. сумата от общо 600 лв. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Ответникът АН. П. К. претендира сторените в заповедното и исковото производство
разноски, които възлизат на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, платено, видно от
представения на л. 26 от заповедното дело договор за правна защита и съдействие от
11.11.2021 г., както и 300 лв. за исковото производство, платено, видно от представения на
л. 70 от делото договор за правна защита и съдействие. Ето защо и съобразно отхвърлената
част от исковете, „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на АН. П. К.
сумата от 2.71 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 2.71 лв. – разноски за
исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АН. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С.., дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д.
51615/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав: сумата от 1588.63 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб.
номер ., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 229.57 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., сумата от 1.89 лв. – такса за дялово разпределение за периода
м.03.2020 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 1600.82 лв., иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
232.99 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 1.00 лв. за обезщетение
за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ., срещу ЕК. В. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ..
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 533.61 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г., сумата от 77.66 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., сумата от 0.63
лв. – такса за дялово разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2020 г., сумата от 0.33 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово
разпределение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д.
51615/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.
ОСЪЖДА АН. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.. да заплати на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., . на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 49.04 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 336.42 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., .
да заплати на АН. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 2.71 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 2.71
лв. – разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., .
да заплати на ЕК. В. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., .. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 300
лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8