Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3233
по описа за 2017 година на Софийски граД.и съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 694 от ТЗ.
Производството по настоящото дело е по отрицателен установителен иск по чл.694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, предявен от “М.” ЕООД, ЕИК ********, против “Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********, и “К.” АД, ЕИК ********, за признаване за установено, че вземането на “Б.Д.” ЕАД от “К.” АД, произтичащо от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., не е обезпечено с договорна ипотека съгласно Нотариален акт № 90, том ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., както и с особен залог, вписан в ЦРОЗ под вписване № 2014090402434, както и по отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявен от “К.” АД, ЕИК ********, против “Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********, за признаване за установено, че вземането на “Б.Д.” ЕАД от “К.” АД, произтичащо от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., не е обезпечено с договорна ипотека съгласно Нотариален акт № 90, том ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., както и с особен залог, вписан в ЦРОЗ под вписване № 2014090402434.
Първоначално производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от “М.” ЕООД против “Б.Д.” ЕАД и “К.” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ касателно обезпеченията (привилегиите) на приетото вземане на кредитора “Б.Д.” ЕАД.
С Определение от 14.12.2017
г., поради връзка между делата и на основание чл.213 от ГПК, е присъединено към
настоящото дело търговско дело № 3236/2017 г. по описа на Софийски граД.и
съд, образувано по искова молба,
подадена от “К.” АД против “Б.Д.” ЕАД с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ касателно същите
обезпечения (привилегии) на вземането на кредитора “Б.Д.” ЕАД. Съдът е приел, че
има връзка между делата, което се субсумира под втората хипотеза на чл. 213 от ГПК, доколкото същите имат идентичен предмет – да бъде признато за установено,
че вземането на банката по гореописания договор за кредит не е обезпечено с
договорна ипотека и с особен залог. Поради това съдът е постановил да се
съединят делата. Аргумент за това се черпи и от нормата на чл. 694, ал. 5 от ТЗ, че при предявен от длъжника иск по
чл. 694, ал. 1 или по предявен от кредитор иск по чл. 694, ал. 3 друг кредитор
не може да предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения
иск като съищец до първото заседание по делото. Разглеждането на делото в едно
производство се следва и от нормата на чл. 694, ал. 8 от ТЗ, съгласно която решението по иска по чл. 694 от ТЗ
има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност.
По иска, предявен от “М.” ЕООД против “Б.Д.” ЕАД и “К.” АД:
Ищецът “М.” ЕООД твърди, че е кредитор на длъжника “К.” АД, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност с решение по търг. дело № 185/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав. Ищецът твърди, че е подал възражение против Списъка на приетите вземания по чл.685, ал. 1 от ТЗ в частта, в която вземането на ответника “Б.Д.” ЕАД по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., е прието като обезпечено. Твърди, че възражението е оставено без уважение от съда, разглеждащ делото по несъстоятелност. Твърди, че описаната по-горе договорна ипотека не е вписана в имотния регистър. Твърди, че дори да се приеме, че е вписана, то ипотеката не обезпечава актуално вземане на банката. Твърди, че особеният залог не обезпечава актуално вземане на банката. Твърди, че след учредяването на посочените обезпечения, кредитното правоотношение е претърпяло редица промени, които в съвкупност обосновавали извод за извършено подновяване на обезпеченото задължение по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Твърди, че поради това съгласно чл. 171 от ЗЗД, за да има действие подновяването на задължението, обезпечено с ипотека, следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в имотния регистър, което в случая не било сторено. Твърди, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗОЗ, за да има действие за залога, подновяването следва да бъде вписано в съответния регистър, което в случая не било сторено. Твърди, че с Анекс № 6/14.07.2015 г. е уговорена промяна на вида на кредита, т.е. задължението на кредитополучателя се уговаря като револвираща кредитна линия. Твърди, че са извършени промени не в сроковете за погасяване на кредита, а се променя вида на отпуснатия кредит, т.е. самото кредитно правоотношение. Твърди, че с Анекс № 7/19.12.2015 г. е уговорена промяна в целевото предназначение на кредита, което водело до погасяване на старото правоотношение и възникване на ново кредитно правоотношение. Ищецът “М.” ЕООД претендира разноски по делото.
Ответникът по този иск “К.” АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим и основателен.
Ответникът “Б.Д.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който сочи, че исковата молба е недопустима и нередовна. Опорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че вземането на банката по горепосочения договор за кредит е прието в производството по несъстоятелност, поради което въпросът относно основанието и размера на вземането не може да бъде пререшаван. Сочи, че в случая не е налице новиране на вземането, тъй като не е извършена промяна в нито един от съществените елементи на договора за кредит и не е изразено намерение от страните за новиране на кредитното правоотношение. Сочи, че при промяна на срока за издължаване на кредита, целта на отпуснатия кредит и други елементи, тези промени не се отразяват на ипотеката и същата продължава да обезпечава вземането с измененията съгласно чл. 174, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че анексите са сключени към договора за кредит и са неразделна част от него.
В дадения срок ищецът “М.” ЕООД не представя допълнителна искова молба.
По иска, предявен от “К.” АД против “Б.Д.” ЕАД:
Ищецът “К.” АД излага твърдения, които са идентични на твърдения на ищеца “М.” ЕООД, описани по-горе. Твърди, че е оставено без уважение подаденото от него възражение възражение против Списъка на приетите вземания по чл.685, ал. 1 от ТЗ в частта, в която вземането на ответника “Б.Д.” ЕАД по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., е прието като обезпечено.
Ответникът “Б.Д.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който сочи, че исковата молба е недопустима и нередовна, и оспорва предявения иск като неоснователен. Излага аргументи, идентични на описаните по-горе.
В допълнителната искова молба ищецът “К.” АД поддържа предявени иск и оспорва доводите на ответника “Б.Д.” ЕАД.
В допълнителния отговор ответникът “Б.Д.” ЕАД поддържа направените оспорвания на предявения иск.
В дадения срок синдикът на “К.” АД – П.К. изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от
фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че вземанията на ответника “Б.Д.” ЕАД са предявени в производството по несъстоятелност на “К.” АД.
Видно от служебна справка в Търговския регистър, в списъка на приетите вземания на кредиторите на “К.” АД, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, под т. 5 са включени вземанията на банката в общ размер на 16 881 748,33 лева, произтичащи от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. и анексите към него. Посочено е, че вземанията са приети като обезпечени, включително с процесните обезпечения - договорна ипотека съгласно Нотариален акт № 90, том ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г.и с особен залог, вписан в ЦРОЗ под вписване № 2014090402434. Списъкът на приетите вземания е обявен в Търговския регистър на 09.08.2017 г.
Срещу списъка на приетите вземания в частта, в която вземането на банката, произтичащо от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., е обезпечено с ипотека, учредена с Нотариален акт № 90, том ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., както и с особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под вписване № 2014090402434, са подадени възражения от кредитора “М.” ЕООД и от длъжника “К.” АД. Подадените възражения са оставени без уважение съгласно определение от 15.11.2017 г. по търг. дело № 185/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав, обявено в Търговския регистър на 16.11.2017 г.
По настоящото дело са представени от ответника “Б.Д.” ЕАД договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. и анексите към него,
сключени между банката като кредитор, кредитополучателя “Р. С.” ООД, ЕИК ********, и съдлъжниците - “Р.М.” ООД, ЕИК ********, “С.-М.”
АД, ЕИК ********,
“К.” АД, ЕИК ********, и “Р.-ФМ”
АД, ЕИК ********.
Съгласно т.1 от договора за кредит,
кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер
до 16 000 000 лева за рефинансиране на задължения по договор за
кредит № 166 от 05.06.2013 г., сключен между “Р. С.” ООД и “Б.П.Б.” АД
с разрешен размер 6 700 000 евро и разликата до одобрения размер за
оборотни средства с цел финансиране покупки на отпадъци от черни, цветни
метали, НУБА и електрическо и електронно оборудване. Прието е от страните, че
кредитът се усвоява на траншове, като се предоставя като кредитна линия с
погасителен план.
Съгласно т. 3.1. от договора, срокът на
кредита е до 60 месеца от датата на сключване на договора, като крайният срок
за погасяването му е 23.05.2018 г.
Съгласно т. 3.2. от договора,
първоначалният срок за ползване на кредитната линия е 12 месеца, през който
кредитът се усвоява и погасява по нареждане на кредитополучателя.
Уговорени са условията за
продължаване на ползването на кредитната линия и погасяването на кредита.
Съгласно т. 14.1 от договора, извън
случаите на непродължаване ползването на кредитната линия по предвидения в
договора ред, кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично
ползвания кредит в размери и срокове по негова преценка. При погасяване на част
от кредита кредитополучателят има право да усвоява отново кредит, но не повече
от договорения размер по т. 1.
В т. 26 от договора е уговорено, че
съдлъжниците, какъвто е и длъжникът в производството по несъстоятелност - “К.” АД,
отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнението
на неговите задължения по договора за кредит.
С Анекс № 1 от 30.05.2013 г. кредиторът
е дал съгласие ипотеките върху
недвижимите имоти и вещни права върху недвижими имоти по договора за кредит да
бъдат учредени върху частичен материален интерес на стойност 130% от пазарната
стойност на съответния недвижим имот.
С Анекс № 2 от 28.05.2014 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 23.07.2014 г. и приемат нов погасителен план.
С Анекс № 3 от 22.07.2014 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 23.08.2014 г. и приемат нов погасителен план.
С Анекс № 4 от 22.08.2014 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 23.05.2015 г., както и приемат нов погасителен план по кредита и промяна на годишната лихва по кредита.
С Анекс № 5 от 22.05.2015 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 23.07.2015 г., както и приемат нов погасителен план по кредита и промяна на годишната лихва и условията за събиране на лихви с ненастъпил падеж.
С Анекс № 6 от 14.07.2015 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 23.05.2016 г., както и приемат нов погасителен план по кредита и промяна на годишната лихва. Договорено е между страните в т. 5 от този анекс, че в следващите 12 месеца кредитополучателят се задължава да револвира кредитната линия, като извършва погасяване по кредита в общ размер на 16 000 000 лева.
С Анекс № 7 от 09.12.2015 г. страните договарят промяна на целевото предназначение
на предоставения от кредитора на кредитополучателя кредит за оборотни средства
в размер на 16 000 000 лева, като считано от датата на подписване на
този анекс средствата от кредита ще се ползват за рефинансиране на задължения по договор за кредит № 166 от 05.06.2013
г., сключен между “Р. С.” ООД
и “Б.П.Б.” АД
с разрешен размер 6 700 000 евро и разликата до одобрения размер за
оборотни средства, свързани с основната дейност на кредитополучателя,
включително, но не само, разходи за закупуване и обработка на суровини,
електроенергия, заплати и осигуровки, гориво, транспорт и др. Посочено е, че не
се допуска усвояване на средства от кредита за финансиране на капиталови
разходи и погасяване на публични задължения, в т.ч. за плащане на данъци, такси
и/или глоби.
С Анекс № 8 от 27.01.2016 г. страните договарят промяна на годишната лихва по кредита.
С Анекс № 9 от 19.05.2016 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 14.07.2016 г. и уговарят вноски за погасяване на формирания дълг по кредита.
С Анекс № 10 от 22.07.2016 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 14.09.2016 г., както и приемат погасителен план по кредита.
С Анекс № 11 от 21.09.2016 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 14.11.2016 г. и приемат погасителен план по кредита.
С Анекс № 12 от 11.11.2016 г. страните договарят продължаване на срока на ползване на кредита до 14.07.2017 г. и приемат погасителен план по кредита, като уговарят, че погасяването на главницата по кредита се извършва при условията на намаляващи размери (лимити), без право на последващо усвояване.
С Анекс № 13 от 30.12.2016 г. страните договарят промяна на годишната лихва по кредита.
С Анекс № 14 от 13.01.2017 г. страните уговарят изменение на санкционната лихва за посочения в анекса период.
По делото е представен от ищците нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 90, том ІV, рег. № 9187, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., с рег. № 622 на Нотариалната камара, с район на действие РС – София, вписан под акт № 170, том Х, дело 19942, вх. № 25699 от 04.06.2013 г. на Служба по вписванията - София, с който за обезпечаване на всички вземания на “Б.Д.” ЕАД по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. и Анекс № 1 от 30.05.2013 г., заедно с всички приложения и бъдещи анекси към него, бъдещи промени, договорени с допълнителни споразумения, до окончателното погасяване на всички задължения, “К.” АД учредява в полза на “Б.Д.” ЕАД ипотека върху собствени на дружеството недвижими имоти, посочени в пункт ІІ, т. 2 от този нотариален акт.
Представена е от ищците и справка от Имотния регистър по партидата на “К.” АД в Служба по вписванията - София.
По делото е представен от “Б.Д.” ЕАД договор за учредяване на особен залог върху вземания и банкови сметки, сключен между “Б.Д.” ЕАД като заложен кредитор и “К.” АД като залогодател, съгласно който за обезпечаване на цялото вземане (главница, лихви и разноски, включително дължимите вземания за лихви, неустойки, такси и разноски) на заложния кредитор по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. в размер на 16 000 000 лева и всички евентуални анекси към него, залогодателят учредява в полза на заложния кредитор първи по реда особен залог по реда на ЗОЗ върху настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки в “Б.Д.” ЕАД и върху настоящи и бъдещи вземания по договори, сключени между “К.” АД и “А.” АД, “Г.Б.” АД и “Б.Р.К.” АД. Представени са също потвърждение за вписване в ЦРОЗ за първоначално вписване № 2014090402434 и заявление за вписване на особен залог.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
Съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото лице дава заключение,
че по данни на “Б.Д.” ЕАД, на дата 23.05.2013 г. е
открита и активирана една основна заемна сметка с № 0000000021082957, с титуляр
“Р. С.” ООД за
отчитане на усвоения размер на кредита и погасяванията по договор за кредит № 1207/23.05.2013
г.
Вещото лице дава заключение, че към основната сметка с № 0000000021082957,
впоследствие са открити подсметки с посочени от вещото лице номера - подсметка
с № 1000000021082957, за отчитане на просрочената главница; подсметка с №
2000000021082957, за отчитане на просрочената лихва; подсметка с №
5000000021082957, за отчитане на частичен иск по изпълнителен лист от
08.03.2017 г.; подсметка с № 5100000021082957, за отчитане на частичен иск по
изпълнителен лист от 04.08.2017 г.
Вещото лице дава заключение, че по
данни от “Б.Д.” ЕАД основната заемна сметка с № 0000000021082957 е открита на дата 23.05.2013
г. Посочено е, че подсметките с № 1000000021082957 и № 2000000021082957 са
открити на 17.06.2013 г., подсметка с № 5000000021082957 е открита на
13.04.2017 г. и подсметка с № 5100000021082957 е открита на 17.01.2018 г.
Вещото лице дава заключение, че по данни на “Б.Д.” ЕАД заемната сметка и откритите подсметки по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. не са закрити.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 694 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, вкл. и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство.
Съдът намира, че в случая исковете са подадени в преклузивния 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, доколкото касаят въпроса за обезпеченията (привилегиите) на вземането на кредитора “Б.Д.” ЕАД, прието в производството по несъстоятелност с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ (така в Решение № 185/10.12.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; Определение № 374/13.06.2014 г. по т.д. № 599/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
Предявеният от кредитора иск и същият иск, предявен от длъжника, не се
субсумират под хипотезата на нормата на чл. 694, ал. 5 от ТЗ, която предвижда,
че при предявен от длъжника иск по чл. 694, ал.
1 или по предявен от кредитор иск по чл. 694, ал. 3 друг кредитор не може да
предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения иск като
съищец до първото заседание по делото. Забраната по чл. 694, ал. 5 от ТЗ за предявяване на същия иск касае само последващ иск
на друг кредитор, но не и предявен от длъжника последващ иск, какъвто е
настоящия случай на предявен от длъжника отрицателен установителен иск, след
като е предявен вече същия иск от кредитор в производството по несъстоятелност.
Цитираната норма е императивна и не следва да бъде тълкувана разширително.
В допълнение следва да се посочи, че при иска на кредитора по чл. 694,
ал. 3, т. 1 от ТЗ ответници са кредитора с оспорено вземане и длъжника, т.е.
страните по материалното правоотношение. Следователно длъжникът не може да бъде
конституиран като съищец в този процес, както предвижда нормата на чл. 694, ал.
5 от ТЗ за другия кредитор.
По изложените съображения съдът намира, че по отношение на предявения от длъжника иск, който се явява втори по време на подаване на исковата молба спрямо иска на кредитора “М.” ЕООД, не може да бъде приложена забраната по чл.694, ал. 5 от ТЗ и същият се явява допустим.
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския регистър по партидата на длъжника “К.” АД, че е налице процесуална легитимация на страните по предявените отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ и съответно по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ответникът “Б.Д.” ЕАД е кредитор, предявил вземанията си, произтичащи от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. и анексите към него, в откритото производство по несъстоятелност на длъжника “К.” АД. Вземанията му са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Срещу списъка в частта, в която вземанията по посочения договор за кредит са приети като обезпечени с гореописаните обезпечения – ипотека и особен залог, са подадени възражения от кредитора “М.” ЕООД и от длъжника “К.” АД, като същите са оставени без уважение от съда с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и съдът е одобрил съставения от синдика списък на приетите вземания.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищците, че посочената договорна ипотека не е вписана в имотния регистър.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗЗД, ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона.
Съгласно чл. 15 от Правилника за вписванията, вписването на договорната ипотека (чл.167 от ЗЗД) се извършва незабавно в рамките на работния ден, по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира ипотекираният недвижим имот чрез подреждане на нотариалния акт за ипотека в ипотечната книга. Правилата на чл. 8 и 9 от Правилника се прилагат съответно и при вписване на ипотечните актове. В чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията е предвидено, че върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването.
В случая се установява от представения от ищците нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и от справка от Имотния регистър по партидата на “К.” АД, че същият е вписан под акт № 170, том Х, дело 19942, вх. № 25699 от 04.06.2013 г. на Служба по вписванията - София (удостоверяване в горната дясна част на документа съгласно чл. 9, ал. 1 от ПВ). С оглед на горното съдът намира, че учредената в полза на “Б.Д.” ЕАД договорна ипотека е надлежно вписана в Службата по вписванията съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗЗД, изпълнен е сложният фактически състав на учредяване на договорна ипотека, поради което се установява ипотечното право на банката върху ипотекираните имоти.
Ищците въвеждат доводи, че вземането на банката по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. е новирано, без това да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и отбелязано в имотния регистър по учредената ипотека съгласно чл. 171 от ЗЗД, както и отбелязано в ЦРОЗ по отношение на учредения особен залог съгласно чл. 26, ал. 2, т. 3 от ЗОЗ.
За да се приеме, че е налице новиране
на поето задължение, следва да се установи, че е изразена от страните ясна и
недвусмислена воля за погасяване на породените от договора задължения и за
поемане на ново задължение с различно основание и предмет. Тази воля не следва
да се извежда по тълкувателен път. В случая това не се установява по делото. Съгласно
т. 1 вр. с т. 2 от договора за кредит, същият е отпуснат под формата на
кредитна линия. Съгласно т. 14.1. от договора, кредитът може да се усвоява от
кредитополучателя изцяло или на траншове в рамките на определения срок до
размера на договорения между банката и кредитополучателя лимит.
В чл. 5 от Анекс № 6/14.07.2015 г. страните договарят, че в следващите 12 месеца кредитополучателят се задължава да револвира кредитната линия, като извършва погасяване по кредита в общ размер на 16 000 000 лева.
С Анекс № 7 от 09.12.2015 г. страните договарят промяна на целевото предназначение на предоставения кредит за оборотни средства в размер на 16 000 000 лева, като считано от датата на подписване на този анекс средствата от кредита ще се ползват за рефинансиране на задължения по договор за кредит № 166 от 05.06.2013 г., сключен между “Р. С.” ООД и “Б.П.Б.” АД с разрешен размер 6 700 000 евро и разликата до одобрения размер за оборотни средства, свързани с основната дейност на кредитополучателя.
В случая не се установява страните да
са изразили ясна и недвусмислена воля за погасяване на породените от договора
задължения и за поемане на ново задължение с различно основание и предмет. Преструктурирането
на кредита в рамките на общия размер на кредитното задължение, промяната на
режима на ползването му, промяна на лихвените условия и договорянето на нов погасителен
план не водят до новиране на задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, тъй
като не е изразена от страните воля за новиране на задължението. Съображенията
за това са основани на естеството на договора за новация, който предполага нов
елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и
новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществени елементи на
договора. Промяната на конкретния разход, за който ще се ползва кредита
за оборотни средства съгласно Анекс № 7 от 09.12.2015 г. (за оборотни средства, свързани с основната дейност на кредитополучателя), също не представлява изменение, водещо до новиране на
задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Напротив,
в случая във всеки от подписаните анекси към договора за кредит, страните
недвусмислено са заявили, че всички останали клаузи на договора, които не са
изрично изменени, запазват действието си между страните по договора (така в Решение
№ 69/30.03.2017 г. по т.д. № 602/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 175/25.02.2016 г. по т.д. №
2602/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.;
Решение № 210/22.12.2014 г. по т.д. № 4090/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 130/24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008
г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
По изложените съображения съдът
намира, че предявените отрицателни установителни искове се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищецът “М.” ЕООД
следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на
168 817,48 лева по иска с правно
основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, предявен от “М.” ЕООД против “Б.Д.” ЕАД и “К.” АД.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “К.” АД дължимата държавна такса в размер на 168 817,48 лева по иска с правно основание чл. 694, ал. 1, т.1 от ТЗ, предявен от “К.” АД против “Б.Д.” ЕАД.
Ответникът “Б.Д.” ЕАД претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки от предявените искове.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева. Като взема предвид искането на ответника, както и фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и депозирания отговор от юрисконсулт по делото, настоящият състав намира, че на ответника “Б.Д.” ЕАД следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева по всеки от исковете съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника “Б.Д.” ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “М.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответниците “Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и “К.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, за признаване за установено, че вземането на “Б.Д.” ЕАД от “К.” АД, произтичащо от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., не е обезпечено с договорна ипотека съгласно Нотариален акт № 90, том ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., както и с особен залог, вписан в ЦРОЗ под вписване № 2014090402434.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т.1 от ТЗ, за признаване за установено, че вземането на “Б.Д.” ЕАД от “К.” АД, произтичащо от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., не е обезпечено с договорна ипотека съгласно Нотариален акт № 90, том ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., както и с особен залог, вписан в ЦРОЗ под вписване № 2014090402434.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “М.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски граД.и
съд държавна такса в размер на 168 817,48 лева (сто шестдесет и осем
хиляди осемстотин и седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) по
иска с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, предявен от “М.” ЕООД против “Б.Д.” ЕАД и “К.” АД.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “К.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 168 817,48 лева (сто шестдесет и осем
хиляди осемстотин и седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) по
иска с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
предявен от “К.” АД против “Б.ДСК” ЕАД.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “М.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “Б.ДСК” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 300
лева (триста лева)
– разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “Б.ДСК” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 300
лева (триста лева)
– разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на синдика
на “К.” АД – П.К., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :