Решение по дело №6/2019 на Районен съд - Тервел

             Р Е Ш Е Н И Е

№

                                       От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 31.12.2021 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 31.12.2021 година

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание, проведено на    четвърти февруари,през две хиляди двадесет и първа  година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански

 

      При участието на секретаря Ж.Ж. и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия гр.дело № 6 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

     Производството по гр. дело №6/ 2019 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба  с вх. №44 от 08.01.2019 година  предявена от „ ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „ АД  с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. София,п.к.1172, ж.к. „ Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните си  директори  Б.Г.И.и Ж.С.К., чрез пълномощника си  юрисконсулт  В.Д.М., със съдебен  адрес *** срещу   А.И.А.  с ЕГН ********** ***.

      Предявен е  иск с правно основание: чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска: 8056,96 лева – главница и  265,00 лева – законна  лихва, като ищцовото дружество „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ„ АД, излага, че на 01.11.2018 година  е  депозирало  заявление   по чл. 410 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), срещу настоящия ответник А.И.А., за същите суми, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационна преписка по щета № РС 08-000590/ 2018-01 и  законната лихва върху главницата  за периода от 06.07.2018 година до 31.102018 година до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

       Заявлението е  подадено на 29.10.2018  година, като по същото е било образувано ч. гр. дело №623 / 2018 година по  описа на Рс Тервел.

     С Разпореждане № 1032 от 05.11.2018 година по  ч. гр. дело № 623 / 2018 година по описа на РС Тервел, съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично  задължение  № 447 от 05.11.2018 година срещу длъжника.

В срока по чл.414 от ГПК ответника е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, което е и мотивирало настоящия ищец  да   предявяви настоящия иск, с който молят да се признае  за установено съществуването по основание и размер на вземането  ищеца срещу  ответника  за посочения  размер. Вземането  е  основано на правото на застрахователя на законна суброгация до размера на всичко платено на увредения (третото лице), право възникнало от виновно причинени имуществени вреди на трето лице от деликвента – ответника А. .

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД), след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпва в правата на увредения от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.Уточнява , че цената на исковата претенция е цената на изплатеното от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество.

       Дължимата държавна такса е изчислена съобразно правилата на чл. 72 от ГПК.

      Излага  се следната фактическа обстановка:

       На 09.09.2017 година в курортен комплекс Абена по  вина на  ответника А.  е  реилизирано  ПТП, между моторно провозно средство „ Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх хх, собственост на С.Б.Г.и  управлявано от ответника А. и  МПС  марка „ Шкода“ модел „ Суберб“ с рег. № В 74 28 НХ, собственост на „ДСК Лизинг- клон Варна“ АД с ЕИК 1314137490026 и с ползувател В.М.И.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с №1600327 от 09.09.2017 година, в който  констативен протокол  е отразено, че водача на моторно провозно средство „ Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх ххответника А. в качеството си на  виновен  водач е напуснал мястото  на ПТП  преди пристигането на органите за контрол на движението  по пътищата.

       За настъпилото застрахователно събитие е бил съставен Констативен протокол (КП) за пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1606327 от 09.09.2017  година, издаден от компетентните държавни органи при  РУ Полиция Албена  при ОД на МВР  Добрич при и  по повод  изпълнението на служебните им  задължения, в който  е отразено  по надлежните форма и ред, че причините за произшествието  се дължат   по вина на водача на лек автомобил „Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх хх, собственост на С.Б.Г.и  управлявано от ответника А..  В горепосочения КП за ПТП   е  установено, че в качеството си на виновен водач ответника А. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата.

     Твърди се, че моторно провозно средство „ Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх хх е било застраховано  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество, със  застрахователна полица № BG / 30/117000253110   валидна  към момента на  настъпването  на  застрахователното събитие. Твърди се, че при  дружеството ищец  е била заведена щета под № РС 08-000590/ 2018-01, като след  направена  оценка на щетата  собственика на  увреденото  МПС /имущество/ е бил  обезщетен, като е било възстановено /ремонтирано/ увреденото  МПС, чрез автосервиз  „Колор Груп Варна“ ЕООД на който е било възложено извършването на ремонта  на увреденото имущество  и на който е било  изплатено всичко до размера на дължащото се  на „ДСК Лизинг- клон Варна“ АД застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Автокаско„ от „ДЗИ общо  застраховане“ ЕАД. На основание чл. 411 и чл. 412 от Кодекса за  застраховането се твърди от  ищцовото дружество, че е  възстановило  изплатеното застрахователно обезщетение, заедно  с лихви и разноски в размер на 8056,96 лева, съгласно авизо  за плащане от 06.07.2018 година за изплащане на   застрахователно  обезщетение  по щета  № РС 08-000590 / 2018- 01.

      Ищеца моли да се постанови справедливо решение, с което да се признае за установено, че А.И.А.  с ЕГН ********** *** сумата от 8056,96 /осем хиляди   петдесет и шест лева и 96 ст. / лева- главница представляваща  застрахователно обезщетение изплатено  по щета под № РС 08-000590 / 2018-01., както и законна лихва върху сумата от 06.07.2018 година до 31.10.2018 година –  в размер на 265,00  /двеста шестдесет и  пет/ лева,  ведно със законната лихва върху задълженията   от дата  на подаване на заявлението при съда -29.10.2018 година  до окончателното изплащане на задължението, както и  сумата от 166,50 /сто  шестдесет и шест лева и 50 ст./ лева – платената  държавна таса по делото   и  сумата от  100,00 /сто/лева   представляваща  юрисконсултско възнаграждение,  за които  и суми е издадена Заповед за  изпълнение на парично  задължение по    ч. гр. дело №623 / 2018  година по описа на Тервелски районен съд.

        Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от не подаването на такъв или не упражняването на права.

       В срока по чл.131 от ГПК   от ответника   е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх. №480 от  25.02.2019 година. Ответника  чрез  процесуалния си представител  адвокат Е.Ф. адвокат при Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес *** офис 10 приема така  предявения иск за процесуално допустим, но  неоснователен, като са изложени подробни съображения в тази насока,направени са доказателствени искания и са депозирани и писмени   доказателства. 

     С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел  като относими допустими  представените писмени доказателства към исковата молба , насрочил съдебно заседание, представил е проекто – доклад на страните, като е разпределил и доказателствената тежест, произнесъл се е по доказателствените искания.

     В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се  представлява. Депозира се молба с вх.№ 1105/13.05.2019год. от "ЗАД Далл Богг :Живот и здраве" АД, чрез юрисконсулт В.Д.М.  с която  заявява, че поради служебна ангажираност няма да може да се яви в  съдебно заседание и моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Със същата заявява,че процесуалния представител на ответника се е свързала с нея и е изразила желание за разрешаване на спора по извънсъдебен ред и са в процес на разговори.Моли производството по делото да бъде спряно на осн.чл.229,ал.1,т.1 от НК.

   Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Депозирана е молба с вх.№ 1098/10.05.2019год. от А.И.А., чрез процесуалния му представител адв.Е.Ф. от САК,  с която заявява,че са в готовност  на преговори с ищцовата страна  с оглед постигане на спогодба. Със същата моли на осн.чл.229,ал.1,т.1 от ГПК  производството по делото да бъде спряно.

    С оглед на постъпилите молби от страните по делото, съдът на осн. чл.229,ал.1,т.1от ГПК е спрял производството по гр.дело №6/2019год. по описа на Тервелски районен съд, като е указал на страните на основание чл.231,ал.І от ГПК, че в шестмесечен срок,считано, ако никоя от страните не поиска възобновяването му, делото ще бъде прекратено.  

   На 13.11.2019г. е постъпила молба от ищцовото дружество, с която е поискал възобновяване на производството, поради това, че не са постигнали извънсъдебно решаване на спора с ответната страна.

   С оглед постъпилата от ищцовото дружество молба, съдът с определение №262/21.11.2019г. е възобновил производството по делото и е насрочил същото за съдебно заседание.

    В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, не се представлява, като е депозирана молба с вх.№2996/18.12.2019г. ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве" АД, чрез юрисконсулт В.Д.М. заявява, че поради служебна ангажираност няма да може да се яви в  съдебно заседание и моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба и всички наведени в нея твърдения, доказателствени и процесуални искания. Моли да бъде допълнен доклада с още обстоятелства, които подлежат на доказване, като изразява подробни доказателствени искания в тази насока. Моли да се допуснат съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи. Със същата молба моли да се отложи делото за  събиране на доказателства.

      Ответника, редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирана е молба с вх.№ 2991/18.12.2019год. от А.И.А., чрез процесуалния му представител адв.Е.Ф. от САК  с която заявява, че са в преговори с ищцовата страна  с оглед постигане на спогодба. Със същата моли делото да се отложи и да се даде възможност от няколко месеца за довършване на преговорите. В същата молба страната излага становище и прави подробни искания, ако съдът прецени, че следва да се пристъпи към допускане на доказателствата.

    Депозирана е молба с вх.№ 2990/18.12.2019год. от "ЗАД Далл Богг :Живот и здраве" АД, чрез юрисконсулт В.Д.М.,  с която е  заявила, че не се солидализира с искането за ново отлагане за сключване на спогодба.

    С определение от 13.04.2020г. в закрито съдебно заседание, съдът се е допълнил доклада по делото, като е приел за установени следните обстоятелства: 

             Приема за безспорно  установено  между страните  обстоятелството, че ответника А.  е напуснал  мястото на  ПТП, станало на 09.09.2017 година в к.к. Албена.

                 Приема за безспорно  установено  между страните  обстоятелството, че л..а. „Шкода супърб“ с рег. № В 7428 НХ  собственост  на „ ДСК Лизинг- клон Варна“ АД и с  ползувател В.М.И.е бил  застрахован по застраховка „ Каско“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

                     Приема по делото писмените доказателства съдържащи се по  ДП № 141/2017г.  по описа  на  РУ Полиция к.к. Албена.

                    Приема за сведение по делото  писмени  доказателства: документи налични  по извънсъдебната преписка касаеща остойностяването на вредите по автомобила и   претенциите на ДЗИ.

                   Приема  за сведение  по делото заверен препис от Решение № 51 от 22.02.2019 година  по гр. дело №  432/ 2018 година по описа на РС  гр. Козлодуй и  заключение по извършена съдебно – автотехническа експертиза, като посочва на  страните, че при  формиране н вътрешното  убеждение на съда същите няма да се кредитират и ценят по делото.

              Оставил е без  уважение като  неотносимо по делото  искането на  ответника, съдът да изиска и приложи по делото  писмен отговор даден от  ответника по  гр. Дело № 432 / 2018 година по описа на Рс  гр. Козлодуй – „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Допуснал е гласни доказателства за следващо съдебно заседание. По повод  производството по  чл. 193 от ГК, съдът е допуснал до разпит   двама свидетели и при режим  на водене от страна на  ответника, изискал е по служебен път писмени доказателства.

Съдът, е открил производство  по реда на  чл. 193  от ГПК, по почин на ответника по настоящото дело, както следва :

1. За оспорване компетентността на съставителя на  Протокол   за ПТП  № 1606327  от 09.09.2017 година.

          2. За оспорване   верността на  Протокол   за ПТП  № 1606327  от 09.09.2017 година, т.е. съответствието на фактическото положение с удостовереното в него, съответно дали водача „1” е ответникът по делото, налице ли е виновно поведение за възникналото ПТП, съответно причинно следствена връзка между поведението на ответника и причинените  имуществени вреди на посочените по схемата  МПС- съдържанието на  протокол за  ПТП  в частта  по отношение посочената  в него  дата, час, посоченото  в „обстоятелства нарушения, причини  и  условия за ПТП„ „видими  щети на  МПС„ и  „ схема на  ПТП“.

        ВМЕНЯВА в тежест на ответника  - по реда на пълното и  главно  доказване да направи  доказателствени искания  и да представи  доказателства, с които страната да обори съдържанието на представения Протокол за ПТП и констатациите отразени  по  него.

      В  тежест  на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника /делинквента/.

     По делото са разпитани свидетелите М.Т.К., Г.Ж. Георгиева.

   Свидетелят М.Т.К., сочи, че той е изготвил констативният протокол, той го е подписал, посетил е ПТП-то, след подаден сигнал, като при пристигане на мястото водача не е бил там,  впоследствие, чрез табелите за регистрация на автомобила открили водача, като се свързали със собственика на автомобила, тъй като този автомобил доколкото си спомнял не е бил негов и след определено време е довел водача на автомобила.   На въпроса -  Кога се яви водача? Свидетелят отговорил -Произшествието става след полунощ в ранните часове и след около 4 /четири/ часа в сутрешните светли часове се яви водача. Водача беше доведен от своя баща. Свидетелят сочи, че е имало видими увреждания на МПС-то, бил с видими нанесени материални щети, не бил в движение. 

    В показанията си свидетелката Г.Ж. Г.,  сочи, че докато е била на работа, нощна смяна, като рецепционист в хотел „Магнолия“,  чула силен трясък, излязла, имало хора, видяла една кола, в която нямало никой,    извикали полицията, след което се върнала на работа. Не може да посочи марката на колата. Колата била съвсем леко наранена. Не видяла водача да е там.

    По делото са изготвени и приети Съдебно счетоводна експертиза/  лист 304   и сл. От  делото /  и Съдебно автотехническа експертиза/ лист 285  и  сл. От  делото .

    По назначената от съда  Съдебно автотехническа експертиза  вещото лице -  инж. Е.Ж. в  заключението си по  първата  задача сочи механична  на настъпване на процесното ПТП, включително видимост , пътна обстотавка  и маркировка, което  заключение  установява ,  че констатираните от застрахователя щети върху пострадалия автомобил могат да бъдат причинени вследствие на съприкосновението на двата автомобила при процесното събитие.  Според вещите лица за отстраняването на повредите по пострадалото МПС е била необходима сумата, която кореспондира с тази/  има  пренебрежително марка  разлика/ , която ищцовото дружество претендира с исковата си молба.

   По назначената от съда  съдебно счетоводна  експертиза  вещото лице П.П.  дава заключение, че при „ДЗИ-Общо  застраховане“ ЕАД  има  преписка по която и   процесната щета е заведена  при застрахователя под № РС08-000590/2018-01.  Вещото лице  дава  заключение , чее налично преводно  нареждане № 963В100181875TRO/06.07.2020 година от  което   се  установява , че от  настоящия ищец „ ЗАД  Далл Богг Живот и  здраве“ с ЕИК *********  има  плащане  в полза на  „ ДЗИ –Общо   застраховане“ ЕАД на села в размер на  12102,86 лева . Спорез  заключението на  вещото лице от приложения опис на  щети  са  установява, че процесната щета се води  пи  застрахователя и е за сумата в размер на  8056,96 лева , като  вещото лице обаснява   получената  разлика – разликата между  действително  извършената плащане в размер  на  12102,96 лева  и сумата от  8056,96 лева се явява  суми  заплатени по  други щети . Според  вещото лице същата  информация се  потвърждава и от  проверката на застрахователаната  система  на  ищеца  по  настоящото дело – „ ЗАД  Далл Богг Живот и  здраве“ с ЕИК *********  ,  като  според заключението на  вещото лбице – по  представената му справка  са били  отразени всич„ки извършжени  плащания  по  застрахователна  полицаBG/30/1170002533110 но само  една от тях  е по щета  под  № РС08-000590/2018-01,за сума в размер на  8056,96  лева .Според    анализа на  вещото лице същата информация се потвърждава  и след  извършеана проверка в счетоводнния модел на на системата от коята се вижда,че по банковата сметка на „ ДЗИ-Общо  страховане“ ЕАД е  преведена  същата сума, посочена в платежното  нареждане . Плащането според   експерта  е било извършено  за същите  суми  и за същите  щети , както в посочените в описа .

   Заключенията на експертите дадени  по двете  експертизи не са оспорени от страните. Съдът приема  заключенията на  вещите лица по двете назначени  експертизи като  компетентно   дадени .

        Съдът, като съобрази  приетите по делото по съответния ред писмени доказателства, писмо с изх.№ РИВ20-УФ01-145_001/08.06.2020г. от СО„Район Изгрев“-удостоверения за постоянен и настоящ адрес, относно лицето Г.Ж. Георгиева; писмо с изх.№ 339400-1105/03.06.2020г. от РУ-Албена-административно наказателна преписка по издаване на НП№17-3394-0003000/25.10.2018г. и отговор с изх. №ПО1218/19.06.2020г. от Албена АД - информация относно правилата за влизане, движение и паркиране на територията на к.к. Албена към 09.09.2017г.  писмо с вх.№1275 от 07.07.2020г. от Общински съвет гр.Балчик, проекто – доклада, становищата на страните, чрез процесуалните им представители, изготвените експертизи, преценени поотделно и в съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:         

    Иска по чл.415 от ГПК се подава във връзка със заповедното производство, което като част от изпълнителното производство се превръща в част от исковия процес.

     Нормата на чл.422 от ГПК е процесуална норма, относима към заповедното производство, установяваща специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва: издадена заповед за изпълнение, надлежно осъществено възражение на длъжника  в преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, Разпореждане на съда с указание по чл.415, ал.1 от ГПК, предявяване на иск по чл.422 в законоустановения преклузивен срок.

      В конкретния случай Районен съд Тервел е постановил Заповед за изпълнение на парично  задължение  № 447 от 05.11.2018 година, по която е разпоредено длъжникът  А.И.А.  с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ    на КРЕДИТОРА „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ„ АД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,п.к.1172, ж.к. „ Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1 , представлявано от изпълнителните си  директори  Б.Г.И.и Ж.С.К., следните суми: 8056,96 / осем хиляди   петдесет и шест лева и 96 ст. / лева- главница представляваща изплатеното   застрахователно обезщетение по щета под № РС 08-000590 / 2018-01., законна лихва върху сумата от 06.07.2018 година до 31.10.2018 година –  в размер на 265,00  / двеста шестдесет и  пет  / лева ,  ведно със законната лихва върху задълженията   от дата  на подаване на заявлението при съда -29.10.2018 година  до окончателното изплащане на задължението, както и  сумата от166,50 /сто  шестдесет и шест лева и 50 ст./ лева – платената  държавна таса по делото и  сумата от  100,00 /сто/ лева   представляваща  юрисконсултско възнаграждение.

   На основание чл.247 от ГПК, съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка   в   Разпореждане № 1032 от 05.11.2018 година   по ч.гр.д. №623/ 2018г. по описа на РС Тервел въз основа на което е издадена Заповед  № 447 от 05.11.2018 година, като заличава изписаното: А.И.А.  с ЕГН **********, вместо което да се  чете:А.И.А.  с ЕГН **********.    

     Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: регресна претенция по чл. 500 ал. 1, т. 3, предл. първо от Кодекса за застраховането, за платеното от кредитора застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпили вследствие на ПТП на 09.09.2017 година в курортен комплекс Абена причинено по вина на длъжника А., между моторно провозно средство „ Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх хх, собственост на С.Б.Г.и  управлявано от длъжника А.И.А.  и  МПС  марка „ Шкода“ модел „ Суберб“ с рег. № В 74 28 НХ, собственост на „ДСК Лизинг- клон Варна“ АД с ЕИК 1314137490026 и с  ползувател В.М.И., като виновният водач А.И.А.  е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. За настъпилото застрахователно събиние бил съставен Констативен протокол за ПТП с № 1600327 от 09.09.2017 година, в който и констативен протокол  е отразено, че водача на моторно провозно средство „ Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх ххдлъжника А. в качеството си на  виновен  водач е напуснал мястото  на ПТП  преди пристигането на органите за контрол на движението  по пътищата.

      По заведената в застрахователното дружество щета под № РС08-000590/2018-01, след направена оценка на щетата,  собственика на увреденото имущество е бил обезщетен, като е било възстановено /ремонтирано/ увреденото  МПС, чрез автосервиз  „ Колор Груп Варна“ ЕООД на който е било възложено извършването на ремонта  на увреденото имущество  и на който е било  изплатено всичко до размера на дължащото се  на „ ДСК Лизинг- клон Варна“ АД застрахователно обезщетение по сключена застраховка „ Автокаско„  от „ДЗИ  общо  застраховане“ ЕАД. На основание чл. 411 и чл. 412 от Кодекса за  застраховането се твърди от  ищцовото дружество, че е  възстановило  изплатеното застрахователно обезщетение, заедно  с лихви и разноски в размер на 8056,96 лева , съгласно авизо  за плащане от 06.07.2018 година за изплащане на   застрахователно  обезщетение  по щето  № РС 08-000590 / 2018- 01,  за която сума застрахователят встъпва в правата на увредения срещу виновния водач – причинител на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

            Срещу тази заповед е било подадено възражение от длъжника, по което оспорва издадената заповед за изпълнение  и сочи, че не дължи изпълнение на вземането по същата.  

  Не е оспорена фактическата обстановка по делото:

             На  09.09.2017 година в курортен комплекс Абена по вина на А.И.А.  с ЕГН **********, е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП), от МПС Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх хх, собственост на С.Б.Г.и  управлявано от ответника   А.  и  МПС  марка „ Шкода“ модел „ Суберб“ с рег. № В 74 28 НХ, собственост на „ДСК Лизинг- клон Варна“ АД с ЕИК 1314137490026 и с  ползувател В.М.И..  За настъпилото застрахователно събитие е  съставен Констативен протокол за ПТП с № 1600327 от 09.09.2017 година, издаден от компетентните държавни органи при  ОД на МВР - Добрич, в който е отразено по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на лек автомобил МПС„ Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх хх, а именно, А.И.А.. В горепосочения КП за ПТП безспорно е установено, че в качеството си на виновен водач, А.И.А. е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление.

            Автомобил „ Волво“ модел В40 с рег № хх хх хх хх, е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със застрахователна полица № BG/30/117000253110, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството - ищец е заведена щета под № РС08-000590/2018-01. След направена оценка на щетата, на собственика на увреденото имущество „Шкода“ модел „ Суберб“ с рег. № В 74 28 НХ, собственост на „ДСК Лизинг- клон Варна“ АД с ЕИК 1314137490026 е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8056,96лв. (осем хиляди петдесет и шест лева и 96ст.), съгласно представено авизо преводно нареждане за плащане от 06.07.2018г.

     Ответникът е напуснал мястото на ПТП на 09.09.2017 г. преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.

     Ищецът е платил на застрахователя на другия участник в ПТП исковата сума.

 

     Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД,  в случая се претендира законна лихва върху главницата, начиная от 06.07.2018г. до 31.10.2018г. в размер на 265,00 лева, както и законна лихва от деня на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, направените  разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

     Претендирана по исковата молба е и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите; съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК и  разноските в заповедното производство.

     С оглед на изложенените съображения, предявеният иск е основателен за сумата от 8056,96 лева, като на ищеца бъде присъдена и законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

  По производството по  чл. 193 от ГПК :

 Ответника   оспорва  компетентността на съставителя на  Протокол   за ПТП  № 1606327  от 09.09.2017 година.

         Ответника  оспорва    верността на  Протокол   за ПТП  № 1606327  от 09.09.2017 година, т.е. съответствието на фактическото положение с удостовереното в него, съответно дали водача „1” е ответникът по делото, налице ли е виновно поведение за възникналото ПТП, съответно причинно следствена връзка между поведението на ответника и причинените  имуществени вреди на посочените по схемата  МПС- съдържанието на  протокол за  ПТП  в частта  по отношение посочената  в него  дата, час, посоченото  в „обстоятелства нарушения, причини  и  условия за ПТП„ „видими  щети на  МПС„ и  „ схема на  ПТП“.

В практиката си по чл.290 ГПК ВКС (Р № 15/25.07.2014г. по т.д. 1506/2013г.) възприема становището, че Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

В практиката си ВКС разграничава две различни хипотези, в които доказателствената тежест на страните е различна.

В първата хипотеза, ВКС приема, че когато Протоколът за ПТП е изготвен след по–голямо отстояние във времево отношение/ така както е в  настоящия случай- бел.- съда / , спрямо момента на настъпването на ПТП, поради което не съдържа в достатъчен обем описани релевантни за механизма на ПТП факти, дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.

В другата хипотеза, в която не попада настоящия случай, когато протоколът за ПТП е изготвен непосредствено след настъпилото ПТП и актосъставителят е описал точно фактите, които удостоверяват механизма на настъпилото ПТП, доказателствената тежест се измества. Протоколът е подписан от двамата участници без възражения.  В тази хипотеза, според същото решение – Р № 15/25.07.2014г. по т.д. 1506/2013г., страната, на която същият се противопоставя (в случая ответникът), може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

В цялост  по  така откритото производство ответника не  успя да представи  доказателства  , които да оборят съдържанието на представения Протокол за ПТП и констатациите в него, с което да се приеме, че е провел успешно оспорване на верността им.

        Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца сума, в общ размер 1870,00лв.

            Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, претенцията на ищцовата страна  за присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното производства е основателна. Ответника следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 166,50/сто шестдесет и шест лева и 50ст./ лева- представляващи внесена държавна такса по  заповедното  производство  и  сумата от  100,00/сто /лева- определено по делото от съда юрисконсултско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът,

                                        Р    Е    Ш    И:

 

На основание чл.194 , ал.2 от ГПК, ПРИЗНАВА , че направеното от А.И.А.  с ЕГН ********** *** оспорване на :

  компетентността на съставителя на  Протокол   за ПТП  № 1606327  от 09.09.2017 година.

             верността на  Протокол   за ПТП  № 1606327  от 09.09.2017 година, т.е. съответствието на фактическото положение с удостовереното в него, съответно дали водача „1” е ответникът по делото, налице ли е виновно поведение за възникналото ПТП, съответно причинно следствена връзка между поведението на ответника и причинените  имуществени вреди на посочените по схемата  МПС- съдържанието на  протокол за  ПТП  в частта  по отношение посочената  в него  дата, час, посоченото  в „обстоятелства нарушения, причини  и  условия за ПТП„ „видими  щети на  МПС„ и  „ схема на  ПТП“, за недоказано.

      Признава  за установено, по  иска с правно  основание   чл.124 от ГПК във вр. с чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД в отношенията между страните –„ ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „ АД  с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. София,п.к.1172, ж.к. „ Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните си  директори  Б.Г.И.и Ж.С.К.,   от една страна и от друга  А.И.А.  с ЕГН ********** ***, че ответника  А.И.А.  с ЕГН ********** ***  дължи на  ищцовата страна  –„ ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „ АД  с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. София,п.к.1172, ж.к. „ Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните си  директори  Б.Г.И.и Ж.С.К.,   сумата от 8056,96 /осем хиляди   петдесет и шест лева и 96 ст. / лева- главница представляваща  застрахователно обезщетение изплатено  по щета под № РС 08-000590 / 2018-01., както и законна лихва върху сумата от 06.07.2018 година до 31.10.2018 година –  в размер на 265,00  /двеста шестдесет и  пет/ лева,  ведно със законната лихва върху задълженията   от дата  на подаване на заявлението при съда -29.10.2018 година  до окончателното изплащане на задължението, за които  и суми е издадена Заповед за  изпълнение на парично  задължение по чл. 410 ГПК №447/05.11.2018г.  по    ч. гр. дело №623 / 2018  година по описа на Тервелски районен съд.         

     ОСЪЖДА А.И.А.  с ЕГН ********** ***  да заплати на ищеца –„ ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „ АД  с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. София,п.к.1172, ж.к. „ Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните си  директори  Б.Г.И.и Ж.С.К., сторените по ч.гр.дело №632 по описа на ТлРС за 2018 г. разноски в размер на 166,50/сто шестдесет и шест/ лева- представляваща внесена държавна такса и сумата от 100,00/сто/лева- адвокатско възнаграждение.

      ОСЪЖДА А.И.А.  с ЕГН ********** ***  да заплати на ищеца –„ ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ „ АД  с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. София,п.к.1172, ж.к. „ Дианабад“, бул. „ Г.М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните си  директори  Б.Г.И.и Ж.С.К.  сторените по настоящото производство разноски в общ размер на 1870,00 лева /хиляда осемстотин и седемдесет/лева. 

След влизане  на решението в законна сила   препис от него  ведно с  приложеното  ч. гр.дело №632 /2018 година  по описа на Тервелски районен съд   да се върне в деловодството на съда.

     Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен  съд  в двуседмичен срок  от съобщението му до  страните.

 

                                                          Районен съдия :