РЕШЕНИЕ
№ 2304
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110120463 по описа за 2024 година
А. И. К. е предявил срещу ЮЛ осъдителни искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснения, безпокойство, напрежение, тревожност,
проблеми със съня, страх, накърняване на честта и доброто име, влошаване на
отношенията с близките, причинени от неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за периода от 19.03.2023 г. до 02.02.2014 г. за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, производство по което е
било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно
със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.03.2023г. е образувано досъдебно производство
№ 470/2023г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 11798/2023г. по описа на СРП
за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 НК, като на същата дата
ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем. С Постановление от
21.09.2023 г. наказателното производство било прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК. Постановлението било обжалвано и с
Определение № 3859 от 14.11.2023г. по НЧД № 15091/2023г. на СРС същото
било отменено, а делото върнато на СРП. След обжалване на Определение №
3859 от 14.11.2023г. пред СГС, същото било отменено с Определение № 407
от 02.02.2024 г. по ВНЧД № 581/2024г. по описа на СГС, а Постановление от
21.09.2023г. на СРП за прекратяване на производството било потвърдено.
Поддържа, че наблюдаващият прокурор е имал възможността да констатира
липсата на извършено от ищеца престъпление още в началния етап на
1
разследването. Твърди, че през периода от 19.03.2023г. до влизане в сила на
акта, с който е потвърдено постановлението за прекратяване, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, безпокойство,
напрежение, тревожност, проблеми със съня, страх, накърняване на честта и
доброто име, влошаване на отношенията с близките. Отклонил се обичайния
си ритъм на живот, изпитвал постоянно чувство на несигурност и страх от
възможността да бъде лишен от свобода, както и трябвало да убеждава
близките си, че не е извършил престъпление и изпитвал сериозно неудобство.
Поддържа, че приятелите го избягвали, изпаднал в изолация, чувствал се
неразбран и изоставен. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и
претендира разноски.
Ответникът ЮЛ оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че не се установява претърпяване на твърдените неимуществени
вреди, както и че същите са последица от повдигнатото обвинение. Сочи, че
ответникът е извършвал правно регламентирани действия в хода на
наказателния процес. Оспорва иска и по размер, сочейки, че е завишен.
Навежда доводи, че производството е протекло в разумен срок, както и че в
хода на същото не е ограничавано правото на свободно придвижване на ищеца
и претърпените вреди са в ниска степен. Моли съда да отхвърли исковете,
евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата си
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него
наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.09.2023
г., постановено по досъдебно производство № 470/2023г. по описа на 04 РУ
СДВР, пр. пр. № 11798/2023 г. по описа на СРП, което е било потвърдено с
определение № 407 от 02.02.2024 г. по в.н.ч.д. № 581/2024г. по описа на СГС.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.03.2023 г.
ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 470/2023г.
по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 11798/2023г, за престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК. На 19.03.2023 г. е извършен разпит на ищеца. На същата дата
с постановление ищецът е задържан по стража за срок до 72 часа считано от
19.03.2023 г. С определение от 04.04.2023 г. постановено по в.н.ч.д. №
1855/2023 г.по описа на СГС, НО V възз. състав е отменено определение на
СРС от 22.03.2023 г., постановено по н.ч.д. № 3836/2023 г. на СРС, с което по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като вместо неего, е взета мярка „подписка“. С постановление от 10.05.2023 г.,
на е изменена определената спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“
в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С постановление от 21.09.2019 г. по
досъдебно производство № 470/2023г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. №
2
11798/2023 г. по описа на СРП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство спрямо А.
И. К. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК и е отменена
определената мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.
С определение от 14.11.2023 г. постановено по н.ч.д. № 15091/2023 г. по описа
на СРС, 11 състав е отменено постановление на прокурор при СРП от
21.09.2023 г., с което било прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 470/2023г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. №
11798/2023 г. по описа на СРП. С определение № 407 от 02.02.2024 г. по
в.н.ч.д. № 581/2024г. по описа на СГС е отменено определение от 14.11.2023 г.
постановено по н.ч.д. № 15091/2023 г. по описа на СРС, 11 състав, като е
потвърдено постановление от 21.09.2019 г. по досъдебно производство №
470/2023г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 11798/2023 г. по описа на СРП, с
което е прекратено производството срещу А. И. К. за извършено престъпление
по чл. 354а, ал. 3 НК.
От представената по делото справка за съдимост се установява, че
ищецът е осъждан по силата на споразумение № 9 от 04.06.2021 г. по н.о.х.д.
№ 266/2021 г. по описа на ОС – Велико Търново, с което е признат за виновен
за престъпление чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. 32,
ал. 1 вр. чл. 30, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, като на основание
чл. 66 НК отлага изтърпяване на наказанието за срок от пет години, като на
основание чл. 55, ал. 2 НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 19000
лв.; за престъпление чл. 354а, ал. 3 от НК, вр. 32, ал. 1 вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
шест месеца, като на основание чл. 66 НК отлага изтърпяване на наказанието
за срок от три години, като на основание чл. 55, ал. 2 НК му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.; за престъпление чл. 354а, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 вр. чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година и девет месеца, като на
основание чл. 66 НК отлага изтърпяване на наказанието за срок от четири
години, като на основание чл. 55, ал. 2 НК му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 4500 лв. Съгласно споразумението на ищеца за извършените деяния
на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено общо наказание в размер
на „лишаване от свобода“ в размер на три години, като на основание чл. 66 НК
отлага изтърпяване на наказанието за срок от пет години, както и „глоба“ в
размер на 24000 лв., като било зачетено времето, през което бил задържан за
срок от 24 часа по реда на ЗМВР на 17.10.2020 г., за 72 часа от 18.10.2020 г. до
21.10.2020 г. и с мярка за неотклонение и задържане под стража от 21.10.2020
г. до подписване на споразумението.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитан М.Л.. От
показанията на свидетеля се установява, че познавал ищеца от 6-7 години,
като били приятели. Ищецът бил весел човек, приятелски настроен, винаги в
добро настроение, душата на компанията, много мил, много отговорен.
Посочва, че били заедно, когато бил задържан 19 март 2023 г., като ищецът се
бил върнал във Велико Търново след няколко седмици. Ищецът почти бил
3
изпаднал в депресия, не бил общителен, много бил притеснен, като се
притеснявал какво щяло да се кажело за него, всички знаели, че бил добро
момче, притеснявал се как щяло да се отрази на родителите му. Това било
постоянното му състояние след март месец до началото на 2024 г. и след като
разбрал, че било паднало обвинението срещу него се променил корено и
изглеждал по-добре. Посочва, че имало отзвук в обществото, първо се
говорели много лоши думи, не бил много добре приет на разни събирания по
щастливи поводи, като го били обвинявали в неправомерни неща. Посочва, че
знаела за предходно провинение преди няколко години.
Разпитван е и свидетелят В.Т., която посочва, че познавала ищеца от
октомври - ноември 2021 г., като и бил направил впечатление на добър,
забавен, весел човек. Свидетелката на 19.03.2023 г. била присъствала на
самото задържане, като бил доста уплашен и притеснен. Посочва, че
впоследствие бил задържан, като свидетелката го била посетила 4 пъти в
ареста. Ищецът бил разтроен, бил много уплашен, бил депресиран, плачел.
След като го пуснали от ареста не беше същият човек, станал асоциален,
започнал да ги избягва. Велико Търново бил малък град и често го нападали,
че бил престъпник. Посочва, че в началото на година отново започнал да се
усмихва.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях
между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова
предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може
да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата
. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на
виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е
установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.
Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
4
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да
бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част
от предмета на иска.
Прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца поради
това, че деянието е извършено от него не представлява престъпление
обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на
повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на
ЮЛ по повод образуваното предварително производство, привличането на
ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността
на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност
от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от
ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от
ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват оплакванията ответника
Прокуратура на Република България за липсата на елементи от фактическия
състав за претърпените неимуществени вреди.
Следва да бъде посочено, че при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
следва да се има предвид, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е сред актовете, които влизат в сила, тъй като
дори и да не е обжалвано от обвиняемия или пострадалия, респ. неговите
наследници, или ощетеното юридическо лице, съгласно чл. 243, ал. 9 от НПК
постановлението за прекратяване може служебно да бъде отменено от
прокурор от горестоящата прокуратура. С оглед на което стабилитетът на
5
постановлението за прекратяване на наказателното производство изисква то е
да съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и
да завърши с оправдателна присъда. По делото не е спорно, че постановление
от 21.09.2019 г. по досъдебно производство № 470/2023г. по описа на 04 РУ
СДВР, пр. пр. № 11798/2023 г. по описа на СРП е било съобщено на ищеца,
доколкото същото е представено към исковата молба, още повече, че същото е
било обжалвано от ищеца, в резултат на което е било отменено с определение
от 14.11.2023 г. постановено по н.ч.д. № 15091/2023 г. по описа на СРС, 11
състав. Което определение също е било отменено по жалба на ищеца с
определение № 407 от 02.02.2024 г. по в.н.ч.д. № 581/2024г. по описа на СГС, с
което било потвърдено постановление от 21.09.2019 г. по досъдебно
производство № 470/2023г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 11798/2023 г.
по описа на СРП, с което е прекратено производството срещу А. И. К. за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. Дори и да се приеме, че
постановлението не е връчено редовно на ищеца, същевременно обаче именно
ответникът има задължение по закон своевременно да връчи постановлението
на субектите по чл. 243, ал. 4 НПК, поради което не може да черпи
благоприятни последици от неправомерното си поведение, избягвайки
отговорността за вреди, поради което съдът приема, че постановлението за
прекратяване е влязло в сила.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена връзка
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото
за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за
процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че
на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление, което
се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се предвижда
6
наказание лишаване от свобода от една до шест години, както и „глоба“ в
размер на 2000 лв., като спрямо ищеца е приложена приложена мярка за
процесуална принуда – „задържане под стража“ за периода от 19.03.2023 г. до
04.04.2023 г., която е била заменена с „подписка“, която мярка е била изменена
на 10.05.2023 г. в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която е била
отменена на 21.09.2023 г. Наказателното преследване срещу ищеца е
осъществено от 19.03.2023 г., когато му е повдигнато обвинението до
02.02.2024 г., когато с определение № 407 от по в.н.ч.д. № 581/2024г. по описа
на СГС е потвърдено постановление от 21.09.2023 г. за прекратяване по
отношение на ищеца на досъдебно производство № 470/2023г. по описа на 04
РУ СДВР, пр. пр. № 11798/2023 г. по описа на СРП. С оглед критериите за
разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото,
поведение на обвиняемия/подсъдимия, поведение на компетентните органи,
броя на инстанциите разглеждали делото във връзка с постановлението за
прекратяване, съдът приема, че в конкретния случай наказателното
производство е приключило в разумен срок.
Настоящият състав намира, че с оглед показанията свидетелите Л. и Т. не
се установява ищецът да е преживял психически и емоционални страдания,
надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвиняване в
престъпление. Още повече, че и двамата свидетели посочва, че ищецът след
февруари месец 2024 г. вече се чувствал добре. Като съдът не кредитира
показанията на свидетеля Ляшук, в частта, в която посочва, че процесното
наказателно производство имало негативен отзвук в обществото, като се
говорели много лоши думи за ищеца и не бил много добре приет, като го били
обвинявали в неправомерни неща. Съдът не кредитира и показанията на
свидетеля Тотева, в частта, в която посочва, че след процесния случай често го
нападали, че бил престъпник. От представените по делото доказателства е
видно, че ищецът е бил осъждан за три идентични с процесното деяния,
поради което му е било определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било
общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, като на
основание чл. 66 НК е отложено изтърпяване на наказанието за срок от пет
години, както и „глоба“ в размер на 24000 лв., със зачитане на времето, през
което ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на
17.10.2020 г., за 72 часа от 18.10.2020 г. до 21.10.2020 г. и с мярка за
неотклонение и задържане под стража от 21.10.2020 г. до 04.06.2021 г. С оглед
на горното не може да се направи извод, че негативното обществено
отношение към личността на ищеца да е в причинна връзка с процесното на
наказателно производство. Ищецът не е ангажирал доказателства да е
преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет
обичайните при наличие на обвиняване в престъпление. На следващо място
при определяне на размера на обезщетението настоящият състав взе предвид,
че ищецът е бил задържал за периода от 19.03.2023 г. до 04.04.2023 г., като
впоследствие мярката за процесуална принуда е била изменен в по –лека, а
именно „подписка“ и впоследствие „парична гаранция“. Ищецът вече е бил
осъждан, като и трите деяние са за „тежки“ умишлени престъпления и са му
7
били наложени наказания „лишаване от свобода“, което изпълнение е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК което е видно от свидетелството за
съдимост. С оглед на гореизложеното не се установява претърпените от ищеца
вреди да се единствено във връзка с процесното производство.
Осъществяването на престъпления, за които е осъден на лишаване от свобода
по друго наказателно производство също е повлияло на доброто име, честта и
достойнството на ищеца, поради което обезщетението за накърняването на
тези неимуществени блага от процесното незаконно повдигнатото обвинение
в престъпление трябва да бъде намалено.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с
тежестта на повдигнатото обвинение, което се явява което „тежко“ по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК, продължителността на наказателното производство,
интензивността на упражнената репресия, съпътстващата от взетите мерки за
процесуална принуда, включително и „задържане по стража“, степента на
засягане на емоционални, личния и професионалния живот на увредения,
данните за личността му, социално-икономическите условия в страната, съдът
намира, че в разглеждания случай за претърпените болки и страдания от
психическо естество, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лева общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с
предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и
страдания от незаконното преследване, които са установени по делото, ведно
със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. С
оглед на гореизложеното предявения иск за обезщетяване на неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 20000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да му бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите от 10 лв.
за платена държавна такса и 1500 лв. за платено адвокатско възнаграждение с
ДДС. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото следва да бъде оставено без уважение.
С оглед частичната основателност на исковата молба на ищеца следва да му
бъде присъдена сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 75
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с адрес **********, да заплати на А. И. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес **************, чрез адв. Л. Т., по предявения
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
притеснения, безпокойство, напрежение, тревожност, проблеми със съня,
8
страх, накърняване на честта и доброто име, влошаване на отношенията с
близките, причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение
за периода от 19.03.2023 г. до 02.02.2014 г. за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, производство по което е било прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва от
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЮЛ с адрес **********, да заплати на А. И. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес **************, чрез адв. Л. Т., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 85 лв., представляваща сторените
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9