РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Стефка Т. Михова
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500489 по описа за 2024 година
С Решение № 456 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 2090/2022 г. на РС – Асеновград е
определен режима на лични отношения между ищците Й. Г. и М. Т. А.и с малолетния им
внук Д. Г. А. / роден на *** г. / както следва: Всяка втора сряда от месеца в дома на ищците
в село *** от 17 ч. до 18 ч. и в присъствието на социален работник от ОЗД ДПС ***.
Недоволни от така постановения режим ищците обжалват решението с оплакване, че
съдът го е основал на заключението на СПЕ, според което детето споделило, че веднъж дядо
му / ищецът М. А. / в негово / на детето / присъствие ударил шамар на майка му –
ответницата Н. А.. Настояват, че това не се е случвало никога, както и че детето е било
уговорено от майка си да излъже. Съответно, в нарушение на производствените правила
съдът го приел - безкритично и без да отчете другите събрани по делото доказателства,
установяващи силната привързаност на внука им към тях.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на режим на лични отношения,
включващ и ден събота от всеки месец, извън режима на лични отношения на детето с
неговия баща.
Пред въззивния съд ищците заявяват, че не поддържат заявения в исковата молба
режим на лични отношения с внука им да бъде всяки *** и трети уикенд от месеца от 19 ч. в
петък до 19 ч. в неделя с преспиване в дома им, а желаят същият да бъде един само
неприсъствен ден в месеца / събота или неделя /, през който да вземат детето в дома си.
Въззиваемите Н. И. А. и Г. М. А. не са депозирали отговори по жалбата.
Пред въззивния съд ответницата Н. заявява да счита за правилен определения режим
на лични отношения от районния съд, като се съобрази и факта, че детето е вече ученик.
1
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 128 от
СК, предявен от Й. Г. и М. Т. А. за определяне на режим на лични отношения между тях
малолетния им внук Д., роден на *** г..
Твърдят, че от раждането си детето и ответниците / неговите родители / са живели в
къщата на ищците / родители на бащата Г. / в село ***. Така те имали ежедневен контакт с
внука си и той бил силно привързан към тях. На 13.09.2022 г., след скандал между
родителите майката напуснала семейното жилище, взела и детето и се установила при
своите родителите в село ***, но детето продължавало да посещава детската градина в ***.
След раздялата синът им Г. също напуснал дома им и се установил в село ***. Така, от м.
септември 2022 г. ищците нямат контакт с внука си, принудени са да ходят в детската
градина, за да го видят за кратко, но не винаги това било възможно. Искат определяне на
подходящ режим на лични отношения с внука си.
Ответникът Г. А. не е депозирал отговор по иска.
Ответницата Н. А. е депозирала отговор за неоснователност на иска. Признава, че са
живели в къщата на ищците, но в самостоятелно обособено жилище и като отделно
домакинство. Поддържа, че при раздялата със съпруга й ищците взели неговата страна, като
тогава, а и впоследствие я нагрубявали при всяка среща, в т.ч. и в присъствието на детето, а
на 08.01.2023 г., когато завела детето в дома им за да се види с баща си, ищецът М. дори й
ударил шамар – също в присъствието на детето, което силно го стресирало. Посещавайки
детето в детската градина ищците го настройвали нея, говорели му че ще го вземат от нея
завинаги, поради което винаги в дните, в които го виждали в градината, тя го вземала силно
разстроено и уплашено. С оглед изложеното счита, че контактите между ищците и детето не
са в негов интерес. Поддържа още, че ответниците нямат възможност да се занимават и не се
занимават с детето, тъй като осъществяват ***и постоянно пътуват, а в редките случаи - по
време на съвместното им живеене в ***, когато детето е оставало само с тях в дома им те
само го „ наглеждали „ за няколко часа до връщането й от работа.
По делото е безпротиворечиво установено, че ответниците са родители на
малолетния Д., роден на *** г., а ищците са негови баба и дядо по бащина линия.
Ответниците са разделени от м. септември 2022 г. след случай на вербална и физическа
агресия от страна на Г. във връзка с което е било проведено и производство по ЗЗДН.
Нормалната комуникацията между тях е прекъсната, личните им отношения са силно
влошени.
Няма спор, че до раздялата си през м. септември 2022 г. ответниците са живели в
дома на ищците в село *** до раздялата през м. септември 2022 г., когато майката и детето
са напуснали семейното жилище и са се установили в дома на нейните родители в село ***.
Това е прекъснало контакта между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. Въпреки
това, през 2022 г. – 2023 г. ищците са успявали да се виждат с него в детската градина в село
***, която детето продължило да посещава и след като се установило с майка си в село ***,
но контактите били инцидентни и нераглементирани и продължавали не повече от 15 – 20
минути.
Свидетелите С. Г. А. / *** на детската градина / и Р.К.С. / *** в градината / депозират
показания, че след раздялата на родителите ищците осъществявали контакт с внука си в
детската градина, като майката била против тези контакти. Ищците винаги се обаждали
предварително, за да питат дали е възможно да видят детето и били допускани до него само
ако то заяви, че иска да се види с тях. М. не винаги се съгласявал и тогава ищците не идвали,
за да не го притесняват. Когато заявявал, че иска да види баба си и дядо си, учителите
организирали срещите им по време когато децата са изведени в двора на градината и винаги
в присъствието на учител от градината, срещите продължавали не повече от 15 – 20 минути.
2
Според показанията на свид. С. М. е привързан към ищците, радвал се да ги види, имало
случаи, при които по няколко пъти се връщал да прегръща баба си, когато си тръгвала.
Свидетелят В.Р.М. депозира показания, че е съсед на ищците, чиято къща била срещу
нейната. Когато родителите били заедно дядото вземал внук си от градина и заедно с баба
му Й. го гледали докато родителите се върнат от работа. Макар и ***, ищците били
постоянно ангажирани, тъй като са занимали частно със ***, но детето никога не е било
оставяно без надзор от тяхна страна, винаги единият от ищците бил до него. След раздялата
между родителите детето било доведено в дома на баба си и дядо си само веднъж. Ищците
много страдали за внука си и искали да имат дни, в които да се виждат с него. Според
свидетелката бащата на детето и сега живее в дома на родителите си, всяка вечер го виждала
да се прибира от работа.
Свидетелят М.Ц.Ч. - майка на ответницата, депозира показания, че дъщеря й не е
препятствала контактите между М. и баба му и дядо му по бащина линия. Детето и ищците
се срещали всяка събота, баба му и баща му идвали да го вземат от дома им в село *** и
детето им било давано без проблеми. Според свидетелката, преди това те ходели да го
виждат в детската градина, но след тези срещи детето било много изнервено и уплашено,
като споделяло че баба му и дядо му говорят лошо за майка му, както и че ще го вземат и
майка му никога няма до го види. Имало случай, при който майката го завела в дома им в
*** по негово желание, но възникнал конфликт между нея и дядото и последният й ударил
шамар пред детето.
Според приетия по първоинстанционното дело социален доклад, в дома на ищците на
детето са осигурени много добри социално битови условия, същото има самостоятелна стая
и лично пространство, хигиената е на високо ниво.
Според заключението на СПЕ Д. е със съответното за възрастта си познавателно,
социокомуникативно и емоционално развитие, като към момента на експертизата е с
маркирани прояви на тревожност и емоционално напрежение, касаещи взаимоотношенията
между значимите за него възрастни, причините за което са крехката му възраст,
недостатъчно развити умения за общуване, объркващ и нехомогенен родителски стил.
Детето е повлияно от влошените отношения между родителите си, което е рефлектирало и
върху отношението му към ищците като родители на бащата, като при интервюто с експерта
ги е нарекло „ лошите ми баба и дядо „ защото говорят лоши неща за майка му и че тя
никога повече няма да го види и защото веднъж дядо М. е ударил шамар на майка му, а баба
му държала вратата на колата й, за да не си тръгват. Емоционалната връзка на Д. с ищците
не е прекъсната, но е налице неустойчивост във взаимоотношенията им поради
сутиационните фактори на средата във вр. с конкретната житейска динамика –
реконструкция на семейството, липса на родителско сътрудничество и функционална
комуникация, като лошото отношение към майката се преживява от детето като лошо
отношение към самото него. След раздялата контактите между детето от една страна и
бащата и неговите родители от друга са редки, инцидентни и нерегламентирани, поради
което връзката между детето и семейството му по бащина линия е в посока нестабилно
състояние. Няма данни за патологични внушения и пряка манипулация на детето от страна
на значимите за него възрастни. Пребиваването на детето извън дома му два пъти месечно,
за повече от едно денонощие с преспиване без присъствието на майката се препоръчително
да е в присъствието на друг значим за него възрастен, към който то е изградило
привързаност - бащата или друг член на разширеното семейство.
Пред настоящата инстанция се представи съдебно решение от 05.06.2023 г. по гр.д.
№ 2089/2022 г. на РС – Асеновград, видно от което ответниците са се развели по взаимно
съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение за предоставяне на
родителските права върху Д. на майката с определен режим на лични отношения с бащата
всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата и всяка трета събота
3
от месеца от 10 ч. до 17 ч., както и 10 дни през лятото.
При така установеното настоящия съд намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, но неправилно.
Бабата и дядото са част от семейната среда на детето / §1 т. 7 от Закона за закрила на
детето / и в негов интерес е то да поддържа връзка със своите баба и дядо от страна и на
двамата родители, освен когато те не вредят на развитието и възпитанието му като
пълноценна личност / чл. 128 ал. 1 от СК /. До 6 годишна възраст детето е живяло в дома
на ищците и има изградена емоционална връзка с тях, която сега е прекъсната, което не е
в интерес на детето. Действително, конфликтните отношения между родителите и в тази
връзка и между майката на детето и ищците, които са взели страната на сина си в конфликта
са повлияли в емоционален план и на Д. в негативна насока предвид крехката му възраст.
Няма обаче данни ищците да имат лошо отношение към внук си, нито да оказват вредно
влияние върху неговото израстване, възпитание и развитие като пълноценна личност.
Напротив, данните по делото сочат, че те са силно привързани към детето и между тях е
съществувала изградена връзка на обич и привързаност. До 6 годишната си възраст Д. и
въззивниците са живели в един дом, имали са постоянни ежедневни контакти, които са
осъществявани и в отсъствието на родителите, като ищците са го вземали от детската
градина и са го гледали до завръщането на майката или бащата. Прекъсването на тази връзка
е по причина раздялата между родителите и преместването на майката в друго населено
място, което е затруднило в значителна степен връзката на детето с неговите баба и дядо по
бащина линия. Същата понастоящем е и невъзможна, тъй като по делото няма спор, че
детето е завършило детската градина в село *** и е ученик *** клас в друго населено място.
Така, липсата на регламентиран самостоятелен режим на лични отношения на детето с
ищците би довело до пълното му отчуждаване от тях, което не е в негов интерес, като
разбира се от страна на ищците следва да се съблюдава поведение, което да не е насочено
срещу майката.
Относно конкретния режим се съобразява, че следва да се осигури стабилна връзка на
детето с неговите баба и дядо, която обаче не следва да затруднява прекомерно както самото
дете, така и родителя, който упражнява родителските права върху него. В случая Д. е вече на
*** години, ученик *** клас, майката е трудово ангажирана ежедневно. Отчита се и факта,
че местоживеенето на ищците и на детето и майка му са в различни населени места, което
налага пътуване, поради което най подходящо е личните контакти на ищците с детето да се
осъществяват в неприсъствен/почивен ден. В тази връзка се отчита и постановените мерки
на лични отношения на детето с бащата, казани по горе, т.е. режимът на бащата не е
разширен и не е удачно личните отношения на ищците с детето да се осъществяват в дните,
определи за неговите лични контакти със сина му, макар да се приема че бащата често
пребивава и в дома на родителите си в с. *** / ищцовия свидетел М. / , макар да е променил
адресната си регистрация в село ***.
С оглед изложеното съдът определя режима на лични отношения на ищците с внук
им Д. да се осъществява всяка трета неделя от месеца за време от 10 часа до 16 часа, в дома
на ищците, които ще вземат и връщат детето от и в дома на майка му.
Настоящата инстанция преценя да не е необходимо този режим да се осъществява
при надзор върху детето от страна на майката, бащата или друг значим за него възрастен,
съответно в присъствието на социален работник. В тази насока се взема предвид настоящата
възраст на детето – навършени *** години, както и факта, че до 6 годишната си възраст то е
живяло в един дом с ищците и има изградена роднинска връзка с тях, т.е. режима ще се
осъществява в позната за детето среда и с неговите баба и дядо, с които е било ежедневно от
раждането си и до преди по малко от 2 години.
Предвид изложеното първоинстанционното решение се отменя изцяло и се
4
постановява друго такова в горния смисъл.
Относно разноските – за първата инстанция не се дължат разноски на никоя от
страните, тъй като производството е по спорна съдебна администрация, при което при
вземане на решението се изхожда от най добрия интерес на детето и така решението ползва
и двете страни. Следователно разноските за първоинстанционното производство остават за
сметка на страните така както са ги направили. При обжалване на решението за въззивната и
касационната инстанция се прилагат правилата на чл. 78 от ГПК. Следователно в случая
въззиваемите ще бъдат осъдени да заплатят на въззивниците разноски в размер на 40 лв. –
ДТ по въззивната жалба.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 456 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 2090/2022 г. на РС –
Асеновград, вместо което Постановява:
Определя режим на лични отношения между ищците Й. Г. А., ЕГН – ********** и
М. Т. А., ЕГН – ********** с малолетния им внук Д. Г. А., роден на *** г. всяка трета
неделя от месеца от 10 часа до 16 часа, като ищците ще вземат и връщат Д. от и във дома
на неговата майка Н. И. Ч., ЕГН – **********.
Осъжда Н. И. Ч., ЕГН – ********** да заплати на Й. Г. А., ЕГН – ********** и М. Т.
А., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство в размер на 40 / четиридесет /
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5