№ 774
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260036/19.07.2021 г., постановено по т.д.№ 81/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Кюстендил, Търговско отделение, 1-ви състав са отхвърлени
предявените от „АПС файнънс“ ООД срещу „Рис ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД,
два осъдителни иска за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните
суми: сумата от 297 000 лева, представляваща усвоена и невърната главница по Договор за
овърдрафтен кредит № 010- 160/26.04.2010 г. и Анекс №1 към него, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване исковата
молба в съда – 06.08.2019 г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 15 600 лева,
представляваща общия размер на годишните такси за управление на кредита по процесния
договор при годишна такса в размер на 3 900 лева, за срок от четири години, включващ
периода от 26.04.2010 г. /деня на сключване на договора за кредит/ до 06.08.2014 г. /
крайният срок за погасяване на всички суми по договора за кредит, уговорен в Анекс № 1
към него/ като неоснователни.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „АПС файнънс“ ООД, което
моли то да бъде отменено и исковете му да бъдат уважени. Жалбоподателят поддържа, че
съдът неправилно приел, че липсват каквито и да е данни за усвоените суми по отпуснатия
кредит, както и че липсва доказване на съществени условия по договора за кредит.
Отпускането на кредита било установено от съвкупността от събраните по делото писмени
доказателства и експертиза. Движението по сметката за овърдрафт само по себе си не било
единственото доказателство, чието наличие или липса можело да обоснове получаването на
кредит и възникването на задължение за неговото връщане. Вливането на банката кредитор
МКБ "Юнионбанк" ЕАД, вписано в търговския регистър на 04.03.2014 г. в „Първа
инвестиционна банка“ АД, която впоследствие цедирала на „АПС файнънс“ ООД
вземанията към ответниците, било обективна пречка за предоставяне на извлечения от
сметките на кредитополучателите на вече прекратената банка. Били представени извлечения
1
от сметката на придобиващата банка „Първа инвестиционна банка “ АД и от значение бил
най-вече подписания между страните анекс към договора за кредит, с който те уговарят
връщането на предоставения кредит. Този анекс доказвал, че кредитополучателите са
получили и ползвали кредита и са се съгласили да го върнат при уговорения погасителен
план. Извлеченията от банковите сметки, приложени в исковото производство били частни
документи, които имат своята доказателствена сила. Като доказателство, те са подкрепени
от договора за кредит, анекса, договора за цесия, приетата експертиза и останалите
приложени по делото доказателства.
Ответниците не ангажирали нито едно доказателство в подкрепа на своите
твърдения и възражения. Единственото доказателство, което съдът обсъдил било
извлечението от счетоводните книги на „МКБ Юнион- банк“ АД от 07.01.2013 г. и
единствено въз основа на него бил изводът, че то не може да докаже претенциите на
ищеца в производството без да бъдат анализирани другите доказателства. По делото не
били представени извлечения от банковата сметка, по която е усвояван и погасяван кредита
в режим на овърдрафт, тъй като това е обективно затруднено от вливането на банката
кредитор „Юнионбанк“ АД в „Първа инвестиционна банка“ АД през 2014 г. Ищецът не бил
кредитодател, а титуляр на вземанията като цесионер по договор за цесия, поради което не
разполагал с документацията по кредита. Анекс № 1/ 15.04.2011 г., подписан и неоспорен от
ответниците по делото, бил основно доказателство, че кредитът, уговорен с Договор №
010-160/26.04.2010 г. е бил реално предоставен от банката кредитор на ответника „Рис
ойл“ ЕООД в качеството му на кредитополучател, съответно доказва възникването и
размера на процесиите вземания. С анекса страните уговорили кредитният лимит да бъде
без право на усвояване, а кредитът бил трансформиран от револвиращ в кредит с
погасителен план - факт, сочещ на това, че кредитополучателят е изпаднал в невъзможност
да възстановява усвоените суми, което е наложило въвеждането на погасителен план, който
да дефинира размера на всяка вноска и периода на нейната дължимост. Тази причина за
преструктурирането на кредита изтъквало и вещото лице в откритото съдебно заседание на
26.01.2021 г., в което е посочило че преструктурирането на кредита в друг кредит с
погасителен план означава, че към този момент е имало проблемно плащане. Крайният срок
за погасяване на всички суми бил удължен до 06.08.2014 г. /вместо предвидения с договора
за кредит срок до 06.05.2011 г./, с което е изявена волята на ищеца за уреждане на
възникналото с ответниците правоотношение по пътя на преговорите и чрез предоставяне на
нова възможност на длъжниците да изпълнят задълженията си. По същия начин с т. 1.4 от
Анекс № 1 страните уговорили годишната такса за управление на кредита да бъде намалена
на 1.3 % или 3900 лв., вместо първоначално уговорената в т. 1.8.1 от договора за кредит - 1.5
%. Това било индиция, че към този момент ответниците вече не били в състояние да
изпълняват задълженията си по договора. С това банката кредитор целяла постигане на
събираемост на дължимите суми в приемлив срок. Това, че страните уговорили условия за
погасяване на задълженията по договора за кредит, означавало че задълженията вече са
възникнали. Погасяването на вноски по кредит, който допреди това е бил револвиращ,
предполага тяхното усвояване в по-ранен момент. С т.1.2. от Анекс № 1 страните уговорили,
че издължаването на кредита ще става на месечни погасителни вноски. Следователно
задължението било вече съществуващо, а с анекса се променяли условията, при които
погашенията на тези суми ще се извършват. Анексът е подписан на 15.04.2011 г. почти
година след сключване на договора за кредит. Ответниците не възразили, че не са усвоявали
суми по договора за кредит. Това твърдение направил съдът в своите мотиви за първи път.
Анексът бил подписан от двамата ответници, и в това си качество представлява частен
документ, обективиращ тяхното признание, че са длъжници на сума на обща стойност 297
000 лв., колкото е сбора от отделните вноски, съгласно посочения в Анекс № 1.
Жалбоподателят не спори, че представеното от ищеца извлечение няма
материалната доказателствена сила по чл.179 ГПК, но въпреки това имало доказателствена
стойност. Същото следвало да се цени в съвкупност с останалите доказателства по делото,
най-вече в съвкупност с подписания от страните в настоящото производство анекс към
договора за кредит. Същото не било оспорено от ответниците, както и размера на вземането
2
по извлечението. Този документ не е съставен ог ищцовото дружество, а от трето
неучастващо в процеса лице, в случая - МКБ "Юнионбанк" ЕАД, в качеството му на
кредитодател на ответниците. Причина ищецът да разполага с този документ е, че същия му
е бил предаден от МКБ "Юнионбанк" ЕАД в изпълнение на т. 4.1.1 от Договора за цесия от
27.11.2012 г., предвиждащ цедентът да предаде на цесионера с приемо-предавателен
протокол удостоверителните/доказателствени документи за вземанията, които се
прехвърлят. Следователно, този документ е съставен от банката-цедент за счетоводни цели с
оглед установяване размера на дълга по договора за кредит към определен момент, а фактът,
че датира от 07.01.2013 г., т. е. шест години преди началото на съдебното производство
срещу ответниците, опровергава всякакви твърдения за заинтересованост на ищеца от този
доку мент.
Неправилно съдът не обсъдил и изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като същата била основана на представеното извлечение от счетоводните
книги на МКБ "Юнионбанк" ЕАД от 07.01.2013 г., което не било достатъчно за осъждане на
ответните дружества. На основание издадено от Окръжен съд - Кюстендил удостоверение за
сваляне на банкова тайна вещото лице е изпратило писмо до г-жа К. - директор
„Съответствие СМК“ в „Първа инвестиционна банка “ АД - приемник на МКБ "Юнионбанк"
ЕАД (заличен търговец). В получения отговор с изх. № /И-8541#1/ от „Първа инвестиционна
банка “ АД било обяснено, че овърдрафт кредита е бил в режим на многократни ус‐
воявания и погасявания в периода от 30.04.2010 г. до 15.04.2011 г., на която дата същият е
преструктуриран в кредит с погасителен план, а от датата на преструктуриране на кредита
до датата на цесията, осчетоводена с вальор от 17.12.2012 г., няма погасяване по същия.
Липсата на данни в счетоводството на „Първа инвестиционна банка “ АД за размера на
вноските, заплащани от „Рис ойл“ ЕООД към МКБ "Юнионбанк" ЕАД била обяснима,
предвид факта, че кредитът е отпуснат през 2010 г., а през 2014 г. кредитодателят е заличен.
На въпроса към кой момент и на коя дата е преустановено плащането на главниците по
договора за кредит, вещото лице посочило, че плащането на главниците по договора е
преустановено преди датата на преструктуриране на същия в обикновен кредит с Анекс №
1/15.04.2011 г. Ако след преструктурирането на кредита с анекса длъжникът беше започнал
да изпълнява своите задължения към банката- кредитодател, последната не би имала интерес
да прехвърлили вземанията си по този кредит на обща стойност 373 701.08 лв. на „АПС
файнънс“ ООД за сумата от 94 000 лв., която съставлява едва около 25 % от номиналния
размер на вземанията. Съгласно предоставена извадка от аналитичния регистър на „АПС
файнънс“ ООД, задълженията на „Рис ойл“ ЕООД за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2020 г.
възлизат общо на 307 800 лв. като вещото лице посочило, че от деня на прехвърляне на
вземането до 07.01.2021 г. по сметките на „АПС файнънс“ ООД няма погашения по Договор
за овърдрафт кредит № 010-160/26.04.2010 г. Информацията, предоставена от „ПИБ“ АД,
както и от счетоводните книги на „АПС файнънс“ ООД се припокривала с данните от
извлечението, съставено от „МКБ Юнионбанк“ АД към дата 07.01.2013 г., с Приложение №
12 към Договора за цесия от 27.11.2012 г., където е посочен размерът на цедираното
вземане, изчислен към дата 25.11.2012 г. както и с Анекс № 1. Независимо от липсата на
данни за размера на вноските, изплащани от кредитополучателя „Рис ойл“ ЕООД на база
анализа на данните от всички тези документи, използвани и от вещото лице при изготвяне
на неговото експертно заключение следвал извод, че усвоените от кредитополучателя
суми по договора за кредит не са върнати и понастоящем са дължими.
Ответниците не доказали своите възражения. Възражението, че към датата на
предявяване на исковете не е настъпила изискуемост на вземанията по договора за кредит,
тъй като праводателят МКБ "Юнионбанк" ЕАД не обявил предсрочна изискуемост на
вземането по кредита. Към датата на подаване на исковата молба 06.08.2019 г., въз основа на
която е образувано първоинстанционното производство, претендираните от ищеца
вземания били изискуеми. Тяхната изискуемост настъпила още на 06.08.2014 г., съгласно
уговорения от страните в т. 1.2. на Анекс № 1 краен срок за погасяване на всички суми,
дължими по договора за кредит. С изпратените до ответниците уведомления по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД през 2013 г., а впоследствие и през 2019 г., ищецът единствено съобщава за
3
извършената цесия, респ. че длъжниците вече имат нов кредитор, а не обявява кредита за
предсрочно изискуем. Това уведомление няма никакво отношение към настъпване падежа
на задължението, нито влече като последица неговата предсрочна изискуемост.
Неоснователно е възражението, че договорът за цесия не ангажира правната сфера на
ответниците, тъй като същият е нищожен поради липса на предмет и съдържание, тъй като
не е налице годно за прехвърляне на вземане /за да имало такова, банката кредитор следвало
да има изискуемо от длъжника си вземане/. За да бъде едно вземане предмет на
прехвърляне, обаче, не било необходимо то да бъде изискуемо. Вземане, чиято изискуемост
не е настъпила, може да бъде прехвърлено напълно валидно, като цесионерът няма да може
да изисква нито доброволно, нито принудително изпълнение, докато изискуемостта не
настъпи. В конкретния случай, падежът на вземанията настъпил още на 06.08.2014 г.,
поради което ищцовото дружество разполага с правото да ги събере по съдебен ред.
Неоснователно е възражението, че правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от
цесионера. Новият кредитор - „АПС файнънс“ ООД извършил уведомяването на
длъжниците за цесията по силата на нотариално заверено пълномощно, предоставено му от
стария кредитор - „МКБ Юнионбанк“ АД, което ищецът е представил с исковата си молба.
Неоснователно е възражението, че уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е извършено
валидно, тъй като уведомленията до ответниците са връчени от частен съдебен изпълнител,
който не е овластен от закона да извършва такива връчвания доколкото липсва висящо
съдебно производство или овластяване от страна на съда. От представените с исковата
молба съобщения и обратни разписки било видно, че както кредитополучателят „Рис ойл“
ЕООД , така и неговия солидарен длъжник „Струма транспорт“ ЕООД, са уведомени за
сключения договор за цесия с уведомления, връчени лично на техния управител - С. Й. С.
на 22.01.2013 г. Връчването на уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 29.07.2019 г. от частен
съдебен изпълнител В. А. е второ по ред, но то също е извършено напълно валидно.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по
разпореждане на съда - съобщения и призовки ПО граждански дела. В конкретния случай,
не става дума за връчване на съобщение или призовка по гражданско дело, а на уведомление
за извършена цесия, което ЗЗД изисква да бъде доведено до знанието на длъжника без да
определя способа, по който трябва да стане това. Неоснователно било и възражението, че
цесионерът няма право да иска предсрочно изпълнение на задължението по сключения
договор за кредит, тъй като в договора за цесия не е делегирано право на цесионера да
съобщава предсрочна изискуемост по договора за кредит. По делото се претендират
вземания, чийто падеж вече е настъпил поради изтичане на уговорен от страните срок за
изпълнение. Неоснователно било възражението, че в договора за кредит не е предвидена
възможност вземанията по кредита да бъдат прехвърляни в полза на трети лица. На
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът можело да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Липсата на уговорка
относно прехвърленото не го правело непрехвърлимо. Неоснователно било и възражението
за изтекла погасителна давност. Съгласно трайно установената съдебна практика, по повод
давностния срок за погасяване на вземане по банков кредит, приложение намира общата 5-
годишна давност. С оглед уговорения в т. 1.2. от Анекс № 1 краен срок за погасяване на
всички суми, дължими по договора за кредит, началото на давността следва да се изчислява
именно от този краен срок - 06.08.2014 г. Поради това приложимата 5-годишна погасителна
давност не е била изтекла към момента на депозиране на исковата молба.
При наличие на достатъчно доказателства по делото, които в своята
съвкупност доказват претенцията на ищеца, съдът неправилно и незаконосъобразно
отхвърлил исковете. Дължима била както главницата по договора за кредит, така и
уговорените в него такси. В т. 1.8.1 от договора за кредит изрично е посочено, че годишната
комисиона за управление и обработка на кредита е в размер на 1.5 % върху разрешения
размер на кредита по т. 1. 2., дължима: за първата година от срока на кредита - при
сключване на договора за кредит, а за всяка следваща от срока на кредита - в началото на
4
съответния нов годишен или последния (остатъчен) период на срока на кредита.
Впоследствие, в т. 1.4 от Анекс № 1 към договора за кредит страните са уговорили
годишната такса за управление на кредита да бъде в размер на 1.3 % или 3900 лв. В чл. 1.8.1
от договора за кредит събирането на таксата за управление на кредита не е поставено в
зависимост от усвояването на кредита. Тази такса е всякога дължима без значение дали
кредитът е усвояван или не, като подписвайки договора за кредит кредитопо лучателят и
неговите солидарни длъжници са изразили съгласие за плащане на тази такса. Начинът на
нейното плащане и размерът й са определени в договора за кредит, а впоследствие и в
Анекс № 1 към него, които коментирах по-горе.
Въззивникът не посочва нови доказателства.
Въззиваемите „Рис ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД оспорват
подадената въззивна жалба. Поддържат, че исковете останали недоказани в процеса.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „АПС
файнънс“ ООД срещу „Рис ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД два обективно
кумулативно съединени осъдителни искове: за сумата от 297 000 лева, представляваща
усвоена и невърната главница по Договор за овърдрафтен кредит № 010-160/26.04.2010 г. и
Анекс №1 към него, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
деня на подаване на настоящата искова молба в съда 06.08.2019 г. до окончателното й
заплащане; и за сумата от 15 600 лева, представляваща общия размер на годишните такси за
управление на кредита по процесния договор при годишна такса в размер на 3 900 лева, за
срок от четири години, включващ периода от 26.04.2010 г. /деня на сключване ма договора
за кредит/ до 06.08.2014 г. /крайният срок за погасяване на всички суми по договора за
кредит, уговорен в Анекс № 1 към него/. Ищецът твърди, че по силата на сключен на
26.04.2010 г. между МКБ "Юнионбанк" ЕАД /търговско дружество, заличено на 04.03.2014
г. с правоприемник „Първа Инвестиционна Банка" АД/, в качеството на кредитодател и „Рис
ойл“ ЕООД в качеството на кредитополучател и солидарните му длъжници „Струма
транспорт“ ЕООД и физическото лице С. Й. С., като съдлъжници, Договор за овърдрафтен
кредит № 010-160, МКБ "Юнионбанк" ЕАД предоставило кредит на „Рис ойл“ ЕООД в
размер на 300 000 лева, при уговорена годишна възнаградителна лихва за редовен дълг в
размер на Едномесечния СОФИБОР, увеличен с надбавка 4,77 пункта, по не по-малко от 11
%; наказателна лихва за забава, включваща възнаградителиата лихва, увеличена с надбавка
10 пункта, с краен срок за издължаване 06.05.2011 г. В т. 1.8.1 от договора за кредит изрично
е посочено, че годишната комисиона за управление и обработка на кредита е в размер на 1.5
% върху разрешения размер на кредита по т. 1. 2. , дължима: за първата година от срока на
кредита - при сключване на договора за кредит, а за всяка следваща от срока на кредита - в
началото на съответния нов годишен или последния (остатъчен) период на срока на кредита.
На 15.04.2011 г. между МКБ "Юнионбанк" ЕАД и „Рис Ойл" ЕООД и
съдлъжниците му „Струма транспорт“ ЕООД и С. С., е сключен Анекс № 1 към Договор за
предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. В преамбюла на анекся страните са посочили,
че същият се сключва : „във връзка с това, че съгласно Договор за предоставяне на кредит
010-160/26.04.2010 г., заедно с всички анекси към него, по описа на Банката, банката е
предоставила на Кредитополучателя овърдрафтен кредит в размер на 300 000 лева“. С чл.1,
т.1 от анекса страните са се съгласили, че кредитния лимит е без право на усвояване.
Съгласно чл.1.2 издължаването на кредита, ще става на месечни погасителни вноски, както
следва: 6 равни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 500 лв. (които
общо възлизат на 3000 лв. от 6.09.2011 г. до 6.02.2012 г.); 6 равни месечни вноски по
главницата, всяка от които в размер на 2000 лв. (които общо възлизат на 12 000 лв.) от
6.03.2012 г. до 6.08.2012 г.; 6 равни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер
на 3500 лв. (които общо възлизат на 21 000 лв.) от 6.09.2012 г. до 6.02.2013 г.; 6 равни
месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 10 000 лв. (които общо възлизат
на 60 000 лв.) от 6.03.2013 г. до 6.08.2013 г.; 6 равни месечни вноски по главницата, всяка от
5
които в размер на 15 000 лв. (които общо възлизат на 90 000 лв.) от 6.09.2013 г. до 6.02.2014
г.; 5 равни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 20 000 лв. (които общо
възлизат на 100 000 лв.) от 6.03.2014 г. до 6.08.2014 г.; Последна изравнителна вноска в
размер на 11 000 лв. Общият размер на погасителните вноски е 297 000 лева. Съгласно
чл.1.2 крайният срок за погасяване на всички суми, дължими по Договор за предоставяне на
кредит 010-160/26.04.2010 г. се удължава до 6.08.2014 г. Съгласно чл.1.4 страните са
уговорили годишната такса за управление на кредита да бъде в размер на 1.3 % или 3900 лв.
Солидарните длъжници не платили нито една от уговорените погасителни вноски и дългът
към 25.11.2012 г. бил в общ размер на 371 614 лева, видно от т. 1.2. на Приложение № 12
към Договора за цесия, а към 07.01.2013 г. е в общ размер на 373 701.08 лева съгласно
извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк" АД. Тези суми не били изплатени
и към момента на подаване на исковата молба.
На 27.11.2012 г. между МКБ "Юнионбанк" ЕАД и „АПС файнънс“ ООД /с
предишно наименование „АПС България" ЕООД/ бил сключен Договор за цесия, по силата
на който МКБ "Юнионбанк" ЕАД прехвърлило на „АПС файнънс“ ООД вземанията,
описани в приложения към Договора за цесия, сред които са и вземания, описани в
Приложение № 12 - вземанията към „Рис ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД,
произтичащи от Договор за овърдрафтен кредит № 010-160/26.04.2010 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1/15.04.2011 г., заедно с всички съответни обезпечения. Във връзка с
Договоря за цесия, цедентът МКБ "Юнионбанк" ЕАД предоставило на цесионера
пълномощно с нотариална заверка на подписите per. № 18088/ от 21.12.2012 г. на нотариус
В. И. per. № 271 с район на действие PC - София на ИК, с което цедентьт е упълномощен да
извършва всички необходими правни и фактически действия относно уведомяването на
длъжниците за прехвърлянето на вземанията на МКБ "Юнионбанк" ЕАД, произтичащи от
Договора за кредит от 26.04.2010 г., изменен с Анекс № 1/15.04.2011 г., изрично посочени в
т. 1.29 от пълномощното. „АПС файнънс“ ООД изпратил съобщения до всички длъжници,
съгласно разпоредбата па чл.99, ал.3 от ЗЗД, с които ги уведомява за прехвърлянето на
вземанията. Съобщенията са получени от ответниците „Рис ойл“ ЕООД, „Струма
транспорт“ ЕООД на дата 25.01.2013 г., което се установявало от приложените разписки за
куриерска доставка. „АПС България" ЕООД повторно изпратило уведомления по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД преди започване на делото. Уведомленията до „Рис Ойл" ЕООД и „Струма
Транспорт" ЕООД са връчени чрез ЧСИ В. А. с per. № 742 на КЧСИ и район на действие -
ОС Кюстендил на 29.07.2019 г. лично на управителя на двете ответни дружества -С. Й. С..
На длъжниците били изпратени и покани за доброволно уреждане на отношенията. Общият
размер на задължението по Договора за цесия от 27.11.2012 г., които са възникнали по
Договора за кредит, сключен на 24.06.2010 г. е 312 600 лева и е формиран от усвоения и
неплатен кредитен лимит в общ размер на 297 000 лева, чието връщане е уговорено с Анекс
№ 1 и уговорената годишна такса за управление на кредита в общ размер от 15 600 лв. за
четири години - за периода от 26.04.2010 г. /деня на сключването на Договора за кредит/ до
06.08.2014 г. /крайният срок за погасяване на всички суми но Договора за кредит, уговорен в
Анекс № 1 към него/, при годишна такса в размер на 3 900 лева. Ищецът претендира
единствено усвоеният и невърнат кредит - главница в размер на 297 000 леваи и сумата от
15 600 лева, представляваща общия размер на таксите за управление на кредита за
горепосочения период, като не се претендират изтеклите до настоящия момент лихви.
Счита, че крайният срок за погасяване на всички суми, дължими по Договора за кредит е
06.08.2014 г. /т.1.2. от Анекс № 1/15.04.2011 г. към Договора за кредит/.
Ответниците „Рис ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД оспорват исковете.
Поддържат, че вземанията не са изискуеми. депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор
ответниците твърдят, че към датата на предявяване на исковете не е настъпила изискуемост
на вземанията по договора за кредит, тъй като не била обявена предсрочната изискуемост на
кредита. Не били представени доказателства относно възникване на задълженията по
цитираният договор за овърдрафт кредит, не се сочело дали главният ответник „Рис ойл“
ЕООД е изплащал задълженията си по договора и каква част от кредита с била изплатена.
Оспорват, че към 07.01.2013 г. е налице задължение но кредита в размер на 373 701.08 лева.
6
Ответниците твърдят, че сключеният на 27.11.2012 г. договор за цесия не ангажирал
правната им сфера, тъй като бил нищожен поради липса на предмет и съдържание. Сочат, че
към датата на извършването му не е налице годно за прехвърляне вземане. Ищецът заплатил
чужд дълг на основание договора за овърдрафт кредит. Поддържат, че вземането, предмет
на прехвърлителната сделка, не е изискуемо в заявеният от ищеца размер и не е възникнало
на предявеното от него основание. Оспорват надлежното уведомяване на длъжника за
цесията. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, следвало съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Уведомяването за
настъпилата цесия е извършено от новия кредитор, поради което бил налице порок в
цесионното правоотношение. За да настъпи суброгация в правата на цедента респективно за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, предсрочната изискуемост следвало да
бъде надлежно съобщена от предишния кредитор като това било елемент от фактическия
състав, без който не може да настъпи предсрочната изискуемост на вземането.
Предсрочната изискуемост на вземането по кредита променяла изискуемостта на вноските,
които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й. Доколкото промяната
на изискуемостта на вземането водело до изменение на облигационната връзка,
уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост следвало да се извърши от
страната по договора – кредиторът /цедент/. Липсвало съгласие от страна на
кредитополучателя и изрична уговорка в договора за овърдрафт кредит, вземането по
кредита да бъде прехвърляно в полза на трети лица. Ответниците правят възражение за
изтекла в полза на длъжниците погасителна давност, тъй като по отношение па вземанията
били налице предпоставките на чл. 110 от ЗЗД и същите били погасени с изтичане на пет
годишна давност. Оспорват твърдението на ищеца, че давността по отношение на
вземанията му е настъпила с отлагателното условие по подписаният анекс 1 от 15.04.2011 г.
Представен е Договор за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г.,
сключен на 26.04.2010 г. между МКБ "Юнионбанк" ЕАД /търговско дружество, заличено на
04.03.2014 г. с правоприемник „Първа Инвестиционна Банка" АД/, в качеството на
кредитодател и „Рис ойл“ ЕООД в качеството на кредитополучател и солидарните му
длъжници „Струма транспорт“ ЕООД и физическото лице С. Й. С., като съдлъжници, по
силата на който, МКБ "Юнионбанк" ЕАД предоставя кредит на „Рис ойл“ ЕООД в размер
на 300 000 лева, при уговорена годишна възнаградителна лихва за редовен дълг в размер на
Едномесечния СОФИБОР, увеличен с надбавка 4,77 пункта, по не по-малко от 11 %;
наказателна лихва за забава, включваща възнаградителиата лихва, увеличена с надбавка 10
пункта, с краен срок за издължаване 06.05.2011 г. В т. 1.8.1 от договора за кредит изрично е
посочено, че годишната комисиона за управление и обработка на кредита е в размер на 1.5
% върху разрешения размер на кредита по т. 1. 2. , дължима: за първата година от срока на
кредита - при сключване на договора за кредит, а за всяка следваща от срока на кредита - в
началото на съответния нов годишен или последния (остатъчен) период на срока на кредита.
Представен е сключен на 15.04.2011 г. между МКБ "Юнионбанк" ЕАД и „Рис
Ойл" ЕООД и съдлъжниците му „Струма транспорт“ ЕООД и С. С. Анекс № 1 към Договор
за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. В преамбюла на анекся страните са
посочили, че същият се сключва : „във връзка с това, че съгласно Договор за предоставяне
на кредит 010-160/26.04.2010 г., заедно с всички анекси към него, по описа на Банката,
банката е предоставила на Кредитополучателя овърдрафтен кредит в размер на 300 000
лева“. С чл.1, т.1 от анекса страните са се съгласили, че кредитния лимит е без право на
усвояване. Съгласно чл.1.2 издължаването на кредита, ще става на месечни погасителни
вноски, както следва: 6 равни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 500
лв. (които общо възлизат на 3000 лв. от 6.09.2011 г. до 6.02.2012 г.); 6 равни месечни
вноски по главницата, всяка от които в размер на 2000 лв. (които общо възлизат на 12 000
лв.) от 6.03.2012 г. до 6.08.2012 г.; 6 равни месечни вноски по главницата, всяка от които в
размер на 3500 лв. (които общо възлизат на 21 000 лв.) от 6.09.2012 г. до 6.02.2013 г.; 6
равни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер на 10 000 лв. (които общо
възлизат на 60 000 лв.) от 6.03.2013 г. до 6.08.2013 г.; 6 равни месечни вноски по
7
главницата, всяка от които в размер на 15 000 лв. (които общо възлизат на 90 000 лв.) от
6.09.2013 г. до 6.02.2014 г.; 5 равни месечни вноски по главницата, всяка от които в размер
на 20 000 лв. (които общо възлизат на 100 000 лв.) от 6.03.2014 г. до 6.08.2014 г.; Последна
изравнителна вноска в размер на 11 000 лв. Общият размер на погасителните вноски е 297
000 лева. Съгласно чл.1.2 крайният срок за погасяване на всички суми, дължими по Договор
за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. се удължава до 6.08.2014 г. Съгласно чл.1.4
страните са уговорили годишната такса за управление на кредита да бъде в размер на 1.3
% или 3900 лв. Солидарните длъжници не платили нито една от уговорените погасителни
вноски и дългът към 25.11.2012 г. бил в общ размер на 371 614 лева, видно от т. 1.2. на
Приложение № 12 към Договора за цесия, а към 07.01.2013 г. е в общ размер на 373 701.08
лева съгласно извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк" АД. Тези суми не
били изплатени и към момента на подаване на исковата молба.
Представено е извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк“ АД за
Договор за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г., от което се установява, че към
16.12.2012 г. дългът на кредитополучателят „Рис ойл“ ЕООД е в размер на 274 500 лева -
редовна главница; 25 500 лева - просрочена главница; 62 513.96 лева - просрочена
възнаградителна лихва, начислена за периода от 6.01.2011 г. до 16.12.2012 г.; 3 387.12 лева -
просрочена лихва за забава, начислена за периода от 06.04.2011 г. до 16.12.2012 г. и 7 888
лева - такса за управление на кредита. Общият размер на дълга е сумата 373 701.08 лева.
Представен е Договор за цесия от 27.11.2012 г., сключен между „МКБ
Юнионбанк“ АД и „АПС България“ ЕООД, по силата на който МКБ "Юнионбанк" ЕАД, в
качеството на цедент прехвърля задълженията по Договор за предоставяне на кредит 010-
160/26.04.2010 г. /Приложение № 12 към Договора за цесия/, заедно с обезпеченията.
С пълномощно с нотариална заверка на подписите per. № 18088/ 21.12.2012 г.
на нотариус В. И. per. № 271 с район на действие PC - София на ИК, с което МКБ
"Юнионбанк" ЕАД е упълномило „АПС файнънс“ ООД да извършва всички необходими
правни и фактически действия относно уведомяването на длъжниците по Договор за
предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. за прехвърлянето на вземанията на МКБ
"Юнионбанк" ЕАД, произтичащи от този договор, изменен с Анекс № 1/15.04.2011 г.
/изрично посочени в т. 1.29 от пълномощното/.
С Уведомление по чл.99, изпрането от „АПС файнънс“ ООД на 17.01.2013 г.
„Рис Ойл“ ЕООД е надлежно уведомено на 25.01.2013 г. /чрез управителя С./ за цедирането
на вземането .
Представени са също и Уведомление вх.№ 07126/29.07.2019 г., получено от С.
С. в качеството на управител на „Рис ойл“ ЕООД на 29.07.2019 г. за цедирането на
вземането и уведомление № 3856/07.07.2019 г., получено от С. С. в качеството на управител
на „Струма транспорт“ ЕООД – уведомленията са връчени чрез ЧСИ В. А. с рег.№742 на
КЧСИ и район на действие - Окръжен съд Кюстендил.
„АПС Файнънс“ ООД е поканил длъжника „Рис Ойл“ ЕООД доброволно да
изпълни задължението си, цедирано от „МКБ Юнионбанк“ АД, като видно от разписка за
получаване се установява, че същата е получена от С. С., без обаче да е отразена дата на
получаване.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните. Изискани са от „Първа Инвестиционна банк“ АД, в качеството на
приемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, данни за движението по разплащателната сметка на
длъжника, по която кредитът е бил усвояван, но не са били предоставени данни за размера
на вноските по главница от страна на „Рис Ойл“ ЕООД. В отговор „ПИБ“ АД посочила, че
кредит - овърдрафта е бил в режим на многократни усвоявания и погасявания в периода от
30.04.2010 г. до 15.04.2011 г., на която дата същият е преструктуриран в кредит с
погасителен план. От датата на преструктурирането на кредит овърдрафта в обикновен
кредит до датата на цесията, осчетоводена с вальор от 17.12.2012 г., няма погасяване по
кредита. „ПИБ“ АД уведомила вещото лице, че задължението на кредитополучателят към
8
„МКБ Юнионбанк“ било погасено с цесията. Вещото лице устновява, че размерът на
неплатените главници по Договор за овърдрафт кредит към 16.12.2012 г. към „МКБ
Юнионбанк“ АД е 274 000 лева редовна главница и 25 500 лева - просрочена главница.
Плащането на главниците по процесния договор за кредит било преустановено преди датата
на преструктуриране на същия в обикновен кредит с Анекс №1/15.04.2011 г., но нямало
официални данни за конкретна дата. Вещото лице уточнява, че тези данни са извлечени от
представеното по делото извлечение от счетоводните книги на „МКБ Юнионбанк“ АД, като
от страна на правоприемника на заличения търговец не е била предоставена и информация
за датата на обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Вещото лице пояснява, че
такъв документ липсва и по делото. Съгласно извлечението от счетоводните книги на „МКБ
Юнионбанк“ АД от 07.01.2013 г., използвано от вещото лице, се установява, че
задължението на кредитополучателят „Рис Ойл“ ЕООД е в общ размер на 373 701.08 лева,
от които редовна главница в размер на 274 000 лева. просрочена главница в размер на 25 500
лева, просрочена възнаградителна лихва за периода от 06.04.2011 г. до 16.12.2012 г. в
размер на 62 513.96 лева; просрочена лихва за забава за периода от 06.04.2011 г. до
16.12.2012 г. в размер на 3 387.12 лева и такса управление на кредита в размер на 7 800
лева. Вещото лице е посочило, че съгласно предоставена извадка от аналитичния регистър
на „АПС Файнънс“ ООД задълженията на „Рис Ойл“ ЕООД са в размер на 94 000 лева
реално платена цена, съгласно приложение към договор за цесия и 213 800 лева — разлика
между номинал на вземането и реално платена цена по договор или общо сума в размер на
307 800 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.430, ал.1 и чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. чл.99, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.101 от ЗЗД.
Предмет на настоящото производство са изискуеми парични вземания на
„АПС Файнънс“ ООД към „Рис Ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД, произтичащи от
Договор за овърдрафтен кредит № 010- 160/26.04.2010 г., прехвърлени на ищеца по договор
за цесия.
По делото е установено, че между МКБ "Юнионбанк" ЕАД в качеството на
банка кредитодател, ответника „Рис ойл“ ЕООД като кредитополучател и ответника
„Струма транспорт“ ЕООД като съдлъжник е сключен Договор за предоставяне на кредит
/банков кредит овърдрафт/ 010-160/26.04.2010 г. Отговорността за връщането на
предоставената в кредит сума е както на самия кредитополучател, така и на неговия
съдлъжник. Съгласно чл.101 от ЗЗД първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят
към кредитора като солидарни длъжници. Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
По силата на сключен между страните по договора за кредит анекс, същите са
се съгласили, че във връзка с Договор за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. МКБ
"Юнионбанк" ЕАД е предоставила на „Рис ойл“ ЕООД сумата 300 000 лв. В тази си част
Анекс от 15.04.2011 г. към Договор за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. има
характер на установителен договор, с който страните взаимно се задължават да считат,
правното положение между тях такова, каквото същия го прогласява, като се въздържат
занапред от всякакво оспорване. В това взаимно задължение се състои правоустановяващото
или Декларативно действие на договора. Това изявление представлява и извънсъдебно
признание на кредитополучателя „Рис ойл“ ЕООД, че е получил кредит в размер 300 000
лева.
Предвид сключения анекс, съдът приема, че уговорения кредит с Договор за
предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. е усвоен от кредитополучателя в размер
300 000 лв. Считано от датата на сключване на Анекс от 15.04.2011 г. към Договор за
предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. – чл.1, т.1 и видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза договорът от кредит овърдрафт е преструктуриран в
9
кредит с погасителен план, а от датата на преструктуриране на кредита до датата на
цесията, осчетоводена с вальор от 17.12.2012 г., няма погасяване по съ щия.
Ответниците не са представили доказателства за изпълнение на своите
задължения по договора за кредит - за погасяване на уговорените с Анекс № 1/ 15.04.2011 г.
вноски по кредита. Доказателствената тежест за фактите, сочещи на изпълнение на
задълженията на ответниците е тяхна и те следва да ги установят при пълно и главно
доказване. Ответниците не са представили доказателства да са заплатил каквато и да е сума
в погасяване на техните задължения. При липса на проведено доказване съдът следва да
приеме, че вноските по процесния договор за кредит не са заплатени и сумата по кредита е
дължима. Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той
може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за
себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова,
за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде
абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на
съответното фактическо твърдение. Само насрещното доказване може да се задоволи да
бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е
осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако
трябва да се установи липсата му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се
представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. Пълното доказване
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките
доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. В случая липсват както преки, така и косвени доказателства
за изпълнение от страна на ответниците на техните задължения по договора за кредит.
Установено е, че по силата на Договор за цесия от 27.11.2012 г., кедитодателя
„МКБ Юнионбанк“ АД като цедент е прехвърлил на и „АПС България“ ЕООД като
цесионер вземанията си към ответниците по Договор за предоставяне на кредит 010-
160/26.04.2010 г., заедно с техните обезпечения.
Договорът за цесия е уреден в закона способ за прехвърляне на субективни
права. Вследствие настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение
/активна субективна новация/ като кредитор по него след прехвърлянето от страна на
цедента, става цесионерът. Договорът за цесия е консенсуален и комутативен, което изисква
постигане на съгласие между страните относно съществените елементи на договора –
прехвърляното вземане, правоотношението, от което е възникнало, неговата цена. Договорът
за цесия е каузален като това се изразява в насрещните престации на страните по него, както
и обстоятелството, че предполага съществуване на вземане, произтичащо от друго
облигационно правоотношение. Договорът за цесия е двустранен, което означава, че права и
задължения възникват и за двете страни по него. Съдебната практика приема, че липсата на
насрещна престация обуславя нищожност на договора, поради липсата на основание,
разбирано като непосредствената икономическа цел, която всяка от страните по един
двустранен договор преследва със сключването му. В процесният случай са налице всички
условия за действителността на договора за цесия като съществуващите, макар и
неизискуеми към датата на цесията вземания по Договор за овърдрафтен кредит № 010-
160/26.04.2010 г. и Анекс № 1/ 15.04.2011 г. към него са прехвърлени на ищеца срещу
уговорена в договора за цесия цена. Предвид изложеното съдът намира, че възражението за
нищожност на Договор за цесия от 27.11.2012 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД и
„АПС България“ ЕООД, по силата на който МКБ "Юнионбанк" ЕАД, в качеството на цедент
10
прехвърля задълженията по Договор за предоставяне на кредит 010-160/26.04.2010 г. е
неоснователно.
Ищецът с Уведомление по чл.99, изпратено на 17.01.2013 г. е уведомил „Рис
Ойл“ ЕООД /който е получил уведомлението на 25.01.2013 г. чрез управителя С./ за
цедирането на вземането. Ищецът е извършил това действие от името на първоначалния
кредитор „МКБ Юнион- банк“ АД по силата на предоставеното му пълномощно с
нотариална заверка на подписите per. № 18088/ 21.12.2012 г. на нотариус В. И. per. № 271 с
район на действие PC - София на ИК, с което МКБ "Юнионбанк" ЕАД е упълномощило
„АПС файнънс“ ООД да извършва всички необходими правни и фактически действия
относно уведомяването на длъжниците по Договор за предоставяне на кредит 010-
160/26.04.2010 г. за прехвърлянето на вземанията на МКБ "Юнионбанк" ЕАД, произтичащи
от този договор, изменен с Анекс № 1/15.04.2011 г. /изрично посочени в т. 1.29 от
пълномощното/.
Установено е по делото, че с последващи уведомления по чл.99, връчени на
29.07.2019 г. ответниците отново са уведомени от „АПС Файнънс“ ООД в качеството му на
пълномощник на „МКБ Юнион- банк“ АД за извършената цесия. Съгласно чл.99, ал.3 от
ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. По силата на тези законови разпоредби цесията е
породила действие спрямо длъжниците по прехвърлените вземания. Тези уведомления са
изпратени чрез частен съдебен изпълнител, което е допустим от закона способ за
уведомяване. В тази връзка е неоснователно възражението на ответниците. Връчването на
уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 29.07.2019 г. от частен съдебен изпълнител В. А. е
второ по ред и също е валидно. Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител
може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки ПО граждански дела. В
процесния случай не са връчени съдебни книжа, а уведомление за извършена цесия, което
ЗЗД изисква да бъде доведено до знанието на длъжника без да определя способа, по който
трябва да стане това.
Неоснователни са и другите възражения възраженията на ответниците по
исковите претенции.
Неоснователно е възражението, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит. Ищецът в исковата си молба не се е позовал на
предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит. Към датата на подаване на
исковата молба 06.08.2019 г., претендираните от ищеца вземания са изискуеми и тяхната
изискуемост е настъпила на 06.08.2014 г., съгласно уговорения от страните в т. 1.2. на
Анекс № 1 краен срок за погасяване на всички суми, дължими по договора за кредит. Този
анекс е подписан от ответниците и не е о спорен от тях в хода на съдебното производство.
Тъй като е настъпил уговореният от страните падеж, общата сума на вноските се дължи
именно на това основание - изтичане на уговорения срок за плащане, а не поради обявяване
на пред срочна изискуемост.
Неоснователно е възражението, че в договора за кредит не е предвидена
възможност вземанията по кредита да бъдат прехвърляни в полза на трети лица, което
сочело на несъгласие на договарящите страни вземанията, предмет на договора, да бъдат
прехвърляни. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД предоставя възможност на кредиторът да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Законът не поставя като изискване за това съгласието на длъжника. Липсата
на изрична уговорка между първоначалния кредитор и длъжника относно прехвърляне на
вземанията не води до невъзможност за тяхното прехвърляне.
11
Неоснователно е възражението за погасяване на вземанията по давност.
Плащанията по погасителния план към договор за кредит не представляват периодични
плащания по смисъла на закона. С тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., т.д.№ 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС е разяснено съдържанието на понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, като е прието, че това понятие се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По въпроса за естеството на
вземанията за главница по договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни
погасителни вноски представляват периодични плащания има трайна практика на ВКС,
обективирана в решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261
от 12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по т.д.
№1157/2018г. на ІІ т.о. и др. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения ВКС приема,
че уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В решение № 38/26.03.2019
г. съставът на ІІ т.о. излага аргументи, че горното разбиране съответства изцяло и на
дадените с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, тъй
като периодичните задължения, макар да са породени от един и същи факт, са относително
самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението
на длъжника за връщането й е повтарящо се, както и че връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/. Приложима по отношение на това
задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“
ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Настоящият съдебен
състав напълно споделя практиката на ВКС в посочените решения.
По отношение на иска за сумата от 15 600 лв., представляваща общия размер
на таксите за управление на кредита за период от четири години, считано от 26.04.2010 г.
до 06.08.2014 г. С т. 1.8.1 от Договор за овърдрафтен кредит № 010- 160/26.04.2010 г.
изрично е страните са приели, че дължимата годишната комисиона за управление и
обработка на кредита е в размер на 1.5 % върху разрешения размер на кредита по т. 1.2.
Този размер видно от Анекс № 1/ 15.04.2011 г. е 300 000 лв. Така се определя таксата,
дължима за първата година от срока на кредита - при сключване на договора за кредит, и за
всяка следваща от срока на кредита - в началото на съответния нов годишен или последния
(остатъчен) период на срока на кредита. С т.1.4 от Анекс № 1/ 15.04.2011 г. страните са
уговорили годишната такса за управление на кредита да бъде променена и да е в размер на
1.3 % или 3900 лв. Следователно, за първата година от срока на кредита, а именно за
периода от датата на сключване на договора за кредит - 26.04.2010 г. до 26.04.2011 г.,
ответнциите дължат такса в размер на 3900 лв. Крайният срок за погасяване на всички
вноски по кредита, съгласно Анекс № 1 към договора за кредит, е 06.08.2014 г.
Следователно, за периода от 26.04.2011 г. до 06.08.2014 г. ответниците дължат такса в
размер на 11 700 лв. – за 3 години по 3900 лв. на година. Общо за четирите години от
сключването на договора за кредит - 26.04.2010 г. до датата на падежа на всички вноски -
06.08.2014 г., ответниците дължат такси за обслужване на кредита в общ размер на 15 600
лв. (4 години х 3900 лв. на година).
12
По изложените съображения, въззивният съд намира предявените искове
основателни. Първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно и следва да
бъде отменено като с въззивното решение исковете следва да бъдат уважени.
При този изход на делото отговорността за направените в производството
разноски е на въззиваемите, които следва да заплатя и направените от въззивника такива.
„Рис Ойл“ ЕООД и „Струма транспорт“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на
„АПС Файнънс“ ООД разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
включително пред първата инстанция и включително за обезпечителното произво /т.5 от ТР
№ 6 от 6 ноември 2013 год./. Не са дължими разноските, заплатени на ЧСИ за
уведомленията по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение – 14 400 в първата инстанция. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, минималното възнаграждение следващо се по
делото възнаграждение /при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за
горницата над 100 000 лв./;е 9338.40 с ДДС. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото заплатеният размер не е прекомерен.
Така разноските, дължими в първоинстанционното производство са 29028 лв.,
а разноските във въззивното производство – 14034 лв.
Съдът приема неоснователно възражението на ответниците по жалбата
относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатен от въззивника, тъй като
размерът е определен по минимума съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260036/19.07.2021 г., постановено по т.д.№ 81/2019 г. по
описа на Окръжен съд - Кюстендил, Търговско отделение, 1-ви състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Рис ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Земен" №36 и „Струма транспорт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Овощарска" № 1 ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на „АПС Файнънс“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1404, район „Триадица", бул. „ България" № 81 В, офис 3, на основание чл.430,
ал.1 и чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. чл.99, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.101 от ЗЗД сумата от 297 000 лева, представляваща усвоена и невърната главница по
Договор за овърдрафтен кредит № 010- 160/26.04.2010 г. и Анекс №1 към него, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от деня на
предявяване на иска 6.08.2019 г. г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 15 600
лева, представляваща общия размер на годишните такси за управление на кредита по
Договор за овърдрафтен кредит № 010- 160/26.04.2010 г. и Анекс №1 към него при годишна
такса в размер на 3 900 лева, за срок от четири години, считано от 26.04.2010 г. /деня на
сключване на договора за кредит/ до 06.08.2014 г. /крайният срок за погасяване на всички
суми по договора за кредит, уговорен в Анекс № 1 към него/.
ОСЪЖДА Рис ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Земен" №36 и „Струма транспорт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Овощарска" № 1 ДА ЗАПЛАТЯТ
на „АПС Файнънс“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1404, район „Триадица", бул. „ България" № 81 В, офис 3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноските в първоинстанционното производство -
ОСЪЖДА Рис ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
13
управление: гр. Кюстендил, ул. „Земен" №36 и „Струма транспорт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Овощарска" № 1 ДА ЗАПЛАТЯТ
на „АПС Файнънс“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1404, район „Триадица", бул. „ България" № 81 В, офис 3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноските в първоинстанционното производство - 29028 лв.,
ОСЪЖДА Рис ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Земен" №36 и „Струма транспорт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Овощарска" № 1 ДА ЗАПЛАТЯТ
на „АПС Файнънс“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1404, район „Триадица", бул. „ България" № 81 В, офис 3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноските в първоинстанционното производство - 14034 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14