РЕШЕНИЕ
Гр. София, 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3467 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20214155/02.10.2020
г. по гр. д. № 27076/2014 г. по описа на СРС, 178 състав е уважен предявен от В.В.П.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите като „Е.М.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца
следните суми заплатени по изпълнително дело № 20148490400140 по описа на ЧСИ А.П.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.01.2005 г., издаден по гр.д. №
8285/2004 г. по описа на СРС, 64 състав – общо 6089,74 лева
– включващи 622,13 лева – пълно погасяване на договорна лихва за периода от
15.01.2004 – 01.12.2004 г. по изп. лист от 05.01.2005 г. по гр.д. № 8285/2004
г. по описа на СРС, 64 състав,119,51 лева за пълно погасяване на наказателна
лихва за периода от 15.01.2004 – 01.12.2004 г. по изп. лист от 05.01.2005 г. по
гр.д. № 8285/2004 г. по описа на СРС, 64 състав, 380,81 лева разноски по и изп.
лист от 05.01.2005 г. по гр.д. № 8285/2004 г. по описа на СРС, 64 състав,
606,91 лева – юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство,
4362,15 г. законна лихва по изп. лист от 05.01.2005 г. по гр.д. № 8285/2004 г.
по описа на СРС, 64 състав, считано от 02.12.2004 г. като предявеният иск е
отхвърлен за разликата над сумата от 6089,74 лева до предявения размер от
6517,69 лева – платени от ищеца суми по изп.д. № 20148490400140 по описа на ЧСИ
А.П..
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 25192043/29.12.2020 г. от В.В.П. в частта, с
която е определен размера на сумите, неоснователно събрани от ищеца. В жалбата
са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът – ищец поддържа, че е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд
относно недължимост на сумите по изпълнителен лист от 05.01.2005 г., издаден в
полза на „Обединена българска банка“ по
гр.д. № 8285/2004 г. по описа на СРС, 64 състав. Не бил съгласен, обаче, с
определения от първоинстанционния съд размер на принудително събраните суми от
ЧСИ А.П., тъй като неправилно било отказано в съдебно заседание, проведено на
21.09.2020 г., да бъде изискана нова справка относно принудително събраните
суми. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което „Е.М.“ ЕООД да бъде осъдено да върне неправомерно
събраните от В.В.П. суми, съгласно поисканата справка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Е.М.“ ЕООД с вх. №
286760/02.03.2021 г. В отговора са изложени съображения за правилност на
първоинстанционното решение. Въззиваемия поддържа, че правилно
първоинстанционния съд е оставил без уважение искането за изискване на нова
справка от ЧСИ А.П.. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претнендира юрисконсултско възнаграждение, а
при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважена въззивната жалба,
прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение,
платено от въззивника.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 27076/2017 г. по описа на СРС, 178 състав е образувано по искова
молба, подадена от Н.Й.З. и В.В.П., с която е предявен иск с правно основание чл.
439 от ГПК и чл. 55, ал. 1от Закона за задълженията и договорите против „ЕОС М.“
ООД. Ищците твърдят, че срещу тях бил издаден изпълнителен лист от 05.01.2005
г. в полза на „Обединена българска банка“ АД по гр.д. № 08285/2004 г. по описа
на СРС, 64 състав. Твърдят, че процесното вземане произтича от договор за
банков кредит от 07.03.2003 г., сключен между банката и В.И.Д. за сумата от
7000 лева, като Н.Й.З. и В.В.П. били осъдени в качеството им на поръчители.
Твърдят, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело
№ 304/2005 г. по описа на СИС при СРС, І отделение като последното действие
било извършено на 04.10.2006 г. С постановление на съдебния изпълнител
изпълнителното производство било прекратено на 15.04.2010 г. Твърдят, че с молба от 21.02.2014 г. при ЧСИ А.П.
било образувано изпълнително дело № 140/2014 г. с взискател „ЕОС М.“
ООД, като бил представен и договор за цесия от 13.12.2006 г., по силата на
който процесното вземане било прехвърлено. Твърдят, че с Определение от
08.05.2014 г. по гр.д. № 23925/2014 г. по описа на СРС, 31 състав по искане на
двамата ищци била наложена обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 20148490400140 по описа на ЧСИ А.П..
Поддържат, че изпълняемото право по издадения изпълнителен лист от 05.01.2005
г. в полза на „Обединена българска банка“ АД по гр.д. № 08285/2004 г. по описа
на СРС, 64 състав не съществува, тъй като било погасено по давност, тъй като
последното изпълнително действие по образуваното въз основа на него
изпълнително дело е извършено на 04.10.2006 г. , като погасителната давност е
изтекла на 04.10.2011 г. Изложени са съображения за нищожност и унищожаемост на
договор за поръчителство, както и за липса на предсрочна изискуемост на
задължението по договора за банков кредит, както и за това, че договорът за
цесия в полза на „ЕОС М.“ ООД не е породила действие, тъй като не са уведомени
за него, както и са въведени съображения, свързани с приложението на чл. 147 от
Закона за задълженията и договорите. Молят да бъде признато за установено, че
не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от 05.01.2005 г. в полза на
„Обединена българска банка“ АД по гр.д. № 08285/2004 г. по описа на СРС, 64
състав, както и ответникът да бъде осъден да върне на ищците неправомерно
събраните суми по изпълнително дело № 20148490400140 по описа на ЧСИ А.П., с
район на действие СГС, рег. № 849 в това число и разноските по него.
В
съдебно заседание, проведено на 23.02.2015 г. по гр.д. № 27076/2014 г. по описа
на СРС, 39 състав ищците, във връзка с дадени от съда указания, са уточнили, че
Н.З. претендира връщане на сумата от 682 лева, а В.П. – сумата от 6517,69 лева,
представляващи неправомерно събрани суми по изпълнително дело № 20148490400140
по описа на ЧСИ А.П..
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „Е.М.“ ЕООД оспорва
предявените искове. Твърди, че на 13.12.2006 г. е сключил договор за цесия с
„Обединена българска банка“ АД, по силата на който е придобил вземането на
банката срещу В.И.Д., чийто поръчители били В. В.П., Г.И.Т.и Н.Й.З., по договор
№ PDLD **********/ 07.03.2003 г. Излага
съображения относно действителността на договора за кредит, настъпилата
предсрочна изискуемост, както и за действието на договора за цесия. Поддържа,
че направеното с исковата молба възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като били налице основания за прекъсването й. Поддържа, че
давността е прекъсната на 05.01.2005 г. с издаване на изпълнителен лист, както
и с образуване на изпълнително дело на 11.02.2005 г. Твърди, че последното
изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 17.05.2008 г., а
делото е прекратено поради перемпция на 15.04.2010 г. Поддържа, че
погасителната давност е започнала да тече от датата на прекратяване на
изпълинетлоно производството изп.д. № 340/2005 г. по описа на СИС. Твърди, че
датата, от която е започнала да тече нова давност е 14.04.2010 г., която не
била изтекла до образуване на изпълнително дело № 20148490400140 по описа на
ЧСИ А.П.. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от които се
установява следното:
На
07.03.2003 г. между „Обединена българска банка“ АД и В.И.Д. е сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит № LD**********/07.03.2003 г., по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит р размер на 7000 лева. Като поръчители В.В.П., Н.Й.З. и Г.И.Т.са
поели задължение да обезпечат изпълнението на договора за кредит.
На
05.01.2005 г. на основание чл. 237 и сл.
от ГПК (отм.) е издаден изпълнителен лист, с който В.И.Д., В.В.П., Н.Й.З. и Г.И.Т.са
осъдени да заплатят на „Обединена българска банка“ АД сумата от 5947 лева –
главница по договор за кредит от 07.03.2003 г., 749,68 лева – договорна лихва
за периода от 15.01.2004 г. – 01.12.2004 г., 119,51 лева – наказателна лихва за
периода от 15.01.2004 – 01.12.2004 г., както и 380,81 лева – разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Обединена българска банка“
АД е образувано изпълнително дело № 304/2005 г. по описа на СИС, І отд., 1 уч.
С постановление на съдебния изпълнител от 15.04.2010 г. е констатирано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е отразено, че последното
изпълнително действие е било на 17.05.2008 г.
На
13.12.2006 г. между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС М.“ ООД е сключен
договор за цесия, по силата на който процесното вземане, произтичащо от договор
за кредит от 07.03.2003 г., сключен с В.И.Д. и обезпечен с поръчителството на В.В.П.,
Н.Й.З. и Г.И.Т., е прехвърлено на ответното дружество.
По
молба от 21.02.2014 г., подадена от „Е.М.“ ЕООД и въз основа на изпълнителен
лист от от 05.01.2005 г. в полза на „Обединена българска банка“ АД по гр.д. №
08285/2004 г. по описа на СРС, 64 състав е образувано изпълнително дело №
20148490400140 по описа на ЧСИ А.П..
С
Определение от 08.05.2014 г. по гр.д. № 23925/2014 г. по описа на СРС, 31
състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 254 от ГПК (отм.) чрез спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20148490400140 по описа на ЧСИ А.П..
Установява
се от представеното удостоверение изх. № 1431/18.02.2015 г. по изпълнително
дело № 20148490400140 по описа на ЧСИ А.П., че от длъжника В.В.П. са събрани
общо 6517,69 лева, като сумите са постъпили на 07.04.2014 г., 07.05.2014,
18.07.2014 г., 18.02.2014 г., 20.11.2014, 19.12.2014 г., 20.01.2015 г. и били
разпределени към взискателя на 16.10.2014, 24.10.2014, 25.11.2014 г.,
29.01.2015 г. и 18.02.2015 г., от която сума 1770,82 лева – на 16.10.2014 г., от които 622,13 лева за пълно
погасяване на договорна лихва за периода от 15.01.2004-01.12.2004 г., 119,51
лева – за пълно погасяване на наказателна лихва за периода от
15.01.2004-01.12.2004 г., 380,81 лева за пълно погасяване на разноски, 606,91
лева за пълно погасяване на юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело
и 41,46 лева – частично поасяване на законна лихва, считано от 02.12.20004 г.;
591,43 лева - на 24.10.2014 г., от които
534,63 лева за частично погасяване на законна лихва, считано от 02.12.2004 г.,
както и 58,60 лева – частично погасяване на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ; 591,43 лева – на 25.11.2014 г., от
които 542,73 лева за частично погасяване на законна лихва, считано от
02.12.2004 г., както и 48,370 лева – частично погасяване на т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ; 2008,87 лева – на 29.01.2015
г. от които 1816,03 лева за частично погасяване на законна лихва, считано от
02.12.2004 г., както и 192, 84 лева –
частично погасяване на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 1555,11 лева на 18.02.2015 г. – сумата е сбор от погадени на
19.12.20014 г., 18.07.2014 и 07.04.2014 г., от които 1427,30 лева за частично
погасяване на законна лихва натрупана върху главница, дължима от 02.12.2004 г.,
както и 127,81 лева – частично погасяване на пропорционална такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е
получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с
която ответникът „Е.М.“ ЕООД е осъден да заплати сумата от 6089,74 лева, която
сума е събрана принудително по изпълнително дело № 20148490400140 по описа на
ЧСИ А.П., като съдът е приел, че вземането, за което е издаден изпълнителен
лист от 05.01.2005 г. в полза на „Обединена българска банка“ АД по гр.д. №
08285/2004 г. по описа на СРС, 64 състав е погасено по давност. Решението е
влязло в сила и в частта, с която е върната исковата молба в частта относно
иска с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване несъществуването на
изпълняемото право. Предмет на въззивното производство е решението в частта, с
която е отхвърлен предявения от В.В.П. иск с правно основание чл. 55 от Закона
за задълженията и договорите за разликата над сумата от 6089,74 лева.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя развити във въззивната жалба и уточнени в съдебно
заседание, проведено на 14.06.2021 г., че неправилно е определен размерът на
сумите, които неоснователно са събрани от съдебния изпълнител в хода на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148490400140 по описа на
ЧСИ А.П..
При
постановяване на решението си съдът е съобразил, че размерът на претендираната
от В.П. сума е 6517,69 лева, която сума е била събрана от съдебния изпълнител
към 18.02.2015 г., така както е
установено и от приетото по делото като доказателства Удостоверение изх. №
1431/18.02.2015 г. Действително съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът при постановяване на решението си
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. По делото не са установени такива нови
обстоятелства, които могат да променят изводите на съда относно размера на
извършените в хода на производството плащания в рамките на първоначално
заявената претенция. Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение
направеното доказателствено искане за събиране на нови доказателства, а именно
ново удостоверение от съдебния изпълнител относно сумите, които са събрани след
предявяване на исковата молба по изпълнително дело № 20148490400140 по описа на
ЧСИ А.П., доколкото не е са въведени твърдения относно настъпването на нови
факти и не е направено съответно допустимо искане за изменение на предявения
иск по реда и условията на чл. 214 от ГПК. Първоинстанционният съд няма
задължение служебно да определя размера на претенцията на ищеца, тъй като с
оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. В този смисъл и доколкото
ищецът е претендирал сума в размер на 6517,69 лева, правилно съдът се е
произнесъл с решението си като не е излязъл извън определените от ищеца рамки.
Обжалваното
решение е правилно в отхвърлителната част за разликата над сумата от 6089,74
лева до предявения размер от 6517,69 лева. Тази разлика от 427,95 лева,
представлява определена и събрана от частния съдебен изпълнител пропорционална
такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, така както се установява от приетото по делото
удостоверение, издадено от съдебния изпълнител и приложените към изпълнително
дело № 20148490400140 по описа на ЧСИ А.П. писмени доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото
е прекратено поради плащане след започване на изпълнителното производство,
изпълнителните действия са изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските са направени за изпълнителни способи, които не са използвани. В
чл. 78,
ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се
определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. В чл.
83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес. В изпълнение на законовата делегация е приета
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на дължимата от длъжника
пропорционална такса върху събраните суми.
Доколкото в хода на изпълнителното производство се установява, че има събрани
суми, то таксата, определена от съдебния изпълнител, не се явява платена без
основание. Задължението за заплащане на дължима такса в производството не е
част от задълженията, за чието изпълнение е образувано изпълнителното
производство. Доколкото твърденията и доводите на ищеца са свързани с
несъществуването на изпълнямото право, предмет на принудително изпълнение, то
разноските за събирането на дължими суми, макар да се събират чрез същите
изпълнителни способи, не възниква от същите правопораждащи факти. Задължението
за заплащането им е на длъжника при
условията на чл. 79 от ГПК. В конкретния случай, не е налице хипотеза, в която
задължението да е възникнало за взискателя, т.е. не е налице обогатяването му и
за сумата, представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не може да бъде
претендирана от ответника при условията на чл. 55, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. За ищеца съществува друг ред за защита срещу
незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител или за възстановяване на
събраните суми, представляващи такса в изпълнителното производство.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 178 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК въззивника следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20214155/02.10.2020 г. по гр.д. № 27076/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 във връзка с
ал. 8 от ГПК В.В.П., ЕГН-**********,***
сутерен да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление *** долина, Р. П. – К. № ** сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може
да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.