Решение по дело №307/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. А. Б. от гр. Габрово, местност „Х. усойна“ № 14, [ЕГН] – със съдебен адрес гр. Габрово. [улица], ет.2, чрез адв.И. Ж., ГАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0892-000282 от 27.11.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Оспорва компетентността на АО, както и начина на вземане проба с техническото средство. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества (бензодиазепини и метаамфетамин), а в момента на проверката е оспорил показанията на техническото средство и е дал кръв за изследване, като резултатите от него не са изготвени до издаването на ЗППАМ. Излага действителната според него фактическа обстановка и твърди, че МПС му е нужно поради продължително периодично лечение в гр. София. Излага доводи, че предпоставка за налагене процесната мярка е безспорното установяване на вмененото нарушение, което в случая съставлявало и престъпление по НК, поради което била приложима законовата забрана за образуване на административно наказателно производство и следователно заповед за налагане на принудителна административна мярка не следвало да бъде издаване, защото шофирането след употреба на упойващи или наркотични вещества безспорно се установява с влязла в сила присъда на съд. В заповедта липсвали мотиви защо административният орган е приел за установена изложената фактическа обстановка, след като нямало резултат от медицинското изследване. Спори съответствието на оспорената Заповед с целта на закона, доколкото не било установено по безспорен начин да е извършител на посоченото в заповедта нарушение. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед. В с.з. жалбата се поддържа и развива. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата - мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, чрез процесуалния си представител - оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, ценени поотделно и в тяхната съвокупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2023 г. около 22,50 ч. в гр. Габрово, на [улица]е извършена проверка на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318ЦИ“ с рег. № [рег. номер] – движещ се в посока [улица], собственост и управляван от жалбоподателя. При извършена проверка за употребата на наркотични вещества с техническо средство - дрегер ДръгТест 5000 с фабричен № ARJL-0025 то отчело положителна проба за употреба на бензодиазепини и метамфетамин. Б. оспорил показанията на техническото средство, поради което му бил издаден приложения талон за медицинско и химическо изследване № 0054169 в ЦСМП на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ , гр. Габрово, където доброволно дал кръвна проба и проба от урина за химичен анализ, които са изпратени за изследване в ВМА, гр. София.

Тези факти са описани в съставения АУАН № GA 1029357/28.11.2023 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК е допустимо доказателствено средство и се ползва с предвидената в чл. 189, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) доказателствена сила.

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на А. А. Б. от гр. Габрово е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС на собственика за срок от шест месеца до една година, а именно за шест месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 27.01.2023 г. Недоволен от нея, Б. я е оспорил с жалба, подадена чрез административния орган на 07.12.2023 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Допълнително от ответника е представена справка рег. № 264000-17620 от 09.10.2024 г. за наличието на образувано и висящо ДП, по което е събрано експертно изследвание на предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от жалбоподателя е установено наличие на тетрахидроканабинол.

Установено е и че жалбоподателя е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 92058 от 27.09.2022 г. - с автоимунно заболяване болест на Crohn на дебелото черво с 71 % ТНР – представеното експертно решение.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 264з-894/06.04.2022 г. директорът на ОД на МВР – Габрово на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Габрово да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.1 от заповедта са посочени назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Габрово.

Не се спори по делото издателят на заповедта да е назначен на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Габрово. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и наведеното възражение в тая насока е неоснователно.

Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат. При издаването на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване с техническо средство дрегер ДръгТест 5000. В тази връзка следва повторно да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на Б., като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

В случая показанията на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера и вземане на биологични проби от кръв и урина, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДвП. Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която „При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. От представената по делото справка се установява, че в кръвната проба и в пробата урина на жалбоподателя са открити наркотични вещества тетрахидроканабинол. Това вещество е включено в Списък I, приложение 1 към чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН. Употребата на различно от посоченото в АУАН наркотично вещество не променя тези изводи. По делото не са ангажирани и каквито е да е доказателства, че жалбоподателят е употребявал някакви лекарства, които биха могли да повлияят на резултатите от изследването, а те подлежат на съобразяване на основание чл. 142, ал. 2 от АПК.

По делото не е спорно, че жалбоподателя е управлявал МПС при проверката – същото е спряно за проверката, като преди това спиране се е движело по отворен за обществено ползване път. Върховният съд, с Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по наказателно дело № 8/1982 г. дава задължително тълкуване на понятието "управлява" за целите на чл. 342 и сл. НК. Съгласно точка 2 от постановлението понятието "управление" включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Престъпленията по чл. 342 и сл. НК са пряко свързани със Закона за движението по пътищата. Поради това и с оглед на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва и за целите на Закона за движението по пътищата под управление да се разбира точно същото.

Предвид това съдът намира за доказано, че на процесните дата, място и час жалбоподателят е управлявал горепосоченото превозно средство, което действие той е извършил след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид това административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на процесната принудителна административна мярка, като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Видно от заповедта, същата е наложена за срок от шест месеца – минимума, предвиден в Закона, като за административния орган не е налице възможност да постанови по-къс срок на мярката.

На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство препятства възможността за водача да управлява същото по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В този смисъл неоснователно е възражението, че налагането на принудителната мярка е недопустимо за извършване на противоправно деяние, което поради своята тежест съставлява престъпление по НК – липсва изрична такава забрана в чл. 171 от ЗДвП, в тая насока е трайното становище на правната доктрина и константната съдебна практика. В тая насока са и цитираните в с.з. от пълномощника на жалбоподателя съдебни решения.

Те обаче не могат да се ползват за обосновка на тезата на защитата за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като видно от внимателния им прочит във всички тях е отчетено, че при извършеното изследване не е установено съдържание на наркотични вещества в изследваните проби.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Б. от гр. Габрово, местност „Х. усойна“ № 14, [ЕГН] – със съдебен адрес гр. Габрово. [улица], ет.2, чрез адв.И. Ж., ГАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0892-000282 от 27.11.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП, като преписи от него да се връчат на страните по реда на чл. 137 от АПК.