РЕШЕНИЕ №1572
гр. Русе, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.
състав, в публично заседание на 01-ви октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието
на прокурора….,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8275 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът
е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищцовото
дружество “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД -гр.София, твърди, че на 24.12.2012г.
между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Д.Т.К. е сключен Договор за
кредит за покупка
на стоки или услуги, по
силата на който заемодателя му е
отпуснал кредит в размер на 649.00 лева. Ответникът се е задължил да върне предоставената сума, заедно с фиксирани договорна лихва и такси на дружеството на 12 месечни погасителни вноски. Ответникът не заплатил изцяло дължимите
се суми и е изпаднал в
забава, при което дължи обезщетение за забава. Падежът на цялото задължение е
настъпил на 20.12.2013г., с което е станал изискуем целия
остатък от главното задължение. На 10.01.2017г.
между първоначалния кредитор и
“Фронтекс Интернешънъл” ЕАД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
съгласно който титуляр на вземанията по договора за паричен кредит станало ищцовото
дружество. За цесията ответника
била уведомен с писмо, изпратено чрез „БП“, но
пратката се върнала, като непотърсена. Излага доводи, че К. се счита уведомен с
връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията. Поради
неизпълнение нито към стария, нито към новия кредитор, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и било образувано ч.
гр. дело № 5871/2018г.
по описа на РРС. Длъжникът не е бил открит на установените му постоянен и настоящ адрес и
съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за
предявяване на иск срещу ответника. Моли съда да признае за установено съществуването
на вземането му към Д.Т.К. за сумите: 598.73 лева – главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 107.88 лева-договорна лихва
за периода 18.01.2013г.- 20.12.2013г. и 332.18 лева-
лихва за забава за периода 19.01.2013г.- 07.08.2018г. Претендира и разноски.
Назначеният по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника Д.Т.К., е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявените искове по подробно изложените в отговора съображения. Счита и че ответника не е
редовно уведомен за извършената цесия,
както и че исковата претенция е погасена по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете като неоснователни.
По
делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №5871/2018г.
по описа на РРС, приета е и счетоводна експертиза.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Установява се по делото, че
между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е бил
сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги от 24.12.2012г., с краен срок на плащане-20.12.2013г., по който К. дължи
главница в размер на 697.88 лева. Установява се и че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е прехвърлило процесните вземания с договор за
прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Представено е и пълномощно, с което цедента е упълномощил цесионера с права да уведоми
от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия. Представено е уведомително писмо от упълномощения
цесионер/л.26/ до ответника, с което го
уведомява за цесията, като
липсват данни същото да е стигнало до адресата. Ищецът в исковата молба е заявил, че уведомяването
за извършената цесия и потвърждването й от цедента следва да се извърши с
връчване на исковата молба на длъжника, към която са приложени пълномощно за
уведомяване, издадено от цедента за цесионера, уведомление за цесия и писмено
потвърждаване.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава в случая е предвидена в клаузата на
чл.14 от договора, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната
с редица решения на ВКС съдебна практика /напр. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др./ действително се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, както е сторено и по
настоящото дело, цедентът да
упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение №
137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение №
156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др./.
Безспорно ИМ и
доказателствата към нея са връчени на особеният представител на ответника.
Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /в т.см.
решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о./.С връчването на исковата
молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З ЗЗД на
особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се
пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и
уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този
факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.
Предвид горното,
съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което
ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска и
възражението на ответната страна в този аспект е неоснователно.
Особеният
представител на ответника прави
възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира частично
основателно.
Безспорно е, че падежът на
кредита настъпва на 20.12.2013г. Действително, по делото се
установява, че от 19.04.2013г., кредитът е бил в просрочие, но ищеца не се е
възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а е подал
заявлението по чл.410 ГПК на 23.08.2018г., т.е. след настъпилия редовен падеж
на цялото задължение.Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост на
кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една или няколко погасителни вноски. Наличието на обективната
предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора
е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го
упражни и кога принадлежи изцяло на титуляря на това право. Тъй като по делото не се
доказва, а не се и твърди, предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника, а напротив ищецът е подал
заявлението по чл.410 ГПК на 23.08.2018г., след настъпилия на 20.12.2013г., редовен падеж на
задълженията, то и възражението,че е настъпило пълно
погасяване на задължението по давност е неоснователно.
Предявеният иск е за реално изпълнение на възникнали от договор за
потребителски кредит задължения, за които е приложима общата 5-годишна давност/л.110 ЗЗД/,
която тече не от датата на възникване на задължението, а от датата на неговата изискуемост /чл.114, ал.1 ЗЗД/.
Вземането на
кредитора за връщане на предоставените парични средства е изискуемо от датата на падежа на
съответната анюитетна
погасителна вноска по
договора за кредит от 11.02.2009 г. Следователно по отношение на неплатените дължими
главници до 22.08.2013
г. погасителната давност е изтекла, а за останалите главници, дължими след тази
дата, в общ размер, съгласно погасителния
план и приетата експертиза, на 322.38 лева, изтеклата до този момент давност, съгласно чл.116, б.”Б” ЗЗД, е прекъсната и докато трае процеса давност не тече /чл.115 ал.1 б.”Ж” ЗЗД/.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че установителният иск по отношение на
претендираната главница, е основателен за сумата 322.38 лева, със законната
лихва от образуване на заповедното производство, а за остатъка до претендираните
598.73 лева, същият следва да се отхвърли
като погасен по давност.
Установителният иск по
отношение на договорната възнаградителна лихва се явява изцяло неоснователен, като погасен по
давност, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, а относно лихвата за забава, с оглед изхода на спора е основателен за периода 23.08.2015
г. – 07.08.2018 г. за сумата 209.43 лева. Над нея, до претендираните 332.18 лева, акцесорната
претенция, като погасена по давност, следва да се остави без уважение.
Според
указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство в размер на 38.40 лева и 448.00 лева в
исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ. Ответникът не е претендирал разноски и такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Т.К., ЕГН ********** ***,
че дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от Л. К. Д., сумата от 322.38 лева – главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги от 24.12.2012г., сумата от
209.43 лева - законна лихва за забава
за периода 23.08.2015 г. –
07.08.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателното изплащане по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.08.2018г. по ч.гр.дело № 5871/2018г.
по описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********
*** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15,
представлявано от Л. К. Д. сумата от 38.40 лева – разноски по ч.гр.дело №
5871/2018г. по описа на РРС и сумата от 448.00 лева-разноски по настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ