№ 317
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000221 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 14 от 08.01.2022 година, постановено по т. дело №
402/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени
предявените от „Е.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П. **, ул. „Х.“ № 37, против „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П. **, бул. „М.“ № 16, представлявано от управителя Ж.Г.М.,
искове да бъдат признати за установени вземанията на ищеца спрямо „К.“
ООД за сумата 37 349,86 лв., начислена по фактура № ***/18.02.2021 год., за
допълнително начислена електрическа енергия вследствие на установено
пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на
количеството електроенергия за периода от 12.07.2020 год. до 08.01.2021 год.,
ведно с обезщетение за забавеното плащане на сумата в размер на законната
1
лихва, възлизащо на 394,25 лв. за периода от 02.03.2021 год. до 08.04.2021
год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК /09.04.2021 год./ до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение № 3510/13.04.2021 год. по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5953/2021 год. по описа на РС - Пловдив.
Осъдено е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на ответника „К.“ ООД, ЕИК ***, направените по делото разноски в
размер на 1913,32 лева.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Е.“ ЕАД с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Оспорен е изводът на
първоинстанционния съд, че стойността на допълнително начислената
електрическа енергия вследствие на установено пълно или частично
неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството
електроенергия за минал период се дължи не на ищеца „Е.“ ЕАД, който е
мрежов оператор, а на доставчика на електроенергия за конкретния
потребител. Твърди се, че съдът неправилно е приел наличие на
противоречие между разпоредбите на чл. 98, ал. 2, б. „а“ от Закона за
енергетиката и чл. 56, ал. 4 от действащите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/, прилагайки тези на ЗЕ като
нормативен акт от по-висока степен. Във въззивната жалба е оспорена
възможността да съда да упражнява косвен съдебен контрол върху
нормативни актове в настоящото производство. Посочено е, че ПИКЕЕ,
издадени от КЕВР, вече са били предмет на пряк съдебен контрол пред ВАС
по административно дело № 7772/2019 година, с решението по което били
отхвърлени жалбите срещу тях, с изключение на една разпоредба – чл. 42, ал.
5 от ПИКЕЕ, която била отменена. Това решение било потвърдено с
решение по административно дело № 12199/2020 година от петчленен
състав на ВАС. С тези решения било прието за неоснователно твърдението за
противоречие между раздел ІХ от ПИКЕЕ – „Ред и начин за преизчисляване
на количеството електрическа енергия“ и Закона за енергетиката, с
посоченото по-горе изключение. Жалбоподателят твърди, че е недопустимо
по висящото дело да се проверява инцидентно законосъобразността на
подзаконовия нормативен акт при наличие на влязло в сила решение на ВАС.
2
Оспорен е изводът на съда, че сумата, начислена за неизмерената
електрическа енергия, се дължи на доставчика на ел. енергия на клиента, а не
на оператора на електроразпределителната мрежа. Този извод не бил
съобразен с разпоредбата на чл. 56 ал. 1 от ПИКЕЕ, според която както
преизчисляването на преминалите количества електроенергия, така и
фактурирането се извършвали от оператора на електроразпределителната
мрежа, а не от доставчика, без значение кой е той. Ставало дума за енергия за
минал период, която представлявала технологичен разход за мрежовия
оператор, доколкото преминалата и потребена, но неотчетена към краен
клиент енергия представлявала енергия, закупена от мрежовия оператор и
заплащането й се дължало именно на него. В случая не се касаело за
продадена, правилно отчетена от СТИ и незаплатена от ползвателя
електроенергия по сключения договор, а за покриване на технологичните
разходи на мрежовия оператор, причинени от нерегламентирано
вмешателство върху СТИ или неправомерна промяна на схемата за свързване
на СТИ, обслужващо обекта на ползвателя, довело до непълно измерване и
съответно до непълно отчитане и заплащане на потребеното от този обект
количество електрическа енергия. Ищецът като електроразпределително
дружество разполагал с компетентността да осъществява корекция на сметки
на потребителя за неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия
съгласно чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ. Чл. 83 от ЗЕ препращал към ПИКЕЕ във
връзка с преизчисляването на количество електроенергия при установяване
на неизмерена, неправилно или неточно измерена такава, което налагало
извод, че електроразпределителното дружество има компетентност за това.
Задълженията на електроразпределителното дружество по чл. 89 от ЗЕ били
във връзка с правата му по чл. 55 и 56 от ПИКЕЕ.
Електроразпределителното дружество било оператор на разпределителната
мрежа по смисъла на § 1, т. 34 б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на
средствата за търговско измерване съгласно чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и според чл.
45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване, а по силата
на ПИКЕЕ и да търси заплащане на допълнително начислената
електроенергия.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за
постановяване на ново по същество, с което да се уважи предявеният иск,
3
като се присъдят на жалбоподателя направените разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „К.“ ООД чрез
адвокат Р.Д. с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски. Претендираната сума не била доказана нито по основание, нито по
размер, ищецът не установил истинността и достоверността на оспорените от
ответника доказателства. Липсвало реално потребление на електроенергия
по кабели, които не достигали до имота на ответника. Не било установено,
че електроенергията е реално доставена и потребена от ответника в неговия
имот, а не в някоя от другите сгради от бившия стопански двор, находящи се
в съседство. Поддържа се, че ответникът не дължи на ищеца исковата сума,
тъй като ищецът нямал лиценз за продажба на електрическа енергия съгласно
чл. 44 от ЗЕ и помежду им не съществували облигационни отношения –
писмен договор за продажба за стопански нужди. Посочено е освен това, че
ответникът не е нито собственик, нито ползвател на парцела, в който е
монтирано ел. таблото, нито на имота, в който се твърди, че има присъединен
алуминиев кабел, не било посочено за кой имот на посочения във фактурата
клиентски номер се касае твърдяната корекция за доставка на ел. енергия.
Липсвало досие за обект за ИТН ***. Посочените във фактурата количества
електрическа енергия не били потребени от ответника. Според ответника, за
да е възможно приложението на последващите хипотези на ПИКЕЕ от 2019
година, било необходимо ищецът да е изпълнявал императивното изискване
на чл. 42, ал. 5 за периодични проверки на електропреносната мрежа и на
изправността и редовността на ползвания електромер, което не било сторено.
Поддържа се нищожност на разпоредбите на ПИКЕЕ, даващи възможност на
оператора на електроразпределителната мрежа да начислява суми за
продажба на електроенергия, като противоречащи на разпоредбите на ЗЕ –
чл. 98 а ал. 2 т. 6 б. „а“ и чл. 104 а, ал. 2, т. 5, б. „а“.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо
правен интерес за това, а именно от ищеца срещу решението, с което е
4
отхвърлен предявеният от него иск, в срока по чл. 259 от ГПК.
При проверката с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
неправилно.
По т. дело № 402/2021 година Пловдивският окръжен съд е сезиран с
иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземането по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3510/13.04.2021
година, издадена по частно гражданско дело № 5953/2021 година по описа на
РС – Пловдив.
Ищецът „Е.“ ЕАД иска да бъде установено по отношение на ответника
„К.“ ООД съществуването на вземанията му по посочената заповед за
изпълнение, включващи сумата 37 349,86 лв. по фактура № ***/18.02.2021
год., за допълнително начислена електрическа енергия вследствие на
установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно
измерване на количеството електроенергия за периода от 12.07.2020 год. до
08.01.2021 год., ведно с обезщетение за забавеното плащане на сумата в
размер на законната лихва, възлизащо на 394,25 лв. за периода от 02.03.2021
год. до 08.04.2021 год., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК /09.04.2021 год./ до окончателното
плащане.
Спорният въпрос между страните, очертан с въззивната жалба и
свързан с основния мотив, с който първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск, е за материалноправната легитимация на ищеца в
качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа, да начисли
допълнително количество електрическа енергия за обекта на ответното
дружество в село К. с ИТН ***, в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ.
Първоинстанционният съд е приел, че дружеството-ищец е лицензирано
да осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, в границите на която се намира и обектът на
потребление на ответника, а снабдяването с електроенергия се извършва от
друго дружество – „Е.“ ЕАД в качеството му на краен снабдител, който
доставя електроенергия на крайните клиенти, какъвто се явява дружеството –
ответник. Съдът е приел, че правните субекти, в полза на които е възможно
5
да се извършва корекция по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, са посочени
в се чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. а и б от ЗЕ и това са крайния снабдител за
потребената ел. енергия или клиента на потребената ел. енергия.
Позовавайки се на съдържащата се в ЗЕ правна уредба, съдът е приел, че
правните субекти, продаващи ел. енергия на крайните клиенти, са крайният
снабдител, търговецът на електрическа енергия и доставчикът от последна
инстанция и че доколкото само тези правни субекти могат да продават
електроенергия, само те биха могли да извършват корекции в сметките в своя
полза по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ.
Първоинстанционният съд е приел наличие на противоречие между
разпоредбата на чл. 56 ал. 1 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 година,
овластяваща оператора на електроразпределителната мрежа да извърши
корекция на сметката на потребителя и обсъдените по-горе разпоредби на
Закона за енергетиката. Съобразявайки чл. 15, ал. 3 от ЗНА, съдът е
направил извода, че следва да бъде приложен нормативния акт от по-висока
степен – закона. Поради това и с оглед разпоредбата на на § 1 т. 34б, б. а
от ДР на ЗЕ, според която операторът на електроразпределителната мрежа
осъществява разпределението на ел. енергия по електроразпределителната
мрежа и отговаря за функционирането й и нейната поддръжка и развитието
й, както и за връзката й с други мрежи, съдът е приел, че не
електроразпределителното дружество, а доставчикът притежава правомощия
а извършва корекция в сметката на потребителя.
Въззивният съд счита за неправилни тези изводи на
първоинстанционния съд по следните съображения:
По въпроса за компетентността на гражданския съд да осъществява
инцидентен контрол върху административни актове по висящо гражданско
дело, принципното становище на въззивния съд е, че с оглед разпоредбата на
чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът може да се произнася инцидентно по валидността
на административния акт. Законосъобразността на индивидуален
административен акт може да бъде преценявана от гражданския съд тогава,
когато актът се противопоставя на страна по делото, която не е била участник
в административното производство по неговото издаване и обжалване. По
отношение на подзаконовите нормативни актове, съдът не е длъжен да ги
6
прилага, ако те противоречат на законова разпоредба, съгласно чл. 15, ал. 3 от
ЗНА, респ. не може да признае права въз основа на подзаконов нормативен
акт, които са отречени от нормативен акт от по-висока степен.
В случая обаче не сме изправени пред хипотеза на противоречие между
подзаконов нормативен акт и закон. Това е така, доколкото разпоредбите на
чл. 50-56 от ПИКЕЕ не касаят договорни правоотношения по продажба на
електрическа енергия, респ. заплащане на доставена и измерена електрическа
енергия в изпълнение на договора за продажба. Разпоредбите на ПИКЕЕ
уреждат правото на лицензирания оператор на електроразпределителната
мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества
електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата
съобразно цитираните правила, когато установи неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, заплатена от
крайния потребител. Това право на електроразпределителното дружество е
пряко свързано с правомощията, които има по чл. 89 от ЗЕ, включително и
това по т. 6 за измерване на електрическата енергия в
електроразпределителната мрежа. Задължението на ответника да заплати на
електроразпределителното дружество допълнително начислената
електроенергия при условията на ПИКЕЕ е в качеството му на потребител на
енергийни услуги по смисъла на т. 41б, б. а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е и
разрешението, възприето от съдебната практика – решение № 115 от
17.06.2022 година, постановено по гр. дело № 3817/2021 година на ВКС, ІV
г.о.
Вторият спорен въпрос е свързан с установяване по делото на
наличието на фактическия състав на чл. 56 във връзка с чл. 51 от ПИКЕЕ,
обнародвани на 30.04. 2019 година и действащи и до момента, приети от
КЕВР на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката.
Според чл. 83 ал. 1 от ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
изброени в т.1-6 наредби и правила. В чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ са посочени
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
7
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни.
Досежно материалноправната легитимация на ищеца „Е.“ ЕАД съдът
изложи подробни мотиви по-горе. Според чл. 56 ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на
раздел ІХ от ПИКЕЕ, операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена по реда на ал. 1.
В чл. 51 от ПИКЕЕ е уредена една от хипотезите на преизчисляване на
количествата електрическа енергия от оператора на
електроразпределителната мрежа. Тя касае установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи, при което
преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен
по реда на чл. 49.
Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, намира, че е установен фактическият състав на чл. 51 от
ПИКЕЕ, респ. не е установено оспорването на представения като
доказателство протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ.
Констативният протокол № 613051 от 08.01.2021 година е съставен и
подписан от двама служители – електромонтьори на ответното дружество,
извършили проверката на измервателната система на клиент „К.“ ООД /
клиентски номер ***/ на обект хотел К. / ИТ ***/ в присъствието на
полицейски инспектор, който също го е подписал. В него е отразено, че към
захранващия кабел е присъединен друг кабел, като три от жилата му са
свързани към захранващия, а четвъртото – към нулата преди електромера.
Вписано е, че кабелът е алуминиев, със сечение 4х35 мм2, под земята,
захранва съоръжения в сградата и консумираната ел. енергия чрез този кабел
не се отчита от електромера. Изрично е посочено, че присъединяването преди
меренето е отстранено.
Отразеното в този констативен протокол се подкрепя от останалите
8
събрани по делото доказателства.
На първо място става дума за приобщения към доказателствата по
искане на самия ответник „К.“ ООД протокол за оглед на
местопроизшествие, изготвен от служител на РУ на МВР - Т. по повод на
подаден сигнал за извършено престъпление от общ характер. Протоколът е
изготвен в деня на съставяне на обсъдения по-горе констативен протокол от
служителите на дружеството – ищец. В него е отразено, че става дума за
имот в землището на село К. - хотел „К.“. Констатациите са, че на около
осем метра от оградата на имота има разкопана дупка с размери около 50 на
100 сантиметра, с дълбочина 100 сантиметра, на дъното на която има кабел
със сечение 4 по 185 мм2, ориентиран от трафопост „9-ти километър“ до
таблото за отчитане на електрическата енергия на имот хотел „К.“. На около
девет метра в западна посока от ел. таблото в дъното на разкопаната дупка е
намерена изградена кабелна муфа, от която излиза кабел със сечение 4 по 35
мм2. Този кабел, излизащ от главния кабел, е вкопан в земята на около 20
сантиметра и влиза в имота на хотел „К.“ източно от ел. таблото за отчитане
на електроенергията на хотела.
Отразеното в двата констативни протокола се подкрепя и доизяснява с
показанията на разпитания в съдебно заседание на 09.12.2021 година в
качеството на свидетел Д.С.Л.. Той е един от съставителите на констативния
протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ от 08.01.2021 година. Свидетелят обяснява, че
проверката на обект „К.“ се е наложила поради установени загуби на
електричество от около 50% от трафопост, захранващ обектите на четирима
клиенти, сред които и хотел „К.“. Електромерите на останалите трима
клиенти били на самия трафопост, докато този на хотел „К.“ бил не на
трафопоста, а до самия хотел, на разстояние от около 800-900 метра от
трафопоста. След като било извършено измерване и се установило, че трите
електромера на трафопоста работят точно, било извършено и измерване на
електромера на хотел „К.“. Измерването било едновременно в трафопоста и в
таблото на хотела, при което се оказало, че има голяма разлика от около 40-50
ампера на фаза, която не можела да се дължи само на грешка в
измервателния уред. Това дало основание на служителите да допуснат, че има
неправомерно свързване преди самия електромер. Поради това те започнали
да копаят около таблото, изкопали много дупки, при което установили
присъединен кабел към захранващия кабел на около 10 метра преди
9
таблото. Кабелът бил със сечение 4х35, извивал се в обратна на хотела
посока, към реката, след което завивал в посока към хотела, като асфалта
бил срязан и отгоре било замазано с цимент. Копането станало в
присъствието на управителя на ответника, като била извършена проверка и
пред самия него. Управителят на ответника показал на служителите на
ищцото дружество само едно табло, намиращо се в лобито на хотела, като
при изключването на захранването от него спрял тока на хотела.
Впоследствие, при проверката с полицията се оказало, че има още две табла в
мазето и в пералното помещение, които не им били показани преди това.
Обсъдените до тук доказателства са достатъчни, за да се направи извод
за неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа,
доколкото става дума за допълнително поставен кабел, свързан към
захранващия по начин, че да не се отчита от електромера преминаващата по
него електроенергия, захранваща обекта на ответника.
Останалите събрани по делото доказателства, поискани от ответника за
установяване на възраженията му срещу основателността на предявения иск,
не опровергават този извод.
Свидетелят Б.М. установява само, че е бил в хотела на 08.01.2021
година, за да се види с управителя на „К.“ ООД Ж.М.в, когато служители на
ищеца са извикали управителя, след което изкопани няколко дупки, в които
нямало кабел. Свидетелят бил вътре, в хотела. Той присъствал, когато токът
бил изключен някъде отвън и в хотела станало тъмно. Служителите копаели
около таблото в градинката на хотела и между сградата на хотела и таблото.
Той не знаел дали има уличка с асфалт, но знаел, че отзад има изоставени
двуетажни сгради.
Показанията на този свидетел не установяват никакви конкретни
обстоятелства. Неговите наблюдения, че служителите на ищеца са изкопали
няколко дупки, в които нямало кабел, не опровергават, а напротив
потвърждават показанията на свидетеля Л., че се е наложило да изкопаят
много дупки, докато открият присъединения кабел. Въз основа на тези
свидетелски показания не може да се приеме, че кабел изобщо не е открит,
доколкото данни за това се съдържат освен в констативния протокол по чл.
49 от ПИКЕЕ и в констативния протокол на полицията, както и в
конкретните показанията на свидетеля Л..
10
С приетата по делото електротехническа експертиза също не се
опровергават, а се потвърждават констатациите от протокола по чл. 49 от
ПИКЕЕ. От заключението и от обясненията, дадени от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание е видно, че захранването на хотел „К.“
с електричество е от районния трансформаторен пост чрез подземно положен
кабел, като към момента на проверката е имало средство за техническо
измерване / електромер/ в електромерното табло, проверен и работещ. Към
настоящия момент електромерът е демонтиран поради преминаване към
дистанционно отчитане, което е станало на 27.01.2021 година, видно от
писмото на „Е.“ ЕАД на стр. 92 . При изготвяне на експертизата / десет
месеца след съставяне на констативния протокол/ вещото лице е установило
наличието на отрязания четирижилен алуминиев кабел до таблото. То не е
установило къде точно отива кабелът, тъй като за това било необходимо
разкопаване по цялата му дължина, за което отправил предложение на
ответника, но това не било сторено. Неоснователно в отговора на въззивната
жалба е посочено, че вещото лице е установило само, че алуминиевият кабел
тръгва от водния напоителен канал и стига до асфалтовата алея на 1,5 метра
преди уличното ел. табло. Такива данни липсват в заключението.
Не могат да се приемат за установени твърденията на ответника, че с
неправомерно прикачения кабел са захранвани други обекти, а не
притежавания от него хотел. От една страна, липсват доказателства в
имотите около този на ответника да е имало консуматори на електрическа
енергия през проверявания период, а от друга страна – с показанията на
свидетелите на ищеца е установено, че при откриването на неправомерно
присъединения кабел, управителят на дружеството – ответник им е показал
само едно от електрическите табла, намиращи се в хотела, а останали две са
били намерени в по-късен момент със съдействието на полицията в мазето и
в пералното помещение на хотела. Освен това вещото лице е установило, че в
изоставените сгради в съседство, които са в много лошо състояние, опасни,
няма следи за използване на електрическа енергия. И в заключението, и в
обясненията си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че няма начин,
по който да се установи наличието на присъединения алуминиевият кабел 4 х
35 до хотела и в самия хотел, освен изкопаване по цялата му дължина, което
ответникът е отказал.
Липсата на подземен и надземен кадастър за района на хотел „К.“,
11
установена от вещото лице и потвърдена в писмото на Община –М., прието
като доказателство по делото / стр. 90/ е без значение за конкретния спор. С
нотариалния акт да покупко-продажба на недвижим имот №* том І рег. №*
дело № 056/2005 година на Нотариус с рег. №* и с представената скица на
поземлен имот №*/26.03.2010 година се установява, че имот с идентификатор
*** в село К., Община М., е с площ от 3130 кв. метра, собственост на „К.“
ЕООД. В този имот е построен хотел, принадлежащ на ответното дружество,
което обстоятелство не се оспорва по делото. Не е установено с
доказателства по делото дали таблото, в който се е намирал електромерът за
хотела, е поставено извън границите му, каквито са твърденията на ответника.
Въз основа на това обстоятелство обаче, дори да беше установено, не могат
да се правят изводи в подкрепа на възраженията на ответника, при
категоричните доказателства – констативен протокол и заключение на вещо
лице, че до това табло е достигал захранващия кабел от трафопоста, с който
е захранван с електроенергията хотела и към който е извършено и
установеното неправомерното присъединяване. Дали таблото е в имота на
ответника или в чужд имот е без значение, след като е установено, че чрез
него се е осъществявало захранването с електроенергия на хотела на
ответника.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че няма
договорни отношения с ищеца. Установено е, че обектът в имота на
ответника – хотел, е бил захранен с електричество посредством подземен
захранващ кабел от намиращ се на около един километър трафопост.
Ответникът не е оспорил това обстоятелство, както и факта, че е негов
посоченият в констативния протокол клиентски номер, към който е
измервателна точка *** на електромера, с който е измервано
електричеството в притежавания от него хотел. Доводите му са свързани с
липса на сключен договор за продажба на електрическа енергия с
дружеството – ищец. Те са направени с отговора на исковата молба. В
допълнителната искова молба ищецът е отговорил на тези доводи, като е
посочил, че става дума за договорни отношения с електроразпределителното
дружество при общи условия. От доказателствата по делото и законовите
разпоредби следва да се приеме, че между ищеца в качеството му на
оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34 б б. „а“ от ДР
на ЗЕ и ответника в качеството му на краен клиент по смисъла на т. 27г от
12
ДР на ЗЕ – собственик на захранения с електрическа енергия имот,
съществуват договорни отношения при общи условия по смисъла на чл. 104а
от Закона за енергетиката. Тези отношения са различни от договорните
отношения за продажба на електрическа енергия на крайни клиенти, които се
уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, към които
препраща чл. 91 ал. 2 от ЗЕ.
Без значение за изхода по спора е и въпросът осъществявани ли са или
не проверки в тримесечния срок по чл. 42 ал. 5 от ПИКЕЕ. Тази разпоредба
е действала от влизането в сила на ПИКЕЕ през 2019 година до отмяната й,
считано от 09.07.2021 година въз основа на решение № 10003 на ВАС на РБ
от 21.07.2020 г. Неосъществяването на проверки на измервателните системи,
дори да беше установено, не е основание да се отрече неправомерното
присъединяване към електрическата мрежа, установено по делото и
свързаното с това право на електроразпределителното дружество да начисли
допълнителна електроенергия.
Наличието на неправомерно присъединяване към електрическата мрежа
на притежавания от ответното дружество хотел е установено по делото с
обсъдените доказателства. Без значение в случая е имало ли е или не
образувано наказателно производство и какъв е неговия изход, макар че
твърденията за ответника за прекратяване на наказателното дело не са
установени. Неправомерното присъединяване към електрическата мрежа е
установено, което е достатъчно за нуждите на гражданския процес. Следва да
се посочи, че е без значение и колко точно електрическа енергия е
изразходвана в резултат на неправомерното присъединяване. Според
приложимите в отношенията между страните разпоредби на ПИКЕЕ при
установено неправомерно присъединяване се извършва преизчисляване на
електрическата енергия по конкретна методика / в случая тази на чл. 51 ал. 1
изречение второ от ПИКЕЕ/.
Заключението на вещото лице е, че директното свързване на кабел
преди електромера води до неизмерване на количеството електрическа
енергия, преминала през него и че ако едни и същи съоръжения се
захранват през неправомерно поставения кабел и през захранващия кабел,
към който е свързан електромера, е налице частично неизмерване на
консумираната електрическа енергия, която е обратно пропорционална на
13
съпротивлението на захранващите кабели. В заключението е отразено, че е
приложена правилно методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електрическа енергия съгласно чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ и че неизмереното
количество е остойностено правилно съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ на
стойност 37349,86 лева, за колкото е издадената от ищеца фактура, респ.
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Заключението в тази му част не е оспорено, поради което и въз основа
на изложените по-горе мотиви съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение и следва да постанови ново решение по
съществото на спора, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК.
С оглед изхода на спора ответното дружество дължи на ищеца разноски
за производството по делото, включващи разноските за заповедното, за
първоинстанционното и за въззивното производство. Разноските за
заповедното производство са в размер на 804,88 лева, от които 754,88 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Със списъка по
чл. 80 от ГПК, представен в първоинстанционното производство, ищецът е
претендирал разноски в общ размер на 1254,88 лева, от които 754,88 лева
държавна такса, 200 лева – възнаграждение за съдебно-техническа експертиза
и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се дължи на основание
чл. 78 ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 37 ал. 1 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Дължимите на „Е.“ ЕАД разноски за
въззивната инстанция са в размер на 772 лева заплатена държавна такса и 300
лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 1072 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14 от 08.01.2022 година, постановено по т.
дело № 402/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
14
По иска на „Е.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П. **, ул. „Х.“ № 37, против „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П. **, бул. „М.“ № 16, представлявано от управителя Ж.Г.М.,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.“ ООД съществуването
на вземанията на „Е.“ ЕАД за следните суми: сумата 37 349,86 лв.,
дължима по фактура № ***/18.02.2021 год. за допълнително начислена
електрическа енергия вследствие на установено пълно или частично
неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството
електроенергия за периода от 12.07.2020 год. до 08.01.2021 год.; сумата от
394,25 лева, представляваща обезщетение за забавеното плащане на
главницата за периода от 02.03.2021 год. до 08.04.2021 год., както и
законната лихва върху главницата от 37349,86 лева от датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК /09.04.2021 год./ до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение № 3510/13.04.2021 год. по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5953/2021 год. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П. **, бул. „М.“ № 16, представлявано от управителя Ж.Г.М., да заплати
на „Е.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П. **, ул. „Х.“
№ 37, следните суми, представляващи разноски за производството по делото:
сумата от 804,88 лева разноски за заповедното производство / ч.гр. дело №
5953/2021 година по описа на Районен съд – Пловдив; сумата 1254,88 лева
разноски за първоинстанционното производство и сумата 1072 лева
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16