№ 3220
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Михаела Касабова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504821 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4821/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР гр.София ул.**** срещу
решение №20247 от 07.12.2023 г постановено по гр.д.№23493/2023 г на СРС , 56 състав , с
което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.181 ал.1 ЗМВР във вр.чл.142 ал.1 т.2
ЗМВР на Г. С. К. ЕГН ********** от гр.София сумата от 2934,19 лева левова равностойност
на безплатна храна , която не е предоставена за периода 01.03.2020 г – 14.03.2022 г , ведно
със законната лихва от 04.05.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 400
лева разноски пред СРС ; както и да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС
256,10 лева разноски /държавна такса и част от депозит за ССЕ/ .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Чл.181 ал.1 ЗМВР е
неприложим за ищцата , защото тя е била служител по ЗДСл в МВР за процесния период .
За държавните служители в чл.142 ал.4 ЗМВР изчерпателно за изброени разпоредбите от
ЗМВР , които се прилагат за тях , като за тях не е предвидено нито в ЗМВР , нито в ЗДСл да
получават безплатна храна . След реформата в МВР от 2017 г законодателят е разграничил
отделните категории служители в МВР , което е посочено и в Решение №8 от 27.06.2017 г
по конст.дело №1/17 г на Конституционния съд на РБ . СРС поставя в привилегировано
положение държавните служители В МВР спрямо другите държавни служители . Ищцата не
е служител с полицейски функции или орган по пожарна безопасност , а поначало е
1
назначена като държавен служител по ЗДСл без „специфичен характер на труда“ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
предявен иск по чл.181 ал.3 ЗМВР . На ищцата не е осигурявана храна и не са й начислявани
пари за храна по чл.181 ал.1 ЗМВР . На такава храна имат право всички служители на МВР ,
включително ищцата , която е държавен служител по ЗДСл. Не е доказано от ответника , че
левовата равностойност на безплатната храна е включена в заплатата на ищцата . ЗМВР е
специален и приложим в случая закон спрямо ЗДСл.като общ закон .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 04.01.2024 г и е
обжалвано в срок на 18.01.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи частично иска СРС е приел , че безспорно ищцата е държавен служител по
чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР за процесния период като статутът й се урежда както от ЗДСл , така и
от ЗМВР . Вярно е , че за служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР е посочено в чл.142 ал.4
ЗМВР , че за тях се прилагат определени норми на ЗМВР - като чл.181 ал.1 ЗМВР не е
посочен - но трябва да се извърши тълкуване и въз основа на чл.1 ЗМВР . Според § 69 ал.6
на служителите с преобразувано ПО се дължи левова равностойност на безплатна храна ,
като е предвидено тя да бъде включена в размера на основното възнаграждение . При
измененията от 2020 г на чл.142 ал.4 ЗМВР има препращане към чл.181 ал.3 ЗМВР . Чл.1 от
Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г като подзаконов нормативен акт противоречи на чл.181
ал.1 ЗМВР , като ЗМВР не делегира на министъра на вътрешните работи право да определя
правоимащите лица служители в МВР .
Решението на СРС е валидно и допустимо в обжалваната част . При служебна проверка
не се откриват основания за нищожност и недопустимост на решението на СРС .
Въззивникът е легитимиран ответник по аналогия на чл.61 ал.2 КТ във вр.§ 1 т.1 от ДР на
КТ . Въззивникът има статут на юридическо лице по чл.37 ал.2 ЗМВР . Ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение именно при въззивника и няма как да възникне такова
правоотношение с друго юридическо лице макар и на по-високостоящ административен
орган.
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Преди всичко следва да се
отбележи , че е предявен иск по чл.181 ал.1 ЗМВР за левова равностойност на храна , която
не е била предоставена за периода 01.03.2020 г – 14.03.2022 г . Не е предявен иск за
неизплатена заплата на държавен служител по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР , поради което е
ирелевантно да се изследва дали при /евентуално/ преобразуване на служебното
правоотношение в заплатата на ищцата е била включена и получаваната дотогава левова
равностойност на храна . Отделно , ищцата не е с преобразувано правоотношение в МВР
по § 69 от ЗМВР /ДВ бр.81 от 2016 г / , а поначало е била държавен служител по ЗДСл .
2
В чл.142 ал.4 ЗМВР /в приложимата редакция/ изрично е предвидено, че статутът на
държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 се урежда със ЗДСл. Изчерпателното
изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи длъжности по
чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР - чл. 56, чл.151 ал.1 и 7, чл.156, ал.4, чл.181 ал.3, чл.182 ,чл.185, ал.1,
чл.186а, чл.190, ал.2, чл.191 и 233 - е въведено със Закона за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020
г. / и представлява връщане на част от правата на тези служители отнети от законодателя
през 2016 г. за тази група служители в МВР, като в периода от 14.10.2016 г. до 01.10.2020 г.
приложими спрямо тези служители принципно са само разпоредбите на Закона за
държавния служител. При това положение допълнително изплащане на равностойност за
храна се дължи само при условията на чл.181 ал.3 ЗМВР, които обаче в случая не са
твърдят от ищцата и не се установяват да са налице.
Самата идея на чл.142 ал.1 ЗМВР е да разграничи служителите в различни категории , които
да имат и съответния различен статут /права и задължения/ според това дали изпълняват
специфични за министерството функции / напр. полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението – чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР / или функции , които може да
са аналогични на тези в други министерства/държавни органи /чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР/ или
въобще на работници и служители , наети по трудов договор /чл.142 ал.1 т.3 ЗМВР / . В този
смисъл в чл.142 ал.1 ЗМВР водеща е идеята да се отрече „уравниловката“ между различните
видове служители на МВР , което е посочено и в мотивите на Решение №8 от 27.06.2017 г
по конст.дело №1/17 г на Конституционния съд на РБ . След като тези служители имат
различни задължения и трудови функции по ЗМВР и други нормативни актове , то не може
да се изхожда от идея за приравняване на правата им по отношение на заплата , права на
храна или нейната равностойност в пари , облекло , социално осигуряване и пр. ; да се
твърди „дискриминация“ , необходимост от „прилагане по аналогия“ на облагодетелстващи
норми и т.н.
Подобни твърдения за „прилагане по аналогия“ и тълкувания за „предотвратяване на
дискриминация“ бяха отречени с Тълкувателно решение №1/20 г от 15.03.2023 г на ОСГК
на ВКС по отношение на казусите за т.нар.“извънреден труд след преизчисляване с
коефициент 1,143“.
Неоснователно е позоваването от СРС на общата норма на чл.1 ЗМВР . Чл.1 от Наредба
№8121з-773 от 01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на МВР не противоречи на чл.181 ал.1 ЗМВР , защото чл.142
ал.4 ЗМВР препраща към статут на ищцата по ЗДСл , а там не е предвидено изплащане
на равностойност на храна . Вярно е , че за още по-голяма прецизност би могло
законодателят да измени изрично и чл.181 ал.1 ЗМВР , но самото наличие на чл.181 ал.2 и
ал.3 ЗМВР в настоящата им редакция е аргумент , че законодателят провежда политика на
разграничаване , а не на уеднаквяване на правата на различните категории служители на
МВР . Отделно , след като веднъж изрично е изключил служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР
от уредбата по ЗМВР чрез чл.142 ал.4 ЗМВР /общо или чрез изрично изброяване на норми
3
в различните редакции / , то повторното им включване по отношение на право на
храна/левовата равностойност на храна може да стане само с нова изрична норма , а не чрез
разширително тълкуване на норма , която е останала в стара редакция от 2015 г /чл.181 ал.1
ЗМВР / „новият закон отменя по-стария“ . Доколкото става въпрос за парична равностойност
на храна /практически за част от заплатата на служителите / МВР винаги би могло по
съответния ред да увеличи заплатите на служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР . Противоречи
на логиката на закона и на правната сигурност да се постигат ефекти на увеличаване на
заплатите в МВР по съдебен ред чрез прилагане на норми от ЗМВР към служители , за които
изрично е посочено , че статутът им се определя в ЗДСл , освен в изрично уредени в ЗМВР
изключения .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и искът да
се отхвърли . Ищцата дължи допълнително разноски пред СРС за юрисконсултско
възнаграждение , както и разноски пред СГС за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20247 от 07.12.2023 г постановено по гр.д.№23493/2023 г на СРС , 56
състав , в частта , с която Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
при МВР гр.София ул.**** е осъдена да заплати на основание чл.181 ал.1 ЗМВР във
вр.чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР на Г. С. К. ЕГН ********** от гр.София сумата от 2934,19 лева
левова равностойност на безплатна храна , която не е предоставена за периода 01.03.2020 г –
14.03.2022 г , ведно със законната лихва от 04.05.2023 г до окончателното заплащане на
сумата ; и сумата от 400 лева разноски пред СРС ; както и да заплати на основание чл.78 ал.6
ГПК по сметка на СРС 256,10 лева разноски /държавна такса и част от депозит за ССЕ/ ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. С. К. ЕГН ********** от гр.София да се осъди Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР гр.София ул.**** да й
заплати на основание чл.181 ал.1 ЗМВР във вр.чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР на Г. С. К. ЕГН
********** от гр.София сумата от 2934,19 лева левова равностойност на безплатна храна ,
която не е предоставена за периода 01.03.2020 г – 14.03.2022 г , ведно със законната лихва от
04.05.2023 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Г. С. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ при МВР гр.София ул.**** допълнително сумата от
34,68 лева разноски пред СРС и сумата от 108,68 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5