Присъда по дело №45/2025 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 24
Дата: 4 юни 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Спасена Венелинова Драготинова
Дело: 20255500600045
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Стара Загора, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова
при участието на секретаря М.Ж.Т.
и прокурора Х. М.
като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255500600045 по описа за 2025 година
На основание чл. 336, ал.1, т.1, във вр. с чл. 334, т.2 и чл.337, ал.2,
т.1, във вр.чл. 334, т.3 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 100 от 17.10.2024г., постановена по НОХД №
430/ 2024 г. по описа на РС – гр. Казанлък в ЧАСТТА, с която подсъдимият
Д. Г. П., роден на *** в гр.К., българин, български гражданин, живущ в *****,
женен, неосъждан, с начално образование, безработен, с ЕГН **********, е
признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по
чл.343, ал.3 б. “а“, вр. с ал.1 б.„б“, вр. с чл. 42, ал.1 от НК, КАКТО и В
ЧАСТТА, с която е освободен от наказателна отговорност на основание чл.
78а от НК и му е наложено административно наказание - глоба в размер на
1000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Г. П., роден на *** в гр.К., българин,
български гражданин, живущ в *****, женен, неосъждан, с начално
образование, безработен, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН по
първоначалното обвинение по чл. чл.343, ал.3, б.“а“, във връзка с ал.1,
буква „б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, а именно, че на 18.04.2023г., в с.
1
Тулово, община Мъглиж, област Стара Загора, при управление на моторно
превозно средство (лек автомобил, марка и модел „Опел Астра” с
регистрационен номер СТ 5203 ВР), при нарушение на следните правила за
движение, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: чл.5, ал.1,
т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП; Чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.40, ал.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1 от ЗДвП, а именно: при управление на заден ход на лек
автомобил „Опел Астра” с рег. номер СТ 5203 ВР блъснал пешеходеца Н. А.
М.; не уведомил компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с
пострадали хора; и не изчакал пристигането на компетентните органи на МВР,
а преместил превозното средство и напуснал местопроизшествието, с което по
непредпазливост причинил на Н. А. М. средна телесна повреда,
/изразяваща се в трайно затруднение в движенията на снагата /компресионно
счупване на тялото на IV поясен прешлен/, и деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“, във
връзка с ал.1, буква „б“, във връзка с чл.342, ал.1 и чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия Д. Г. П. с ЕГН **********, за
изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
ИЗМЕНЯ присъдата и В ЧАСТТА, с която на основание чл.343г, във
връзка с чл.343, ал.3, б.“а“, във връзка с ал.1, буква „б“, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК същият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от
ШЕСТ месеца, като УВЕЛИЧАВА срока на така наложеното наказание
„ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ на подсъдимия Д. Г. П., с
ЕГН **********, от 6 месеца на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 24 от 04.06.2025г.

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивен протест от РП – Стара Загора срещу Присъда №
100 от 17.10.2024г. по описа на РС – Казанлък, с която подсъдимия Д.Г.П. с
ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН по чл.343 ал.1 буква „б“, във вр. с
чл.342 ал.1 от НК, като е нарушил правилата за движение, установени в
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ : чл.5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 от ЗДвП/;
Чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП ; чл.40 ал. 1 от ЗДвП ; чл.123 ал.1 от ЗДвП, а именно:
при управление на заден ход на лек автомобил „Опел Астра” с рег. номер СТ
5203 ВР, водача на МПС блъснал пешеходеца Н.А.М. като не уведомил
компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадали хора, не
изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, а преместил
превозното средство и напуснал местопроизшествието, с което по
непредпазливост причинил на Н.А.М. средна телесна повреда, но на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание- глоба в размер на 1000 лева, а по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.3 б.“а“, във връзка с
ал.1 буква „б“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК да е сторил горното като е
избягал от местопроизшествието го е признал за НЕВИНОВЕН и го е
ОПРАВДАЛ. На основание чл.343г от НК, подсъдимият П. е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца. Постановено е
вещественото доказателство 1бр. лек автомобил марка и модел „Опел Астра“
с рег. № СТ 5205 ВР, оставено на съхранение при домакина на РУ-Казанлък,
след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му- Д.Г.П.
с.Ч., общ.***** женен, неосъждан, начално образование, безработен, с ЕГН
**********. Последният е осъден да заплати направените по делото съдебни
разноски в размер на 1198,92 лв. по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора.
Оплакванията в протеста са за частична неправилност и
незаконосъобразност по отношение квалификацията на деянието, което
неправилно е било преквалифицирано като такова по ал.1, като е прието, че че
подсъдимият не е осъществил бягство от местопроизшествието. Намира, че
осъждането на подсъдимия по тази по-лека квалификация е неправилно.
Поради което счита, че присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като
подсъдимия бъде признат за виновен по първоначалното обвинение и му
бъдат наложени следните наказания:
1. Лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален общ
режим на основание чл.343, ал.3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 от
НК при условията на чл.54 от НК.
2. Лишаване от право да управлява МПС за срок от три години на
основание чл.343г във вр. чл.343, ал.3, б. „а“, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл.342,
ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК, считано от датата на реалното
отнемане на СУМПС. В останалата част намира присъдата за правилна и
1
законосъобразна.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на ОП-
Стара Загора като в пледоарията се излагат подробни съображения.
Постъпила е и въззивна жалба срещу присъдата от частния
обвинител по делото Н.А.М. чрез повереника и по делото адв. С.Ч. от АК-
Смолян. Оплакването е за неправилност- необоснованост и
незаконосъобразност. Считат, че от всички събрани по делото доказателства
се установява наличието на квалифициращия признак „бягство от
произшествието“, поради което подсъдимият, който без уважителна причина е
напуснал мястото на ПТП, с оглед задължителните указания на ППВС № 1/ 83
г. следвало да се счита за „избягал от местопроизшествието“. Това ясно
можело да се види на приобщения по съответния ред видеозапис от наличните
в района видеокамери. Предвид което приетата от съда правна квалификация
е неправилна, което води до несъразмерност на самото наказание. Предвид
което молят за изменение на присъдата като подсъдимия бъде признат за
виновен по първоначалната квалификация, да бъде увеличено наложеното
наказание и да бъде постановено ефективното му изтърпяване.
Подсъдимият Д.Г. П. се явява лично и със защитника си адв. М.Т. от
АК-Стара Загора. Молят за потвърждаване на постановената присъда като
последният развива подробни съображения в пледоарията си. В
предоставената му дума за лична защита и при последната си дума
подсъдимият заявява, че поддържа казаното от защитника си.
Представителят на ОП-Стара Загора намира жалбата за основателна
и също моли за отмяна на присъдата като взема отношение и по въпроса за
наказанието.
След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД №
430/ 2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията и
доводите в протеста и жалбата, и анализира мотивите на първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Въззивният протест и въззивната жалба са ОСНОВАТЕЛНИ.
С присъда № 100 от 17.10.2024г. по описа на РС – Казанлък, с която
подсъдимия Д.Г.П. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН по чл.343 ал.1
буква „б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, в това, че на 18.04.2023г., в с. Тулово,
община Мъглиж, област Стара Загора, при управление на моторно превозно
средство (лек автомобил, марка и модел „Опел Астра” с регистрационен
номер СТ 5203 ВР), е нарушил правилата за движение, установени в Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ : чл.5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 от ЗДвП - „(1) Всеки
участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да не
причинява имуществени вреди; (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства; “; Чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП - "(1)
2
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. “ чл.40 ал. 1
от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на
останалите участници в движението “; чл.123 ал.1 от ЗДвП - (1) Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 2. когато
при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в)
до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,
както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на
вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение
пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; а
именно: при управление на заден ход на лек автомобил „Опел Астра” с рег.
номер СТ 5203 ВР, водача на МПС блъснал пешеходеца Н.А.М. не уведомил
компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадали хора, не
изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, а преместил
превозното средство и напуснал местопроизшествието, с което по
непредпазливост причинил на Н.А.М. средна телесна повреда (изразяваща се в
трайно затруднение в движенията на снагата /компресионно счупване на
тялото на IV поясен прешлен/), но на основание чл.78а от НК го е освободил
от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание-
глоба в размер на 1000 лева, а по първоначално повдигнатото му обвинение
по чл.343 ал.3 б.“а“, във връзка с ал.1 буква „б“, във връзка с чл.342 ал.1
от НК да е сторил горното като е избягал от местопроизшествието го е
признал за НЕВИНОВЕН и то е ОПРАВДАЛ. На основание чл.343г от НК,
подсъдимият Д.Г.П. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ
месеца. Постановено е вещественото доказателство 1бр. лек автомобил марка
и модел „Опел Астра“ с рег. № СТ 5205 ВР, оставено на съхранение при
домакина на РУ-Казанлък, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на
собственика му- Д.Г.П.. С присъдата последният е осъден да заплати
направените по делото съдебни разноски в размер на 1198,92 лв. по сметка на
ОД на МВР гр.Стара Загора.
От фактическа страна правилно е установено, че на 18.04.2023 г.
пострадалата Н.А.М. на 82 години, докато се движила пеша по улица „Искра в
село Тулово, община Мъглиж, област Стара Загора, е била блъсната от
подсъдимия Д.Г.П., която управлявал на заден ход лек автомобил „Опел
Астра“ с регистрационен номер СТ 5203 ВР. Обосновано е прието, че
причината за удара е неизпълнението от страна на водача на лекия автомобил
3
на правилата по чл.40 ал. 1 от ЗДвП: „Да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на
останалите участници в движението“, като не е обърнал внимание, че зад него
се движи пешеходец, който няма възможност да го види, тъй като той се
движел с гръб към него/ не погледнал в огледалата за задно виждане, нито
обърнал главата си назад, накъдето се движело негово МПС). В резултат на
удара в гръб, причинен със задната част на автомобила, пострадалата е
паднала върху лицето си, в резултат на което почувствала силни болки в
лицевата област и в гръбнака. На второ място, въпреки че е слязъл от
автомобила и е помогнал на пострадалата да се изправи и да седне, в
нарушение на задълженията си по чл.123, ал.1 от ЗДвП, същият си тръгнал от
местопроизшествието, възприемайки махването с ръка на пострадалата като
отказ от помощ, без да уведоми компетентната служба на МВР за настъпило
ПТП с пострадал човек и без да изчака пристигането на органите на МВР като
сигнализира за това на тел. „112“. При приемането на пострадалата в
болница, където по- късно била закарана от своя син, били установени
следните травматични увреждания- компресионно счупване на тялото на IV
поясен прешлен и други по-леки травми, като първото е причинило трайно
затруднение в движенията на снагата й, нараняване, осъществяващо
медикобиологичния признак на средната телесна повреда. Изготвената
автотехническа експертиза дала заключение, че от схемата на видимостта на
огледалата се стига до извод, че подсъдимият е имал техническа възможност
да следи пътната обстановка зад автомобила, докато пострадалата не е имала
такава. Цялото произшествие е било заснето от видеоохранителна камера,
чиито запис е приобщен към доказателствената съвкупност по
делото.Пострадалата не е имала такава възможност. Горната фактическа
обстановка е установена непротиворечиво както от обясненията на
подсъдимия Д.Г.П., дадени от него на съдебното следствие, така и от
показанията на свидетелите С.Р., Н.Н., Г.З., А.Т. и Н.М., от приложените по
делото веществени доказателства- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СТ
5203 ВР, CD със звукозаписи от единен европейски номер „112“ от
18.04.2023г., флаш памети с видеозаписи от същата дата, както и от писмените
доказателства и заключенията на назначените по ДП експертизи.
Спорният въпрос по делото е относно наличието или отсъствието в
случая на квалифициращият признак „избягал от местопроизшествие“. КРС
при анализа на доказателствата е приел, че в настоящото наказателно
производство не са налице ясно очертаващи се групи гласни доказателства по
отношение на това обстоятелство като е дал вяра на обясненията на
подсъдимия, подкрепяни донякъде единствено от показанията на св. Т.
Необосновано и в разрез със събраните по делото гласни доказателства- на
близките на пострадалата Н.М.- сина й С.Р., внука й Н.Н. и съжителстващата
с последния Г.З., единствено на база доста колебливите показания на св.
очевидец А.Т. и обясненията на подсъдимия, КРС е приел, че в случая
подсъдимият не е осъществил бягство от местопроизшествието. Въззивният
4
съд обаче намира, че независимо от факта на близките родствени отношения,
показанията на първите трима свидетели не са недостоверни, а обективни, тъй
като се подкрепят от всички останали събрани по делото доказателства-
писмени и медицински документи, както и от заключението на СМЕ на
пострадалата. Показанията на св. Т.пък е следвало да не бъдат кредитирани с
доверие в частта им, в която е заявил, че пострадалата не е пожелала да я
закарат до болницата, тъй като веднага след това е заявил, че не е чул тя да
изрича никакви думи, както и че не е миришела на алкохол. Този свидетел
очевидец на състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента,
всъщност е изразил субективното си възприятие относно смисъла на
махването с ръка на пострадалата, поради което те е следвало да бъдат
внимателно преценени. Още повече предвид очевидното им противоречие с
останалите по делото доказателства. Този свидетел също следва да се счита до
известна степен за заинтересован, тъй като е имал морално укоримо
поведение- след като е помогнал на подсъдимия да пренесат пострадалата до
вратата на близкия двор, е постоял малко и след това си е тръгнал без да
изчака идването на близките и. Поради което с показанията си всъщност
прикрива и собственото си безотговорно поведение- изоставяне на човек в
безпомощно състояние, независимо от факта, че не той е причинил вредата.
Неговите показания кореспондират единствено с обясненията на подсъдимия.
Другият очевидец на поведението на подсъдимия е св. Г.З., която е
категорична, че подсъдимият е избягал от местопроизшествието:
„Подсъдимият видях, че тръгва с колата. Беше си в колата и тръгна.“. Св. Н.Н.,
твърди: „Господинът, който е блъснал баба, го нямаше. Избягал от там.“. В
случая от правна гледна точка е без значение е кога точно си е тръгнал от
местопроизшествието подсъдимият. Дори и да му е била отказана помощ от
пострадалата/която видимо е била в неадекватно състояние и не е говорела/,
същият е следвало да остане на място и да изчака пристигането на
полицейските органи. Обстоятелството, че дори не се е поинтересувал за
състоянието на жената в следващите дни, а е признал за деянието си едва при
намирането му от полицията, достатъчно ясно говори за това, че същият е
имал намерение да се укрие от отговорност и именно затова е напуснал
местопроизшествието. Единствено благодарение на записите от
видеокамерите, към които синът на пострадалата е насочил полицията, и
които са били снети и приобщени към доказателствата по делото,
подсъдимият е бил установен като извършител на деянието. Без значение е
изтъкваното от него обстоятелство, че си бил тръгнал, защото започнали да се
събират хора, и се бил уплашил.
Предвид тази неправилна преценка на доказателствата съдът е стигнал
до необосновани и незаконосъобразни правни изводи относно липсата в
случая на квалифициращото обстоятелство „бягство от местопроизшествие“
по смисъла на чл.343, ал.3, б.„а“ от НК, поради напускане от страна на
подсъдимия на мястото на произшествието преди да се убеди, че пострадалата
не се нуждае от квалифицирана медицинска помощ.
5
Относно квалификацията “избягал от местопроизшествие”
водещите указания за правоприлагане се съдържат в Постановление 1/83г. на
ПВС – т. 4, “и”. Квалифициращият признак "избягал от
местопроизшествие" следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна
причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи
доказателства или участието си в транспортното произшествие. Той може
да напусне местопроизшествието при извинителна причина, например
необходимост да отиде или да бъде закаран в болнично заведение, да оказва
помощ на пострадалия и пр.”.
Трайно се приема в практиката, че водач на моторно превозно средство,
който има участие в транспортно произшествие, е длъжен да остане на
мястото до пристигане на контролните органи и да не премества превозното
средство, ако то не пречи на движението. Когато има увредени лица от
произшествието, които се нуждаят от незабавна помощ, при липса на друга
възможност той е длъжен уведоми контролните органи, а ако е в състояние -
да ги превози до здравно заведение и да се завърне незабавно на мястото на
произшествието, за да изчака пристигането на контролните органи.
“Напускането на мястото на произшествието независимо от мотивите за
това действие представлява „бягство“ по смисъла на закона. Бягство от
местопроизшествието е налице не само когато водачът укрива авторството си,
но и в случаите, когато той укрива състоянието си или други обстоятелства,
които той счита, че не трябва да станат известни на други лица” -/ така
Решение № 552 от 7.Х.1983 г. по н. д. № 520/83 г., III н. о.на ВСР/.
Разкриването му не е в резултат на доброволно предаване, а на собствено
проучване и издирване.
В случая самото напускане на местопроизшествието е било
предприето от подсъдимия с цел да се укрие, а не поради наличието на
извинителна причина. Евентуалната уплаха и стресът като усещания нямат
такъв характер / в този смисъл напр. Решение № 80 от 16.05.2012 г. на ВКС по
н. д. № 3137/2011 г., II н. о./ Липсата на точна представа за тежестта на
престъпния резултат не изключва съставомерния елемент. В Решение №
200 от 22.VI.1994 г. по н. д. № 204/94 г., III н. о. напр. е прието, че
“Квалифициращият състав "бягство от местопроизшествието" е налице и
тогава, когато деецът няма представа какво точно увреждане е
причинено на пострадалия. Преследвайки осуетяване на проверката и
разкриване на обективната истина, той пренебрегва съставомерния резултат и
не проявява интерес към него.” Поради което в случая от обективна страна е
налице осъществено деяние по ал.3 б.“а“, а не по ал.1 б. „б“ на чл. 343 от НК.
От субективна страна подсъдимият П. е извършил деянието виновно,
но по непредпазливост. В случая е налице първата форма на вината-
небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати. Същият е съзнавал
обстоятелството, че извършва “бягство от произшествие” с цел да остане
неразкрит, макар и да не е могъл, но е бил длъжен да предположи, че в
6
резултат на това при пострадалата може да настъпят тежки последици, ако не
и бъде оказана веднага медицинска помощ. Деецът няма право да разсъждава
над това дали и какво е състоянието на пострадалия и необходима ли му е
адекватна медицинска помощ, с каквато очевидно на място не е разполагал.
При така изяснената фактическа и правна обстановка въззивният съд
прие, че са налице обективните и субективни признаци на деянието, за което
първоначално му е повдигнато обвинение, а именно деянието по чл.343, ал.3
б.“а“, вр. с ал.1 б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
С оглед на тази по- тежка квалификация съдът следва да наложи
наказанието на подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието. Поради което се налага присъдата да бъде
отменена в следните части: в частта, с която е признат за невинен и оправдан
по първоначалното /по- тежко/ обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.3 б.“а“, вр. с ал.1 б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК; в частта, с която е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е
наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лева, а в частта
относно наложеното допълнително наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ присъдата следва да бъде изменена като бъде увеличено
това наказание от 6 месеца на една година и шест месеца.
Предвид горното с новата си присъда въззивният съд призна
подсъдимия П. за виновен в извършване на горното деяние по
първоначалното обвинение като приложи закон за по- тежко наказуемо
престъпление, ръководейки се от постановките на съдебната практика,
като осъди подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3
б.“а“, вр. с ал.1 б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, при нарушение на следните
разпоредби на ЗДвП, а именно на: чл.5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 от ЗДвП/; Чл.20 ал.1
и ал.2 от ЗДвП ; чл.40 ал. 1 от ЗДвП ; чл.123 ал.1 от ЗДвП.. При наличие на
тези нарушения следва да бъде определено и наказанието на подсъдимия.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл. 343 ал.3, б.“а“, вр. с ал.1 б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от
НК предвижда налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер „от
една до шест години”.
При определяне на наказанието съдът отчете наличието на
смекчаващите вината обстоятелства: невисока степен на обществена
опасност на самия деец, който е неосъждан/реабилитиран/, към момента
срещу него няма образувани и незавършени досъдебни производства, и
като деец по транспорта не е системен нарушител, няма особено много
допуснати административни нарушения. Същият е безработен. Липсата на
каквито и да е събрани доказателства относно това от какво живее и как се
издържа подсъдимия, налага съдът да приеме наличието на сравнително
добри характеристични данни. По отношение на изразеното пред съда
съжаление за извършеното и смъртта на пострадалия, съдът обаче намира
същото за формално с оглед обективните данни за това какво е било
7
неговото отношение към извършеното непосредствено след деянието.
Същото е видно от гласните доказателства по делото, както и от факта на
установяването му от органите на полицията след издирване. Подсъдимият
след като е осъзнавал много добре, че е причинил пътен инцидент с пострадал
човек, не е отишъл веднага сам да се предаде на органите на полицията, нито е
съобщил за станалото някому до момента на установяването му, не е позвънил
и на тел „112“. Поради което съдът прие, че изразеното съжаление за
случилото се единствено в границите на неговата защитна позиция с оглед
смекчаване на наказанието. Поведението на пострадалата пешеходка също не
следва да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като с
оглед заключението на назначената и изслушана по делото АТЕ тя няма
никаква вина за настъпването на ПТП/ движела се е в края на пътя и е имало
свободно отстояние да бъде заобиколена от подсъдимия/.
В случая обаче са налице няколко нарушения на ЗДвП, които по своя
характер са достатъчно съществени, тъй като са груби такива и са в пряка
причинна връзка с настъпване на ПТП. Поради което съдът отчете същите
като отегчаващи вината обстоятелства, повишаващи обществената опасност
на деянието, а именно на разпоредбите на : чл.5 ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 от ЗДвП/;
Чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП ; чл.40 ал. 1 от ЗДвП ; чл.123 ал.1 от ЗДвП..
Поведението на подсъдимия след произшествието, изразило с в т.нар.
„бягство от местопроизшествие“, не следва да се отчита като допълнително
отегчаващо вината обстоятелство, тъй като е част от квалификацията на
деянието, по която съдът го призна за виновен. Освен това не разкрива
някакви особености като волеви актове, напр. дълго укриване и усилия по
заличаване на следите от престъплението.
Предвид което съдът призна подсъдимия П. за виновен за това, че на
инкриминираната дата 18.04. 2023 г. в с.Тулово, общ.Мъглиж, при управление
на заден ход на лек автомобил „Опел Астра” с рег. номер СТ 5203 ВР, при
осъществяване на горните нарушения на ПДвП е блъснал пешеходката Н.А.М.
като не уведомил компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с
пострадали хора, не изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, а
преместил превозното средство и напуснал местопроизшествието, при което
по непредпазливост причинил на пострадалата Н.А.М. средна телесна
повреда, като избягал от местопроизшествието.

Предвид гореизложеното съдът прецени, че с оглед целите на
специалната и генералната превенция /чл.36 от НК/ наказателната
отговорност спрямо подсъдимия П. следва да бъде реализирана в рамките на
предвиденото в закона наказание/от 1 до 6 години лишаване от свобода/, но
при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства- почти на самия
минимум в закона- 1 година ЛС. Не са налице обаче нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, налагащи наказанието да се
определи при условията на чл. 55 от НК/под най- ниския предел/. Предвид
гореизложеното съдът определи основното наказание на подс. П. в размер на 1
8
г. „Лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК. Този размер съдът
прецени за достатъчен с оглед постигане на превъзпитателната и
превантивната функция на наказанието спрямо подсъдимия Добрев като
счете, че с него могат да бъдат постигнати целите му. По- висок размер на
наказанието съдът прецени, че не следва да бъде налаган предвид
гореизложеното.

Съдът прецени, че в случая са налице основания за отлагане
изпълнението на така наложеното наказание по чл.66, ал.1 от НК предвид
наличието на визираните в тази разпоредба предпоставки за приложение на
тази разпоредба с оглед характера и опасността на деянието и изложеното
относно невисоката степен на опасност на дееца поради липсата на предишни
осъждания и на лоши характеристични данни като административен
нарушител, както и с оглед поведението на подсъдимия след деянието.
Поради което прецени, че целите на наказанието спрямо този деец могат да
бъдат постигнати чрез отлагане изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода. Поради което съдът постанови наложеното на подс. П.
наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години. Съдът счете, че този вид и начин на изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода би изиграл своя превъзпитаващ и превантивен
ефект спрямо осъдения и би предотвратил за в бъдеще такова поведение, при
което отново би се стигнало до подобен резултат.

На основание чл. 343 ал.3, б.“а“, вр.чл.343, ал.1 б.“б“, вр.чл.342,
ал.1, от НК и чл. 49, ал.2 от НК следва да бъде увеличено и допълнителното
наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на 1
година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Въззивният съд определи този размер, изхождайки тежестта на деянието и от
личността на дееца предвид неголемия брой налагани административни
наказания за нарушения по транспорта, чистото му съдебно минало и липсата
на системни нарушения по транспорта. Съдът счете, че един по- малък размер
на това наказание не би допринесъл за постигане целите на чл. 36 от НК . В
тази и част по отношение на това наказание присъдата на КРС следва да бъде
изменена.

В останалата и част- по отношение на веществените доказателства и
разноските, присъдата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът постанови новата си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
9

2.
10
Съобщи за изтекли лични данни