Мотиви към
присъда по НОХД № 1181 по описа за 2010г. на ШРС
На 11.08.10
г.от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по
ПД № 184/2010г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Д.С. с ЕГН ********** и С.Д.С. с ЕГН **********.За извършено престъпление от
общ характер наказуемо по чл.343б ал.1 от НК и чл. 325 ал.1 вр .чл. 20 ал.2 от НК извършени от С.Д.С. и
по 325 ал.1 вр .чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 63 от НК извършено от С.Д.С. .
В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено че С.Д.С.,*** до Автобусен
обръщач в посока към улица “Искър
“управлявал л.а. “Волво “с рег № н
1229ВА с концентрация на алкохол в кръвта на д 1,2 промила – 1,45 промила , установено по
надлежния ред- престъпление по чл.343б
ал.1 от НК и,
че на 14.05.10г. в гр. Шумен в съучастие като
съизвършител със С.Д.С. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи общественият ред и изразяващи
явно неуважение към обществото /псувни,
обиди, закани по отношение И.М.И. и опит за нанасяне на побой на същото лице/ - престъпление
по чл. 325 ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК .
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено че С.Д.С. ***, в съучастие като съизвършител
с лицето С.Д.С. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото /псувни, обиди,
закани по отношение И.М.И. и опит за нанасяне на побой на същото лице/,
като по време на извършване на деянието
е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си- престъпление по чл. 325
ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 63 ал.1т4 от НК.
На
16.12.10г е даден ход на делото по реда
на чл. 269 ал.3 т.4 от НПК в отсъствие на двамата подсъдими и в присъствие на упълномощен защитник за двамата
– адв. Т. при ШАК.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите обвинения за всеки един от подсъдимите, като предлага
на съда да наложи на С.Д.С. пробация за срок от 9 месеца, включваща двете задължителни мерки и поправителен труд
в полза на обществото 100 часа годишно, за срок от 3 години,за всяко едно от деянията
му , а за С.Д.С. – предлага пробация-
двете задължителни мерки за срок от 6
месеца .
Защитникът
на подсъдимите заявява, че процеса воден срещу двамата подсъдими по чл. 325 от НК е недопустим, предвид обстоятелството, че двамата са наказани по
УБДХ. Моли съда да постанови оправдателна присъда за двамата досежно
престъплението по чл. 325 ал.1 от НК , и за условна присъда досежно обвинението
по чл. 343б ал.1 от НК за подс. С. Д. С. .
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимите са братя, като по големият е С.Д.С.. Подс.
С.Д.С. е правоспособен водач на МПС .
На 14.05.10г
подсъдимия С.Д.С. употребил
алкохол, но въпреки това поел управлението на МПС л.а. “Волво “ с рег
№ Н 12 29 ВА. Около 15,30 часа на 14.05.10г подсъдимите се движели с МПС л.а. “Волво “ с рег № Н 12 29 ВА
управлявано от подс С.Д.С.,*** , до автобусен обръщач в посока по ул. “Искър”,
като подс. С. Д.С. седял на местото до
шофьора .
По това време св. И., заедно със съпругата си св. И., се придвижвали пеша към
магазин “Пени “в кв. Боян Българанов. Пресичайки уличното платно и качвайки се на тротоара, до тях спрял
горепосоченият автомобил шофиран от подс. С.Д.С., който започнал да
крещи към св. И. : ” Ромео , какво ми се
движиш като някой цар бе, *** , ще сляза и ще те потроша! “
След като св. И. го приканил да спре за да не
става проблем и след като се легитимирал със служебната си карта като полицай,
подс. С.Д.С. не спрял с обидните изрази и заплахи :”*** ще ти ***!” ; ”Не ти ***
картата, не ти *** полицая, сега ще те
потроша ! ”, при
което слязъл от колата и започнал да нанася удари на св. И. продължавайки
да отправя обиди ” ще ви го *** на всичките, ти първи ще го отнесеш”, успял да го
събори на земята. Непосредствено след автомобила на подсъдимите се движел св. А.
със своя автомобил, който поради внезапното
спиране от страна на подс. С.Д.С.,
бил принуден също да спре, и тъй като прозорците на леките автомобили били
отворени чул обидите и заплахите и
станал свидетел на конфликта.
Свидетеля А.
предприел действия за преустановяване на инцидента заедно с още двама цивилни служители на РПУ, които били наблизо. Били извикани и други
служители на РПУ Шумен на местото на инцидента.
След
преустановяване на конфликта подсъдимите били задържани по ЗМВР. Подс. С.Д.С.
бил изпробван за алкохол с техническо средство
при което апарата отчел 1,45 промила. На подсъдимият бил съставен акт за
установяване на административно нарушение и съгласно изискванията на ЗДвП и
Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС на подсъдимия бил издаден талон за
медицинско изследване, но той отказал да
даде кръв за изследване, което е
отразено на талона от д-р П. на 14.05.10г.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа: показанията на
свидетелите И.И., Н.И., П.П., Г.В., И.А., Х.Н., А.Д.,***Й., Я.А. както и от прочетените на основание чл. 281 ал.4 от НПК разпити, пред
състав на ШРП и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, заключенията на приложените по делото
съдебно медицинска експертиза и съдебно психиатрична експертиза .
Анализирайки
всички събрани по делото доказателства,
съдът намира, че със своето поведение на посочената дата, подсъдимият С.Д.С. е осъществил престъпление по чл. 343б ал.1от НК и престъпление по чл. 325 ал.1 от НК , второто без съучастие на по –малкия си брат –С. .
Горният
извод настоящия съдебен състав прави от
показанията на св. И., св.И. , св. П. и св. В., показанията на св. Н., Д., Й. и
А., чиито свидетелски показания кредитира изцяло, както и показанията на св. А. които показания кредитира частично - досежно деятелността на подс. С.Д., а в
частта досежно деятелността на посд. С.Д.С. не кредитира поради наличие на
противоречия, несигурност и съмнение.
Казаното от
свидетелите И. и И. относно деятелността на подс. С.Д.С. се потвърждава
и от разпита на св А. и разпитаните служители на РПУ Шумен
наблюдавали части от инцидента, поради различното време по което са пристигнали
на место. Всички те заявяват, че подс. С.
Д.С. е отправял обиди, заплахи към И. и му е нанасял
удари по тялото, което се подкрепя и от заключението на съдебномедицинската
експертиза дасежно травматичните увреждания на пострадалия И. – дълбока драскотина и охлузване
по задната част на гръдния кош в ляво, оток в областта на охлузването и палпаторна болка по задна
страна на гръден кош в ляво, кръвонасядане в областта на охлузването, множество
охлузвания по вътрешно задна страна
от лакътната област на китка в дясно, разкъсно контузна рана до
лакътна област в дясна предмишница и в
горна трета на дясна предмишница, кръвонасядане и оток в областта на дясна
предмишница, охлузване и кръвонасядане на десен лакът, две охлузвания в
областта на ляв лакът , както и че именно този подсъдим е водача управлявал
МПС ”Волво” .
Св. И. ***.10
,стр. 78 от делото сочи “..... вътре бяха
две момчета , видимо по-голямото момче беше водачът....”
Съдът
намира, че има противоречия в показанията на свидетелите относно
предприетите действия и реално
извършените такива от по малкото от двете момчета в конфликта -подс. С.С..
По
отношение обвинението по чл. 325
ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 63 ал.1 т4 от НК на С.Д.С. съдът намира, че по делото не
са налице безспорни доказателства .
Видно от
показанията на св. И. и св. И. преки участници в инцидента и двамата не
посочват конкретни действия извършени от
този подсъдим.
Единствено
в своите показания прочетени на
основание чл. 281 ал.4 от НПК св. А. сочи: “другото
момче спътника във ”Волвото” също удряше и риташе полицая, докато беше на земята и също викаше :”Майка *** ,***, *** мръсно...”
.
В същото
време , обаче в показанията си дадени в
с.з. проведено на 17.03.2011г заявява: “...........Чух шофьора да казва “*** ще ти ***”. Другото момче не съм чувал да казва такива думи .То беше по малко и по
кротко ......”
Свидетелят Н. в своите показания дадени в с.з.
проведено на 25.04.11 сочи:”.............заплахи от по-малкия не съм чувал...”
.
Анализирайки
доказателствата по делото, съдът приема че не са налице безспорни такива от
които да бъде направен категоричен извод за участие на подс. С.Д.С. в деянието
по чл. 325 ал.1 от НК.
Произнасянето
на присъда в обратния смисъл би било нарушение на основни принципи в
наказателното право, като същевременно евентуално постановена осъдителна
присъда по отношение на подсъдимия С.С. би била в противоречие с чл.303 ал.1 от НПК, тъй като би почивала на предположения.
Именно поради това и на основание чл.304 от НПК настоящия състав призна този подсъдим за невиновен и го оправда.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се състои в извършване на
непристойни действия. Такива са всички непристойни действия, които очевидно противоречат на
установения в обществото морал и порядък , действия заключаващи се в проявеното явно неуважение към обществото от
дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със
спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях
с явно пренебрежение. Последните от своя страна се явяват специален субективен
признак на престъплението.
От
събраните доказателства по делото съдът
намира, че подсъдимият С.Д. С. е извършил престъпление по чл. по чл.325 ал.1 от НК, но не в съучастие с брат си – подс. С.С..
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви
и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до извод, не
пораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема,
че с горното деяние подсъдимия С.Д.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.325 ал.1
от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи и гарантиращи установеният в страната ред и спокойствие
и принципите върху които е изградено обществото;
*
от обективна страна подсъдимия, чрез своите действия – обидни думи и изрази към св. И. - “*** ще сляза и ще те потроша , ще
почупя и тебе и жена ти “ ;”не ти *** картата не ти *** и полицая, сега ще те потроша” ще ви го *** на
всичките, ти първи ще го отнесеш” ,
нанесените удари по тялото на св. И. , събарянето му на земята и нанасяне на
удари с ръце, е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи общественият
ред и изразяващи явно неуважение към обществото;
Съгласно
съдебната практика “непристойни действия" са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията
си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез действията си
подсъдимият е нарушил грубо общественият ред . Явно неуважение към обществото
има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността, както е и в
конкретната ситуация и то след
легитимирането от страна на пострадалия И. в служебното му качество .
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл,
като същият е съзнавал противообществения характер на действията си, съзнавал
е, че с поведението си грубо нарушава общественият ред пред свидетелите и на обществено място с обидите , заплахите и отправените удари към
св. И. , изразяващо същевременно неуважение към обществото и към
присъстващите.
Действията
на подсъдимия – псувни, обиди,
закани по отношение И.М.И. и опит за нанасяне на побой на същото лице
са извършени в присъствието на свидетели на обществено място, респективно
станали достояние на неограничен брой лица, поради което съдът намира,
че същите грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
другите граждани и към обществото, като засягат личността към която са
отправени както и морала въобще
/ в този смисъл е и Решение №432
от 15.09.1972г. на I н.о./.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на
подсъдимия на съществуващия в страната ред , както и моралните норми в
обществото .
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че като управлява МПС със
концентрация на алкохол в кръвта си, което е установено, чрез измерване с техническо средство, подсъдимия С.Д. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:
*
обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
*от
обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление
на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му";
- от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява по надлежния ред, че е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда-145промила ;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той
е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено - опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи както
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия.
При
определяне на наказанието на подсъдимия С.Д.С. за всяко едно престъпление извършеното от него съдът прецени: степента на обществената опасност на
всяко едно от двете деяния, която съдът
преценява като сравнително висока; степента на обществена
опасност на подсъдимия – която съдът преценява като невисока предвид
данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и не
констатира смекчаващи вината обстоятелства.
В същото
време съдът намира, че наказание “лишаване от свобода” би било съответно на извършените престъпления от подсъдимия.
При
определяне на наказанието на подсъдимия С.Д.С. за престъплението почл. 343 б ал.1 от НК съдът
определи наказание 3 месеца “лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК
.
При
определяне на наказанието на подсъдимия С.Д.С. за престъплението по чл. 325 ал.1 от НК съдът определи наказание при
условията на чл. 54 от НК, 3 месеца
“лишаване от свобода” и “Обществено порицание”, което да бъде
изтърпяно чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община гр.
Шумен .
На
основание чл. 23 ал.1 от НК определи
общо наказание между двете , а именно 3
/три / месеца “лишаване от свобода”.
На
основание чл. 23 ал.2 от НК присъедини
към така определеното общо наказание и
наказанието “обществено порицание”, което следва да бъде изпълнено чрез
поставяне на съобщение на таблото за обявления в Община Шумен .
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия С.Д.С.. Съгласно
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения към момента на извършване на процесното
деяние, същият е осъждан, но реабилитиран и определеното наказание е под три
години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане
в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция.
Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава
приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66,
ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване
от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да
бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно
изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в
посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната
практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС,
Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.
На основание чл. 66 от НК отложи
изтърпяването на определеното
общо наказание 3 месеца “лишаване от свобода” за срок от 3 години
Така
определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху подсъдимия,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: