Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……...…/.......12.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
съдебно заседание при закрити врати на десети ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ К.
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело №
1207
по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625
и сл. ТЗ и е образувано по молба на "ВОДАСПОРТ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски, ул. Тракия № 53,
представлявано от управителя Н.Г.М. за откриване на производство по
несъстоятелност на търговското дружество. В молбата се излага, че молителят има
изискуеми парични задължения по търговски сделки – договори за кредит и
задължения към доставчици, както и публичноправни задължения, свързани с
търговската му дейност, в общ размер на 69304,77 лева, които задължения не е в
състояние да погаси, което обуславя състояние на неплатежоспособност. Сочи, че
спрямо дружеството са предприети действия на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 1331/2017 г. и изпълнително дело № 1332/2017 г. по описа на
ЧСИ П.И., peг. № 883, район на действие ОС Варна, за изплащане на задълженията
му към кредитора Обединена българска банка АД в общ размер на 15 882,88 лева.
Твърди, че е налице и свръхзадълженост на търговското дружество, тъй като
активите му са в размер на 434,64 лева и не са достатъчни да покрият паричните
му задължения.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства и доводите на страната, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на молителя е да установи
твърденията си, че не е в състояние да изпълнява задълженията си към
кредиторите, тоест че е в състояние на неплатежоспособност, трайния характер и
началната дата на това състояние, както и състоянието на свръхзадълженост и
момента, от който то е настъпило.
С представените към молбата писмени
доказателства молителят – длъжник признава неизгодни факти, а именно че са
налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние да изпълни.
С оглед установеното в чл. 621а,
ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът е задължен да изследва какво е
обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по своя
инициатива събира доказателства за това.
По делото служебно е изискана
информация от НАП – Варна, ОД на МВР – Варна, с-р Пътна полиция, СВ – Варна –
Имотен регистър относно имущественото състояние на длъжника. От събраните
писмени доказателства се установява следното: По партидата на дружеството в
Служба по вписванията не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания, от
което се налага извода, че длъжника не притежава недвижими имоти. От предоставената
от КАТ справка е видно, че молителят е собственик от 2009 г. на регистрирани
ППС – ремарке колесар и туристическо ремарке за лек автомобил. Срещу
дружеството не са наложени обезпечителни мерки и не е започвано принудително
изпълнение от НАП.
Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещо лице, след запознаване с приложените по делото
доказателства и преглед на първичната счетоводна документация на длъжника и
тази в НАП - Варна, да отговори на служебно поставени от съда въпроси относно
релевантните по делото факти като изследва финансово-икономическото състояние
на предприятието на молителя за период пет години преди подаване на молбата по
чл. 625 от ТЗ.
Показатели, носещи в най-висока
степен информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие,
са рентабилността, ликвидността и неговата финансова автономност, от анализа на
които може да се направи обоснован извод дали търговецът обективно е изпаднал в
състояние на неплатежоспособност, респективно за началната дата на това състояние.
Рентабилността и доходността са
икономически категории, чрез които се измерва и сравнява способността на едно
предприятие носи печалба и доход. Показателите за рентабилност са количествени
характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на
активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни
величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато
финансовият резултат е загуба.
Видно от приетото по делото
експертно заключение показателите за рентабилност на "ВОДАСПОРТ" ЕООД
през периода 2012-2014 г. са положителни, докато в периода 2015-2017 са отрицателни
величини, с изключение на коефициента рентабилност на собствения капитал през
2017 г., който е 1,01, но това се дължи на обстоятелството, че както
финансовият резултат, така и собствени капитал са отрицателни величини,
съответно загуба 75 хил. лв. и отрицателен собствен капитал 74 хил. лв.
Коефициентът на рентабилност на
приходите от продажби през периода 2012-2014 г. е малко над нула, докато в
периода 2015-2017 е неопределяем поради нулевата величина на приходите от
продажби, които стоят в знаменателя при изчисляване на коефициента. Анализът на
този показател сочи, че след 2014 г. на "ВОДАСПОРТ" ЕООД липсва потенциал
да генерира и реализира приходи.
Важен
показател за определяне на състоянието на неплатежоспособност, който дава
представа за възможността на предприятието да посреща изискуемите си задължения
навреме и със задоволителна сигурност, е ликвидността. Ликвидността е
количествен показател за способността на търговеца да извършва свои текущи
плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за бъдещи
периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят
поставените в съотношение към тях пасиви. Този показател дава възможност да се
оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията си с всички
налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от клиенти, пари по
разплащателни сметки.
Видно от
първоначалното заключение по ССЕ, коефициентът на обща ликвидност, който
представлява съотношение между сумата на краткотрайните активи, намалени с
разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните задължения, за периода
2012 - 2016 г. е над 3 (много над референтните стойности), а за 2017 г. е съответно
0.00. В допълнителното заключение – вариант І, където вещото лице е съобразило
начина на отразяване в баланса на задълженията на дружеството към едноличния
собственик на капитала, а именно, че една част от тях имат дългосрочен
характер, а останалата краткосрочен, коеф. обща ликвидност е около 1.2 за периода
2012-2015 г., за 2016 г. е 0.91, а за 2017 г. е 0,00. Във втория вариант на
допълнителното заключение, без да се взема предвид бракуването на материални
запаси, коеф. ОЛ за 2016 г. е 0.91, а за 2017 г. е 0,88.
Коеф. бърза ликвидност по
първоначалното заключение в периода 2012-2016 г. е около 0,20, а за 2017 г. е
0,00. Във варианти І и ІІ от допълнителното заключение коеф. БЛ е около 0,07 за
периода 2012-2016 г., а за 2017 г. е 0,00.
Във всички варианти на заключението
коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност през целия разглеждан период
2012 – 2017 г. е 0,00.
Анализът на
показателите на ликвидността сочи на настъпили още през 2016 г. затруднения за длъжника
да покрива текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи и, че през
2017 г. няма потенциал да посреща текущите си задължения като осъществяването
на нормална търговска дейност е станало напълно невъзможно. Липсват данни и за
потенциални източници на приходи /договори и други/ за покриване на
съществуващите задължения.
Що се касае
до показателя финансова автономност, посоченият от вещото лице във всички
варианти на заключението коефициент на финансова автономност е отрицателна
величина през 2017 г., а в останалата част от изследвания период е между 0,01
(2016 г.) и 0,10 (2014 г.). Целта на този коефициент е да даде информация за
това какъв е процента на собствените средства в общия размер на пасива като
неговата препоръчителна стойност е над 0.ЗЗ. Ниските и отрицателната стойност
на този показател сочат, че дружеството е било силно зависимо от външни
кредитори през целия период на изследване.
В разглеждания
случай, видно от приетата по делото експертиза, икономическото състояние на
дружеството през 2017 г. по счетоводни данни се е влошило драстично в резултат
на няколко стопански операции.
Първата от тях е извършено със
Заповед № 1/06.01.2017 г., издадена от управителя и едноличен собственик на
капитала Н. М., бракуване на материални запаси на обща стойност 64901,33 лева
(при обща стойност на краткотрайните активи по баланс към 31.12.2016 г. 65 хил.
лева), която сума е формирала загуба на предприятието в посочения размер.
Обяснението за извършеното бракуване, което дава самият управител на
дружеството в с.з от 10.11.2017 г. е, че се касае за материали, които са
морално и физически остарели с оглед спецификата на предоставяните от
дружеството услуги в областта на водолазните спортове, които изискват висока
степен на безопасност с оглед повишения риск за живота и здравето на лицата, на
които се предоставят въпросните услуги.
Втората операция е извършена с
фактура № 611/10.08.2017 г. продажба на наличните активи на едноличния
собственик на капитала Н.М.на цени, значително по-ниски от отчетните стойности,
при което е отчетена загуба в размер на
4727,68 лева. Обяснението на вещото лице е, че загубата е резултат от
набрана, но неотразена в счетоводството амортизация на продадените активи.
Следващата стопанска операция довела
до влошаване на финансовото състояние на дружеството е прехвърляне на вземания
в размер на 7405,50 лева в полза на едноличния собственик Н.М.за покриване на
задължение към него по счетоводна сметка 499 – други кредитори.
Предвид всичко изложено по-горе и от
съвкупния анализ на финансово-икономическото състояние на предприятието на
търговеца в периода от началото на 2012 г. до приключване на съдебното дирене се
налага извода, че същото е било силно зависимо от привлечен капитал, било е с
ниска рентабилност и с ограничени възможности за генериране на печалба. Видно
е, че след края на 2015 г. коеф. обща ликвидност е под единица, а останалите
коефициенти за ликвидност са нулеви. Следователно трудностите в посрещането на
плащанията са настъпили през 2016 г.
От приложените по делото доказателства
е видно, че дружеството има изискуеми задължения към ОББ АД по два договора за
овърдрафт съответно в размер към 12.09.2017 г. 3361,69 и 7537,07 лева (л. 16),
които безспорно са задължения породени от търговски сделки, по смисъла на чл.
608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Видно е, че дружеството не е обслужвало кредитите си, в
резултат на което кредиторът се е снабдил на 16.06.2017 г. със заповеди за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Налице са още непогасени
задължения по търговски сделки с кредитори „Пади интернешънъл“, БТК АД,
„Теленор България“ и „Аутдор бизнес груп“ ООД.
В заключението на вещото лице във
всичките му варианти е посочено, че последните плащания към ОББ АД са извършени
на 26.09.2016 г., а последното плащане към НАП е за дължим ДДС по СД по ЗДДС за
данъчен период септември 2016 г. и е
извършено на 14.10.2016 г.
В съдебно заседание на 10.11.2017 г.
вещото лице заявява, че към 31.12.2016 г. длъжникът все още е можел да покрива
задълженията си и състоянието на неплатежоспособност е настъпило трайно и необратимо
едва на 11.08.2017 г., когато са осчетоводени фактурата за продажба на активи
на дружеството на едноличния собственик на капитала и последния протокол за
бракуване на материални запаси.
Съдът не споделя горните изводи на
вещото лице, тъй като същите се основават само на формални признаци – дата на
осчетоводяване на определени вътрешни за предприятието и със свързаното лице Н.М.стопански
операции. Трайна и последователна е практиката на ВКС по въпроса, че анализът
на финансово-икономическото състояние на дружеството следва да се определи
според действителните права и задължения на дружеството, а не според счетоводно
отразените.
За да се направи извод, че длъжникът
не е изпълнил парично задължение по търговска сделка поради състоянието си на
неплатежоспособност /чл. 608, ал.1 ТЗ/, следва да се провери дали неизплащането на
задълженията се дължи на временни затруднения или дали молителят разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, които предпоставки чл. 631 ТЗ
дава като алтернативни.
От анализа на събраните по делото
доказателства е видно, че още през 2016 г. молителят е изпитвал затруднения и не е обслужвал редовно задълженията
си по договорите за кредит като практически е бил преустановил стопанската си
дейност. Това обстоятелство е констатирано и в приложения протокол от
13.09.2017 г. за извършена проверка от НАП във връзка с подаденото уведомление
по чл. 77 от ДОПК, където е отбелязано, че предприятието не извършва дейност от
2015 г. (л. 220-221). От протоколи №№ 1, 2 и 3/06.01.2017 г. (л. 247, 266, 280),
подписани от управителя Н. М., е видно, че още на 06.01.2017 г. са били
бракувани материални запаси на стойности съответно 34072,37 лева, 11117,29 лева
и 13997,39 лева, като причината е, че същите са морално остарели продукти с
висок риск за живота при употреба. Съдът намира, че бракуваните материални
запаси обективно не могат да остареят морално за шест дни, следователно към
датата на съставяне на последния годишен счетоводен отчет – 31.12.2016 г.
бракуваните краткотрайни активи вече са били напълно обезценени, а посочената в
баланса към 31.12.2016 г. стойност 64901,33 лева не отразява вярно финансовото
състояние на дружеството. Това се потвърждава и от обясненията на управителя на
дружеството Н.М.в съдебно заседание на 10.11.2017 г. (л. 339), който признава,
че след 2015 г. цялото това оборудване е било оставено без надзор, без контрол
„и още повече го направи така, че то да не може да бъде използвано“. В случай,
че в отчетите за 2016 г. се вземе предвид фактически настъпилата обезценка на
бракуваните материални запаси, коефициентът за обща ликвидност би бил близко до
нулата.
Липсват каквито и да било данни,
характеризиращи дружеството като работещо такова през цялата 2016 г. Липсват
данни за търговска дейност, а наличието на временни затруднения на длъжника е
обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране
на вземания или привличане на инвестиции, което състояние не е налице. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още от 2015
г. предприятието отчита счетоводна загуба, като последно приходи, при това не
от търговска дейност, а от продажба на активи са отразени през септември 2017
г., но това е продажба със загуба към едноличния собственик на капитала Н. М..
Съпоставяйки финансовите резултати
на дружеството спрямо генерираните задължения и възможността за удовлетворяването
им, съдът намира, че степента на неговата активност и финансова стабилност са започнали
да се променят в негативен план още през 2015 г. През тази година е налице една
единствена продажба през м. август на стойност 165,55 лева без ДДС, а през 2016
г. е извършена също една единствена продажба за 1250,00 лева без ДДС, като
видно от приложение 1 (л. 145) няма данни същите да са свързани с основния
предмет на дейност на дружеството, който е изцяло в сферата на услугите – водни,
подводни и спортни услуги в областта на туризма дейности в областта на
физическата култура и спорта. Установено е от вещото лице също така, че към
2015 г. от вземанията на дружеството, възлизащи в размер на 376,40 лева, 306,39
лева са с изтекъл падеж, с повече от 360 дни, закъснение, поради което и към
тази година същите следва да се считат за несъбираеми. Изложеното говори за
започнал процес на декапитализация на дружеството още през 2015 г.
През 2016 г. предприятието не е извършвало
дейност и не е разполагало с краткотрайни активи като източник на средства за
погасяване на задълженията му (материалните запаси не следва да се смятат по
отчетната им стойност, тъй като са били бракувани още в началото на 2017 г., а
според управителя на дружеството обезценката им е била факт още през 2015 г.),
поради което състоянието на неплатежоспособност е било трайно и необратимо.
Ето защо, съдът, на основание
въведената с чл. 608, ал. 3 от ТЗ законова презумпция, приема, че състоянието
на неплатежоспособност е настъпило през 2016 г., когато молителят постепенно е
спрял плащанията си към кредиторите.
Поради изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608, ал.1
и ал.3 ТЗ,
като същевременно не са налице предпоставките по чл. 631 ТЗ
за отхвърляне на молбата, съдът приема за доказана неплатежоспособността на "ВОДАСПОРТ"
ЕООД, което налага постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност като се определи началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно
трайно установената съдебна практика (напр. решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС
по т.д. № 169/2010 г., ТК, ІІ т.о.), началната дата на неплатежоспособността е
датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице
всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ТЗ.
Тоест, началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при
съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране
на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено
плащане по вземане на отделен кредитор. Началната дата по чл. 630,
ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение в производството, попълването
на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване интересите на длъжника и
кредиторите му, поради което съдът следва самостоятелно да прецени същата с
оглед на всички доказателства по делото.
Видно от заключението по ССЕ (л.113)
длъжникът има непогасени задължения към „Пади интернешънъл“ с падеж през 2013
г. в размер на 156,81 лева, към БТК ОД с падеж през 2014 г. в размер на 80,00
лева, към „Теленор България“ с падеж през 2014 г. в размер на 41,09 лева и към
„Аутдор бизнес груп“ ООД с падеж 21.06.2016 г. в размер на 1440,00 лева. През 2014 г., видно от дневниците за
продажби (л. 117) дружеството все още е извършвало активна стопанска дейност и
е отчело продажби в общ размер 13920,21 лева, поради което не може да се
приеме, че посочените задължения от 2013 и 2014 г. не са били погасени поради
състояние на неплатежоспособност.
Според вещото лице (в с.з. на
10.11.2017 г.) през 2016 г. длъжникът все още е имал възможност да извършва
плащания, но от анализа на финансово-икономическото състояние на дружеството е
видно, че тези възможности, доколкото са били налице, не са резултат от извършвана стопанска
дейност.
Съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособност следва да се отнесе към 21.06.2016 г., когато е датата на
падежа на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице
всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ТЗ.
Независимо, че след тази дата са извършени плащания към отделни кредитори,
съдът намира, че длъжникът вече е бил неплатежоспособен. Плащанията към ОББ АД
от септември 2016 г. са извършени при настъпило просрочие на задълженията и не
са погасили всички дължими суми (видно
от Заповед за изпълнение № 4190/16.06.2017 г. банката има присъдено вземане за
непогасени наказателни лихви за период от 01.08.2016 г. до 11.06.2017 г.).
Неплатежоспособността и
свръхзадължеността са самостоятелни основания за откриване на производството по
несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или
евентуалност (Решение № 201 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 659/2014 г., I
т. о., ТК). По делото не са събрани доказателства, които да сочат на състояние
на свръхзадълженост на молителя преди датата 21.06.2016 г. Според вещото лице,
считано от осчетоводяването на протоколите за брак и продажбата на активите на Н.М.–
10.08.2017 г., дружеството е изпаднало и в състояние и на свръхзадълженост, тъй
като стойността на пасивите е надвишила стойността на активите (л. 338). Предвид
липсата на установеност на състояние на свръхзадълженост към по-ранна дата, предхождаща
датата 21.06.2016 г., молбата за откриване на производство по несъстоятелност
следва да се уважи на основание установеното състояние на неплатежоспособност,
а не на предявеното при условие на евентуалност основание – свръхзадълженост на
капиталовото търговско дружество.
С оглед на така изложеното, съдът
намира, че следва да обяви неплатежоспособността на "ВОДАСПОРТ" ЕООД с
начална дата 21.06.2016 г. и да открие производство по несъстоятелност на
длъжника.
Длъжникът и кредиторите не са се
отзовали на поканата на съда да предплатя разноските, необходими за развитие на
производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което
длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде
спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да бъде
запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на
производството. Следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника.
На осн. чл. 620, ал. 1 ТЗ длъжникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството в размера,
предвиден в чл. 24, ал. 1, т. 2 от ТДТССГПК, която да бъде събрана от масата на
несъстоятелността, при разпределение на имуществото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на "ВОДАСПОРТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, район Приморски, ул. Тракия № 53, представлявано от управителя Н.Г.М., с начална дата 21.06.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на "ВОДАСПОРТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски, ул. Тракия
№ 53, представлявано от
управителя Н.Г.М..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на "ВОДАСПОРТ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски,
ул. Тракия № 53,
представлявано от управителя Н.Г.М..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на "ВОДАСПОРТ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски,
ул. Тракия № 53,
представлявано от управителя Н.Г.М..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност "ВОДАСПОРТ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Приморски,
ул. Тракия № 53,
представлявано от управителя Н.Г.М..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника "ВОДАСПОРТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, район Приморски, ул. Тракия № 53, представлявано от управителя Н.Г.М., в наименованието си да добави “в
несъстоятелност”.
ОСЪЖДА "ВОДАСПОРТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район
Приморски, ул. Тракия № 53, представлявано от управителя Н.Г.М., да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), разноски по делото, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
СПИРА производството по несъстоятелност
на "ВОДАСПОРТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Приморски, ул. Тракия № 53, представлявано от управителя Н.Г.М.,
на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че
спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при
условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай производството ще бъде
прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от вписването му в търговския
регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО
да се впише в ТР, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ
настоящия съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: