Normal;Iiaiene;Body Text Indent;Body Text;и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район Пловдив, подадена чрез ю.к.Стоян Косев против решение № 35/31.07.2006 г., постановено по НАХД № 112/2006 г. на Кърджалийският районен съд, с което е отмено наказателно постановление № 1/09.01.2006 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район център – Пловдив, с което на ЕТ”Стойко Маразов”- гр.Асеновград е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лв., на основание чл.200, ал.1, т.2 във вр. с чл.48, ал.1, т.6 от Закона за водите. Твърди се, че решението е неправилно, т.к. било необосновано и противоречало на закона. Неправилното прилагане на ЗВ и ЗАНН от съда водело до неправилно произнасяне с обжалваното решение. Действително имало различие между законовата разпоредба посочена като нарушена в АУАН и в НП, като в НП било записано, че описаното нарушение е по чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ вместо по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ. Това различие послужило като основен мотив на РС да приеме, че е нарушено правото на защита на първоинстанционния жалбодател и поради това да отмени НП. Твърди се, че допускането на тази техническа грешка не можело да наруши правото на защита на нарушителя, тъй като в АУАН като нарушена разпоредба била посочена чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, която съответствала на обстоятелствената част от акта, която част от своя страна била „прехвърлена” в обстоятелствената част на НП. Фактът, че не била посочена разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ в НП не означавал, че нарушителят не знаел какво нарушение му било вменено, след като ясно било изписано, че извършва дейност без разрешително по ЗВ. Абсолютно погрешен бил и довода на РС Кърджали, че посочената в НП санкционна норма по ЗВ, а именно чл.200, ал.1, т.2 от същия, не обхваща установеното от контролния орган нарушение. Това била единствено приложимата санкционна норма, като съдът явно не бил счел, че „основание” по цитираната разпоредба е разрешително за ползване на воден обект по ЗВ, в каквото се изразявало процесното нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание жалбодателят представляван от ю.к.Косев поддържа жалбата си изцяло. Представя нови писмени доказателства – Заповед №5/24.01.2005 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район – Пловдив и Заповед №РД 89/05.02.2003 г. на Министъра на околната среда и водите. Ответникът по жалбата не се явява и взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение на Районен съд – Кърджали. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.33, ал.1 от ЗАНН т.е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 35/31.07.2006 г. по НАХД №112/2006 г. по описа на РС-Кърджали, е отменено НП №01./09.01.2006 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район център – Пловдив, с което на ЕТ”Стойко Маразов” – гр.Асеновград, със собственик Стойко Иванов Маразов, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите за извършено нарушение на чл.200, ал.1, т.2 във вр. с чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, като при постановяването му няма допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбодателя и са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Така в АУАН била посочена като нарушена разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, а в НП - чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ, касаещ задължение на водоползвателите и ползвателите на водни обекти да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води,а при хидротехнически подпорни съоръжения – за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия. Доколкото последните обстоятелства обаче въобще не били предмет на проверка на инспектиращите, видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП, следвало да се приеме, че в случая е нарушено основното право на жалбодателя – правото му на защита, да разбере извършването на какво точно нарушение му се вменява. На следващо място първоинстанционният съд е посочил в решението си, чесанкционната норма не обхващала установеното от контролните органи деяние, тъй като в случая не се касаело, нито за ползване на воден обект без необходимото за това основание, нито за ползване в отклонение от предвидените условия и изисквания в разрешителното, като действително описаната словом инкриминирана дейност на жалбодателя в НП не кореспондирала с посочената цифром разпоредба. Липсвали също така и представени пред районния съд доказателства по чл.201, ал.1 от ЗВ относно правомощията на длъжностното лице – актосъставител, по силата на които същото да е оправомощено от министъра на околната среда и водите да съставя актове, което също представлявало нарушение от кръга на съществените такива. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационно основание - постановено неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, което по съществото си се изразява в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране и несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. Такива нарушения касационната инстанция не констатира. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства и е постановил съдебния си акт при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие на събраните доказателства. Изложените фактически и правни изводи изцяло се подкрепят от касационната инстанция. Наказателното постановление е съставено срещу ЕТ”Стойко Маразов”, гр.Асеновград за това, че същия ползва воден обект – язовир „Звиница”, находящ се в землището на с.Звиница, за риборазвъждане, без да има издадено разрешение за ползване на воден обект, съгласно Закона за водите.Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.200, ал.1, т.2 във вр. с чл.48, ал.1, т.6 от Закона за водите, за което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Правилни са изводите на съда относно допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, а именно несъответствие между фактическото описание на нарушението и законовите разпоредби, които са били виновно нарушени. В АУАН описаното нарушение – липса на разрешително за ползване на воден обект от страна на едноличния търговец, е квалифицирано като нарушение на чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, който текст регламентира необходимостта от разрешително за ползване на воден обект за извършване на дейности, в това число стопански риболов, риборазвъждане, добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси, когато не се извършва водоползване. А в НП същото словесно изписано нарушение е квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ, който урежда задълженията на водоползвателите и ползвателите на водни обекти, спазването на които задължения обаче не са били обект на извършената проверка, а липсват данни в акта и НП същите да са били нарушени. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП. В конкретния случаи обаче както бе посочено е налице несъответствие. Посочването на различните текстове – чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ в акта и чл.48, , ал.1, т.6 от ЗВ в наказателното постановление създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. От една страна, е налице несъответствие между цифровата квалификация на нарушението в акта и НП, а от друга - е налице несъответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в НП. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение по Закона за водите се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Доводът на касатора, че се касаело за техническа грешка в изписване на нарушената разпоредба в НП, е неоснователен, тъй като в ЗАНН и препращащите към НПК разпоредби не е предвидена възможност за поправка на допусната в НП техническа грешка. Доколкото с НП се ангажира административнонаказателната отговорност на посоченото за нарушител лице, то правото на защита на последното е гарантирано само при ясна и точна индивидуализация на императивната норма, която е нарушена и е недопустимо допусната в НП грешка да бъде санирана в съдебното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователен и довода на касатора, че не било нарушено правото на защита на сочения за нарушител, тъй като в АУАН посочената за нарушена разпоредба съответствала на обстоятелствената част от акта т.е. нарушителят знаел какво точно нарушение му е вменено, че е извършил и в този смисъл можел да организира защитата си в съдебния процес. В чл.53, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност да се издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но липсва разпоредба, която да дава възможност допусната нередовност в НП да може се санира с предхождащия го акт. При издаването на НП административнонаказващия орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.5 и т.6, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и отмяната му на това основание. Описаното в НП несъответствие между обстоятелствената част на същото и виновно нарушената законова разпоредба води от своя страна до невъзможност да се прецени правилността и законосъобразността на приложената санкционна норма – чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ - дали следва да кореспондира на словесното или на цифровото описание на нарушението. В този смисъл е правилен извода на първоинстанционния съд, че посочената санкционна норма не обхваща установеното от контролните органи деяние, тъй като действително описаната словом инкриминирана дейност на нарушителя в НП не кореспондира с посочената цифром разпоредба. Правилен и законосъобразен е и извода на съда за липсата на правомощие по чл.201, ал.1 от ЗВ на длъжностното лице – актосъставител, доколкото в производството пред районния съд са липсвали доказателства в тази насока. Предвид обстоятелството, че такива са представени пред настоящата инстанция, а именно Заповед №5/24.01.2005 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в източнобеломорски район – Пловдив и Заповед №РД 89/05.02.2003 г. на Министъра на околната среда и водите, то този недостатък за липса на материална компетентност на актосъставителя не е налице. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/31.07.2006 година, постановено по НАХД № 112/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |