Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция “Инспекция по труда”– гр. Силистра против Решение № 17 от 01.02.2024 г., постановено по АНД № 548 / 2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2300153 от 26.07.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда нарушението е преквалифицирано като маловажно и имуществената санкция, наложена на „Ваиос“ ООД гр. Варна, е намалена от 1500 (хиляда и петстотин) на 300 (триста) лева.

Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като деянието разкрива признаците на резултативно нарушение поради факта, че в периода от 23.06.2023 г. до момента на проверката работникът е упражнявал трудова дейност при отсъствие на сключена от работодателя задължителна застраховка за риска „трудова злополука“. Моли за отмяна на първоинстанционния акт в оспорената част и решаване на спора по същество посредством потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна „Ваиос“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Девня № 10, ет. 4, офис 11 представлявано от управителя С.О.Ф., не взема становище по делото в настоящата инстанция.

Прокурорът от ОП – Силистра изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд в оспорената част следва да се потвърди изцяло.

Касационната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред районния съд е била законосъобразността на Наказателно постановление № 19-2300153 от 26.07.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „Ваиос“ ООД гр. Варна, в качеството му на работодател, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с ч. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на извършване на административно нарушение – установил е, че лицето Н.Д.М. е започнало работа на 26.06.2023г. на длъжността „Техник автоматизация“ в предприятието на работодателя, като същото лице е изпълнявало задълженията си на обекта и в момента на проверката, извършена от служители на ДИТ-Силистра на 05.07.2023г. Коментирал е, че дейността на търговското дружество по изграждането на електрически инсталации е установена по обозначен код № 43.21 от ПКИД-2008 и съгласно Заповед № РД-06-44/22.11.2022г. на министъра на труда и социалната политика, за тази дейност коефициентът на трудов травматизъм е 1,15 и превишава средния за страната, който е 0,64. Констатирал е, че към 05.07.2023 г. работодателят не е застраховал за риска „трудова злополука“ за 2023 г. работещият в предприятието Н.Д.М., като това е било сторено в деня след проверката, както се установява от копие на Добавък №1 към Застрахователна полица № 03/053808Т от 06.07.2023 г., представено в ДИТ – Силистра в деня на съставянето на АУАН № 19-2300153 от 17.07.2023 г. Съставянето на акта е било последвано от издаването на НП, с което дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Съдът е коментирал, че в санкционния акт е налице фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а също че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Досежно материалната законосъобразност на акта въз основа на установените факти съдът е приел, че в нарушение на установеното задължение за задължително застраховане за сметка на работодателя за риска "трудова злополука" на работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“, въведено с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", приета въз основа на чл. 52, ал. 1 от ЗБУТ, работодателят не е застраховал работника за периода от започването на работа 26.06. до датата на проверката 05.07.2023 г., за което нарушение следва да носи отговорност, съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ. Въз основа на тази констатация е приел, че правилно е ангажирана административно наказателна отговорност на работодателя. Предвид обстоятелствата, че няма настъпили каквито и да е обективни и доказани вредни последици за конкретния работник и доколкото са взети мерки за незабавно отстраняване на нарушението в деня, следващ проверката, съдът е счел, че следва да приложи текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ като преквалифицира деянието като маловажно, налагайки максималния размер на санкцията за маловажно нарушение.

Предмет на касационна проверка е частта от съдебното решение на Районен съд Силистра, с която деянието е преквалифицирано и е наложено наказание по привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Съгласно очертания предметен обхват на производството и предвид разпоредбата на чл. 218 АПК настоящият състав преценява като неоснователни доводите на касатора. Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда две кумулативни предпоставки за приложението ѝ. Първата - констатираното нарушение да е отстранено веднага след установяването му, а втората - от това нарушение да не са произтекли вредни последици за работници и служители. За да се квалифицира деянието по този състав е необходимо тези предпоставки да са налице едновременно. Липсва спор в производството, че нарушението е отстранено веднага и работникът е застрахован още на следващия ден след извършената проверка от служителите на ДИТ-Силистра, а състоянието на бездействие от страна на работодателя е продължило броени дни. Относно този факт е налице признание в касационната жалба. В случая се оспорва наличието на втората предпоставка, като се твърди, че процесното деяние разкрива признаци на резултативно нарушение. Тази теза не може да бъде споделена. Нарушението, за което е наложена имуществена санкция на дружеството, е формално, а не резултатно. Евентуалните вреди от деянието нямат отношение към неговата съставомерност и за органа не е съществувало задължение да изследва, посочва и доказва настъпването на вреди, каквито действия впрочем не са и предприемани. Принципно за този тип нарушения законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици от тях само с факта на установяването им, но в случая липсата на застраховка не рефлектира върху безопасността и здравословните условия на средата по време на самото изпълнение на трудовите задължения на лицето, както би рефлектирала липсата примерно на защитно оборудване, а е свързана с по-широк аспект на приложението на ЗБУТ, изискващ гарантиране на финансовото обезщетение за евентуални вреди на работници и служители от трудова злополука. В този смисъл реални вреди за работника от неизпълнението на задължението на работодателя да го застрахова за риска "трудова злополука" биха възникнали при наличието на злополука, каквато в случая няма. Следователно не може да се счете, че към датата на установяване на нарушението от него са произтекли вредни последици за работника.

В заключение на изложеното се налага извода, че в конкретния случай предпоставките за приложението на чл. 415в от КТ са налице, поради което решението на районния съд в частта, в която е изменено оспореното наказателно постановление като нарушението е преквалифицирано като маловажно и имуществената санкция е намалена на 300 лева, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 01.02.2024 г., постановено по АНД № 548 по описа на Районен съд – Силистра за 2023 г.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: