№ 568
гр. Пазарджик , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20205220102839 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.76 от ЗС.
В исковата молба против П. СТ. ИЛК., ЕГН********** от
гр.Пазарджик, ул.Р.А.№”35, ет.7, ап.45 ищецът ИВ. СТ. Ш., ЕГН**********
от гр.Пазарджик, ул."Х.Т."№17, чрез адв.Ц. твърди, че дълги години живее в
гр.Пазарджик на ул.„Х.Т.“ № 17, който имот представлява дворно място с
къща на приземен и редовен етаж, със самостоятелни входове на всеки етаж.
Имотът бил собственост на дядото на страните, а той го прехвърлил на
ответницата, която била сестра на ищеца, като си запазил правото на
ползване. Със съгласието на дядо си, а впоследствие и на сестра си, ищецът
ползвал две стаи на втория етаж, които лично бил обзавел и осъществявал
пълна фактическа власт върху тях. Ищецът работел в чужбина, но често се
прибирал в България и тогава живеел в тези стаи в къщата. Ответницата от
своя страна живеела в Пазарджик, на ул.”Р.А.”, №35, ет.7, ап.45. На
10.10.2020г. рано сутринта, около 03.00 часа, ищецът се прибрал в България,
обезпокоен за здравето на дядо си. Когато отишъл в къщата, го заварил на
легло, но в сравнително задоволително здравословно състояние. В неделния
ден ищецът отишъл да се срещне със свои близки и познати. Привечер на
1
11.10.2020г. като се прибрал, заварил входа за втория етаж заключен, със
сменена ключалка и по този начин бил лишен от достъп до собственото си
имущество, намиращо се в двете стаи на втория етаж, както и от
възможността да ползва стаите. Сетил се, че в едно от съобщенията, които му
пратила ответницата, искала от него да освободи двете стаи. Със смяната на
ключалката тя по скрит за ищеца начин установила самоволно и не по
установения законов ред фактическа власт върху двете стаи и намиращите се
вътре вещи на ищеца. По този начин отнела неговото държане върху тях.
Освен вещите и обзавеждането там се намирали и негови документи и
ценности. Затова моли ответницата да бъде осъдена да му върне държането
на двете стаи на втория етаж. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. Оспорва
предявения иск. Твърди, че действително е собственик на жилището,
получено от дядо й, като той си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху него. Преди десетина години брат й я помолил да се съгласи
той да се регистрира на този адрес. Тя дала съгласие и му предоставила две
от стаите на втория етаж да преспива там, когато му се наложи, както и да си
сложи багаж. Преди около три години брат й заминал да живее и работи в
Германия. Двете стаи били заключени, като дядо им също имал ключ за там.
През м.септември, 2020 година дъщерята на ответницата я уведомила, че ще
се връща в Пазарджик, тъй като до момента учила и работила в Стара Загора.
Това наложило ответницата да уведоми брат си за намеренията на дъщеря й.
На втория етаж на къщата нямало санитарен възел, не бил извършван ремонт
от много години и трябвало да се подобрят условията, за да може дъщеря й да
живее нормално там. Изпратила му няколко съобщения. Звъняла на телефона,
като на едно от съобщенията той й отговорил с палец, от което ставало ясно,
че е видял съобщенията и ги е прочел. Съобщенията били изпратени на
08.10.2020 година. Ответницата разбрала от дядо си, че на 10.10.2020 г. брат й
се върнал и се опитала да се свърже с него по телефона, но неуспешно. Тогава
решила да смени патрона на вратата на антрето на втория етаж, защото се
опасявала, че той ще извърши действия и тя няма да може да влезе на етажа.
Била поканила брат си да освободи стаите, като го предупредила, че в
противен случай, тя ще действа по нейн начин. Тъй като към момента на
смяната на патрона ищецът си бил в Пазарджик, той узнал още същия ден за
2
това, поради което не било налице скрит начин. Ищецът не бил нито
владелец, нито държател на двете стаи, а упражнявал търпими действия,
които тя допуснала. Към момента ищцата живеела в къщата и се грижила за
дядо им. На вторият етаж живеела и дъщерята на ответницата, като двете
обитавали една обща стая, тъй като в другите две били движимите вещи на
ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен. Сочи доказателства. Претендира
разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна приема
следното:
Предявеният иск е ДОПУСТИМ. Владелчески иск по чл.76 от ЗС може
да се предяви в шестмесечен срок, който започва да тече от деня на
нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът е
преклузивен и с изтичането му отпада притезанието на владелеца. В
настоящия случай искът е предявен в срок.
Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Искът по чл.76 ЗС принадлежи на владелеца или държателя, на когото
е отнета чрез насилие или по скрит начин вещ - без значение е на какво
основание почива владението или държането и дали същите са правомерни
или не, а за владението - дали е добросъвестно или недобросъвестно.
Защитата на чл.76 от ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието
поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещу
собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат фактът на
владението, респ. държането и на нарушението. В тази връзка предмет на
доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец
или държател на вещ към момента на твърдяното отнемане. При установяване
на владението е необходимо да се докаже, че фактическото състояние е
продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото
нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на
иска. Трябва да се докаже също, че ответникът е отнел вещта или имота чрез
насилие или по скрит начин към определен момент.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
3
договор за дарение, оформен с нот.акт №146, том V, нот.д. №810/06г. Петко
Ш. – дядо на страните – е дарил на ответника П.И. процесния недвижим имот,
като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него.
Не се спори между страните също, че ответникът от години ползвал две
стаи на втория етаж на къщата, като ги държал заключени – там имал негов
багаж и лични вещи – и преспивал там, когато си идвал – към момента живеел
и работел в чужбина. Безспорно е също, че ответницата е сменила патронника
на вратата за втория етаж с цел да попречи на достъпа на ищеца до двете
стаи.
Този факт се установи и от показанията на разпитаните свидетели
Пендева – живее на семейни начала с ищеца - и И. – дъщеря на ответницата -
, че към момента на смяната на патронника ищецът не е бил там и в този
смисъл е налице отнемането на владението по скрит за него начин - сторено в
отсъствие и без негово знание.
Неоснователно е възражението на ответницата, че ищецът не е държател
или ползвател на имота, а се касаело до търпими действия, за
преустановяването на които било достатъчно едностранно изявление на
собственика. Съответно търпимите действия не се ползвали със защита по
реда на чл.76 от ЗС, каквато е настоящата претенция. Съдът намира, че в
настоящия казус не се касае до търпими действия, които представляват
според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или
владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради
това да се смятат за извършени с неговото съгласие /Решение № 122 от
3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Камелия Маринова/. В случая ответницата притежава единствено гола
собственост върху имота и в резултат на учреденото ограничено вещно право
на ползване, което е противопоставимо като абсолютно субективно
материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота, е лишена от
възможността да го ползва, съответно да предоставя възможност на трети
лица да извършват действия спрямо вещта. Ищецът е упражнявал дълги
4
години фактическа власт върху двете процесни помещения със съзнанието, че
са чужди и в този смисъл е държател според разпоредбата на чл.68, ал.2 от
ЗС, като това държане е продължило повече от шест месеца преди
нарушението и е съществувало към момента на отнемането му.
Затова съдът приема, че искът е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл.361 от ГПК решението относно предаването на имота
подлежи на предварително изпълнение и такова следва да бъде допуснато.
В тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца
разноски - общо в размер на 350лв.
Поради това съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. СТ. ИЛК., ЕГН********** от гр.Пазарджик, ул.Р.А.
№”35, ет.7, ап.45 да върне на ИВ. СТ. Ш., ЕГН********** от гр.Пазарджик,
ул."Х.Т."№17, чрез адв.Ц. държането на две стаи от втори етаж на жилищна
сграда, построена в имот с идентификатор55155.504.631.2 с административен
адрес гр.Пазарджик на ул.„Х.Т.“ № 17, отнето по скрит начин.
На основание чл.361 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА П. СТ. ИЛК. да заплати на И.С. Шуманов сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 350лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5