Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм.
дело № 225 по описа на КАС за
2022 г.,
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба от Ф.Х.Х. от ***,
чрез адв. Ч., против Решение №2153-08-219/17.05.2022 г. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ф.Х. срещу разпореждане
№О-08-999-00-**********/17.03.2022
г., разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022 г. и разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022
г., издадени от ръководителя по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП на НОИ - Кърджали.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт,
поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че кредитираните в оспореното
решение разпореждания са незаконосъобразни, тъй като административния орган е направил
своите изводи относно качеството „осигурено лице“ на жалбоподателката,
както и наличието на възникнало осигуряване, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО,
само въз основа на предположения и без да събере конкретни доказателства. Иска отмяна
на оспореното решение и претендира направените по делото разноски. В допълнително
представена по делото молба твърди, че оспорва компетентността на длъжностното лице
от ТП на НОИ - Кърджали, издало потвърдените с оспореното решение разпореждания,
както и правомощията на същото да извършва справки в Министерството на земеделието,
храните и горите, в качеството му на контролен орган на НОИ. В писмена защита навежда
доводи за незаконосъобразност на издадените разпореждания за отказ за изплащане
на парични обезщетения, поради наличието на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО
за жалбоподателката, които обаче не били надлежно заличени,
в резултат на извършена проверка по реда на Инструкция №1/03.04.2015 г. Оспорват
се като неправилни и необосновани изводите на административния орган за наличие
на отрицателни предпоставки по чл. 10 от КСО, с твърдението за реално осъществяване
на трудова дейност и внасянето на осигурителни вноски от жалбоподателката.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на
КСО, тъй като не е установено лицето да извършва трудовата дейност, за която е била
регистрирана. Сочи също, че лицето няма и надлежна регистрация като тютюнопроизводител,
съгласно Наредба № 11/21.12.2016 г. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Видно
от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, от 30.06.2021 г. жалбоподателката
е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски
производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд
“Общо заболяване и майчинство“.
Според
справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 10.03.2022 г. от ОД „Земеделие“
– Кърджали към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 30.06.2021 г. и е заявило
стопанисването на 0,1000 ха естествени ливади.
С три
броя Удостоверения /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№***/*** г., вх. №***/*** г. и вх.
№***/*** г., жалбоподателката е заявила изплащането на
парични обезщетения за временна неработоспособност по представените по делото болнични
листове, както следва: БЛ №*** /*** г., издаден за периода 30.12.2021 г. –
12.02.2022 г. с причина за временна неработоспособност – ***; БЛ №*** /*** г., издаден
за периода 13.02.2022 г. – 15.02.2022 г. с причина – *** и БЛ №*** /*** г., издаден
за периода 16.02.2022 г. – 29.03.2022 г., с причина за временна неработоспособност
– ***.
С разпореждане
№О-08-999-00-**********/17.03.2022 г., разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022 г. и разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022
г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с подадените удостоверения и на основание
чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане
на парични обезщетения за временна неработоспособност по представените болнични
листове. В горните разпореждания е посочено, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 30.06.2021 г. и съгласно анкетна карта е засяло основни култури - естествени ливади, на площ от 0,1000 ха. Прието е, че с оглед заявените 0.1000 ха естествени ливади и
предвид данните за средния добив
от полски култури в страната, стойността на евентуално реализираната продукция би била незначителна
– *** лв. /*** лв. месечен доход за
шестте месеца на регистрация като земеделски стопанин/, респ., не предполага реализирането
на приходи и формирането на печалба, както и целогодишно стимулиране дейността на земеделския стопанин, поради което лицето
не е регистриран земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. По аргумент от горното е направен извод, че жалбоподателката не е осигурено лице, няма 12 месеца осигурителен стаж и
не отговаря на условията на
чл.48а от КСО, поради което няма право на парично
обезщетение за временна неработоспособност по представените болнични листове, издадени за периода от 30.12.2021 г. до 29.03.2022 г.
С Решение №2153-08-219/17.05.2022 г. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на
настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Ф.Х.Х. срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022
г., разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022 г. и разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022
г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против
горните три разпореждания, административният орган
е възприел изцяло констатациите на долустоящия орган.
Във връзка с представения договор от 31.03.2021 г. за производство и изкупуване на ориенталски
тютюн и твърденията за продадено количество
тютюн (104.5 кг.), решаващият орган намерил
последните твърдения за неоснователни и недоказани, предвид липсата на
извършена актуализация на дейността, за упражняването на която е регистрирано лицето. Въз основа на горното е формиран извод,
че жалбоподателката няма право на исканите парични обезщетения
и правилно е било отказано изплащането им.
По делото е приложено
и копие от договор №*** /*** г. за производство и изкупуване на 170 кг. ориенталски тютюн, сключен между Ф.Х. и
„***“ ЕООД, ***, както и приемо-предавателен протокол №***/*** г. за 104,5 кг., предаден от жалбоподателката тютюн,
реколта 2021 г.
От представеното
по делото писмо с изх. №РД-12-02-556/27.06.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“
– Кърджали и приложените към него документи се установява, че на 13.05.2022 г. жалбоподателката е направила пререгистрация като земеделски
стопанин и според приложения анкетен формуляр за пререгистрация, лицето отново е
заявило стопанисването на 0.1000 ха естествени ливади. В тази връзка е представило
и договори № **/*** г. и № **/*** г., сключени между наемодателя - Община Момчилград
и жалбоподателката, за наем на земеделска земя от общинския
поземлен фонд. В писмото на директора на
ОД „Земеделие“ – Кърджали е отразено също, че лицето не е регистрирано по реда на
Наредба № 22/21.12.2016 г. за водене на регистър на тютюнопроизводителите и регистъра
на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Според чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство
майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни,
от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по
чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово
възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Осигурено лице, по смисъла на § 1, т.
3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал.
1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й. Според легалното определение, дадено в § 1, ал.
1, т.
5 от ДР на КСО,
„регистрирани земеделски производители“ са физическите лица,
които произвеждат
растителна и/или животинска
продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
По аргумент
от горните разпоредби,
отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита
за осигурено лице,
ако в периода
30.06.2021 г. – 29.12.2021
г.
реално е осъществявала
дейност като земеделски производител, за която
е регистрирана,
като е произвеждала
продукция,
предназначена за продажба, и за тази
дейност са внесени или дължими
осигурителни вноски.
В случая между страните няма спор, че Ф.Х. е регистрирана като земеделски
производител в регистъра по чл. 7, ал.
1 от ЗПЗП, по реда
на Наредба № 3 от
29.01.1999 г.
за създаване и поддържане
на регистър на земеделските стопани,
във връзка със стопанисването
на 0,1000 ха естествени ливади.
Безспорно е също, че лицето
е избрало да се осигурява за риска
общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията
е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо
се лице. За да откаже исканото
обезщетение за бременност и раждане, административният орган
е приел, че въпреки извършената регистрация като
земеделски производител, лицето не е извършвало трудова дейност, като регистриран земеделски производител,
по смисъла,, вложен в §
1, ал.
1, т.
5 от ДР на КСО.
На първо място, съдът
приема, че заявената от жалбоподателката дейност по стопанисване
на 0,1000 ха ливада, поради нейния обем, не може да се характеризира като такава,
свързана с производство на продукция, предназначена за продажба. Установи се от
обсъдените по-горе доказателства, че в периода от регистрирането й като земеделски
стопанин на 30.06.2021 г., до настъпването на осигурителното събитие на
30.12.2021 г., регистрацията на жалбоподателката като
земеделски стопанин е свързана със стопанисването на 0,1000 ха „естествени ливади“.
Според определението за ливади в §22, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ/отм./, това са постоянни
пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на фураж (сено) чрез
коситба или за паша на селскостопански животни. На електронната
страница на МЗХГ на адрес ***,
е публикуван бюлетин № 391 - юни 2021 г. „Добиви от полски култури - реколта
2020“ на МЗХГ, видно от който, средният добив на сено от постоянни ливади за
2020 г. в Южен централен район, в обхвата
на който е и регион Кърджали, е 2 603 кг за хектар, или 260 кг. сено от 1 дка. Според
приетото в научна разработка, издадена от Селскостопанската академия – София, публикувана
на електронен адрес ***,
най-високите добиви на сено от естествени ливади в страната са до 800 кг. от декар.
Предвид данните за средния добив на сено
от постоянни ливади, който за регион Кърджали е около 260 кг. сено от 1 дка /13
бали/, съдът намира, че дори да са налице продажби на продукция, добита от въпросната
ливада, същата е крайно незначителна по обем и стойност, поради което дейността
не може да се характеризира като такава, извършвана по занятие и с цел осигуряване
на доходи, които да бъдат заместени от паричното обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни.
На следващо място следва да се отбележи, че в периода
30.06.2021 г. – 30.12.2021 г., жалбоподателката е регистрирана
като земеделски производител, само за стопанисване на площи, заети с естествени
ливади. Същата не е заявила отглеждането на каквито и да е други площи и култури,
респ. не е регистрирано и по реда на Наредба № 22/21.12.2016 г. за водене на регистър
на тютюнопроизводителите и регистъра на лицата, които притежават разрешение за изкупуване
на суров тютюн. Не се установи и последваща актуализация
на дейността, видно и от приложената справка от регистъра на земеделските стопани,
изготвена на 10.03.2022 г. от ОД „Земеделие“ към МЗХГ. В тази връзка, съдът приема, че дори да е налице
произведена и продадена от жалбоподателката продукция
– тютюн, то не изпълнено условието в §
1, ал. 1, т. 5 от ДР
на КСО, лицето
да е регистрирано по установения ред, в случая - по реда на Наредба №
22/21.12.2016 г. за водене на регистър на тютюнопроизводителите и регистъра на лицата,
които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн, включително и при извършената
на 13.05.2022 г. пререгистрация в ОД „Земеделие“ - Кърджали.
От друга страна, видно
от обсъдените по-горе Удостоверения /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1
от НПОПДОО/, в същите изрично е посочено, че към деня на настъпване на осигурителното
събитие (бременност и раждане) лицето няма 12 месеца осигурителен стаж, като осигурено
за общо заболяване и майчинство. Жалбоподателката е регистрирана
като земеделски стопанин на 30.06.2021 г. и по правилото на чл.48а, вр. с чл.50, ал.8 КСО, придобива изискуемия 12 месечен осигурителен
стаж на 30.06.2022 г. Т.е, към датата на настъпване на осигурителното събитие –
30.12.2021 г., същата няма и изискуемия 12 месечен осигурителен стаж, респ., не
са налице предпоставките на чл.48а КСО за изплащане на парично обезщетение за бременност
и раждане.
При тези факти, правилно е отказано изплащането на заявените
парични обезщетения, тъй като жалбоподателката няма изискуемия 12-месечен осигурителен стаж
и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията
на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението за бременност и раждане. Установи
се също така, че лицето не е извършвало
трудова дейност като земеделски производител по смисъла,
вложен в § 1, ал.
1, т.
5 от ДР на КСО,
респ., не е осигурено лице.
Неоснователни са възраженията
в жалбата, свързани с компетентността и правомощията на длъжностното лице, издало
потвърдените с оспореното решение разпореждания да извършва справки в Министерството
на земеделието, храните и горите, в качеството му на контролен орган на НОИ.
Съгласно чл. 40, ал.
3, изр. второ от КСО, разпореждането за отказ да се изплатят парични обезщетения,
в т.ч. и за бременност и майчинство, се издават от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт. В конкретния случай, компетентността на длъжностното лице, издало потвърдените
с оспореното решение разпореждания, произтича от изрично посочената в тях Заповед
№1015-08-81/07.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, оправомощаваща В. М. - началник сектор „Краткосрочни плащания“
в ТП на НОИ – Кърджали, да издава и подписва разпореждания за отказ на основание
чл. 40, ал. 3 от КСО. Последната заповед е служебно известната на съда, във вр. с адм.д.№ 232/2021 г., адм.д.№64/2020 г. по описа на АС-Кърджали и мн.др./.
По отношение на твърденията,
че издателят на процесните разпореждания няма правомощия
да извършва справки извън информационните масиви на НОИ, доколкото същия нямал качество
на контролен орган по смисъла на чл. 107 от КСО, следва да се отбележи, че по преписката
липсват данни началник сектор „КП“ в ТП на НОИ – Кърджали да е изисквал информация или
справки от други държавни органи или институции, относно факти и обстоятелства от
значение за случая. „Справката“, на която административния орган се позовава в своите
разпореждания, представлява бюлетин, публикуван на електронната страницата на МЗ
/МЗХГ/, основан на изследване на отдел „Агростатистика“
в Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ на МЗ, до който бюлетин, достъпът
е свободен.
Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3
от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.Х. от ***,
против Решение
№2153-08-219/17.05.2022
г.
на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ф.Х. срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022
г., разпореждане №О-08-999-00-**********/17.03.2022 г. и разпореждане №
О-08-999-00-**********/
17.03.2022г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ф.Х.Х.
от ***,
ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, ***, разноски по делото в размер на 100 лв.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
С Ъ Д И Я :