Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в
открито съдебно заседание на единадесети
март, през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА
При секретаря Н.Димитрова в присъствието на
прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 2846 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявени са искови
претенции с правно основание чл. 422 ал.1 ГП във връзка с чл. 415 ГПК от „П. К.
Б.“ ЕООД ЕИК175074752 , със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“България“ №49, бл.53 Е, вх.В чрез юрисконсулт К.Е.С. упълномощен с
пълномощно рег. № 1718/31.01.2019 г. на нотариус с рег. № 271 против А.С.В. ЕГН
********** с настоящ адрес *** и постоянен адрес *** с цена на иска в размер от
5679.90 лв. /пет хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, включващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** в размер на
5491.04 лв. и неустойка в размер на 188.86 лв., ведно със законната лихва върху
вземането от подаване на заявлението до изплащането му.
Твърди се, че на 20.06.2014 г. е сключен Договор за потребителски кредит
(ДПК) № ********** между „П. К. Б.” ЕООД и ответницата А.С.В. ,като длъжникът не е изпълнявал задължението си за
извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план, съгласно приложената към исковата молба финансова
справка извлечение.Твърди се , че след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в Общите условия към ДРЗ, на дата 09.06.2015
г. договорът бил прекратен от страна на „П. К. Б." ЕООД и поради
неизпълнение е начислена неустойка в размер на 188.86 лв. Крайният срок за погасяване на кредита
съгласно погасителния план към ДПК бил изтекъл на дата 15.11.2018 г., с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер. На основание чл. 12.4. от Общите условия е
начислена неустойка в размер на 188.86 лв. Твърди се, че, кредиторът не се е
възползвал от правото си да начисли неустойка в размер на 50% /петдесет
процента/ върху оставащото задължение, а е начислил неустойка в по-нисък
размер.
Твърди се, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. По преценка на клиента, той можел да се откаже от
сключения ДПК най-късно в 14-дневен срок. Длъжникът не се бил отказал от
сключения договор и е усвоил паричните средства, които са отпуснати първоначално.
Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен
момент е погасявал вноските си. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът е
изразил съгласие за възникването на облигационното правоотношение между
страните и е бил наясно с неговото съдържание.Поради неизпълнението на
договорното задължение, „П. К. Б.” ЕООД подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и Районен съд – Пазарджик издава заповед за
изпълнение. Длъжникът бил подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 1670/2019 г. и на „П. К. Б.“ ЕООД е изпратено указание за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок, получено от заявителя на
10.06.2019 г.
Искането е съдът да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.“ ЕООД срещу
длъжника А.С.В., ЕГН: ********** в размер на 5679.90 лв., включващо неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** в размер на
5491.04 лв. и неустойка в размер на 188.86 лв., ведно със законната лихва върху
вземането от подаване на заявлението до изплащането му. Претендират се
разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Подадена е и допълнителна молба от ищцовото дружество с вх. №
24816/23.10.2019г., с която се уточнява видът на задълженията, които се
включват в цента на исковата молба, а именно: Главница, представляваща
отпуснатата сума по заема в размер на 1588.60
лв.; Договорно
възнаграждение в размер на 3625.22 лв., Възнаграждение за отлагане на всноски в
размер на 277.22 лв.; Неустойка в размер на 188.86 лв.
Твърди се , че общият размер на погасеното задължение от страна на длъжницата
е в размер на 1439.46 лв. Отпуснатата на
длъжника сума по ДРЗ № ********** главница е в размер на 1650.00 лева (хиляда шестстотин и петдесет лева). По главницата от нейна страна е погасена сума в общ
размер на 61.40 лева (шестдесет и един лева и четиридесет ст.) и остават за заплащане още 1588.60 лева (хиляда петстотин осемдесет и осем лева и шестдесет ст.). Твърди
се , че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДРЗ № ********** ответницата дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план и е в размер на 5003.28 лева (пет хиляди и три лева и двадесет и осем ст.). Страните по този ДРЗ се споразумяват договорното възнаграждение, което
възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема , да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е
в размер на 3625.22 лева (три хиляди шестстотин двадесет и пет
лева и двадесет и две ст.)Твърди
се още, че клиентът е направил искане за платено отлагане на вноски,
което е било уважено от „П. К. Б.” ЕООД и между страните е подписан Анекс № 1
от 08.10.2014 г., ведно с нов погасителен план. Отложени са вноски с номер 2 и
3. В новия погасителен план броят на вноските нараства до 52, тъй като
отложените вноски се отбелязват като 0.00 лв. и се изместват в края на
погасителния план. Съгласно т. 7.5.2 от ОУ към сключения договор, отлагането на
вноски се заплаща, поради което са добавени още две нови вноски по 138.61 лв.,
които представляват възнаграждение за заплащане на двете отложени вноски.
Общият размер на задължението нараствало с 277,22 лв. Поддържа се, че всички
претендирани задължения по ДРЗ № ********** произтичат от неизпълнението да
договорните задължения по договора от страна на длъжника А.С.В.. Крайният срок
за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата
15.11.2018 г. , с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез
пълномощника й адв. В., в който изцяло оспорва исковете, тъй като същите били
неоснователни и недоказани и като такива моли да бъдат отхвърлени.Моли се да бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително и тези сторени в
заповедното производство.
В исковата молба не било посочено ясно и точно на какво основание се
претендират горепосочените суми - дали защото е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 09.06.2015г., когато според ищеца договорът е
прекратен, или защото е настъпил падеж на договора /15.11.2018 г./. Предявеният
иск се счита за недопустим, като
преждевременно предявен, поради липсата на посочено основание (предсрочна
изискуемост или настъпил падеж) за настъпване изискуемостта на претендираните
суми по настощото дело не може да се направи категоричен извод относно
наличието на изискуемост на вземанията, описани в исковата молба, станала повод
за образуване на настоящето производство. По същество са изложени подробни
доводи и възражения обосноваващи недължимост на вземанията, като се поддържа
възражение за нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи ,
както и поради това , че клаузите на договора накърняват добрите нпави. Освен
това се предявява и поддържа възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът след анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 1670/2019 г. по описа на ПзРС се установява , че
ищецът е подал заявление на 17.04.2019
г. и е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът А.С.В.
да ЗАПЛАТИ на кредитора
„П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. , О. Л. , Я.
Я. Ч. и И. Х. Г. - управители с
пълномощник Р. И. И. – юрисконсулт,
сумата от 5491,04 лв. - главница, сумата
от 188,86 лв. – неустока,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски в размер на 113,60 лв. -
държавна такса и 150,00
лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Като основание за възникване на задължението е посочен договор за
потребителски кредит № **********/20.06.2014 г.
Длъжникът в това производство е
подъл възражение в срок и съдът е дал указание за предявяване на
установителен иск.
Искът е предявен в срока по чл.
415 ал.1 ГПК и е процесуално допустим.
Установява се от представения по делото договор
за потребителски кредит от "П. К.
Б." №**********, че на 20.06.2014 г.
страните са сключили договор, по силата на който на ответницата е предоставена в заем сума в размер на 1650,00 лв. Видно от
договора е, че страните са уговорили срок на кредита 48 месеца, размер на
вноската по кредита – 138,61 лева, ГПР – 157,77 % и годишен лихвен процент 98,52
%. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 6653,28 лева с падеж
на месечната вноска 15-ти ден от месеца. Ответницата е декларирала , че е
запозната и приема приложените към процесния договор общи условия.
Видно от представения по
делото анекс към договор № **********, по молба на ответницата между страните е сключено на 08.10.2014 г. споразумение
за за отлагане на две вноски по
погасителен план , като е уговорено договроното възнаграждение за периода на
отголежените вноски да се капитализира
към остатъчната главница по заема и да е с посочения в анекса лихвен процент ,
а именно – 85 % , при ГПР – 127,33 % .Според представения по делото нов
погасителен план , скрокът на договора изтича на 15.11.2018 г. , когато е
падежа на последната погасителна вноска.
Представен е също така документ за кредитен превод в полза на
ответницата от ищцовото дружество за сумата от 1650,00 лева с дата на превода 20.06.2014 г. и основание за плащане – номера на договора за потребителски кредит **********.
Ищцовото дружество в исковата молба и в допълнително представеното становище
прави признание за частично плащане на сума по договора в размер общо на 1455,00 лева.
Представено е също извлечение от сметка по договор за
кредит **********, според което общият
размер на извършените от ответницата плащания се раняват на сумата 1455,00 лв. , с коята сума е погасена част от
дължимите по договора суми в размер от 1439,46 лв. и сумата от 15,54 лв. отнесена
за погасяване на лихвите за забава по кредита. Според това извлечение общият
размер на задълженията на ответницата към 08.07.2019 г. е 5491,04 лв.
При така изяснената фактическа обстановка и
събрани доказателства съдът приема , следното от правна страна.
В тежест на ищеца
е да докаже факта на съществуване
на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от
договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора,
основното от които е за предаване на заемната сума, а в тежест на ответника е да установи факта на изпълнение на
претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи
претендираната сума.
Установено е по делото,че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора
за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор
първоначално ГПР е в размер на 157,77 % и след сключването на анекса – 127,33 %, а ГЛП в размер на 98,52 % и след анекса съответно – 85,00 %. При преценка действителността на тези клаузи не могат да
бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те са
въведени след сключване на процесния договор макар , че към момента на сключването на анекса тези
норми вече са били приложими. Към датата на сключването
на
самия договор следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване
е в чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които
накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна
практика „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1
пр.3 от ЗЗД е обща правна категория,
приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във
всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“,
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на
друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за
това цена, ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна
нееквивалентност между двете престации.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на
ответницата е предоставена в заем сума от 1650,00 лева, като лихвата по договора
е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на
сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата
за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако
тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при необезпечени
кредити (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 98,52
% надхвърля значително трикратния
размер на
законната такава, поради което уговорката противоречи на добрите нрави
и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към
клаузата с уговорения ГПР от над 100 %
също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. Ищецът не е съблюдавал принципите на
добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от ЗЗП, при определяне
на лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в размер, който да
налага връщане на повече от четири пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит – при заем от
1 650,00 лева,
е договорено в края на срока на договора от 4 г. ответницата да
върне сумата от 6653,28 лева.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на
ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за
срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи
проценти.
Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако
в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен
процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените
по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на
целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния договор като нищожни
не пораждат правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК
във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД се явява недействителен. Акцесорният характер на сключения по делото анекс ,
определя неговата недействителност, но също така и следва поради противоречие с действащата
вече към този момент норма на чл. 19 ал.4 ЗПК и приложение на нормата на чл. 19
ал.5 ЗПК.
Съгласно
чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо на основание чл.23 от ЗПК
ответницата - кредитополучател дължи връщане само чистата стойност на кредита,
но не и на начислените лихви и такси по кредита. Тъй като ответницата е усвоила общо 1650,00
лева, но е върнала 1455,00 лева, непогасеният остатък от кредита е в
размер на 195,00 лева . Ето защо
исковете за размера над тази сума до претендираната от 5679,90 лева и за неустойка в размер
на 188,86 лева
следва да се отхвърлят. Отделно от това, за вземането
за неустойка, не са представени никакви доказателства – кога и как е прекратен
договора и как е начислена тази неустойка.
Тъй като
задължението на заемателя да върне получените суми, ако и да е уговорено да
бъде изпълнявано на части, е единно задължение, за него се прилага общата
5-годишна погасителна давност, установена в чл.110 от ЗЗД. Доколкото задължението е станало изискуемо с изтичането на уговорения
от страните срок по договора – 15.11.2018 г., от крайният падеж на кредитните задължения до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение -17.04.2019 г. не е изтекъл установеният от закона давностен срок,
поради което това правопогасяващо възражение на ответната страна е
неоснователно.
На
основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК страните си дължат взаимно направените от
тях съдебните разноски в заповедното и в настоящото съдебно производство,
съразмерно с уважения, респективно с отхвърления иск. Разноските на ищеца в
заповедното производство са в размер на 263,60 лв., а исковото
производство общо в размер на 306,04 лв. / 156,04 лв. държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт по НПП в размер на 150,00 лв./Разноските на
ответника са по 800,00 лв. заплатен адвокатски хохорар в заповедното и в
исковото производство. Съдът намира за частично основателно възражението на
ищцовата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната
страна, с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и счита че този хонорар следва да бъде
намален на 650,00 лв. в исковото произвество / на база стойностите посочени в
чл.7 ал.2 т.3 НМРАВ/ и 450,00 лв. в заповедното / съгласно чл. 7 ал.7 във
връзка с чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ/ или по съразмерност – на ищеца ще се дължат
разноски в заповедното производство в размер на 9,05 лв. и в исковото производство в размер на 10,51
лв., а на ответницата разноски в заповедното производство в размер на 434,78
лв. и в исковото произодство разноски в
размер на 628,01 лв. съразмерно съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции.
С
оглед изложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал.1 ГПК в
отношенията между „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“България“ №49, бл.53 Е, вх.В представлявано от С.
Н. Н. и Ц. Г. С. и А.С.В. ЕГН ********** с настоящ адрес ***, постоянен адрес *** и съдебен адрес *** , чрез адв. В.В., че А.С.В. ЕГН ********** дължи на „П. К. Б.” ЕООД, сумата от 195,00 лева
главница по договор за потребителски кредит № 50**********/20.06.2014
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.04.2019 г. до окончателното плащане, за което е издадена
заповед № 984/23.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1670/2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за размера над
уважената сума от 195,00 лева главница до претендираните 5491,04 лева неизплатено парично задължение и
188,86 лв. неустойка, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане – като неоснователни.
ОСЪЖДА А.С.В. ЕГН ********** с настоящ
адрес ***, постоянен адрес *** и съдебен адрес *** , чрез адв. В.В. да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“България“ №49, бл.53 Е, вх.В представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г. С.
разноски в заповедното производство в размер на 9,05 лв. и в исковото производство в размер на 10,51
лв.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“България“ №49, бл.53 Е, вх.В представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г. С.
да заплати на А.С.В. ЕГН **********
с настоящ адрес ***, постоянен адрес *** и съдебен адрес *** , чрез адв. В.В. разноски в заповедното производство в размер на 434,78
лв. и в исковото произодство разноски в
размер на 628,01 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :