№ 452
гр. Плевен, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430201275 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 и сл. ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 7461670, издаден от ОД на
МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал. 4 вр.ал.2 т. 3 от
Закона за движението по пътищата, на С. П. К. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), С. К. е подала жалба до
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита ЕФ за незаконосъобразен, като изтъква,
че същият е издаден за нарушение, извършено посредством ППС –
полуремарке, вместо посредством съответно индивидуализирано МПС;
оспорва и авторството на деянието, както и техническата годност на
използваното АТСС за установяване и заснемане на нарушението. На тази
основа, моли за отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен и неправилен, както и
за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 450
лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се
явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната
неоснователност, както и бланкетно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че бъде отсъдено в полза на
1
жалбоподателя.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 22.04.2023г.
в 19:24 часа, на път Е-83, км. 89+2, околовръстен път - ПЛЕВЕН, находящ се
на път I-3 Б.-Б., с МПС – полуремарке „***“ с регистрационен № ***E, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 00209D32F66C, при отчетен толеранс от минус 3%:
при разрешена скорост - 70 км/ч, установена е скорост - 92 км/ч, като е
налице превишение на разрешената скорост с 22 км/ч. Отбелязано е, че е
налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189
ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 вр. ал.2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на
собственика на превозното средство – С. П. К., е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като е указан срока и начина
на заплащане на глобата. Уточнено е, че нарушението е извършено в
условията на „повторност“ - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/5508650 на 26.04.2022г. Посоченото лице не се е ползвало от
възможностите за оспорване на авторството или обстоятелствата на
нарушението, съобразно чл.189 ал.5 или ал.6 ЗДвП.
Следва да бъде напомнено, че административното наказване по
особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП
съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите
такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП,
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Изхождайки от тази
легална дефиниция на ЕФ и правната уредба в чл.189 ЗДвП, следва извода, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл.
189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така
и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.
При съобразяване на изложеното в предходния абзац и
обстоятелствата на случая Съдът намира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на
издадения Електронен фиш.
2
Основателно е възражението на жалбоподателя, че в ЕФ не е
посочен регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е извършено
нарушението. По делото са представени официални данни за регистрацията
на „***“ с регистрационен № ***E, от които е видно, че действително, както е
отбелязано в самия ЕФ, се касае за полуремарке. Като вид превозно средство,
същото има своята легална дефиниция в §6 т.18 от ДР на ЗДвП, съобразно
която „"Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към
моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното
превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на
неговия товар се носи от моторното превозно средство”. Не може да има
спор, че полуремаркето не е моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11
от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция „"Моторно превозно
средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване,
с изключение на релсовите превозни средства”. Също така, не подлежи на
оспорване и очевидната житейска истина, че всяко полуремарке /или ремарке/
е предназначено да бъде задвижвано от МПС. Въпреки това, разпоредбата на
чл.189 ал.4 ЗДвП, в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя
изискване да бъдат посочени, наред с другото, „…регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство…”. Едва ли може да има съмнение, че и двата,
изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до
моторните превозни средства, още повече, че в случая се касае за моторното
превозно средство, при управление на което е извършено нарушението, за
което е издаден ЕФ. Впрочем, този извод се налага и при систематичното
тълкуване с другите разпоредби на чл.189 ЗДвП (и по – специално алинеи 6, 8
и 15), в които Законодателят е използвал изрично словосъчетанието „моторно
превозно средство” и съществителното „автомобил”. От друга страна,
никъде в тези специални правни разпоредби не е използвано
словосъчетанието „пътно превозно средство”, което още един път
затвърждава убеждението, че на местата, където Законодателят е използвал
словосъчетанието „превозно средство” се визират именно и само моторните
превозни средства. В така представения контекст, Съдът намира, че волята на
Законодателя е била посредством особения ред за административно наказване
чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни
средства и именно затова, като задължителни негови реквизити е предвидено
да се посочат регистрационен номер на МПС и собственик, на чието име е
регистрирано МПС. Тези законови изисквания, очевидно не са изпълнени в
настоящия случай.
От друга страна, да се приеме обратното – че на административно
наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на
пътни превозни средства /в т.ч. ремаркетата и полуремаркетата/, би породило
и някои други проблеми. От една страна, възможно е МПС, с което е
извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този,
на когото е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено
3
поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Възниква и
въпроса за ограниченията на скоростта, уредени в чл.21 ал.1 ЗДвП,
приложими към отделните категории превозни средства. В тази връзка е
необходимо да се напомни, че тези ограничения са свързани с въпроса за
максимално допустимата маса на ремаркетата, която всъщност предопределя
дали едно МПС е категория В, С или D или съответно - В + Е, С + Е, D + Е -
чл.21 ППЗДвП. Следователно, налице е пряка връзка между спецификите на
съответното ремарке/полуремарке, категорията на МПС, ограничението на
скоростта, а оттам – и въпроса за евентуалното нарушаване на това
ограничение и следващата се за това нарушение, санкция – доколкото същата
зависи и от размера на установеното превишаване на разрешената скорост.
Явно е, че случаите със заснемането на нарушения, извършени с
МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке не са уредени изрично в
чл.189 ЗДвП, като същевременно здравият юридически разум предполага
такава уредба да е налице, доколкото нарушаването на правилата за
разрешена скорост, при наличието на прикачено ремарке/полуремарке, в
никакъв случай не разкрива по – ниска, а напротив – често разкрива дори по –
висока обществена опасност на деянието. Следователно, в очертаната насока
е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, чието
запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл.46 ал.3
ЗНА, тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна
отговорност. Впрочем, явно запълването на отбелязаната законодателна
непълнота /по причини, които не следва да бъдат коментирани/, не
представлява приоритет на законодателната власт, тъй като тази непълнота
съществува още от законодателната промяна с ДВ, бр. 10 от 2011 г. Така или
иначе обаче, Съдът следва да прилага Закона такъв, какъвто е, а се налага да
бъде подчертано и това, че сама по себе си, конструкцията „МПС *** вид
ПОЛУРЕМАРКЕ“ /отразена в обжалвания ЕФ/, не представлява нищо друго,
освен юридически нонсенс.
Не на последно място, в очертаната насока е и практиката на
касационната инстанция, намерила отражение например в Решение № 685 от
29.10.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 774/2020 г., Решение № 197 от
11.04.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 298/2019 г., Решение № 700 от
22.11.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 851/2018 г.
Ето защо Съдът намира, че регистрационния номер на моторното
превозно средство и собственика, на когото е регистрирано същото моторно
превозно средство, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП съставляват задължителни
реквизити за редовността на издадения електронен фиш. Тъй като тези
реквизити в случая не са налице, обжалваният ЕФ се явява незаконосъобразен
и като такъв, следва да бъде отменен, без да правния спор да бъде обсъждан
по същество.
При този изход на административнонаказателното производство,
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
4
направените разноски /л.6, л.41 от делото/ за производството пред настоящата
инстанция, следва да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с
това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение
за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в
настоящия случай, възнаграждението в размер на 450 лева, което се
претендира, не е прекомерно, при съобразяване на редакцията на чл.18 ал.2
вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно която, минималното
възнаграждение в случая възлиза на 400 лева. Поради това, следва на
основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да
бъде осъдена да заплати на С. П. К. ЕГН: ********** паричната сума в размер
на 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар по АНД №1275/2023г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 7461670, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал. 4 вр.ал.2 т. 3 от Закона за движението
по пътищата, на С. П. К. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по
смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП..
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на С. П. К. ЕГН: ********** паричната сума
в размер на 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар по АНД №1275/2023г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5