№ 192
гр. Плевен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Г. Бетова
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Гражданско дело №
20214400100145 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Р. Р. Х., чрез пълномощника му
адвокат М. К. от ПлАК, против А.П.М. от с.***, Плевенска област, с която е
предявен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. 79 ЗЗД, за заплащане на
сумата 30 500лева/частично от 60 000лв/, впоследствие уточнена на сумата 29
500лв. - дадена му в заем и невърната от заемателя след падежа, ведно със
законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и за заплащане на направените по делото
разноски. В исковата молба се твърди, че по силата на договор за заем от
27.09.2017г., обезпечен и със запис на заповед от с.д., ищецът е предоставил
на ответника в заем сумата 60 000лв./преведена по банков път/, която
последният е следвало да върне на заемодателя в срок до 06.10.2017г., отново
по банков път. Ищецът твърди, че е поддържал приятелски отношения с
ответника и му е давал в заем и други суми за кратки срокове, които са му
били връщани. В случая също обещал, че ще я върне, но вместо това – след
падежа на 06.10.2017г. поискал нов заем от 12000лв, който ищеца му
предоставил. Впоследствие разбрал, че срещу ответника са подадени жалби
за измами, че е длъжник на много фирми, с които е търгувал в качеството си
на земеделски производител и че имуществото му е запорирано за
1
задължения в размер над 1 500 000лв.
В исковата молба се твърди, че разчитайки на добрите им
отношения, ответника през м.септември 2020г. отново е започнал да го моли
за нови заеми, но ищецът е отказал и настоял да му бъде върнато дължимото
до момента. В отговор на това искане, ответникът престанал да вдига
телефона си и подал срещу ищеца жалба, че го рекетира да му върне
парите.Ищецът, от своя страна, е подал жалба за измама, по която е
образувано досъдебно производство по пр.пр. № 4537/2020г. на РП Плевен, за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 НК. Поради изложеното,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника
да му заплати сумата 29 500лв., като част от непогасено парично задължение
в размер на 60 000лв./главница/ по договор за заем от 27.09.2017г., както и да
му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Към исковата молба
са приложени: копие от договора за заем от 27.09.2017г., копие от запис на
заповед от същата дата, банково извлечение, копие от постановление на РП за
образуване на досъдебно производство.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника А.П.М., в който той е възразил, че между същите страни, за същото
вземане е висящо гр.д.№ 610/2020г. по описа на Плевенски ОС, поради което
счита, заведената искова молба, по която е образувано настоящото дело за
недопустима.Към отговора е приложено копие от постановеното по гр.д. №
610/2020г. на ПОС решение, с което е отхвърлен иск предявен от Р. Р. Х. от
гр.Плевен, против А.П.М. от с. ***, Плевенска област, с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата
30 500лева/частично от 60 000лв./ по запис на заповед от 27.09.2017г., с падеж
06.10.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 1115 от 05.06.2020г. по ч.гр.д. № 2090/2020г. по
описа на ПлРС. В отговора се възразява и по съществото на спора, като
ответникът счита исковата претенция за неоснователна. Не оспорва, че е
получил сумата 60 000лв. Но твърди, че е върнал заема на ищеца, като на
15.05.2018г. е заплатил по банков път сумата 62 000лв., по настояване на
ищеца Р.Х., на негов приятел на име Н. КР. К.. Х. му е потвърдил връщането
на заема като е изгорил екземпляра на ответника от договора за заем. В т.2 от
отговора ответника описва взаимоотношения по повод на други 60 000лв.,
2
които ищеца бил дал на трети лица за подпомагане на политическата кариера
на ответника М. и за връщането на сума от 90 000лв. Твърди се, че така
ответника е попаднал в измамни схеми на ищеца. Обвинява го в лихварство и
рекет, като твърди, че е бил принуден да му преведе по банков път и да му
даде на ръка сумата общо в размер на 1 500 000лв. Ответникът признава
твърдението на ищеца, че е подавал жалби за това в Специализираната
прокуратурата и във ВКП, но с различни от твърдяните от ищеца мотиви.
Твърди, че и срещу него е било образувано ДП Д-39/2021г. по описа на ОД на
МВР Плевен, за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. 209, ал.1 от
НК. В изложението се твърди, че записа на заповед от 27.09.2017г. приложен
в делото е различен от записа на заповед от същата дата, приложен към гр.д.
№ 610/2020г., като твърди, че е подписал само тази ценна книга приложена в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2090/2020г по описа на ПРС.Към
отговора са приложени: копие от платежно нареждане от 15.05.2018г.; Копие
от жалба подадена до СП и ВКП от 2019г. и 2020г.; Банкови извлечения от
Юробанк и Експрес банк; копие от уведомление по чл.75, ал.2 от НПК по ДП
Д-№ 2045/2020г. по описа на РП-гр.Плевен и копие от решение
260004/12.01.2021г., постановено по гр.д. № 610/2020г. по описа на
ОСгр.Плевен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД- частичен за сумата 29 500лв. от общо дължим
размер 60 000лв. по договор за заем между страните от 27.09.2017г.
Безспорно е сключването на процесният договор за заем от
27.09.2017г., както и даването в заем на сумата от 60 000лв. Оспорва се от
ответника само издаването на запис на заповед от същата дата в размер на
заемната сума, като обезпечение за сключени договор и невръщането на
заема. Не са спорни обстоятелствата, а се установява и от приложените на л.7
и 8 от делото банкови извлечения, че на 27.09.2017г. ищецът е превел по
банков път от сметката си в „Банка ДСК“ЕАД по сметка на ответника сумата
60 000лева. Безспорно е, че с договора за заем е уговорен падеж за връщането
му на 06.10.2017г.Уговорено е в чл.5, ал.1 от договора, че като гаранция и
3
обезпечение на предадената заемна сума, заемателя издава на заемодателя
запис на заповед в размер на заемната сума, с падеж на ценната книга-
06.10.2017г.Безспорно е, че падежа е настъпил. Спори се относно връщането
на заема, като ответника твърди, че го е върнал чрез трето лице – разпитания
като свидетел Н. КР. К., който е предал сумата на ищеца Р.Х.. Твърди, че на
15.05.2018г. е заплатил по банков път сумата 62 000лв., по настояване на
ищеца Р.Х., на негов приятел на име Н. КР. К., а Х. му е потвърдил връщането
на заема като е изгорил екземпляра на ответника от договора за заем.
С представения в оригинал запис на заповед, чието оспорване не
е успешно проведено от ответника, въпреки откритото производство по
чл.193 от ГПК, се установява, че такъв е бил издаден от него, в изпълнение на
чл.5 от договора за паричен заем. Установява се от разпита на св. Н. КР. К., че
познава Р.Х. и А.М., че действително с Р. са приятели от квартала. С А. са
общи познати.Свидетелят дава показание, че през 2018г. е вършил срещу
заплащане услуги на М., чиито банкови сметки са били запорирани от
кредитори. А.М. го е помолил да си открие сметки в две-три различни банки -
ДСК, Фи Банк и др., за да му превеждат парите, които чака от различни
източници, в т.ч. и тези които той ще внася на каса. Уговорката е била
свидетеля да предава на ръка парите, които постъпват по новооткритите
сметки на А.М.. За да се избегне изпълнението на запорите по сметките на М.,
свидетелят се е съгласил, парите на ответника да минават през него, но когато
сумите са станали твърде големи, са решили да подпишат договор за заем, а
свидетелят е издал и Запис на заповед. Тези документи е трябвало да
послужат като фиктивно основание за предаването на парите от К. на М..
Свидетелят пояснява, че такова предаване на суми в брой се е случвало доста
често, понякога два пъти седмично. А.М. привидно му давал пари на заем, а
свидетеля ги теглел от други свои сметки и му ги връщал, като за предаваните
суми не му е била издавана разписка или друг документ, нито е
удостоверявано по друг начин плащането.Конкретно за сумата от 62 000 лева,
наредена с платежно нареждане от 15-ти май от А.М. по сметката на
свидетеля в „Банка ДСК“ЕАД/прил. на л. 29 от делото/, последния
установява, че и тази сума, както и другите, е предал обратно на М., като
посоченото основание е въпросния договор за заем между тях. Твърди, че на
никой друг не е давал пари. Всички преведени от А.М. към него пари са му
4
връщани обратно, в брой. Във връзка с тези свои действия и услуги,
свидителят твърди, че е давал показания в наказателно производство и
обяснения пред НАП по повод на извършвана проверка.На директния въпрос
предавал ли е от тези пари на Р.Х., свидетелят отговаря с „не“.
В подкрепа на установеното със свидетелски показания са и
писмените от ищеца доказателства приложени на л.122 – 124 от делото –
запис на заповед за сумата 500 000лв., разпечатка от разплащателната сметка
на Н. КР. К. и договор за паричен заем между него и ответника А.П.М. от
04.04.2018г.Няма доказателства годни да установят, че твърдяните от
ответника лични и бизнес отношения между него и ищеца през предходен
период, имат каквото и да било отношение към предмета на настоящото
дело.По същия начин стои и въпроса с подадени от страните жалби и
образуваните по тях преписки.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
частичният осъдителен иск е доказан по основание и размер. Между страните
е налице валидно облигационно отношение, по договор за заем от
27.09.2017г. за сумата 60 000лв., която не е била върната на падежа
06.10.2017г. от страна на заемателя, нито до приключване на съдебното
дирене, поради което е дължима и поради това следва да бъде уважен
предявения като частичен иск за заплащане на част от нея в размер на
29 500лв.Сумата се дължи ведно със законната лихва от предявяване на иска –
23.02.2021г.
По разноските: При този изход на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за производството, които съобразно
списъка с разноските и доказателствата, че те са били направени, са в размер
на 1734лв. за адвокатски хонорар и в размер на 1220лв. за ДТ или общо
2954лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА А.П.М., от с.***, Плевенска област, ул.***, с ЕГН
****** да заплати, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.240 ЗЗД на Р. Р.
Х., от гр.Плевен, ул.“******, с ЕГН **********, сумата 29 500лв.-частично
от общо дължимата сума от 60 000лв., по договор за заем от 27.09.2017г.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.П.М., от с.***, Плевенска област, ул.***, с ЕГН
****** да заплати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Р. Р. Х., от гр.Плевен,
ул.“******, с ЕГН **********, сумата от 2954лв. за направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6