№ 744
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Маврова
Членове:Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20211100508394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба на Ж. И.А. срещу постановление от 22.01.2021
г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20198440401257 на ЧСИ, рег. №
844 на Камарата на ЧСИ й е наложил глоба в размер на 400 лева за
неизпълнение на задължението й за предаване на детето Б.З. А. на бащата З.
М. АН. на 02.12.2020 г., 05.12.2020 г., 09.12.2020 г. и на 16.12.2020 г.
В жалбата са изложени подробни твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на постановлението, с което на жалбоподателя е наложена
глоба по чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК.
Ответникът по жалбата З.А. изразява становище за основателност на
жалбата и моли постановлението да бъде потвърдено.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които
жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима.
Събирането на писмени и гласни доказателства в настоящото
производство, каквото искане е направено в отговора на жалбата, не е
необходимо за произнасяне на настоящия съдебен състав по изложените
основания за законосъобразността на обжалваното постановление.
1
Изпълнително дело № 20198440401257 по описа на ЧСИ рег. № 844 на
Камарата на ЧСИ е образувано по молба на пълномощник на З. М. АН. с
приложен изпълнителен лист от 27.05.2019 г. по гр.д. № 56301/2016 г. по
описа на СРС, 139 състав, според който на З. М. АН. е определен режим на
лични отношения с детето Б. А..
В покана за доброволно предаване на дете изх. № 033645/08.07.2019 г.,
получена на 11.07.2019 г. ЧСИ, рег. № 844 са посочени дните и периодите, в
които Ж.А. дължи да предава на бащата З.М. детето Б. А. за осъществяване на
режима на лични отношения. Тъй като към 08.07.2019 г. Б. А. е навършила
тригодишна възраст, в поканата е посочено задължението на Ж.А. да предава
на З.А. детето Б. всяка сряда от месеца, за времето от 17.30 часа до 20.00 часа
на същия ден, със задължение да връща детето на неговата майка, като при
условие, че детето Б. посещава детска градина, бащата следва да го вземе от
детската градина; всяка първа и трета седмица от месеца, с преспиване при
бащата, за времето от 11.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, със
задължение да връща детето на неговата майка; десет дни през лятото, по
време, което не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката. Ж.А. е
била поканена да се яви в канцеларията на съдебния изпълнител в тридневен
срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, а на 28.07.2019 г.
от 11.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя да предаде детето на З. М. АН.
на адрес гр. София, ж.к. *******“, бл. *******
В молба – становище от 15.07.2019 г. Ж.А. е посочила, че не създава
пречки бащата да идва, взима и връща детето, но и че З.М. не се е
интересувал от детето, което от своя страна не го познавало. Поради това е
предложила първоначалните срещи да бъдат без преспиване, докато се
установи трайна връзка между баща и дъщеря. Предложила е и постигане на
споразумение З.А. да взима детето Б. в събота в 11.00 часа и да я връща в
17.00 часа същия ден, без преспиване; в същия времеви период в неделя през
първите три месеца.
На 05.08.2019 г. е проведена среща, на която е подписан споразумителен
протокол за режим на лични отношения между З.А. и Б. А., различен от
определения с решението по гр.д. № 56301/2016 г. по описа на СРС, 139
състав. Впоследствие З.М. е счел, че това споразумение не може да отмени
одобрения от съда режим и е настоявал той да се спазва.
2
На 12.09.2019 г. Ж.А. е уведомила съдебния изпълнител, че по преценка
на отдел „Закрила на детето“ – Младост е предоставен ваучер за тримесечен
курс за посещение при психолог. Социалната услуга се предоставяла от
Център „Сдружение да прегърнем дете“.
С молба от 19.09.2019 г. З.М. е уведомил съдебния изпълнител, че от
един месец не може да взима детето Б. и че желае при следващата среща на
25.09.2019 г. да присъства представител на ЧСИ. Данни за това липсват.
Представен е доклад от сдружение „Да прегърнем дете“ от 16.09.2019
г., според който детето Б. няма нужда от психологическа подкрепа, но от
изключителна важност за неговото пълноценно развитие е да контактува и с
двамата си родители и тази връзка да не бъде прекъсвана отново. Екипът на
сдружението, работил по проект „Център „Да прегърнем дете“ е изразил
мнение, че Б. А. не е готова емоционално и психически да остане с
преспиване при баща си.
На 30.09.2019 г. Ж.А. е подала искова молба до СРС за промяна в
режима на лични отношения на бащата З.А. с детето Б. А..
Данни за осъществяване на режима на лични отношения между бащата
и детето до декември 2020 г. по изпълнителното дело липсват.
На 30.11.2020 г. в електронно писмо до З.А. Ж.А. го кани да прекара
определеното му време с детето Б. в дома й. Същата покана се съдържа и в
електронни писма от 04.12.2020 г. и от 09.12.2020 г. Мотивите за това
предложение са високият брой заболели от COVID-19, задължителното
спазване на дистанция от 1.5 м и носене на предпазни средства.
От електронно писмо от 14.12.2020 г. на Ж.А. до ЧСИ, рег. № 844 става
ясно, че З.М. е посещавал адреса, на който детето Б. живее заедно със
служители на 7 РПУ, за което А. попълвала сведения. В писмото заявява
готовност да изпълнява съдебното решение, като същевременно поставя
условие това да се случва в дома й в гр. София, ж.к. „Младост“, където е
канила З.А. да се среща с детето. Предложението си мотивира с доводи, че
извеждането на детето навън крие опасност то да бъде заразено с COVID-19 и
безсимптомно да предаде заболяването на останалите членове на семейството
на Ж.А..
Приложени са сведения, от които се установява, че детето Б. не е
3
предадено на бащата на 02.12.2020 г. и на 05.12.2020 г.
От молба на З.А. от 07.01.2021 г. до съдебния изпълнител става ясно, че
на 09.12.2020 г. и на 16.12.2020 г. също не е успял да вземе детето, а Ж.А. е
поставила условие, включително пред служителите от 7 РПУ на МВР,
срещите между бащата и детето да се осъществяват в дома й. Поради това
взискателят е поискал от ЧСИ, рег. № 844 да наложи глоба на длъжника Ж.А.
за лишаване на детето Б. от правото й да поддържа нормални контакти с баща
си съгласно установеното в съдебното решение по гр.д. № 56301/2016 г. по
описа на СРС, 139 състав.
С обжалваното постановление от 22.01.2021 г. ЧСИ, рег. № 844 е
наложил глоба на Ж. И.А. в размер на 400 лева, поради неизпълнение на
задължението й по чл. 528 от ГПК на 02.12.2020 г., 05.12.2020 г., 09.12.2020 г.
и на 16.12.2020 г.
За преценка законосъобразността на обжалваното постановление от
значение е единствено основателността на причината, поради която Ж.А. не е
предавала детето Б. на бащата З.А. за осъществяване на режима на лични
контакти.
Не се спори, че доводите, с които длъжникът е отказал да предаде
детето Б. на бащата З. е заплахата от заразяване с COVID-19. Те са изложени
и в подадената от Ж.А. жалба срещу постановлението от 22.01.2021 г.
Действително, налице са ограничителни мерки поради опасността от
зараза с COVID-19, но те не могат да се счетат за уважителни по отношение
неизпълнението на задължението на Ж.А. да предаде детето Б. на бащата З..
Във всички случаи най-добрият интерес на детето е да поддържа пълноценни
контакти и с двамата си родители, в какъвто смисъл е даденото заключение в
доклада на сдружение „Да прегърнем дете“ от 16.09.2019 г.
От данните за развитието на изп.д. № 20198440401257 в периода преди
възникването и усложняването на епидемиологичната обстановка, свързана с
COVID-19 се установява създаване на пречки от страна на длъжника за
изпълнение на съдебното решение в частта относно режима на лични
отношения. С поведението си Ж.А. е препятствала всячески срещите между
бащата и детето, въпреки че е декларирала липса на причини да не съдейства
за провеждането им. Безспорно е, че през септември 2019 г. Ж.А. е подала
молба до СРС за промяна на режима на лични контакти между бащата и
4
детето. Това е индиция за принципно становище на длъжника, че определения
с решението от 21.12.2016 г. по гр.д. № 56301/2016 г. на СРС, 139 състав
режим не е подходящ (въпреки че по него страните са постигнали
споразумение в съдебно заседание на 21.12.2016 г. по дело за развод по
взаимно съгласие по чл. 50 от СК).
До влизане в сила на решението по това дело майката дължи да
изпълнява задължението си да предава детето Б. според режима по съдебното
решение от 21.12.2016 г. по гр.д. № 56301/2016 г. по описа на СРС, 139
състав. Неосъществяването на срещите е във вреда на детето, като в този
смисъл е не само социалният доклад, но и изготвената по гр.д. № 55133/2019
г. съдебно-психиатрична експертиза. Към момента на нейното изготвяне,
съвпадащо по времето, когато Ж.А. не е изпълнявала задължението си да
предаде детето на З.А. през декември 2020 г., отношението на Б. към бащата е
нормално, не е налице синдром на родителско отчуждение, а контактите
между тях се отразяват позитивно върху развитието на детето.
От родителите се очаква да приучат Б. към установения режим на лични
отношения, който родителите сами са предложили и е одобрен от съда с
решението от 21.12.2016 г. Прекъсването на връзката необратимо лишава Б.
от положителните емоции от общуване с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. Отсъствието или
препятстването на контакта с една от най-важните фигури в живота на Б.
може да доведе до неблагоприятни последици в психо-емоционалното
развитие на детето.
Не се установяват уважителни причини, поради които Ж.А. не е
изпълнила задължението си да предаде детето Б. на бащата З.А. на 02.12.2020
г., 05.12.2020 г., 09.12.2020 г. и на 16.12.2020 г. Опити да саботира изпълнение
на съдебното решение с изтъкване на изключителната привързаност на детето
към майката чрез сключване на споразумение, с което вече одобреният от
съда режим да бъде елиминиран личат още в първоначалната молба до
частния съдебен изпълнител от 15.07.2019 г.
Нито една от причините, сочени от длъжника в продължение на повече
от една година (от образуване на изпълнителното производство до декември
2020 г.) не обосновава негативната за детето последица да не получи така
необходимите за развитието му срещи със З.А., особено през по-
5
продължителния период – в съботно-неделните дни.
По тези съображения, като правилно и законосъобразно, обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят дължи да заплати на З. М. АН.
сторените от него разноски в размер на 480 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Ж. И.А. срещу постановление на
ЧСИ, рег. № 844 по изп.д. № 20198440401257, с което й е наложена глоба в
размер на 400 лева за неизпълнение на задължение по чл. 528, ал. 2 от ГПК на
02.12.2020 г., 05.12.2020 г., 09.12.2020 г. и 16.12.2020 г.
ОСЪЖДА Ж. И.А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. *******“,
бл. *******, ап. 55 да заплати на З. М. АН., ЕГН **********, съдебен адрес
гр. София, бул. „******* № ******* партер, адв. С. А. сумата от 480 лева
разноски за производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6