№ 13906
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110149403 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от ответника „П.К.Б> ЕООД, с която се иска съдът да
измени постановеното по делото решение № 5753/01.04.2024 г. в частта за разноските,
присъдени в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. А. Д. в размер на 1106,17
лв. с ДДС, като намали същите до сумата от 100 лв.
Излагат се доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024
г. по дело С-438/22, и предвид вида на спора, материалния интерес по делото, вида и
количеството на действително извършената работа, фактическата и правната сложност на
делото, както и факта, че от адв. Д. са заведени множество еднотипни дела и присъждането
на разноски в завишен размер не преследва легитимни цели. Молителят оспорва
начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ.
Моли разноските да бъдат намалени до сумата от 100 лв.
По делото е постъпило и становище от процесуалния представител на ищцата – адв.
А. Д. от САК, с искане молбата да се остави без уважение, по подробно изложени
съображения.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо, поради което
следва да бъде разгледано по същество.
Разгледано по същество, искането е частично основателно.
Основателни са оплакванията, че присъденото адвокатско възнаграждение е
прекомерно, като в случая такова е присъдено при съобразяване на Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решения на Съда на
ЕС, в т. ч. и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, 1 член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че
национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
1
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на
посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената
национална правна уредба. С оглед така дадените разрешения, при определяне размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери.
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правната
сложност на делото и действително извършената работа. Даденото от Съда на ЕС
разрешение за неприложимост на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба е относимо
и към адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ,
съответно за оказано безплатно процесуално представителство пред съд (в този смисъл
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, І т. о.,
Определение № 1183/14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. и др.).
В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/15 СЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа,
че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски
по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. Съдът е извел задължение на националния съд да гарантира
присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки
принципа на пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която
им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Следва да се отбележи също
така, че в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС се приема,
че „запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели“. Или за конкретния случай съдът следва да прецени
дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези
цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество
на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна
част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.
Съобразявайки тази практика, съдът приема, че не следва да прилага Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За извършените от
процесуалния представител на ищцата действия в хода на производството при съобразяване
на актуалната практика на СЕС – Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, следва да бъде
определено възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с ДДС (400 лв. без ДДС). Този
размер е съобразен с правната и фактическа сложност на делото – касае се за типови дела,
насочени към оспорване действителността на договор за потребителски кредит на различни
основания (при условията на евентуалност) - в случая делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, надхвърляща обичайната такава по подобен вид дела, в хода на
производството е изслушано единствено заключение на съдебно – счетоводна експертиза, а
делото е протекло в разумни срокове – в рамките на проведено едно открито съдебно
заседание, както и с извършената от процесуалния представител дейност в защита интереса
на ищцата – изразяваща се в депозиране на искова молба и молби по хода на делото, без
процесуално представителство в открито съдебно заседание. Според настоящия съдебен
състав определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност
на разноските, както и постановената актуална съдебна практика на ВКС по дела с
идентичен предмет (напр. Определение № 2797/29.10.2024 г. по ч. т. д. № 2297/2024 г. по
описа на ВКС, II т. о., Определение № 3450/18.12.2024 г. по ч. т. д. № 2450/2024 г. по описа
на ВКС, II т. о. и др.). При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да
се съобразят освен посочените по-горе критерии и принципът по чл. 3 ГПК за недопускане
на злоупотреба с права, при отчитане, че при справка в ЕИСС се установява, че от ищцата
има заведени 15 дела срещу различни кредитни институции – например гр. д. № 49403/2023
2
г. по описа на СРС, 48 състав; гр. д. № 49364/2023 г. по описа на СРС, 161 състав; гр. д. №
49399/2023 г. по описа на СРС, 38 състав; гр. д. № 50310/2023 г. по описа на СРС, 151 състав;
гр. д. № 50312/2023 г. по описа на СРС, 166 състав; гр. д. № 50311/2023 г. по описа на СРС,
166 състав; гр. д. № 50313/2023 г. по описа на СРС, 85 състав; гр. д. № 49408/2023 г. по описа
на СРС, 34 състав и др. и присъждането на разноски в по-голям размер не би преследвало
легитимни цели.
Към размера на адвокатското възнаграждение съдът е добавил ДДС. Действително,
съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за
оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е
отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по
което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен състав споделя
съдебната практика за дължимост на ДДС. Върху определеното от съда адвокатско
възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на
адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското
възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с
присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се овъзмездява
предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга – обект на облагане по
смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска
помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на
ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
следва да включва ДДС (в този смисъл Решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по
описа на ВКС, I т. о.; Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на
ВКС, ІІ т. о., Определение № 44/28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2525/2021 г. по описа на ВКС, II т.
о., Определение № 50467/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/2022 г. по описа на ВКС, I т. о.,
Определение № 4066/17.09.2024 г. по гр. д. № 3967/2023 г. по описа на ВКС, II г. о.,
Определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.,
Определение № 50013/25.01.2023 г. по т. д. № 1836/2021 г. по описа на ВКС, I т. о.,
Определение № 3180/21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1873/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.,
Определение № 195/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 1921/2024 г. по описа на ВКС, I т. о.,
Определение № 481/04.02.2025 г. по гр. д. № 4048/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). В
случая по делото е представено доказателство, че процесуалният представител е
регистриран по ЗДДС, а освен това по отношение на представянето на доказателства за
регистрация по ДДС съдебната практика приема, че се касае за общодостъпен публичен
регистър, поради което към адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ се
дължи и ДДС.
Предвид гореизложеното, молбата на ответника в частта за намаляване на
определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е основателна, като
присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 480 лв. с
ДДС, като в останалата част молбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 5753/01.04.2024 г. по гр. д. № 49403/2023 г. по описа на СРС, I
ГО, 48 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на
адвокат А. Д. от САК, с личен № **********, със служебен адрес гр. С..........“ № 74, ет. 1, ап.
1, разноски от сумата от 1106,17 лв. с ДДС на сумата от 480 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „П.К.Б> ЕООД с вх. № 117707/09.04.2024 г. в
останалата част – за намаляване размера на присъдените в полза на адвокат А. Д. от САК
разноски от 480 лв. с ДДС на 100 лв.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4