Решение по КНАХД №798/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 390/21.07.2023, постановено по а.н.д. № 1138/2023г., Районен съд Плевен, е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, №9, представляван от изпълнителен директор С. Д., на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез упълномощен юрисконсулт.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че в случая изцяло не е заплатена дължимата пътна такса и няма значение, че са били налице суми по сметката, щом дружеството не е положило грижа и не се е убедило, дали поставеното бордово устройство (което подава ТОЛ декларации) е работело.

Оспорват се изводите на въззивният съд, че неправилно на дружеството е ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Сочи се в тази връзка, че макар в нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, то от разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП става ясно, че ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Като допълнителен аргумент в подкрепа на доводите си сочи и разпоредбите на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. Излага се, че заплащането на ТОЛ таксата става въз основа на реално получени ТОЛ данни, търговецът не е подал ТОЛ декларации за конкретния пътен участък, в резултат на което не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса, за процесното ППС не е заплатена пътна такса към момента на извършване на нарушението, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на търговеца.

Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуален пълномощник юрк И., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В писмен отговор и писмена защита чрез упълномощен адвокат Г. ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, като се препраща и към решението на СЕС по дело № С-61/2023г., което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, и излага доводи за непропорционалност и несъразмерност на наказанието. Моли да се остави в сила решението на районния съд, претендира разноски по представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед решението на СЕС.

Административен съд Плевен, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Касационният състав намира касационната жалба за неоснователна поради следните аргументи:

За да постанови решението си, Плевенски районен съд е приел от фактическа страна, че от представения по делото Електронен фиш № **********, издаден от АПИ, се установява, че на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК *********, собственик на ППС влекач „МАН ТГХ” с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, е наложена имуществена санкция за това, че на 28.02.2021 в 11,34 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС в община Долни Дъбник за движение по път І-3 км 100+471 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-3 км 100+471.

С ЕФ на собственика, на когото е регистрирано превозното средство „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК *********, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

За да отмени обжалвания ЕФ районният съд, след анализ на нормите, посочени в ЕФ, е приел, че е налице неяснота кое е наказаното лице, в какво действително се изразява неговото неправомерно поведение – не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Посочил е, че дори нарушението да е установено от обективна страна, то същото не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма.

Според РС - Плевен в ЕФ не е посочено в какъв размер следва да бъде заплатена дължимата пътна такса, като изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за извода извършено ли е нарушение от собственика на ППС. На последно място решаващият състав приел, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, тъй като в ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ, според РС Плевен ангажирането на административно-наказателната отговорност следва се реализира с издаването на наказателно постановление въз основа на АУАН, поради което неправилно на търговеца е била ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП.

Изводите си съдът подкрепя с анализ на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, съгласно която електронен фиш може да се издаде, когато се установи нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, а за нарушения като процесното – по чл.179, ал.3б от ЗДвП, ЕФ не се издава, а приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това. С горните мотиви съдът отменил обжалвания ЕФ.

Касационният състав намира решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, по следните съображения:

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Това се отнася и до актовете на общностното право съгласно чл. 288, параграф 2 от ДФЕС (преди чл. 249, параграф 2 от ДЕО), като предимството действа автоматично, без да е необходим какъвто и да е било специален механизъм за установяване и обявяване. В тази връзка съдилищата са длъжни да тълкуват и съобразяват общностното право в случаите, когато то е относимо по поставения пред тях правен спор, както и да тълкуват и прилагат националното право в съответствие с общностното такова.

Относимата санкционна разпоредба – чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа за пропорционалност и съразмерност.

Принципът за пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.

СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че, за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

По преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково, СЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска в националната правна уредба наличие на система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Отчитайки така изложеното, съдът намира, че санкцията се явява в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото не може да бъде определена съразмерно на извършеното нарушение, тъй като не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението, категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е заплатена ТОЛ такса в конкретен размер, които да обосноват налагането на наказание в съответстващ размер според конкретния случай, защото санкцията за нарушението е предвидена от законодателя само в един абсолютен размер.

По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС – се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Размерът на имуществената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата – налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Поради горното правилни като резултат са изводите на РС Плевен, че обжалваният електронен фиш се явява издаден в противоречие с материално-правните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменен.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за възстановяване на направените разноски в касационното производство. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., заплатени изцяло в брой, които следва да му се присъдят.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от касатора, тъй като договореното и платено възнаграждение е на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия на адвоката.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 390/21.07.2023, постановено по а.н.д. № 1138/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, №9, представляван от изпълнителен директор С. Д., разноски за касационното производство в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.