Р Е Ш Е Н И Е
№ V-
224 28.01.2021
г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1873 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
57 от 12.03.2020г. по гр.д.№ 301/19г. на РС- Поморие, е допусната делба между Д.М.Д., Д.М.К., М.М.Т.,
К.Ж.Д. и Ж.Ж.Д., на следните недвижими имоти:
- УПИ Х-997,
кв.81 по плана на гр.Каблешково с площ по нотариален акт 656 кв.м., при граници: УПИ ІХ-996; УПИ ХVІІІ-1005; УПИ ХVІІ-1004; УПИ ХVІ-1003 и УПИ
ХІ-998, с идентификатор 35033.501.997 по КККР на
гр.Каблешково, одобрени със Заповед РД-18-37/27.07.2015 г. на изп.директор на АГКК, на площ 654 кв.м., с
административен адрес гр.Каблешково, ул.“Христо Ботев“ №40, ведно с построените
в същото дворно място:
- масивна
жилищна сграда с площ 36 кв.м., с идентификатор 35033.501.997.1;
- паянтова
жилищна сграда с площ 30 кв.м., с идентификатор 35033.501.997.5;
- паянтова
салма с площ
30 кв.м. с идентификатор 35033.501.997.4;
- втора
паянтова салма с площ 55 кв.м. с идентификатор 35033.501.997.2;
- селскостопанска
сграда с идентификатор 35033.501.997.3 с площ 12 кв.м., при квоти:
-
4/10 ид.ч. за
Д.М.К.;
-
4/10 ид.ч. за
М.М.Т.;
-
1/10 ид.ч. за
Д.М.Д.;
-
1/20 ид.ч. за К.Ж.Д.;
-
1/20 ид.ч. за Ж.Ж.Д..
Против решението е постъпила въззивна жалба
вх.№2077/5.06.2020г. по описа на РС- Поморие, подадена от адв.Константин Тончев,
в качеството на пълномощник на М.М.Т. и Д.М.К.. С нея решението е обжалвано
изцяло. Изложени са оплаквания, че решението на РС- Поморие е неправилно и
незаконосъобразно.
Изложени са оплаквания, че без да изпълни
изискването на чл.201 ЗУТ за становище на общинската администрация относно
поделяемостта на имота съдът приел, че той следва да бъде допуснат до делба. Не
била извършена и преценка дали съсобствените сгради и второстепенни постройки в
поземления имот подлежат на съдебна делба, при обособяване в самостоятелни
обекти без значителни преустройства и неудобства. Съдът приел също, че въззивниците
не осигурявали достъп на ищеца до имота, което не отговаряло на истината и не
било доказано, но тези твърдения послужили за доказване на правния интерес на
ищеца за завеждането на иска за делба. На страните не били дадени достатъчно
възможности за постигане на спогодба, съобразно предложението на въззивниците и
представената от тях частна експертиза. Въззивниците считат, че съдебната делба
се явява нецелесъобразна и не е в интерес на съделителите, понеже при
непостигането на спогодба имотът следвало да бъде изнесен на публична продан,
която допълнително щяла да ги утежни с разноски и време, а имотът най-вероятно
щял да бъде обявен на по-ниска цена от пазарната. Иска се решението да бъде
отменено.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.В.К. като пълномощник на Д.М.Д.. Този
въззиваем намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Според
въззиваемия Д. районният съд изследвал и се произнесъл правилно само въпросите,
предмет на производството по допускане на делбата- чл.344 ГПК. Останалите
въпроси, повдигнати с въззивната жалба били предмет на втората фаза на делбата,
в която следва да се допусне експертиза относно поделяемостта на имота и
пазарната му оценка. Затова намира, че такива доказателства не следва да бъдат
събирани на този етап на производството. На следващо място се сочи, че правният
интерес от иска следва от наличието на съсобственост върху имота между страните
по делото. Непостигането на спогодба се дължало на липсата на споразумение
относно пазарната оценка на дела на въззивника Д.Д.. Доводите за
нецелесъобразност на съдебната делба, както и останалите, изложени в жалбата,
не били основание съдебното решение да бъде отменено. Жалбоподателите не
оспорвали нито квотите, нито страните, нито делбените имоти, а от жалбата им не
ставало ясно защо считат решението на РС- Поморие за незаконосъобразно. Молят
решението да бъде потвърдено. Претендират разноски за въззивното производство
съобразно приложения списък.
Въззиваемите К.Ж.Д. и Ж.Ж.Д. не са депозирали
отговор на въззивната жалба, въпреки че са били редовно уведомени за тази
възможност на 2.07.2020г.
По допустимостта на въззивното
производство Бургаският окръжен съд намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен
интерес от обжалването. Същата е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Делото е за делба на недвижими имоти и е във
фазата по допускане на делбата.
Не се спори, че страните са наследници на съпрузите
м. Д.Д. и К.Ж.Д., б.ж. на гр.Каблешково, първият от които е починал на 22.08.2003г.,
а втората- на 28.11.2014г. Това се установява и от приложеното удостоверение за
наследници.
Ищецът Д.Д.- сега въззиваем, е техен син, а двете
въззивници Д.К. и М.Т. са техни дъщери.
Въззиваемите К.Д. и Ж.Д. са внуци на
наследодателите- синове на сина им Ж. М.Д., починал на 25.09.2000г.
Не се спори и за това, че страните
по делото са съсобственици на описания в обжалваното съдебното решение недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 35033.501.997 с площ от 654 кв.м. по КККР на гр.Каблешково, ведно с построените в него масивна жилищна сграда
с площ 36
кв.м., с идентификатор 35033.501.997.1; паянтова жилищна сграда с площ 30 кв.м., с
идентификатор 35033.501.997.5; паянтова салма с площ 30 кв.м. с идентификатор 35033.501.997.4; втора паянтова салма с площ 55 кв.м. с
идентификатор 35033.501.997.2; селскостопанска сграда с идентификатор 35033.501.997.3 с площ 12 кв.м. /площта на сградите е съобразно отразеното в
нотариален акт №19 от 19.11.2014г. на нотариус Ройдев/.
Липсва спор и по въпроса за
възникването на съсобствеността.
Видно от т.1 на нотариален акт №57,
т.I, д.№162/1980г. на Районния съдия при РС- Поморие,
наследодателят на страните м. Д. е бил признат за собственик по давност на
дворно място от 565 кв.м. по плана на гр.Каблешково, парцел Х-564 в кв.54 по
плана на същия град, заедно с построените в парцела масивна жилищна сграда с
площ 36 кв.м. ; паянтова жилищна сграда с площ 30 кв.м.; паянтова салма с площ
30 кв.м.; втора паянтова салма с площ 55 кв.м. Към датата на придобиването на
собствеността върху гореописания имот- 10.07.1980г., м. Д. е бил в брак с К.Д.,
сключен на 20.12.1945г. /препис- извлечение на л.63/. Няма спор между страните,
че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от двамата
съпрузи.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че двамата съпрузи са придобили и идеални части от друг имот. Той
е описан в т.2 от нотариален акт №57, т.I,
н.д. №162/1980г. на ПРС- 280/595 кв.м. ид.ч. от парцел ХVII- 564,565 в кв.54, като съсобствен с трети за делото лица. Наследодателят м.
Д., със съгласието на съпругата си К.Д., дадено по реда на чл.13 от СК /отм./
са дарили този имот на друг свой син- Георги, починал на 4.09.1986г. /чийто наследници към датата
на смъртта му са били неговите родители- удостоверение на л.10 от делото на
ПРС/. Този имот не е предмет на настоящото дело за делба.
След смъртта на м. Д. през 2003г.,
съсобственици на имота са станали съпругата му К.Д. /притежаваща ½ от
имота с прекратяването на СИО и 1/5 по наследство от съпруга си- чл.5, ал.1 от ЗН, или общо 12/20 ид.ч./; децата му Д., Д. и М. /притежаващи по 1/5 ид.ч. по
наследство от баща си- така чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 ЗН, или по 2/20 ид.ч. от
имота/; както и внуците му Ж. и К. /притежаващи по 1/10 ид.ч. по наследство от
дядо си- чл.10, ал.1 ЗН, или по 1/20 ид.ч. от имота/.
С нотариален акт №19, т.III, рег.№1425, дело №400 от 19.11.2014г. на нотариус Ройдев /л.6/, К.Д. е
прехвърлила на дъщерите си Д.К. и М.Т. по 3/10 ид.ч. от имота, или общо цялата
притежавана от нея част от имота- 12/20 ид.ч. (равни
на посочените в нотариалния акт 6/10 ид.ч.).
След сключването на договора от
2014г. съсобственици на имота са останали въззивниците Д. и М. с по 8/20 ид.ч.;
въззиваемият Д.Д. с 2/20 ид.ч. от имота, както и въззиваемите К. и Ж. Душеви с
по 1/20 ид.ч. от имота.
Следователно верен, макар и
процесуално непрецизен /понеже квотите на всички страни, отразени в дробни
числа, следва да са посочени в диспозитива на решението с един и същ
знаменател/ е изводът на РС- Поморие, че страните по делото са съсобственици на
процесния имот при квоти: по 4/10 ид.ч. за Д. и М.; 1/10 ид.ч. за Д. и по 1/20
ид.ч. за К. и Ж.. Този извод не се оспорва с жалбата.
Верен е и крайният извод на съда, че
искът е основателен и делбата на описания по-горе имот следва да се допусне
между страните при посочените по-горе квоти.
В рамките на правомощията си по чл.267 ГПК, ограничени в рамките на оплакванията в жалбата, Бургаският окръжен съд
намира, че решението на районният съд е валидно, допустимо и правилно.
Невярно и неоснователно е
оплакването в жалбата, че съдът приел недоказаните твърдения на ищеца, че въззивниците
не му осигурявали достъп до имота, за да приеме за доказан правния интерес на
ищеца от иска. Първо, това твърдение не отговаря на истината, тъй като съдът
изобщо не е коментирал този въпрос в обжалвания акт, а и това не е било
необходимо, понеже не е било надлежно заявено възражение за недопустимост на
иска поради липса на правен интерес. Второ, такъв интерес не следва да се
доказва в делбеното производството, тъй като искът за делба е конститутивен, а
не установителен. Този правен интерес следва изрично и от разпоредбите на чл.34,
ал.1 от ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН, когато съсобственик иска делба на съсобствен
имот, какъвто е искът, предявен от ищеца Д.Д. против ответниците. От цитираните
норми следва, че всеки от съсобствениците разполага с преобразуващото право да
поиска по съдебен ред съсобствеността между страните да бъде прекратена, когато
е невъзможно това да стане доброволно /чрез договор за доброволна делба или чрез
други сделки между съсобствениците/. Настоящият казус е именно такъв.
Пред първата инстанция /както и в
настоящата/ ответниците по делото не са оспорили иска за делба, нито
твърденията на ищеца за правопораждащите съсобствеността факти, както и за
квотите им в съсобствеността. Предложението на двете въззивници, съдържащо се в
отговора на исковата молба, е за изкупуване на дела на ищеца Д.Д. по реалната
му пазарна цена. Също там е налице признание, че до споразумение между тях и
брат им Д. не се е стигнало, тъй като той е имал нереалистични очаквания за
цената на своя дял.
В първоинстанционното производство,
както и пред въззивната инстанция, не е направено искане от която и да било от
страните за допускане на експертиза, която да оцени имота и евентуално –
възможността за получаване на реален дял от всеки съсобственик. Напротив-
страните са заявили, че последното принципно е невъзможно. Само в хипотезата на
реално заявено желание от страните за постигане на спогодба, районният съд
/както и въззивната инстанция/ би могъл да допусне подобна експертиза, тъй като
е длъжен да им съдейства за това- чл.140, ал.3, изр.2 ГПК, последно
предложение; чл.145, ал.3 ГПК, чл.149, ал.1 ГПК. В противен случай, доколкото
делбеното производство се намира в първата му фаза /предмет на която са
единствено въпросите по чл.344, ал.1 ГПК/ съдът няма задължение да допусне
служебно експертиза относно поделяемостта на имота, нито за неговата оценка, още
по-малко задължение по чл.201 ЗУТ да изиска становище от общинската
администрация по същия въпрос. Съдът няма и задължение да се съобрази с
представената от въззивниците частна експертна оценка, тъй като същата няма
никаква доказателствена стойност по делото.
Ето защо всички оплаквания на
въззивниците за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния
съд са неоснователни.
Поради съвпадане на фактическите и
правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Искането на въззиваемия за присъждане на разноски е
неоснователно, тъй като производството е в първата фаза на делбата, а такива се
дължат само по обективно съединените искове по чл.343 ГПК, каквито искове по
делото не са предявени.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 57 от 12.03.2020г. по гр.д.№ 301 по описа за 2019г. на РС- Поморие.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемия Д.Д.
за присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.