РЕШЕНИЕ
№ 3400
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110210637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД с ЕИК ******* чрез
управителя му Н*******, срещу Наказателно постановление № 2 от 22.01.2021 г., издадено
от д-р К******* – директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ – София град), с което на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания:
на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ) - имуществена санкция в размер
на 1000 (хиляда) лева за нарушение на Приложение II, Глава I, параграфи 1, 2 (а, с), 3,
4, 5 и 9 от Регламент (ЕС) № 852/2004 г. вр. чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за
хигиената на храните;
на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ - имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на Глава II, параграф 1 (а, в, с, д, е и ф) от Регламент (ЕС) №
852/2004 г. вр. чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните;
на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ - имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на Глава VI, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 852/2004 г. вр. чл. 2 от
Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните;
на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ - имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на Глава IX, параграф 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 852/2004 г. вр. чл.
2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните;
на основание чл. 131, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ - имуществена санкция в размер
на 4000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 9 от ЗХ вр. чл. 2 от Наредба за
изискванията за етикирането и представянето на храните, вр. чл. 6 от Регламент №
1169/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за
предоставянето на информация за храните на потребителите;
на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ - имуществена санкция в размер
на 4000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХ.
1
В жалбата се възразява срещу издаденото наказателно постановление с твърдение за
неговата необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Искането за отмяната му е
обосновано от допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
неправилно установена фактическа обстановка и погрешни правни квалификации. Оспорват
се фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административни
нарушения /АУАН/. Наведен е довод за наличие на нарушения в правото на защита на
санкционираното лице, произтичащи от несъответствия в правната квалификация на
деянията. Във връзка с наказанието по пункт 6 от НП жалбоподателят твърди, че е бил
санкциониран за несъществуващо нарушение, доколкото проверяваният обект е бил
регистриран като място за обществено хранене. По подробно изложени съображения в
горната насока е формулирано искане за цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят – „ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД, редовно призован
чрез законния си представител, представлява се от надлежно упълномощения си защитник –
адв. Х., който пледира за отмяна на оспорваното НП, като се позовава на изложеното в
депозираната пред БАБХ жалба, а също така и на недоказаност на изложената фактическа
обстановка и несъставомерност на всички нарушения. Претендира присъждане на разноски
в минимален размер.
Административнонаказващият орган – Областна дирекция по безопасност на храните –
София град, редовно призован, представлява се от адв. Б**** - с пълномощно по делото,
който моли да се приемат фактическите констатациите на контролните органи и пледира за
оставяне на жалбата без уважение.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В изпълнение на заповед № РД11-1916/20.08.2020 г. на изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, на 21.08.2020 г. комисия в състав:
д-р ИВ. ПЛ. ВЛ., д-р Н. СЛ. Б., д-р Г. Б. Б. – инспектори в отдел „Контрол на храните и
граничен контрол“ при ОДБХ – София град съвместно с д-р В***** – началник отдел
„Контрол на храните“ при ОДБХ – Кюстендил, д-р В******* – началник отдел „Контрол на
храните“ при ОДБХ – Перник и инж. Р********* – главен експерт в дирекция
„Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ извършили съвместна проверка на
обект за обществено хранене „шатра-скара“, находящ се в гр. С******* в присъствието на
законния представител на „ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД – дружеството, стопанисващо обекта
към този момент. В хода на проверката е установено, че фирмата извършва търговска
дейност по предлагане на скара и салати в обекта, изграден от метална конструкция,
покрита с найлон директно върху пода с неравна повърхност, като зад шатрата имало малко
покрито помещение с хладилници и мивка, които били крайно недостатъчни за капацитета
на обекта и предлагания асортимент. Всички подове, стени, работни повърхности, мивки и
хладилни съоръжения били силно замърсени с мазнини и хранителни отпадъци, а
контейнерите за смет били без капаци и пълни с мухи. В съседно помещение, част от
масивна сграда, служители на дружеството извършвали съхранение, подготовка и
производство на месни заготовки за скара, като било установено, че помещението не било
регистрирано по чл. 24, ал. 1 от ЗХ и не съответствало по сграден фонд и оборудване за
посочената дейност. По цялата площ на помещението били разхвърляни неотносими към
дейността вещи, хранителни отпадъци, чували, опаковки, както и суровини от животински и
неживотински произход – месни разфасовки, зеленчуци и подправки. Проверяващите
открили редица несъответствия с изискванията на глава I и глава II на Регламент № 852/2004
г. (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на
храните за общите и специфичните изисквания към помещенията за производство и
търговия с храни. Открити били 168.5 кг. месни заготовки и 22 кг. сирене с неустановен
произход – без етикети, маркировка и документи за произход, предназначени за влагане в
2
производството на месни заготовки за скара.
По повод извършената инспекция бил изготвен Констативен протокол №
0026453/21.08.2020 г., в който били отразени установените несъответствия, а за
отстраняването им били предприети мерки, свързани с насочване на хранителни продукти и
спиране дейността на заведението за обществено хранене. С оглед обективиране
констатациите, пораждащи противоречия с нормативните изисквания, свидетелят ИВ. ПЛ.
ВЛ. на длъжност инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ –
София град, в присъствието на свидетелите Б. и Б., съставила против дружеството,
осъществяващо търговска дейност по предлагане на хранителни продукти в готов вид –
„ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД, акт за установяване на административни нарушение № 2001798
от 03.09.2020 г. АУАН бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател, който го
подписал с бланкетно възражение срещу акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
постъпило писмено възражение от страна на наказаното дружество.
Въз основа на така съставения АУАН, на 22.01.2021 г. д-р К******** – директор на
областната дирекция по безопасност на храните – София град, издал атакуваното
Наказателно постановление № 2, с което на жалбоподателя на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ
са наложени четири броя имуществени санкции, всяка от които в размер от 1000 (хиляда)
лева, на основание чл. 131, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ му е наложена имуществена
санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева, както и същото наказание в еквивалентен
размер на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите И.В., Н.Б., Г.Б., Х**** П.а
и М****, експертните заключения на вещите лица по изготвените съдебно-техническа и
съдебно-графическа експертизи, както и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства – констативен протокол № 0026453/21.08.2020 г. на ОДБХ – София
град, удостоверение за регистрация № 50408/06.03.2019 г. на ОДБХ – София град, Заповед
№ РД11-1916/20.08.2020 г. на ОДБХ – София град, Разпореждане за насочване на храни №
7/21.08.2020 г. на ОДБХ – София град, разпореждане за спиране на част или цялата дейност
на ОДБХ – София град, заповед № ОСПП-42/04.08.2017 г. за преназначаване на ИД на
БАБХ, заповед № ОСПД-1392/30.02.2012 г. на ИД на БАБХ, чек лист за текуща хигиена на
обект, наръчник по добри хигиенни практики на „ТЕРА КОМ 2004“ ЕООД, дневник за
контрол на температурата в хладилно съоръжение, дневник за получени храни (входящ
контрол), фактура № 3/31.07.2020 г., фактура № 31856/18.08.2020 г., фактура №
**********/20.08.2020 г., търговски документ № 918259/20.08.2020 г., фактура №
**********/20.08.2020 г., търговски документ № 054/18.08.2020 г., стокова разписка от
18.08.2020 г., договор за извършване на Пест контрол от 16.04.2018 г. ведно с приложение №
1 към него, протокол за извършени услуги № 22-045387/11.05.2020 г., протокол за
извършени услуги № 20031393/10.06.2020 г., протокол за извършени услуги №
20007725/07.07.2020 г., договор за правна защита и съдействие № 0926180 ведно с
пълномощно за процесуално представителство, решение № 3454/27.05.2021 г. по адм. д. №
9351/2020 г. на АССГ, II отделение, 56-ти състав – заверен препис, договор за правна защита
и съдействие от 25.11.2021 г. ведно с пълномощно за процесуално представителство, както и
имащите характера на веществени доказателства снимки, пресъздаващи външния вид на
шатрата, както и мястото, на което същата е била разположена.
Настоящият състав намира, че писмените доказателства по делото са приети по
надлежния ред и способстват за изясняване на конкретния случай, поради което следва да
бъдат кредитирани в цялост. Показанията на свидетелите В., Б. и Б. допринасят за
изясняване на фактическата обстановка, доколкото тримата са сред лицата, провели
проверката, не са заинтересовани от изхода на делото и при разпита си са дали израз на
непосредствените си възприятия около настоящия случай. По-конкретно, свидетелските им
показания благоприятстват за изграждането на представа относно значими обстоятелства
като времето и мястото на провеждане на проверката, характеристиката на разглеждания
обект за хранене, както и съдържанието му и условията, при които хранителните продукти
3
са били съхранявани, подготвяни за консумация и непосредствено предлагани на клиентите.
От значение е да се отбележи, че инспекторите към ОДБХ – София град са декларирали като
причина за назначаване на проверката множество сигнали, с които контролният орган е бил
сезиран, свързани с влошени хигиенни условия в обекта. Други важни обстоятелства, които
се изясняват от показанията на горепосочените лица, са присъствието на законен
представител на жалбоподателя при съставянето както на констативния протокол, така и на
акта, с който са установени нарушенията, а не на последно място и идентифицирането и
описанието на сградата, в която според актосъставителя са били извършвани дейности по
съхранение, подготовка и производство на месни заготовки за нуждите на обекта „шатра“ за
бързо хранене.
По отношение на гласните доказателства, извлечени по пътя на разпита от останалите
двама свидетели – М******* и Х**** П.а, съдът счита за необходимо същите да бъдат
индивидуално анализирани с оглед известните противоречия, които пораждат в съпоставка с
останалия наличен доказателствен материал. На първо място, нееднозначни са показанията
досежно подовата настилка на обекта, в който е осъществявана търговската дейност по
предлагане на храни за директна консумация. Твърденията за покритието на земната
повърхност с плоскости от дърво/шперплат и гумиран мокет с изкуствена трева върху тях не
следва да бъдат кредитирани, доколкото са в пълен дисонанс с цялата доказателствена
съвкупност и не намират подкрепа в каквото и да е доказателствено средство, освен
показанията на свидетелите, които биха могли да бъдат окачествени като предубедени
предвид служебното положение на техните автори. Още повече, че свидетелят М**** е
декларирала съществуването на подобна настилка единствено в търговската част на обекта –
хладилни витрини, щандове и пространство, предназначено за продажба на стоките, което
само по себе си не изключва факта, че площта, в която продуктите са били съхранявани,
преминавали са термична обработка и са били подготвяни в търговски вид, е била без
поставени каквито и да е земни покрития и горните дейности са осъществявани директно
върху земната повърхност. Съдът е на мнение, че не следва да се дава вяра още и на
показанията на свидетеля М*** в частта им, касаеща сградата в съседство, в която
проверяващите органи са открили хранителни продукти без необходимите означения,
етикети и търговски документи. Установи се, че помещението е било собствено на
едноличния собственик на капитала на дружеството-жалбоподател, което самият той
признава в хода на съдебните прения. В тази насока са и показанията на свидетеля В., която
свързва постройката с предходно подадено заявление за регистрация за стационарен обект,
което е било отхвърлено. При преценка на описаното в констативния протокол,
твърдението, че в същата сграда не са съхранявани каквито и да е продукти, не би могло да
съответства на обективната истина. Особено внимание следва да се обърне на въпроса за
предназначението на хранителните стоки, държани в помещението. Длъжностните лица на
ОДБХ – София град са навели твърдения за влагането на заготовките в търговската дейност
на обекта тип „шатра“, намиращ се в непосредствена близост до масивната сграда. До
идентичен извод се достига по пътя на логическия анализ на обстоятелствата по
приготовлението на крайния търговски продукт – съхранението на месни продукти в
състояние, позволяващо непосредственото им влагане в дейността на обект за бързо
хранене, представлява неизменен стадий от осъществяването на последната. Съдът
възприема виждането, че установените в масивната сграда хранителни продукти, чието
унищожаване е било разпоредено, са били предназначени за предоставяне на крайните
потребители – клиенти на „ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД. Само за пълнота следва да се отбележи
липсата на логическа издържаност в твърденията на управителя на дружеството, който
поддържа, че продуктите са били предназначени за консумация на мероприятие от личен
характер – рожден ден. Без да се пренабрегват социалната ангажираност и възможностите
на отделния индивид, противно на всякакви закономерности е консумацията на толкова
значително количество месни и други животински продукти на събиране от подобен
характер.
При така установената фактическа обстановка съдът от първата инстанция формира
следните правни изводи:
4
Жалбата е подадена от легитимирано лице (законният представител на наказаното
юридическо лице), насочена е срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт, като е спазен предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок за
нейното депозиране (видно от пощенското клеймо на разписката от Български пощи, НП е
било връчено на наказаното лице на 05.05.2021 г., а поставеният на жалбата уникален
регистрационен номер индикира за своевременното входиране на 12.05.2021 г.). С оглед
на изложеното, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество – частично
основателна.
Съдът при проверка на съставения АУАН и на издаденото НП установи, че при
издаването им са били спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
По отношение на нарушенията по пунктове 1, 2 и 4 от НП:
Съдът намира за удачно и необходимо успоредно да разгледа административните
наказания по посочените точки в тяхната съвкупност, доколкото в процедурата по
налагането им са допуснати идентични нарушения на процесуалните правила, явяващи се
съществени, неотстраними и засягащи валидността на процеса в значителна степен.
Наложените на жалбоподателя наказания целят да санкционират противоправното му
поведение във връзка с незачитане нормативното изискване, заложено в чл. 2 от Наредба №
1/26.11.2016 г. за хигиената на храните, издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на земеделието и храните, отменена, но заместена от с чл. 2, ал. 1 от Наредба №
14 от 09.12.2021 г., със сходно съдържание. Същото повелява производителите и търговците
на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и
свързани с това производство дейности, да спазват хигиенните изисквания към първичното
производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за
производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.
Горепосочената разпоредба е бланкетна по естеството си, като съдържанието се изпълва с
посочените в АУАН и НП норми на европейското законодателство. Като акт с общо
приложение, регламентът на основание чл. 288 от ДФЕС е задължителен в своята цялост и
се прилага пряко в правната юрисдикция на всички държави-членки на ЕС.
При служебно извършена преценка за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, настоящият съдебен състав констатира, че административнонаказващият
орган е осъществил непрецизно и неясно описание на законовите разпоредби, които се
твърди да са били нарушени. Съставените АУАН и НП не отговарят на императивните
изисквания на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Това несъмнено рефлектира в правната сфера на санкционираното лице
и затруднява правото му на защита.
Регламентът, към който се препраща, има две Приложения – № I, което съдържа общи
хигиенни разпоредби за първично производство и свързаните с него операции, а също така и
препоръки за насоките за добра хигиенна практика. Приложение № II пък съдържа общи
изисквания за всички оператори на предприятия за храни. Неяснота будят дадените в
наказателното постановление квалификации на деянията по всеки от трите разглеждани
пункта. В т. 1 и т. 2 са упоменати отделни букви от параграфите на акта, които не
съответстват на съдържанието на последния. По т. 1 се сочат букви „а“ и „с“ от параграф 2,
глава I от приложение II на Регламента, а по т. 2 се сочат букви „а, в, с, д, е и ф“ от параграф
1, глава II от Регламента, като не става ясна волята на АНО досежно конкретните правила за
поведение, а същата не би могла да бъде извеждана по тълкувателен път. Отделно от това, в
т. 2, т. 3 и т. 4 от НП очевидно е допуснат пропуск в посочването на съответното
приложение, съдържащо цитираните разпоредби.
Отделно от това съдът констатира наличието и на допуснато нарушение на чл. 18 от
ЗАНН. Нормата предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
5
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящия случай на
дружеството-жалбоподател по всеки отделен пункт на наказателното постановление
кумулативно са вменени по няколко нарушения. Всяка от цитираните букви от регламента
съдържа различно правилно за поведение, което субектите на отговорността е следвало да
съблюдават. Длъжностните лица съответно е следвало да обособят отговорността на
извършителя за всяко отделно деяние, като му наложат отделни наказания за всяко
нарушение. Постановяването на санкция за всяко отделно нарушение е от съществено
значение за правилното решаване на делото, доколкото в тежест на наказващия орган е да се
докаже извършването на вменените нарушения. Налагането на едно обща санкция за цялата
съвкупност от противоправни деяния в производството по чл. 59 и следващите от ЗАНН е
недопустимо и обуславя необходимостта от отмяната на наказателното постановление в
тази му част.
По отношение на нарушението по пункт 3 от НП:
В тази част от повдигнатото обвинение въззнивникът е привлечен към
административнонаказателна отговорност за неспазване на нормативните изисквания,
свързани с дейността по освобождаване и извозване на ненужните хранителни отпадъци от
зоната на обекта за хранене. Деянието е квалифицирано по параграф 1, глава VI от
приложение № 2 на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29 април 2004 г. относно хигиената на храните. Разпоредбата предвижда задължение за
операторите на предприятия за храни да отстраняват хранителните отпадъци, негодните за
консумация странични продукти и други бракувани материали от помещенията, в които има
храна, възможно най-бързо, за да се избегне натрупването им. Откроява се обаче съществено
разминаване между дадената квалификация и словесното описание на противоправната
деятелност, която в обстоятелствените части на АУАН и на НП е описана като
„контейнерите за смет са без капаци и пълни с мухи“. Налице е отклонение от законовото
изискване за наличие на пълно съответствие между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е извършено, и законовите разпоредби, които са били
нарушени. Противоречивото словесно описание на състава на така квалифицираното
нарушение поражда невъзможност за преценка за какво е било конкретното властническо
волеизявление на административнонаказващия в процесния случай. Същевременно горното
е довело до смущение в правото на защита на жалбоподателя касателно възможността му да
научи в извършването на какво нарушение е обвинен.
Въпреки, че съдът квалифицира като съществен гореописаният процесуален порок,
извън формалната постановка на въпроса, по същество не се открояват признаците за
съставомерност на вмененото нарушение. В този смисъл, основателно е релевираното в
жалбата възражение против фактическата констатация, че „контейнерите за смет са без
капаци и пълни с мухи“. Пространството, върху което е бил разположен обектът за хранене,
е част от откритата площ на голям търговски комплекс – „Джъмбо Плаза“. Предвид
наличието на множество търговски обекти с различна отраслова насоченост, поставянето на
контейнери за смет е задължително изискване към предприятието, обслужващо целия
комплекс. Същите обслужват нуждите както на търговците, така и на техните клиенти.
Спазването на редовен график за сметоизвозване и наличието на капак върху всеки
контейнер съответно са задължения, за които на наказаното лице не би могло да се търси
отговорност.
По отношение на нарушението по пункт 5 от НП:
Нормата на чл. чл. 9 от ЗХ, отнесена към чл. 2 от Наредба за изискванията за
етикирането и представянето на храните и с привръзка към чл. 6 от Регламент № 1169/2011
г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на
информация за храните на потребителите предполага всяка храна, предназначена за
доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, да бъде
съпровождана от информация за храните, животните и материалите, използвани при
производството, преработката и/или дистрибуцията на храните. Това задължение е с особен
субект – касае бизнес операторите, произвеждащи, преработващи и/или дистрибутиращи
6
храна. Съобразно § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ „дейност по производство, преработка и/или
дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на
един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде
извършвана самостоятелно по време или място, а „Дистрибуция на храни“ е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на
храни. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗХ, производство, преработка и/или дистрибуция на храни
се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, като в настоящия случай за
осъществяването на тази положителна предпоставка свидетелства наличното по делото
удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене.
Както вече беше аргументирано при анализа на доказателствената съвкупност,
хранителните стоки, открити в съседното на шатрата помещение, са били предназначени за
влагане в дейността на хранителния обект. Съхраняването им с оглед бъдещата им употреба
при приготовление на готов продукт съдът преценява като съществен етап от процеса по
производство. От обективна страна се установи, че в хода на извършената проверка за
иззетите хранителни продукти не са предоставени никакви документи, съдържащи
задължителната информацията по Глава IV, раздел 1, член 9 от Регламент № 1169/2011 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на
информация за храните на потребителите. Представянето на счетоводни, търговски и
отчетни документи досежно хранителни продукти, доставяни от трети лица, не изключва
отговорността на нарушителя, на първо място защото не се доказва идентичността на
доставяните стоки с тези, съхранявани в допълнителното помещение, а също така – поради
факта, че с непредставянето на изискуемата информация на практика е изпълнен съставът на
вмененото нарушение, доколкото при проверката наказаното лице очевидно не е
разполагало с необходимите данни.
Ето защо, по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят, в качеството си на бизнес
оператор на регистрирания и проверен от контролните органи на ОДБХ – София град обект,
е извършил на посочената дата и място нарушение на изискването на чл. 9 от ЗХ вр. чл. 2 от
Наредба за изискванията за етикирането и представянето на храните, вр. чл. 6 от Регламент
№ 1169/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за
предоставянето на информация за храните на потребителите. Предвид изложеното, съдът
намира, че нарушението се явява безспорно доказано, като правилно
административнонаказващият орган е приложил материалния закон. В съответствие със
законовите изисквания са определени видът и размерът на наказанието, като имуществената
санкция е наложена на лице, действащо в качеството си на бизнес оператор, в минималния
възможен размер от 4000 лв., след преценка за липса на обстоятелства, отличаващи случая с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид.
По отношение на нарушението по пункт 6 от НП:
В тази част от обвинителната теза отговорността на „ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД от
правна страна е обоснована с допуснато нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХ. Съгласно
последната, „производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след
регистрация или одобрение по реда на закона“. Изпълнителното деяние се осъществява под
формата на бездействие, касаещи неизпълнението на едно нормативно установено
задължение – в случая, регистрацията на лицата, осъществяващи дейност по производство,
преработка и/или дистрибуция на храни.
От съдържащото в обстоятелствената част на НП фактическо описание на
нарушението е видно, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателя, се изразява в
това, че в съседно на обект „шатра“ помещение, част от масивна сграда, служители на
наказаното дружество извършват съхранение, подготовка и производство на месни
заготовки за скара, като именно това помещение не е регистрирано по Закона за храните и
не съответства по сграден фонд и оборудване на посочената дейност. Важно е да се внесе
уточнението, че съобразно обвинителните си функции, административнонаказващият орган
поддържа тезата за липса на регистрация и одобрение именно по отношение на тази масивна
сграда, която според свидетелските показания се намира в съседство – на около 20 метра от
7
шатрата, в която е предлагана готова храна, собственост е на наказаното дружество, като се
експлоатира и управлява от служители на последното. Фактът, че се касае за помещение,
различно от основния обект на проверката („шатра-скара“, притежаваща удостоверение за
регистрация № 50408/06.03.2019 г. , издадено от ОДБХ – София град във връзка със
заявление с вх. № 45745/05.12.2018 г.), не е бил възприет от жалбоподателя. Последният
твърди, че обектът разполага с изискуемото по закон удостоверение за регистрация, но
очевидно в съзнанието му е прожектирана погрешната представа, че нарушението на чл. 23,
ал. 1 от ЗХ се отнася за обект „шатра-скара“. Това обстоятелство обуславя
несъстоятелността на възражението на въззивника, свързано със санкциониране на
дружеството за несъществуващо нарушение.
В настоящия случай по делото бяха събрани безспорни доказателства, че на
инкриминираната дата - 21.08.2020 г. в проверения обект, представляващ масивна сграда с
бетонов под и покрив от гредоред, намираща се в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ №
525 – в непосредствено съседство до шатра - преместваем обект за бързо хранене,
дружеството-жалбоподател е осъществявало съхранение на хранителни продукти, влагани в
процесите по производство, преработка и/или дистрибуция на храни, без да е вписан в
Регистъра на обектите за обществено хранене и търговия на дребно с храни по реда на чл.
23, ал. 1 от ЗХ. За липсата на подобно вписване свидетелстват както констатациите на
длъжностните лица – инспектори от ОДБХ – София град, извършили проверката, така и
служебно извършената проверка от съдебния състав в поддържания от Българската агенция
по безопасност на храните публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите
за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и
храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.
Относно наложеното на жалбоподателя наказание, съдът констатира, че то е
определено в предвидения законов минимум, при което следва да се приеме, че е направена
обоснована преценка на тежестта на нарушението, като са отчетени всички смекчаващи
вината на жалбоподателя обстоятелства. Процесният случай не би могъл да се окачестви
като маловажен, доколкото се отнася за санитарно хигиенни изисквания към хранителни
продукти, които се консумират от гражданите и тяхното здраве.
Поради горните съображения съдът счита, че обжалваното наказателното
постановление в тази му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
При този изход на спора, право на разноски имат както въззивникът, така и
въззиваемата страна, като искане за присъждането им е валидно отправено единствено от
страна на жалбоподателя „ТЕРА КОМ 2007“ ЕООД. Въззиваемата страна не е поискала
присъждането на съдебни разноски в своя полза до приключване на съдебните прения,
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. Предвид представените по
делото договор за правна защита и съдействие от 25.11.2021 г. ведно с пълномощно за
процесуално представителство, съдът намира, че в полза на дружеството-въззивник следва
да бъде присъдена сумата от 296.67 лв., представляваща съразмерната стойност на
уважената част от отправеното искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т.
5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2 от 22.01.2021 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – София град, в частта му, с която на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ) - имуществена санкция в размер
8
на 1000 (хиляда) лева за нарушение на Приложение II, Глава I, параграфи 1, 2 (а, с), 3,
4, 5 и 9 от Регламент (ЕС) № 852/2004 г. вр. чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за
хигиената на храните;
на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ - имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на Глава II, параграф 1 (а, в, с, д, е и ф) от Регламент (ЕС) №
852/2004 г. вр. чл. 2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните;
на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ - имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на Глава VI, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 852/2004 г. вр. чл. 2 от
Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните;
на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ - имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на Глава IX, параграф 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 852/2004 г. вр. чл.
2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните;
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2 от 22.01.2021 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София град, в частта му, с
която на „Т********“ ЕООД с ЕИК ******** са наложени следните административни
наказания:
на основание чл. 131, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ - имуществена санкция в размер
на 4000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 9 от ЗХ вр. чл. 2 от Наредба за
изискванията за етикирането и представянето на храните, вр. чл. 6 от Регламент №
1169/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за
предоставянето на информация за храните на потребителите;
на основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 128, ал. 1, т. 4 от ЗХ - имуществена санкция в размер
на 4000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗХ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Областна дирекция по безопасност на
храните – София град да заплати на „Т*******“ ЕООД с ЕИК****** сумата от 296.67
(двеста деветдесет и шест и шестдесет и седем) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9