РЕШЕНИЕ
№ 3822
гр. Варна, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110114068 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 и
материалноправно основание чл. 59 от ЗЗД от ГПК от **** П. К.Т *****, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Л. № ****, ет. ****, ап.**** против О. у. „П. Р.
С.“, ЕИК/БУЛСТАТ ********, адрес: гр. В., бул. В. В. № ****. Претендира се да бъде прието
за установено по отношение на отвеното училище, че съществува присъденото с издадена по
по ч. гр. д. № 14421/2022 г. по описа на Районен съд – В. заповед по чл. 410 ГПК вземане за
сумата 1568.52 лева, с която длъжникът се е обогатил за сметка на заявителя и следва да се
върне до размера на обедняването, и която сума представлява стойност на доставени на
учебното заведение плодове през месец септември 2019 г. в изпълнение на Акт за одобрение
на **** З. и Н. за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.10.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че през месец септември 2019 г. доставил плодове на**** П. Р. С.,
както следва: на 17.09.2019 г. грозде 116,600 кг., на 19.09.2019 г. ябълки 128,260 кг., на
24.09.2019 г. круши 128,260 кг., на 26.09.2019 г. банани 128,260 кг. За доставката бил
съставен приемо- предавателен протокол № 1 за доставени продукти през месец септември
2019 г., подписан от *** П. К. **** и получателя **** П. Р. С. Въз основа на този протокол
ищецът издал фактура № ******* от 30.09.2019 г. за доставените плодове, както следва:
116,600 кг. грозде на стойност 409,27 лв. без ДДС, 128,260 кг. ябълки на стойност 260,37лв.
1
без ДДС, 128,260 кг. круши на стойност 338,61 лв. без ДДС и 128,260 кг. банани на стойност
298,85 лв. без ДДС. Общата стойност на фактурата е 1568,52 лв. с 261,42лв. ДДС /1307,10лв.
без ДДС/, която била приета от ответника.
Ищецът заявява, че бил одобрен за доставчик на **** П. Р. С. по с. У. п. въз основа на
акт за одобрение с изх .№ *****/***** от 16.10.2018 г., издаден от изпълнителния директор
на **** З. за срок от три години. След отмяна на актове за одобрение с § 23 (2) от
Постановление № 38 от 1 март 2019 г. за изменение на Постановление № **** на М. с. от
2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми
за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в у. заведения – С.
„У. п.“ и С. „У. м.“, приета с Постановление № ***** на М. с. от 2016 г., обн., ДВ, бр. 19 от
05.03.2019 г., в сила от 05.03.2019 г., и след постановяване на Определение от 25.09.2019 г.
по адм. дело № 3535/2019 г. по описа на ВАС, дружеството преустановило доставките по
издадения акт за одобрение с изх. № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г., но гореописаните стоки
били доставени междувременно в резултат на грешка. Доколкото били получени и приети от
ответника се твърди, че той се е обогатил с тяхната стойност при липса на правно
основание.
Изложените от ищеца твърдения за наличието в действителност на сключен между
страните неформален договор за продажба на тези стоки, съдът счита, че не следва да се
обсъждат като неотносими към предмета на делото касаещ установяване на точно
индивидуализирано вземане по издадената заповед за изпълнение, в която вземане по такъв
договор не е присъждано.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, който изразява становище, че искът е недопустим и
евентуално неоснователен. Сочи се, че се въвежда основание за претенцията, което не
съвпада с това на присъденото с процесната заповед по чл. 410 ГПК вземане. Не оспорва
получаването на описаните в исковата молба стоки, като сочи, че те са били доставени от
ищеца съобразно Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в у. заведения – С. „У. п. и С. „У. м.“,
приета с Постановление № ***** на М. с. от 2016 г. По тази програма учебните заведения са
само бенефициент, като задължено за цената на стоките лице по силата на цитирания
нормативен акт е ***** З. Ответникът сочи, че с изрична декларация от 30.09.2019 г.
Управителят на ищцовото дружество удостоверил, че отчетните документи за доставките в
периода от 17.09.2019 г. до 27.09.2019 г. ще бъдат представени за плащане на **** „З.“
съобразно Наредбата и няма да бъдат претендирани от ответника. Фактурата, приложена по
делото, не е получавана и не е осчетоводявана от ответника, а ведно с приемо-
предавателния протокол са били изпратени от ищеца на *****
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Представители на **** П. К. Е. и **** П. Р. С.- В. са изготвили и подписали приемо –
2
предавателен протокол № **** за извършени доставки на плодове през месец септември
2019 г., както
следва:
- На 17.09.2019 г.- грозде – 116.600 кг.
- На 19.09.2019 г.- банани – 128.260 кг.
- На 24.09.2019 г.- круши - 128.260 кг.
- На 26.09.2019 г.- банани – 128.260 кг.
За доставените стоки ищецът издал фактура №******* от 30.09.2019 г. на стойност
1568.52 лева с ДДС.
Въз основа на заявление, депозирано от ***** П. К. Е., във ВРС е образувано ч.гр.д. №
14421/2022 год. и на 01.08.2023 год. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 4418 по реда на чл. 410 от ГПК срещу О. у. П. Р. С.- В. за сумите: 1568.52 лева
– главница, съгласно фактура № ****** от 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.10.2023 год. до окончателно изплащане на задължението и 47.06 лева- държавна такса.
В законоустановения срок длъжникът оспорил задължението по реда на чл. 414 ГПК,
което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
Ответникът представя уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане,
изпратено от **** З. , от което установява, че ищецът е одобрен за изпълнител по схема „У.
п.д“ за доставяне пресни плодове и зеленчуци на у. заведения, визирани в писмото. От
приетата по делото представена от ***** ф. з. преписка с вх. № **** /05.06.2024 г. по
подадени заявления за плащания от **** п. к. Е.за доставки на ***** П. Р. С. по програма
С. „У. п.“ и С. „У. м.“, приета с Постановление № ***** на М. с.***** г., към която са
представени копия на заявки за плащания № 02/22/160518/89849 от 07.01.2019 г., №
03/22/16518/89849 от 18.01.2019 г., № 04/22/160518/89849 от 06.02.2019 г., №
05/22/160518/89849 от 08.03.2019 г., № 06/22/1260518/89849 от 03.04.2019 г. става ясно, че
доставките са извършени от ищеца на основание Наредба за условията и реда за прилагане
на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в у.
заведения – С. „У. п.“ и С. „У. м.“, приета с ПМС № ***** /27.09.2016 г. и се финансират от
Е. ф. за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми, за които е издадена заповед по чл. 410
от ГПК за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът своевременно е
подал възражение.
В производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответникът- фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
3
Както в заповедното, така и в исковото производство, ищецът основава претенцията на
института на неоснователно обогатяване. Поддържа, че ответникът се е обогатил без
основание със стойността на доставените през месец септември 2019 год. плодове.
Няма спор, че плодовете, визирани в приложената към исковата молба фактура, са
доставени от ищцовото дружество в училището. Тези доставки са извършени на основание
Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци
и на мляко и млечни продукти в у. заведения – С. „У. п.“ и С. „У. м.“, приета с ПМС №
*****/27.09.2016 г. Наредбата урежда условията и реда за прилагане на схемите и определя
правата и задълженията на участниците. Тези схеми се прилагат за постигане определени
цели, разписани в чл. 1, ал. 2 от Наредбата – подобряване хранителните навици на децата в
дългосрочен план; повишаване информираността на децата, на техните родители и учители
относно принципите на здравословно хранене, подпомагане реализацията на плодове,
зеленчуци, мляко и млечни продукти в ЕС. Доставките на плодове и зеленчуци и мляко и
млечни продукти в учебните заведения по Наредбата, се финансира от Е. ф.за гарантиране
на земеделието и от държавния бюджет (чл. 2, ал. 1 от Наредбата).
Продуктите по схемите се предоставят на деца, отговарящи на изискванията на
Наредбата (чл. 8, ал. 1). Задълженията на директорите на учебните заведения, участващи в
схемите са подробно описани в чл. 4, ал. 5 от Наредбата. От посочената правна
регламентация следва, че учебните заведения имат единствено организационни и
съпътстващи задължения по приемането, проверката и отчитането на доставените плодове и
зеленчуци, както и задължения по разяснителни и съпътстващи дейности, но не и
задължение за плащане.
Бенефициер по тези схеми са децата, които получават продуктите по аргумент от чл. 8
и чл. 12, ал. 1 от Наредбата.
Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил без основание с получените плодове,
доколкото ***** З. е отказал да удовлетвори заявеното от дружеството плащане на
доставките в училището, а между ищеца и ответника липсва договор, което води до извод,
че претенцията е с правно основание чл. 59 от ЗЗД. За да бъде уважен такъв иск, трябва да са
налице следните обстоятелства: увеличаване имуществото на едно лице за сметка
имуществото на друго лице; липса на правно основание за обогатяването и липса на друга
възможност за защита на обеднелият. Формите, чрез които се реализира обогатяването може
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване реални
имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване пасива или
спестяване имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от
друго лице. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на
обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на
юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление, като
ефективно намаляване имуществото на ищеца или пропускане сигурно увеличаване на
имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, която е реализирана от друго
лице.
4
Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т. е. обогатяването не
е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти,
поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Единствено обогатяването
без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
В конкретния случай, съдът счита, че не са налице всички елементи от състава на
правната норма, по следните съображения: не може да се приеме, че с извършените от
ищеца доставки ответникът се е обогатил, доколкото доставените плодове не са преминали в
неговия патримониум и не са станали част от имуществото му. Получените плодове не са
придобити от юридическото лице (чл. 29, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно
образование), а от посещаващите училището деца, за които са предназначени и които са
бенефициерите по тези доставки, съгласно чл. 1, чл. 8 и чл. 12 от Наредбата. Не е налице и
спестяване разходи на училището, тъй като извън нормативно регламентираната схема „У.
п.“ то няма задължение да осигурява на учениците плодове, още по- малко със свои средства.
Според чл. 9, ал. 8 от Наредбата, плодовете по С. „У. п.“ се предоставят в деня на доставката
отделно от основните хранения.
Налице е и правно основание за извършените доставки. Както ищецът, така и
ответникът са заявители по чл. 13, ал. 1 от Наредбата, т.е. страни в правоотношение,
регламентирано като Схема „У. п.“. Всяка от страните е изпълнила вменените й задължения
– ищецът е доставил плодове, а ответникът е организирал приемането, проверката и
отчитането им. Финансирането по посочената схема е осигурено от Е. ф. за гарантиране на
земеделието и от държавния бюджет и липсва каквото и да е задължение от страна на
ответника за плащане по направените доставки.
По изложените съображения, съдът счита, че претенцията като неоснователна следва
да бъде отхвърлена изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ответникът е направил разноски в исковото производство за адвокатски хонорар в
размер на 500.00 лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **** П. К. Е., ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. И., ул. С. № ****, ***, ет. ***, представлявано от М. Д. Р. против О.о
у. П.Р. С.- гр. В., ЕИК ********, адрес: гр. В., бул. В.В. № ****** , представлявано от
директора Т. Т. П, пълномощник: адвокат М. Н. Д. от АК- В., иск за установяване
5
съществуването на парично задължение за сумата 1568.52 лева, с която длъжникът се е
обогатил за сметка на заявителя и следва да се върне до размера на обедняването, и която
сума представлява стойност на доставени на учебното заведение плодове през месец
септември 2019 г. в изпълнение на Акт за одобрение на **** З. и Наредбата за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за което по
ч.гр.д. № 14421/2022 год. по описан на ВРС на 01.08.2023 год. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4418 по реда на чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА **** П. К. Е., ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
И., ул. С. №**** , ****, ет. **** , представлявано от М.Д.Р.да заплати на О.о у.П. Р. С.- гр.
В., ЕИК ******, адрес: гр. В., бул. В. В. № *****, представлявано от директора Т. Т. П.,
пълномощник: а. М. Н. Д. от АК- В.разноски по делото в размер на 500.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6