Р Е Ш
Е Н И Е №
260271
гр.
Пловдив, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански
състав, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николинка
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Екатерина Мандалиева
Недялка Свиркова
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя
в. гр. д. № 173 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260021 от
10.08.2020г., постановено по гр. д. № 387 по описа за 2020г. на Пловдивския
районен съд, VIII гр. с., с
което се признава за незаконна заповед № 80/13.11.2019г. на Директора на
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, ЕИК *********, представляван от
директора К. Ц. К. с пълномощник адв. Е.Г., с която на основание чл. 195, ал.1
във вр. с чл. 188, т. 3, чл. 190, ал.1, т. 4 и т. 7 и при спазване на
изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 от КТ и чл. 330, ал.
2, т. 6 във вр. с чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от КТ, считано от 13.11.2019г.,
е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение с Г.Т.К., ЕГН ********** с пълномощник адв. Д.А., като такава я
отменя и възстановява ищеца на заеманата до уволнението му длъжност – „*****“.С
решението се осъжда Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ да заплати на Г.Т.К.
сумата от 2 520 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца
без работа поради уволнението през периода 14.11.2019г. – 14.05.2020г., както и
направените разноски за производството по делото в размер на 600 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив – 200, 80
лева ДТ и 50 лева депозит за ССчЕ.С решението, имащо характер на определение в
тази част, се признава за неистински документ „Длъжностна характеристика“ на
длъжността „****“ /представена в заверен препис на л. 38 – л. 40 от делото и в
оригинал на л. 79 – л. 81 от делото/ и се изключва същата от доказателствата по
делото.
С въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
противоречие със задължителната практика на ВКС и необоснованост.По отношение
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се прави оплакване, че съдът се е
произнесъл относно непредявен период.Прави се и оплакване, че съдът не се е
произнесъл относно вменените нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Г.К.
на 24 октомври 2019г. – че не се е погрижил за повереното му имущество;
употребил е алкохол по време на работа; участва във физическа и говорна схватка
с останалите служители на театъра, не е зачел личното достойнство и правата на
служители в театъра; чрез агресивното си поведение е застрашил в автобуса
своята и на останалите служители безопасност и е създал предпоставки за трудова
злополука – лично за себе си и за другите служители на Театъра. Съдът не се
произнесъл и относно спазването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1
от КТ.Оспорва се изводът на съда, че непосочването на конкретни основания за
издаване на уволнителната заповед, е достатъчно основание за признаването й за
незаконна и отмяната й.Поддържа се, че вменените нарушения на трудовата
дисциплина, освен в дължностната характеристика, са регламентирани и в чл. 126
от КТ като трудови задължения, общи за всички работници и служители, независимо
от длъжността, която изпълняват, вкл. и за ищеца.Прави се и оплакване за
допуснато процесуално нарушение от първоинстнционния съд, свързано с откриване
на производство по чл. 193 от ГПК досежно представената по делото длъжностна
характеристика.Не бил осъществен и контрол относно обстоятелствата по чл. 189
от КТ, което нарушение също било съществено и водело до отмяна на оспорваното
решение.Моли се решението като недопустимо да бъде обезсилено, алтернативно да
бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
Първоинстанционното решение е
обжалвано и в частта, имаща характер на определение, с което се признава за
неистински документ длъжностната характеристика за длъжността „******“.Правят
се оплаквания за недопустимост на производството по чл. 193 от ГПК,
алтернативно за неправилност на определението.Търси се неговата отмяна.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК
въззиваемият изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Пловдивският
окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и
прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо и като инстанция по същество следва да се произнесе
по съществуващия между страните правен спор.
Предявените искове пред районния съд са с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като се иска да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца Г.Т.К., същият да бъде възстановен на заеманата от него
длъжност, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето
на оставането му без работа в размер на брутното месечно трудово възнаграждение,
което ищецът е получавал като „****“, считано от 13.11.2019г. до датата на
възстановяване на предишната работа.При условията на евентуалност е предявен и
иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, да бъде задължен ответникът да поправи
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на
служителя.По отношение на последния иск с определение от 29.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 387 по описа за 2020г. на ПРС, VIII гр. с. е върната исковата молба и е
прекратено производството по делото в тази част, поради което правилно
районният съд не се е произнесъл по същество.
Твърденията
в обстоятелствената част на исковата молба са, че ищецът е работил при
ответника на длъжност „*****“ въз основа на трудов договор № 05/17.03.2014г.,
на ненормирано работно време от осем часа, при договорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 400 лева, изменено на 420 лева с
допълнително споразумение № 01 от 05.10.2015г.Трудовото правоотношение било
прекратено със заповед № 80/13.11.2019г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр. с чл. 335, ал. 1, и ал. 2 от КТ.Твърди се, че при проведената
процедура по налагане на дисциплинарно уволнение работодателят е допуснал
съществени нарушения на трудовото законодателство, довели до накърняване
правата на служителя.С уволнителната заповед били приети за безспорни неверни
обстоятелства, които едностранчиво и лъжливо подкрепяли тезата за извършени
нарушения на трудовата дисциплина от ищеца.На първо място не била спазена
императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ за даване на възможност
работникът да бъде изслушан или да представи писмени обяснения.По същество се
оспорват приетите безкритично от работодателя за верни обстоятелства, изложени
в докладни записки на служителите И. Х. и Г. А. – вх. № 31 от 25.10.2019г. и
вх. № 32 от 25.10.2019г., че ищецът се е намирал под влиянието на алкохол при
изпълнение на служебните си задължения по време на командировката в гр. Бургас,
че е нарушил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, че е
възложил свои трудови задължения на колегите си.Ищецът твърди, че на въпросната
дата след приключване на представлението, лично е събрал и подредил наличната
техническа апаратура, което било негово задължение.Задължението за товарене на
имуществото на театъра в транспортния бус не попадало в кръга на служебните му
задължения за длъжността „*****“, а било задължение на техническия
персонал.Освен това на него не му била връчвана длъжностна характеристика за
длъжността „*****“.Ищецът оспорва възприетото от работодателя обстоятелство, че
не е зачел личното достойнство и права на други служители в театъра.По време на
пътуването от гр. Бургас до гр. Пловдив не изключва възможността да е имало
разговор на по-висок тон, но твърди, че същият е бил провокиран от забележките
на Х. към него.Между двамата не е имало физическа саморазправа, нито закани за
такава.Оспорва вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като твърди, че
е пострадал от стремежа на неговия административен ръководител и на двамата му
колеги, да навредят на работата му, да му вменят дисциплинарни нарушения и да
предизвикат отстраняването му от работа.
С
писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК предявените искове се оспорват
като неоснователни.Изяснява се, че със заповед № 72/28.10.2019г. на директора
на Драматичния театър, във връзка с постъпили две докладни заповеди вх. №
31/25.10.2019г. и 32/25.10.2019г. на И. Х. – актьор и Г. А. – мениджър
„Администриране на системи“, е разпоредено ищецът в 3-дн. срок да даде писмени
обяснения за описаното от колегите му поведение.Заповедта била получена от него
на 28.10.2019г., а на 29.10.2019г. на имейла на театъра било получено писмо с
прикачен файл „Обяснение от Г.К. по
случая със скарването ми с И. Х. в микробуса на връщане от Бургаското турне на
„Дебелянов и Ангелите“, входирано с № 33/29.10.2019г.Със Заповед №
75/30.10.2019г. било поискано становище и от Л. И. на длъжност „****“, който в
докладните се описвал като потърпевш.Преценявайки цялата събрана информация
работодателят приел, че извършените нарушения на трудовата дисциплина от ищеца
са тежки по см. на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Не
е спорно, а се установява и от писмените доказателства по делото, че ищецът е
работил при ответника на длъжността „******“ по трудов договор № 05 от
17.03.2014г.
Като
писмено доказателство в първоинстанционното производство е приета длъжностна
характеристика за длъжността „******“.Едно от задълженията, предвидено в т. 15
от тази длъжностната характеристика е, служителят да организира, подготвя,
предоставя за транспортиране и участва в товаренето и разтоварването на
озвучителна техника в турне и на материали за службата.Съгласно т. 6 от раздел III - Основни отговорности, е задължен да
пази доброто име на театъра, на неговата продукция и на служителите /наетите
лица/ в публичното пространство.Да зачита личното достойнство и правата на
всеки ръководител, работник или служител на театъра.Носи дисциплинарна
отговорност за уронване престижа на Драматичен
театър Пловдив, неговата продукция и служителите /наетите лица/.В приложената
по делото длъжностната характеристика е отразено, че Г. Д. К. е получил
екземпляр и е запознат с нея на 01.04.2016г.В тази част представеното писмено
доказателство е оспорено досежно истинността на подписа на ищеца, във връзка с
което оспорване е открито производство по чл. 193 от ГПК и по което съдът се е
произнесъл с решението си.
Не е спорно по делото, че със заповед
№ 588 от 21.10.2019г. на директора на Драматичен театър Пловдив са били
командировани 32 служители, вкл. ищеца, за участие в гр. Бургас, Държавна опера
от 24.10 до 25.10.2019г. със спектакъла „Дебелянов и ангелите“, като пътуването
се извърши с нает/служебен транспорт.
На
25.10.2019г. до директора на Драматичен театър Пловдив са депозирани докладни
записки от И. Х. –*** и Г. А. –*** „****“, с оплаквания за непрофесионално,
неморално, уронващо авторитета и застрашаващо безопасността и живота на
пътуващите колеги поведение от страна на Г.К. по време на гастрола в Бургас на
спектакъла „Дебелянов и ангелите“, както и по време на пътуването обратно към
Пловдив, във връзка с които със заповед № 72/28.10.2019г. е даден 3-дн срок на
ищеца да депозира писмено обяснение относно описаното от колегите му поведение.
На
29.10.2019г. ищецът е изпратил обяснения на имейл, като е оспорил употребата на
алкохол преди представлението и вмененото му неизпълнение на служебните му
задължения.В обясненията си й е посочил, че е вързал цялата апаратура, която
била в насипно състояние, тествал микрофоните и представлението минало без
грешки от негова страна.След подготвянето на техниката, с Г. А. отишли да
обядват в бистро „Арена“, където ги чакал негов приятел, като отрича да е
употребявал алкохол през това време.След представлението прибрал техниката и
казал на А. да контролира товаренето, тъй като го чакал друг него приятел, който не бил виждал от
1992г.С него отишли до същото заведение и тогава вече пил една ракия, след
което приятелят му го изпратил до буса.Не отрича, че по време на пътуването в
буса се е скарал с И. Х., че си е взел едно „патронче“ за из път и е говорил по
телефона с негова позната.Останалите играели на електронни игри, гледали филми,
говорели си.И. Х. настоявал да прекрати разговора по телефона, при което той му
отговорил, че не е негова работа с кого и на каква тема си говори, а Х.
започнал да го обижда, за да го изложи през познатата му с думите: „ако знаеш
колко си противен на повечето хора от театъра“, „не приличаш на човек“, „А. А.
те лекува теб“ и др.Останалите около него се подхилвали подигравателно.Отрича е
да е уронвал престижа на театъра, като за всяко турне пускал пост, за да идват
приятелите му на представленията.
Със
заповед № 75/30.10.2019г. на директора на Драматичен театър Пловдив е поискано
становище в 3-дн. срок и от Л. И. – ****, относно описаните в докладните
събития, в които е посочен като потърпевш.Същият е депозирал такова на
30.10.2019г., като е написал, че след турнето на „Дебелянов и ангелите“ в гр.
Бургас Г. К. го обидил 3 пъти без повод от негова страна и посегнал да го
удари, което наложило намеса на колегите му, за да не се стигне до физическа
схватка, инициирана от К..
С оспорваната заповед № 80/13.11.2019г. на
директора на Драматичен театър Пловдив е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на Г.Т.К., ЕГН ********** на длъжност „****“, на основание чл. 195,
ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ и чл. 190, ал.1, т. 4 от КТ –
злоупотреба с доверието на работодателя и т. 7 – други тежки нарушения на
трудовата дисциплина от КТ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр. с
чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от КТ е прекратен трудовия му договор, считано от
датата на връчване на заповедта.От обстоятелствената част на същата е видно, че
е издадена във връзка с постъпили докладни записки на 25 октомври 2019г. вх. №
31 от 25.10.2019г. от И. Х. на длъжност актьор и с вх. № 32 от 25.10.2019г. от Г.
А. на длъжност мениджър „****“.Въз основа на тези докладни и след съобразяване
обясненията на Г.К., работодателят е приел, че последният е извършил следните
нарушения на трудовата дисциплина: На 24.10.2019г. след приключване на
спектакъла „Дебелянов и ангелите“ в гр. Бургас, не е натоварил техниката на
Театъра за транспортирането й обратно към гр. Пловдив, респ. отнесъл се е
безотговорно към имуществото на Театъра и е напуснал работното си място,
употребил е алкохол по време на работа, като нарушението е извършено
умишлено.На следващо място е прието, че вечерта на 24 октомври 2019г. по време
на пътуването от гр. Бургас до гр. Пловдив, Г.К. е продължил да употребява
алкохол, повишавал тон, влизал в саморазправа с Л. И. на длъжност „*****“,
обиждал го, посягал да го удари и поради намесата на А., К. и Х., не се
стигнало до физическа схватка.Въз основа на приетото от фактическа страна на Г.К.
са вменени следните нарушения на трудовата дисциплина: че е употребил алкохол;
не е зачел личното достойнство и правата на служители на театъра; чрез
агресивното си поведение е застрашил своята и на останалите служители в
автобуса безопасност и е създал предпоставки за трудова злополука – лично за
себе си и за другите служители на Театъра.Прието е още, че с поведението си К.
е злоупотребил с доверието на работодателя, тъй като е извършил действия, с
които е компроментирал оказаното му такова, нарушил е етичните правила,
добросъвестността в отношенията служител-работодател, както и не е изпълнил
задълженията си по чл. 126 от КТ: по т. 1, пр. второ – да бъде на работното си
място до края на работното време; по т. 2 – да се явява на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол
през работно време; по т. 3 – да използва цялото работно време за изпълнение на
възложената работа; по т. 4 –да изпълнява работата си в изискуемото се
количество и качество; по т. 6 - да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд; по т. 8, пр. първо – да пази грижливо имуществото,
което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му
работа; по т. 9, пр. първо – да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие; по т. 10, пр. второ – да не пречи на другите
работници и служители да изпълняват трудовите си задължения; по т. 11 – да
съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ;
по т. 13 – да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от трудовия
договор, длъжностната характеристика и от характера на работата.На Г.К. са
вменени и нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1 от КТ, както
следва: по т. 1 – преждевременно напускане на работа и неуплътняване на
работното време; по т. 2 – явил се е на работа в състояние, което не му
позволява да изпълнява възложените му задачи; по т. 3 - не е изпълнил възложената работа; по т. 5 –
не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труда; по т. 8 –
злоупотребил с доверието на работодателя; по т. 10 – не е изпълнил трудовите си
задължения, определени в длъжностната му характеристика.Преценено е, че
вменените нарушения на трудовата дисциплина са тежки, извършени по време на
командировка и засягащи не само извършителя им, а и други служители на Театъра;
поведението на К. по време на извършването им сочи на умисъл за осъществяването
им, а от обясненията му ставало ясно, че не осъзнава своето противоправно
поведение, напротив – счита същото за правилно.Това водело до основателен
страх, че приемайки поведението си за правилно, може да го повтори, с което
било възможно да настъпят неблагоприятни последици за Театъра и нарушавало
доверието между него и работодателя.
В първоинстанционното производство като
свидетел на ищеца е разпитан Е.Л., който го познавал от 1991-2г. и поддържал
контакти с него.През м. октомври 2019г. той му се обадил, че им предстои
гастрол в бургаски театър и се разбрали да се видят.Г. му казал да го изчака на
служебния вход и след около 40-50 мин. излязъл.Отишли до близко заведение,
където свидетелят изпил една бира, а Г. една малка ракия с безалкохолно.След
около половин час го изпратил до буса, където били и колегите му.Той го
представил, след което св. Л. им пожелал лек път и си тръгнал.По думите му Г.
не изглеждал видимо пиян.
Св.
И. Х. е посочил, че работи в Драматичен театър Пловдив от 1995г. като
професионален актьор.На 24 октомври 2019г., когато се прибирали от Бургас за
Пловдив, Г.К. бил в автобуса и употребявал алкохол от „патронче“.Поведението му
според твърденията на свидетеля, през цялото време е било крайно агресивно,
невъздържано и невъзпитано спрямо всички колеги.В началото на пътуването
започнал един разговор с някаква дама, който продължил прекалено дълго време на
висок тон.Няколко пъти го помолили да прекрати разговора, за да пътуват
спокойно, но той не спирал да ги обижда, нагрубява и се стигнало до
саморазправа с колега, на който Г.К. посегнал и го ударил.Няколко човека се
намесили, за да го спрат.Никой от автобуса не е предизвиквал агресия у К..
Св.
М. П. е дала показания, че е в приятелски отношения с К. от години.На
въпросната дата, на връщане от Бургас той й звъннал вечерта между 21,30ч. и 22,
00ч., като разговорът им продължил около 30-40 мин.По думите й от другата
страна имало шумово замърсяване, чували се гласове на хора и музика.В определен
момент някой искал Г. да спре разговора, но той казвал, че е личен разговор с
приятелка, да го оставят да довърши.Бил
раздразнен от това, че не могат да си довършат разговора, но не е имало
грубости и обиди.
Св. Г. А. е посочил, че работи като „мениджър
администрация и системи“ в Драматичен театър Пловдив.На 24.10.2019г. също бил в
командировка и след като пристигнали в Бургаската опера, отишли да обядват в
отсрещно заведение, заедно с Г.К. и негов приятел.Според твърденията му, по
време на обяда К. изпил три ракии.Св. А. като приключил с обяда, отишъл в
операта, за да настрои озвучителната система и да подготви микрофоните, а Г.
останал с приятеля си.След представлението Г. взел трансмитерите и брошките от
актьорите и му поръчал да му звънне 5-10 мин. преди да тръгнат, защото ще се
види с приятел.По време на пътуването в автобуса имало конфликтна ситуация, тъй
като Г. говорел по телефона на висок глас и смущавал всички им.Няколко пъти го
помолили да говори по-тихо, но той отказал с аргумент, че било личен разговор.Колегата
им И. Х. започнал да говори на висок глас, подобаващ неговия, за да покаже как
се чувстват, след като са принудени да го слушат.Накрая Г. избухнал и се опитал
да нападне един от колегите си, като се изправил и тръгнал да замахва към
него.Трима души се намесили, за да спрат кавгата.След това се наложило да спрат
микробуса, за да се разберат Г. и Л., да се успокоят и да се приберат до
Пловдив.От началото на пътуването, докато спрели на бензиностанция, К. не спрял
да говори.
Във
връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК е допусната и приета
съдебно-графологическа експертиза в първоинстанционното производство, съгласно
която подписът над „подпис“ в длъжностната характеристика за длъжност „****“
/на л. 79-81 от материалите по делото/, не е изпълнен от лицето Г.Т.К..
При
тези доказателства районният съд е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е доказан по основание, както и обусловения от него иск по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ.Относно оспорената длъжностна характеристика е приел, че липсва
такава за заеманата от ищеца длъжност „****“,
а тази за длъжността „*****“ не му е връчена и той не е запознат със
съдържанието й.Доколкото в уволнителната заповед било посочено, че наказанието
се налага и трудовото правоотношение с ищеца се прекратява и поради неизпълнение
на задълженията му, произтичащи от длъжностната характеристика, каквато не му е
връчена, решаващият съд е намерил, че оспорваната заповед се явява
незаконосъобразна и поради това.Въз основа на събраните в производството
писмени доказателства районният съд е приел също, че след датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 13.11.2019г., Г.К. не е започнал
работа по друго такова, а последното брутно трудово възнаграждение за
предхождащия уволнението му пълен отработен месец, е било 951, 80 лева.Приел е,
че иска по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан по
основание и размер, доколкото претендирания размер е по-нисък от установения на
база БТВ на ищеца действително дължим такъв.
Настоящият
състав на съда намира на първо място, че в случая процедурата по налагане на
наказанието, е спазена.От ищеца са поискани обяснения и той е дал
такива.Заповедта, с която наказанието е наложено, отговаря на изискванията на
чл. 195 от КТ.Тя съдържа данни за времето и мястото на вменените на ищеца
нарушения и за обстоятелствата, при които се твърди да са извършени.
След
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства обаче, поотделно и с
тяхната съвкупност, настоящият състав също намира, че не са налице основанията
за уволнение, отразени в заповедта - чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с
доверието на работодателя и т. 7 – други тежки нарушения на трудовата
дисциплина във вр. с т. 188, т. 3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9
от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си,
като не злоупотребява с неговото доверие.Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 от КТ и по чл. 187,
ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при
изпълнение на работата за длъжността.Нарушението може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател.Несъмнено злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на
имотна облага.Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил деяние, компроментиращо
оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо
дали деянието е извършено умишлено.Доброто име на предприятието е нарушение, с
което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и
това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на
конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието.
В
настоящия случай не се касае за извличане на имотна облага, нито се установява
да са злепоставени интересите на работодателя пред трети лица.Съществено освен
това е, че времето за път при командироване, не е част от работното време.През
работно време работникът или служителят предоставя работна сила в изпълнение на
трудовите си задължения, а във времето на пътуване той не полага труд, респ. се
придвижва от едно място на друго.Поради това не би могло да се приеме, че от
страна на ищеца е налице и нарушение на задължението по чл. 126, т. 2 от КТ.Тази разпоредба предполага умишлено неизпълнение на основно трудово
задължение за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното
протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно
осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на
длъжността му, в пълен обем и качество, при спазване на изискванията за това.В
тази насока по делото не е доказано, ищецът да се е явил на работа в състояние,
което не му позволява да изпълнява възложените задачи или да е употребявал
алкохол през работно време.Показанията на св. А., че ищецът е изпил три ракии
преди представлението, са изолирани от останалия доказателствен материал,
поради което съдът ги подлага на съмнение в тази част и не ги кредитира.В
обясненията на ищеца това твърдение е отречено, като не е проверено чрез
разпита на присъствалото на обяда трето лице.Същевременно по делото няма данни
ищецът да е бил видимо пиян и да не е изпълнявал адекватно задълженията си
преди и по време на представлението, не са изложени такива обстоятелства и в
уволнителната заповед.Самият работодател е описал, че събитията са се развили
непосредствено след постановката и в буса, който превозвал командированите
служители.Поради това следва да се приеме, че употребата на алкохол от ищеца е
била след работно време, респ. не може да се квалифицира като нарушение на
трудовата дисциплина.
На
следващо място с оглед установеното по делото, че на ищеца не е била връчена
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, не би могло да се
приеме, че в кръга на задълженията му се включва товарене и разтоварване на
озвучителната техника и с оглед на това да се приеме, че същият не е изпълнил
задълженията по чл. 126 от КТ: т. 1, пр. второ
– да бъде на работното си място до края на работното време; т. 3 – да
използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа; т. 4 – да
изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество; т. 6 – да спазва
правилата за здравословни и безопасни условия на труд; т. 8, пр. първо – да
пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената му работа; т. 10, пр. второ – да не пречи на другите
работници и служители да изпълняват трудовите си задължения; т. 11 - да съгласува
работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ, т. 13 – да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от трудовия договор,
длъжностната характеристика и от характера на работата.
Във
връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК в първоинстанционното
производство и подадената частна жалба срещу решението в частта, с която
длъжностната характеристика се признава за неистински документ и се изключва от
доказателствата по делото, имащо характер на определение, настоящият състав
намира, че произнасянето на районния съд с диспозитива на решението, не е
недопустимо.Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с
решението – арг. от чл. 193, ал. 3 от ГПК.
Относно
правилността на това произнасяне настоящият състав взе предвид задължителните
разяснения в т. 9 на ТР № 1/04.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които производството по чл. 193 от ГПК има за предмет факта на
истинността на документа и изводът на съда се отнася само до неговата
доказателствена стойност и годността му да бъде използван като доказателствено
средство в производството.Това произнасяне не формира сила на присъдено нещо и
двуинстанционното разглеждане на въпроса не е необходимо.Предвид задължителния
характер на това тълкуване, което запазва значението си и при действащия ГПК,
следва, че това определение не подлежи на отделно обжалване, а горната
инстанция дължи произнасяне по оспорването като преюдициялен за изхода на спора
въпрос при постановяване на решението си.Поради това не са налице и основания
за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на постановеното определение в съдебно
заседание на 10.02.2021г. при разглеждане на настоящето дело.
В конкретния случай решението в
частта с характер на определение, следва да бъде отменено като неправилно, тъй
като районният съд е признал документа за неистински и го е изключил от
доказателствата по делото, без да съобрази, че е оспорена само частта от
длъжностната характеристика, удостоверяваща получаването й от ищеца.В тази
насока следва да бъде постановено ново определение, с което да се признае
неистинността на документа само в тази част – досежно подписа на ищеца под
изявлението, че е получил и е запознат с длъжностната характеристика.
Предвид гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ е
основателен, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на предишната длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа за
срок от шест месеца.Относно размера на дължимото обезщетение искът е
основателен в пълния претендиран размер, като по делото не е спорно, а и от
писмените доказателства се установи, че за исковия период ищеца е останал без
работа и не е реализирал доходи, както и относно размера на последното получено
месечно брутно трудово възнаграждение от него, служещ като база за определяне
на обезщетението.Тези обстоятелства са установени от приложения фиш за заплата
за м. октомври 2019г., справка за актуално състояние на всички трудови договори
за лицето, изготвена от ТД на НАП Пловдив и трудовата книжка на ищеца, в която
няма отразяване за започване на нова работа следв12.11.2019г.
С
оглед гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а решението на районния, с което са уважени предявените искове, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред
настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя следва да се възложат
направените от въззиваемия разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за настоящата инстанция.
По тези съображения Пловдивския окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260021 от 10.08.2020г., постановено по гр. д. № 387 по описа за
2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., в
частта, с която се признава за незаконна заповед № 80/13.11.2019г. на директора
на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, ЕИК *********, гр. Пловдив, като
такава я отменя и възстановява ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „*****“,
както и в частта, с която се осъжда Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз
Александър I“ № 38,
представляван от директора К. Ц. К., със съдебен адрес:*** чрез адв. Е.Г. да
заплати на Г.Т.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Д.А.
сумата от 2520 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без
работа поради уволнението през периода 14.11.2019г. – 14.05.2020г., както и
направените разноски за производството по делото в размер на 600 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив – 200, 80
лева ДТ и 50 лева депозит за ССчЕ.
ОТМЕНЯ решение № 260021 от 10.08.2020г., постановено по гр. д. № 387 по описа
за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., в
частта, с която се признава за неистински документ длъжностна характеристика на
длъжността „****“ /представена в заверен препис на л. 38 – л. 40 от делото и в
оригинал на л. 79 – л. 81 от делото/ и
изключва същата от доказателствата по делото, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ длъжностна характеристика на длъжността „****“
/представена в заверен препис на л. 38 – л. 40 от делото и в оригинал на л. 79
– л. 81 от делото/ в частта относно истинността на подписа на Г.Т. К. под
изявлението, че е получил екземпляр и е запознат с нея.
ОСЪЖДА
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Александър I“ № 38, представляван от директора К. Ц. К., със съдебен адрес:*** чрез
адв. Е.Г. да заплати на Г.Т.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез
адв. Д.А. сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от обявената в с. з. на 10.02.2021г. дата, а
именно 24.02.2021г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: