Р
Е Ш Е
Н И Е №
……
Гр. София,
17.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия
:ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл.съдия Чернева в. гр.
дело № 14280 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение
№ 20212936 от 01.10.2020 год., постановено по гр. дело № 58192/2019 год. по
описа на СРС, І Г. О., 169 състав, е признато за
установено, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, че Б.Б.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Т.
П., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ***, по ½ ид.ч. от сумата от 940,42 лв., или всеки по 470,21 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл*********за периода
м.08.2016 год. – м.04.2018 год., ведно със законната лихва, считано от
02.08.2019 год. до окончателното погасяване, като са отхвърлени като
неоснователни и недоказани установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД
предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, *** срещу Б.Б.С. и А.Т.
П. за горницата над сумата от 940,42 лв. до пълния предявен размер от 1216,89
лв. за периода май 2015 год. – юли 2016 год. като погасени по давност.
Отхвърлен е предявения от „Т.С.“ ЕАД, *** срещу Б.Б.С.
и А.Т. ***, по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
установяване дължимост на сумата от 124,75 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2016 год. до 17.07.2019 год.
Б.Б.С. и А.Т. ***. С решението същите са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ***
сумата от 665,90 лв. разноски в производството съразмерно уважената част от
исковете.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от ищците
- Б.Б.С. и А.Т. ***, чрез адв.
Й.Г., срещу решение № 20212936 от 01.10.2020 год.,
постановено по гр. дело № 58192/2019 год. по описа на СРС,
І Г. О., 169 състав, в частта, в която е признато за установено, на основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Б.Б.С. и А.Т. П. дължат на „Т.С.“ ЕАД, ***, по ½ ид.ч. от сумата от 940,42 лв., или всеки по 470,21 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл*********за периода
м.08.2016 год. – м.04.2018 год., ведно със законната лихва, считано от
02.08.2019 год. до окончателното погасяване, както и в частта за присъдените
разноски. В жалбата са инвокирани доводи за
незаконосъобразност и неправилност на
съдебното решение в обжалваните части, като
постановено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че съдът е
постановил решението си в противоречие на
събраните по делото доказателства, което е довело до обосноваване на неправилни
изводи. Предвид на изложеното молят съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени решението на СРС
в обжалваните части и да постанови друго решение,
с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции.
Препис от въззивната
жалба е връчен на 23.11.2020г. на въззиваемата страна
- „Т.С.“ ЕАД, ***, която не депозира писмен отговор в законоустановения
срок за това.
В срока за отговор на въззивната
жалба не е постъпило становище на третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Във въззивната
жалба се навеждат твърдения за нарушено право на защита на Б.Б.С. и А.Т. П. пред СРС, тъй като е даден ход по съществото
на спора в съдебно заседание за провеждането, на което те не били уведомени.
При направена служебна проверка по делото, настоящият съдебен състав
констатира, че Б.Б.С. и А.Т. *** са получили
съобщение с препис от исковата молба и от разпореждане на съда, с което на
страните са дадени указания на 17.11.2019 година, след което са депозирали в
месечен срок – на 17.12.2019 год. писмен отговор с изразено становище по
исковата молба, представени са доказателства и са направени искания за събиране
на нови доказателства. С Определение № 24220/27.01.2020 год., СРС, І Г.О., 169-ти
състав е съставил проект за доклад по делото, насрочил го е и е дал указания на
страните. За датата на насроченото съдебно заседание Б.Б.С.
и А.Т. П. са уведомени на 04.02.2020 год. С оглед пандемичната
ситуация в страната, делото е било пренасрочвано два
пъти, за което Б.Б.С. и А.Т. П. са били своевременно
уведомявани.
С молба от 24.08.2020 год. Б.Б.С. и А.Т. П. представят пълномощно на адв
Й.С.Г. и посочват нейн съдебен адрес за уведомяване.
По делото е допуснато изслушване на съдебно –
техническа експертиза, заключението на която е депозирано в съда на 18.05.2020
год. и адв. Г.
е получила копие от това заключение на 24.06.2020 год.
На 09.07.2020 год. по делото е депозирано
заключение по извършената съдебно – счетоводна експертиза от вещото лице Е.Б.С..
За датата на проведеното съдебно заседание
СРС е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК на 20.08.2020 год., тъй като
изпратените до тях съобщения са се върнали в цялост с отбелязване, че адреса е
бил посетен три пъти, там има пълнолетна жена, която отказва получаване, тъй
като Б.Б.С. и А.Т. ***.
Разпоредбата на чл.41 от ГПК,
приложена по делото, предвижда задължението на страната /по ал.1/, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. /ал.2/ При неизпълнение на задължението по ал.1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната
трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Съобщенията са изпратени от съда на 14.07.2020 год., т.е. преди депозиране на
пълномощното на адв. Г., но тя е посочена като
адресат на 24.08.2020 год., след като съдът е приложил разпоредбата на чл.41 от ГПК и Б.Б.С. и А.Т. П. са могли да се уведомят за
датата на съдебното заседание, това е могла да направи и адв.
Г., подписала молбата.
Настоящият състав на СГС намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция отново се
изслуша вещото лице Н.Д.М., която е заявила, че отново поддържа депозираното си
заключение пред СРС. Вещото лице е уточнило, че в апартамента не е осигуряван
достъп за отчитане на уредите, поради което е начислявана консумация на база
изразходваното в сградата.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена
е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
За да постанови обжалваното решение,
в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, първоинстанционният
съд е приел, че ищците в качеството им на
собственици на процесния топлоснабден имот се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия през съответните
периоди на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между тях и топлофикационното дружество е възникнало валидно
облигационно правоотношение за доставка на
топлоенергия, поради което същите следва да заплатят стойността на доставената в имота им топлинна енергия
за исковия период. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Разходите за заплащане на стойността на
ползваната топлинна енергия са в тежест на
собствениците на недвижимия имот, тъй като между тях,
като потребители по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, и "Т.С."
ЕАД възниква облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Следователно, за процесните периоди ищците като съсобственици на процесния
имот са лицата, които са били задължени да заплащат стойността на потребената
топлинна енергия на топлопреносното
предприятие. В тяхна тежест, като собственици на процесния апартамент е задължението да заплатят стойността на ползваната топлинна енергия. В ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС е прието, че собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. В
конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, което се доказва от
събраните доказателства, че ищците са собственици на топлоснабдения недвижим имот през исковия период, съответно
те се явяват абонати на "Т.С." ЕАД и между тях е възникнало
облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия, предвид на което и по горните
мотиви на съда ищците се явяват потребители на топлинна енергия. Обстоятелството, че
през исковите периоди ищците не са живяли в имота не
ги освобождава от облигационното отношение с топлификационното
дружество. Ето защо неоснователно е възражението на въззивниците-ищци, че след като не са живяли
в процесния топлоснабден
имот през исковите периоди не дължат плащане на процесните суми за топлинна енергия за исковите периоди и
съответно лихви за забавено плащане.
С оглед на
изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, в обжалваната от ответниците
част.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат. Съдът, съобразно исканията,
направени в докладваната в открито съдебно заседание молба на въззиваемия-ищец, в негова полза следва да се присъди
сумата от 100/сто/ лева депозит за вещо лице. Тъй като пред въззивната
инстанция, "Т.С." ЕАД, не е представлявана извън подаването на
молбата от 24.11.2021г., в която се прави искане за присъждане на разноски и
претенция за юрисконсултско възнаграждение на
страната не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г. О.,
ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20212936 от
01.10.2020 год., постановено по гр. дело № 58192/2019 год. по описа на СРС, І Г. О., 169-ти състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
Б.Б.С.,
ЕГН:**********, с адрес: *** и А.Т. П., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплатят на"Т.С." ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца - ,,Т.С.‘‘ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2