Решение по дело №759/2020 на Районен съд - Пазарджик

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …

 

                                          гр.Пазарджик, 20.01.2021 год.

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публичното заседание на  30.11.2020 год. в състав:

                                                                    

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД №  759/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано по жалба на Л.Й.А. ***,  ЕГН ********** против НП № 19-0340-001830 от 27.11.2019г. на началника на РУ МВР - Сепетмври, с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/. 

          Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не било извършено от обективна и субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не взема становище по съществото на спора.

          За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован,  не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.11.2019 год., около 17:00 часа, в общ.Белово, на общински път PAZ1021 е управлявал т.а. „МАН ТГС 33.480 ББ“ с рег. № ***, с прикачено ремарке“Кроне“ с рег. № ***, като на кръстовището с Главен път І-8, след като бил спрял пред пътен знак Б2 /Стоп/, предприел маневра завиване наляво без да пропусне движещия се по пътя с предимство и идващ от лявата му страна т.а. „Фолксваген“ с рег. № ***, пътуващ в посока за гр.Белово. С това предизвикал ПТП с материални щети по двата автомобила.

          За инцидента били сигнализирани служители на РУ-Септември, сред които бил и актосъставителя - св.И., които пристигнали на място и отработили ПТП, като съставили протокол и направили фотоснимки на двете МПС и мястото на инцидента.

          Против жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 03.02.2020г., а жалбата против него била подадена в съда на 06.02.2020г. /СРС, откъдето била препратена по компетентност на ПзРС/ , т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя - св.В.И. и тези на другия участник в ПТП– св. Н.С..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

На първо място следва да се каже, че фактът на извършеното по чл.179 ал.2 във вр. с чл.50 ал.1 от ЗДП, според настоящия съдебен състав не бе доказано и то до изискваната от закона степен на несъмненост.

Св.И., в качеството си полицейски служител посетил инцидента, заяви недвусмислено, че той не е очевидец на нарушението. Посетил е инцидента с негови колеги след настъпването на ПТП, а при решаване на въпроса за виновността е провел разговор с двамата водачи– участници в произшествието, като на база разказаното от тях и разположението на двете МПС на пътното платно преценили, че жалбоподателят е виновен.  От показанията на св.И. стана ясно, че когато жалбоподателят е бил спрял на знака Б2 /стоп/, той е имал видимост наляво само около 20-30 метра, т.к. на такова разстояния пътят правел остър завой, при което идващите автомобили с посока гр.Костенец – гр.Белово, преди завоя не са се виждали. Св.И. разказва, че когато е бил на стопа жалбоподателят се огледал наляво и видял, че пътят е свободен, след което предприел завиване наляво за навлизане по главния път в посока гр.Костенец, но не бил съобразил това, че управляваната от него композиция /камион с полуремарке/ е дълга и не може бързо да се изнесе, при което станал причината за ПТП с идващия от лявата му страна друг автомобил „Фолксваген“, управляван от Н.С.. Пак според св.И. вината за ПТП е била именно на жалбоподателят, т.к. при ограничената видимост наляво /20-30 метра/ и при дължината на управляваната от него композиция, той е имал задължението пред да започне да завива да подсигури втори човек, който да го напътства и предупреждава ако има движение по главния път, за да се избегне ПТП.

Тук веднага следва да се вметне, че тези съждения на св.И. са напълно погрешни, т.к. нито в ЗДвП, нито в ППЗДвП съществува задължение към водачите на МПС, когато се намират в условията на ограничена или намалена видимост, при предприемане на маневра – завой, за навлизане по главен път, да си осигуряват втори човек, който да ги напътства и предупреждава за движение по главния път. Единственото подобно задължение, респ. правило за движение е регламентирано в нормата на чл.40 ал.2 от ЗДвП, но то е относимо само при движение назад.

Според показанията на другия участник в ПТП пък – св. Н.С., той се движел с автомобила си към процесното кръстовище и бил преминал острия завой преди това, като видял, че товарния автомобил е спрял на стопа, както и че водачът му гледа надясно по главния път, а не и наляво към него. Пак според С., тогава той се зачудил дали да спре или да продължи, т.к. не знаел дали другия водач го е видял, но не спрял, а когато бил на около 2-3-5 метра пред камиона, последният започнал да навлиза с ляв завой в кръстовището и така настъпил сблъсъка между двата автомобила. Ударът станал в лентата за движение на С., като неговият автомобил се ударил с предницата си в полуремаркето, непосредствено пред неговите две задни леви колела /виж снимка на л.35 от делото/. С. твърди също, че след като се излезе от острия завой преди кръстовището, разстоянието до самото кръстовище е 10 метра, но това е негова субективна преценка, която е очевидно невярна, т.к. се опроверга на първо място от св. И., който посочи, че разстоянието е около 20-30 мета. Опровергава се и от отразеното на фотоса от мястото на инцидента /л.34 от делото/, на който и с просто око личи, че разстоянието от кръстовището наляво към завоя е много повече от 10 метра. С. твърди и това, че в района на кръстовището не е имало знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че той се бил движил със скорост от около 50-60 км/ч.

Тук следва да се каже, че всичко казано от св.С. за механизма на настъпването на ПТП е невярно и не почива на обективно установените факти. Абсолютно невярно е, че когато автомобила на С. е бил на разстояние 2-3-5 метра преди кръстовището и спрелия камион на стопа, последният е предприел завоя наляво и му е отнел предимството. Ако това беше така, то автомобилът на С. щеше да се удари някъде отляво в каросерията на камиона или най-много в предната лява част на ремаркето, а не в задната такава, и то преди двете леви последни колела. При това положение няма съмнение, че ударът между двете МПС е настъпил, когато камионът почти е приключвал маневрата за завиване на наляво, но задната част на ремаркето все още не е била напуснала изцяло лента, по която се е движел С.. Това пък иде да покаже, че най-вероятно С. се е движел с превишена скорост преди кръстовището и не е спазил ограничението от 50 км/ч, въведено с пътен знак, за което свидетелства И.. Именно поради превишената си скорост С. не е можел да спре в момента, когато е излязъл от завоя и е видял, че товарният автомобил е започнал да завива наляво, а не е стоял неподвижно на стопа, както твърди горният.

При тези факти не може да има съмнение, че вината за ПТП е по-скоро на св.С., а не на жалбоподателя, защото несъмнено последният, преди да навлезе по главния път е бил спрял пред знака стоп, а  след като се е убедил, че пътя с предимство е свободен в двете посоки е започнал да завива наляво. Макар и при намалена видимост наляво заради острия завой на около 20-30 метра, поведението на жалбоподателя е било правомерно, т.е. той не е имал никакво законово задължение да осигуряват втори човек, който да го напътства и предупреждава за движение по главния път.

От всичко казано до тук следва изводът, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при което обжалваното НП ще следва да се отмени като незаконосъобразно.  Няма нито едно годно доказателство, което да установява, че преди да започне маневрата за навлизане по пътя с предимство, жалбоподателят е видял движещия се по този път и приближаващ автомобил на С., но умишлено е отнел предимството му като н его е пропуснал, т.е. умишлено е нарушил правилото на чл.50 ал.1 от ЗДвП.

 

 

 

 

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав,  след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                                            Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ НП № 19-0340-001830 от 27.11.2019г. на началника на РУ МВР – Сепетмври, с което на Л.Й.А. ***,  ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: