Решение по дело №52071/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7034
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20211110152071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7034
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110152071 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на АЛ. Б. ИЛ., в качеството му на
наследник на ..................рещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която се иска съдът да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество претендираните с
изпълнителен лист от 17.01.2020 г., издаден по гр.д. № 48932/2014 г. по описа на СPC,
33 състав сумата от 604,77 лв., представляваща разноски, за принудителното събиране
на която е образувано изп. дело № 316/2020 г. по описа на ЧСИ ..................., рег. №
............. при КЧСИ. Ищецът излага, че на 04.06.2021 г. бил конституиран като длъжник
по посоченото изпълнително дело. Поддържа, че в периода от 04.08.2015 г. до
04.06.2021 г. спрямо наследодателката на ищеца и самия него не са били извършвани
валидни изпълнителни действия (за период повече от пет години), поради което и
сумата, предмет на издадения изпълнителен лист, е погасена по давност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете, като навежда, че по изпълнителното производство са
извършвани регулярно изпълнителни действия, поради което вземанията не били
погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими.
Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това
условие е налице – срещу ищеца е образувано изпълнително дело №316/2020 г. по
описа на ЧСИ ................... рег.№............., район на действие СГС и производството по
това изпълнително дело продължава да е висящо. Само когато принудителното
изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този
случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото
право, на негово разположение е друг вид защита. С отрицателния установителен иск
за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване
несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният
процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително
изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск по
чл.439 ГПК.
Установява се от събраните писмени доказателства /л. 6 от гр.д. № 52071/2021 г.;
л. 66-68 и л. 79-80 от гр.д. № 48932/2014 г. на СРС, 33 състав/, че въз основа на влязло в
сила на 11.07.2015 г. решение по реда на чл. 422 ГПК, постановено по гр.д. №
48932/2014 г., на 17.01.2020 г., е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД за събиране на следното вземане, за чието заплащане наследодателката на
ищеца ..................., ЕГН **********, е била призната за задължена, а именно – сумата
от 604,77 лв., представляваща сбор от разноските в исковото и в заповедното
производство.
Между страните не се спори и от представеното копие от изпълнително дело се
установява, че по молба вх. №5542/05.02.2020 г. на „Топлофикация София“ ЕАД за
събиране на вземането въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 316/2020 г. по описа на ЧСИ ..................., рег. № ............. при
КЧСИ (л. 36-61). Не се спори и от представеното по делото удостоверение за
наследници изх. № 3311/23.02.2018 г. на СО р-н Младост се установява, че ...................,
ЕГН ********** е починала на 21.02.2018 г., а неин единствен наследник по закон се
явява ищецът. Предвид това, с протокол от 04.06.2021 г. като длъжник по
изпълнителното дело е конституиран именно ищецът АЛ. Б. ИЛ.. Процесният
изпълнителен лист е издаден за вземания, установени с влязло в сила решение, поради
което от влизането му в сила – 11.07.2015 г., е започнала да тече нова давност, която е
2
петгодишна – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност в периода
03.08.2015 г. – 04.06.2021 г. на вземанията по изпълнителния лист.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. С оглед задължителната за съдилищата практика, обективирана в
Тълкувателно решение 2/2013 година от 26 юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т. 10,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа. Не прекъсва давността и молбата за изпълнение, ако
в нея не е посочен конкретен способ или ако не е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Ето защо, противно на изложеното в исковата молба, съдът намира, че в
процесния случай давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство на 05.02.2020 г., доколкото с депозираната молба от
взискателя /понастоящем ответник/ е поискано прилагане на конкретен изпълнителен
способ, а именно -налагане на запор на банковите сметки и трудовите възнаграждения
на длъжницата, както и е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. С подаването на молба
за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, т.е. редовна молба,
давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, буква "в" ЗЗД. В този смисъл са
и мотивите към т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Редовната молба на взискателя за образуване на
изпълнително дело безспорно прекъсва давността. В тълкувателното решение в
действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес не
3
спира или прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес се има
предвид действието на съдебния изпълнител, който с постановление /а сега с
разпореждане съгл. чл. 434 ГПК, ред. ДВ, бр.86, 2017 г./ образува изпълнителното дело
в качеството му на процесуален орган. Това налага извода, че подаването на редовна
молба за образуване на изпълнителното дело прекъсва давността.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 433 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява в изчерпателно и лимитативно изброени
случаи и смъртта на длъжника /независимо в кой момент е настъпила/, не е сред тях.
Това, че длъжникът по изпълнителния лист е починал преди образуването на
изпълнителното дело, не води до нарушение на закона и до незаконосъобразност на
действията, извършени от ЧСИ. На основание чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият срещу
наследодателя изпълнителен лист може да бъде изпълняван и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството на своя
наследодател или същото е било прието по опис, за които обстоятелства липсват
твърдения в настоящето производство. Задължението за заплащане на процесната сума
е възникнало за наследодателката на ищеца още приживе, преди настъпването на
правоприемството в негово лице. С настъпване на смъртта на наследодателя
субективните предели на изпълнителния лист, издаден срещу него, се разпростират по
отношение на неговите наследници. На фона на горното, съдът приема, че в настоящия
случай давностният срок е прекъснат с подаване на молбата за изпълнение на
05.02.2020 г., като до приключване на устните състезания – 23.03.2022 г., не е изтекъл
петгодишен период, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК, на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. Б. ИЛ., ЕГН **********, със съдебен адрес
............, офис на партерен етаж, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ................,
иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................, със седалище
и адрес на управление .............. сумата от 604,77 лв. разноски по гр.д. №48932/2014 г.
на СРС, 33 състав, за която е издаден изпълнителен лист от 17.01.2020 г. по гр.д. №
48932/2014 г. на СРС, 33 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело
4
№ 2020.............0400316 по описа на ЧСИ ..................., рег. № ............. при КЧСИ и
район на действие СГС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК АЛ. Б. ИЛ., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................, сумата от 100 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5