№ 345
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н. Ив. К. Б.
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20213100102080 по описа за 2021 година
Предявен е иск от М. ИВ. Т. срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на сумата 130 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост,
напрежение и тревожност в резултат на незаконно повдигнатото обвинение
по досъдебно производство № 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР
Варна, пр. пр. № 11218/2017 г.на РП Варна, по което на ищеца са били
наложени мерки за неотклонение, както следва: задържане под стража от
01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от 01.05.2018 г. до 28.08.2020 г. и
което е прекратено с постановление от 24.08.2020 г., по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до 28.08.2020 г.
Ответникът оспорва иска. Възразява, че в периода от 2018 г. до 2020 г.
ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение по ДП № 970/18 г., по което е
било образувано НОХД № 2612/2019 г., зачетена с присъдата. Сочи, че
ищецът е многократно осъждан, както и че законната лихва се дължи от
стабилизиране на прокурорския акт.
Ищецът оспорва възражението. Сочи, че това е първото му обвинение за
тежко престъпление.
По същество страните поддържат становищата. Ищецът претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По повдигането на обвинението:
1
От изисканата преписка е видно, че с постановление от 01.09.2017 г. по
ДП 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР Варна (л. 90 от ДП) ищецът е
привлечен като обвиняем, за това че на 30.08.2017 г. срещу 31.08.2017 г. в гр.
Варна противозаконно лишил от свобода непълнолетната В.Сл. –
престъпление по чл. 142а, ал. 3, пр. 2 НК.
С постановление от 24.08.2020 г. (л. 5) производството е прекратено.
В съдебната практика се приема, че за да възникне отговорността по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ достатъчно е постановлението за прекратяване на
наказателното производство да е било съобщено на ищеца, без той да поиска
наказателното производство да продължи, включително в случаите, когато от
престъплението има пострадал и няма данни постановлението да е било
съобщено и на него (решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
863/2019 г., IV г. о., ГК).
Безспорно е, че срокът за обжалване на постановлението е изтекъл за
ищеца на 03.09.2020 г. (л. 34) т.е. за отговорността съдът приема, че актът е
стабилизиран на 04.09.2020 г.
По неимуществените вреди и обстоятелствата от значение за размера на
обезщетението:
Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението
са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина
на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди
и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).
По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:
В постановлението е вписано, че за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години.
Наказанието за престъпление по чл. 142а, ал. 3, пр. 2 НК, ред. към 2017
г. е лишаване от свобода от три до десет години т.е. обвинението е
повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).
По продължителността на наказателното преследване:
Наказателното производство срещу ищеца е продължило почти три
години.
По интензитета на мерките на процесуална принуда:
От цитираната преписка е видно, че по искане на прокурор при РП
Варна, с определение от 04.09.2017 г. по ЧНД № 3969/2017 г. на РС Варна (л.
63 от ДП), спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение "задържане под
2
стража".
С постановление от 23.04.2018 г. на прокурор при РП Варна (л. 89 от
ДП) взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение "задържане под
стража" е изменена в подписка, считано от 01.05.2018 г.
От преписката по НОХД № 2612 по описа за 2019 г. на ВРС е видно, че
с определение, постановено в съдебно заседание на 13.08.2018 г. по ЧНД №
3656 по описа за 2018 г. на ВРС, по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение "задържане под стража" по друго обвинение (л. 28 от ДП №
970).
С постановление от 27.05.2019 г. на прокурор при РП Варна (л. 88 от
ДП) мярката за неотклонение по процесното обвинение "подписка" е
отменена.
По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца
процесуални действия:
Съставени са протоколи: за дадено сведение от ищеца на 31.08.2017 г.
(л. 99 от ДП) и за разпит на ищеца от 01.09.2017 г. (л. 91 от ДП).
Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:
От справката за съдимост (л. 18) е видно, че ищецът е бил многократно
осъждан към момента на образуване на досъдебното производство, но за
престъпления против собствеността, за държане на наркотици с цел
разпространение, за държане на огнестрелно оръжие без разрешение, за
престъпления по транспорта и за разврат.
От протокола за разпит от 01.09.2017 г. (л. 91 от ДП) е видно, че при
снемането на самоличността, ищецът е заявил пред разследващия полицай, че
е безработен.
В показанията си свидетелката П.Д., майка на ищеца сочи, че след
задържането ищецът бил уплашен, че ще получи голяма присъда за нещо,
което не е направил.
В показанията си свидетелят Св.П., който излага, че е ходил на
свиждане на ищеца в ареста, също сочи, че ищецът бил силно притеснен от
сериозността на обвинението.
От писмо от Областна дирекция "Изпълнение на наказанията" е видно,
че свидетелят не е бил допускан за свиждания с ищеца.
Въпреки това показанията съвпадат в частта за реакцията на ищеца на
обвинението и могат да бъдат кредитирани.
Съдът приема, че задържането, извън тежестта на обвинението, не е
оказало дори обичайното въздействие върху пострадалия, който е
многократно задържан, а въздействие с по-малка интензивност.
Съдебна практика по размера на обезщетенията:
За обвинения за тежко престъпление, при сходни обстоятелства са
определяни обезщетения, както следва: продължителност на наказателното
производство две години и един месец, задържане под стража за осем месеца
и петнадесет дни и предходни осъждания – 4 000 лв. (определение № 460 от
16.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 689/2016 г., IV г. о., ГК); продължителност
на наказателното производство шест години, задържане под стража за девет
3
месеца и предходни осъждания – 5 000 лв. (решение № 132 от 29.04.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 645/2010 г., III г. о., ГК); продължителност на наказателното
производство - две години и четири месеца, задържане под стража за осем
месеца и половина и само едно предходно осъждане – 10 000 лв. (определение
№ 815 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2618/2018 г., IV г. о., ГК).
Процесният случай е най-близък до първия. От мотивите на цитирания
акт е видно, че ищецът по това дело е преживял по-силно обвинението, но то
е било повдигнато още в началото на 2011 г.
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния
случай е 4 000 лв. Искът за горницата до претендираните 130 000 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно изричното указание по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва е влизане в сила
на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, който в
процесния случай е 04.09.2020 г. Искът за забава е за предходен период,
поради което е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът следва да заплати на ищеца платената такса. По делото
няма данни ищецът да е уговорил и платил възнаграждение на адвокат,
поради което и съдът не присъжда разноски за това (т. 1 Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. ИВ.
Т. ЕГН ********** от гр. Варна **************** съдебен адрес за
призоваване: гр. Варна ****************, чрез П. Г. Д. м. тел. *********
сумата 4 000 (четири хиляди) лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост,
напрежение и тревожност в резултат на незаконно повдигнатото обвинение
по досъдебно производство № 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР
Варна, пр. пр. № 11218/2017 г. на РП Варна, по което на ищеца са били
наложени мерки за неотклонение, както следва: задържане под стража от
01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от 01.05.2018 г. до 12.08.2018 г. и
което е прекратено с постановление от 24.08.2020 г., на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата 10 (десет) лв., представляваща сторените
разноски: платена държавна такса, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. ИВ. Т. с. ЕГН, с. а. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на горницата над
присъдената сума 4 000 лв. до претендираната сума 130 000 (сто и тридесет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност
в резултат на незаконно повдигнатото обвинение по досъдебно производство
№ 1106/2017 г. по описа на II РУ на ОД МВР Варна, пр. пр. № 11218/2017 г.на
РП Варна, по което на ищеца са били наложени мерки за неотклонение, както
следва: задържане под стража от 01.09.2017 г. до 01.05.2018 г. и подписка от
4
01.05.2018 г. до 28.08.2020 г. и което е прекратено с постановление от
24.08.2020 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху присъдената сума и върху горницата до претендираната сума от
01.09.2017 г. до 28.08.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5