№ 972
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично при закрити врати
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20221100902340 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ.625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Първоначално молбата за откриване производство по несъстоятелност по
отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, е била подадена от дружеството
„Т.С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******. Поради неизпълнение на указания, молбата на
„Т.С.Т.“ ЕООД е върната с Разпореждане №1724/13.03.2023 г., влязло в сила
на 07.04.2023 г.
Междувременно, преди връщането на молбата на „Т.С.Т.“ ЕООД , с молба
вх. № 9880/02.02.2023 г., както и с молба - уточнение вх. № 16093/20.02.2023
г. по указания на съда, дадени с Разпореждане № 776/03.02.2023 г., кредиторът
„Г..Б.“ ЕООД, ЕИК *******, действащ чрез процесуалния си представител адв.
П. Ц., е направил искане за присъединяване в производството за откриване на
производство по несъстоятелност на „А.“ ЕООД, ЕИК *******.
С Определение № 590 от 21.02.2023 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, по т. д.
№ 2340/2022 г. по описа на СГС, съдът е конституирал „Г..Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление - гр. София, Район „*******“,
бул. *******, Бизнес Център ******* представлявано от В.Г. А. - Управител на
дружеството, за присъединен кредитор на осн. чл. 629, ал. 4 от ТЗ в
производството по несъстоятелност на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, по т.д. №
2340/2022 г. на СГС, VI-9 с- в.
Предвид изложеното, единствен молител в производството по
несъстоятелност на „А.“ ЕООД е „Г..Б.“ ЕООД.
С молбата за присъединяване се твърди, че молителят е търговско
1
дружество, предоставящо услуги по транспорт и спедиция, както в Република
България, така и в чужбина. Именно в хода на своята обичайна търговска
дейност, е предоставил горепосочените услуги на дружеството - ответник по
делото „А.“ ЕООД, за което са издадени следните фактури:
Фактура № ********** от 31.03.2022 г., за сумата от 60 126,89 лв. с
ДДС, за извършени транспортни и логистични услуги за периода 16.03.
2022 г. – 31.03.2022 г.;
Фактура № ********** от 18.04.2022 г., за сумата от 55 134,88 лв. с
ДДС, за извършени транспортни услути за периода 01.04. 2022 г. –
15.04.2022 г.;
Фактура № ********** от 30.04.2022 г., за сумата от 52 321,50 лв. с
ДДС, за извършени транспортни и логистични услуги за периода 16.06.
2022 г. – 30.04.2022 г.;
Фактура № ********** от 17.05.2022 г., за сумата от 46 181,86 лв. с
ДДС, за извършени транспортни услуги за периода 01.05. 2022 г. –
15.05.2022 г.;
Фактура № ********** от 31.05.2022 г., за сумата от 61 114,32 лв. с
ДДС, представляваща извършен транспорт за периода 16.05. – 31.05.2022
г.;
Фактура № ********** от 31.05.2022 г., за сумата от 4 916,28 лв. с ДДС,
- за БГ ТОЛ Такси за м.05.2022 г.;
Фактура № ********** от 14.06.2022 г., за сумата от 39 746,51 лв. с
ДДС, представляваща извършени транспортни услуги за периода 01.06.
2022 г. – 10.06.2022 г.
С изключение на частичното плащане по Фактура № ********** от
31.03.2022 г., по останалите фактури не е извършено плащане от
длъжника.
Молителят твърди, че общата стойност на главницата на всички
неплатени, но дължими и изискуеми суми от „А.“ ЕООД възлиза на 270 542,21
лева, отчитайки частичното плащане от страна на дружеството - длъжник по
Фактура № ********** от 31.03.2022 г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът е в забава при
изпълнението на своето парично задължение, той дължи и законна лихва
върху неплатената главница, считано от деня на настъпване на забавата. В
процесния случай, дължимите лихви следва да бъдат изчислени на база
стойността и падежа на всяка отделна фактура, както следва:
Дължимата законна лихва по Фактура № ********** от 31.03.2022 г. на
стойност 11 126,86 лева, считано от 31.05.2022 г. до 31.01.2023 г., е в
размер на 773,99 лева;
Дължимата законна лихва по ********** от 18.04.2022 г. на стойност
55.134,88 лева, считано от 18.06.2022 г. до 31.01.2023 г., е в размер на 3
559,50 лева;
Дължимата законна лихва по Фактура № ********** от 30.04.2022 г. на
стойност 52 321,50 лева, считано от 30.06.2022 г. до 31.01.2023 г., е в
размер на 3 203,45 лева;
Дължимата законна лихва по Фактура № ********** от 17.05.2022 г. на
стойност 46 181,86 лева, считано от 17.07.2022 г. до 31.01.2023 г., е в
размер на 2 609,44 лева;
2
Дължимата законна лихва по Фактура № ********** от 31.05.2022 г. на
стойност 61 114,32 лева, считано от 31.07.2022 г. до 31.01.2023 г., е в
размер на 3 215,49 лева;
Дължимата законна лихва по Фактура № ********** от 31.05.2022 г. на
стойност 4 916,28 лева, считано от 31.07.2022 г. до 31.01.2023 г., е в
размер на 258,67 лева;
Дължимата законна лихва по Фактура № ********** от 14.06.2022 г. на
стойност 39 746,51 лева, считано от 14.08.2022 г. до 31.01.2023 г., е в
размер на 1 936,66 лева.
Предвид горното, общата сума на дължимата и претендирана мораторна
лихва за забава от страна на „Г..Б.“ ЕООД е в размер на 15 557,20 лева, ведно с
които, общата претендирана сума (главници и лихви) от страна на „Г..Б.“
ЕООД към „А.“ ЕООД, е в размер на 286 099,41 лева.
Предоставянето на услугите по транспорт и логистика е ставало по
силата неформален рамков договор, сключен между „Г..Б.“ ЕООД и „А.“
ЕООД, въз основа на извършването на отделните услуги по който са издавани
процесните фактури. Извършването на услугите от „Г..Б.“ ЕООД се установява
от подписаните без забележки от страна на „А.“ транспортни документи.
Именно по повод съществуващите трайни търговски отношения между
страните, безспорно молителят е изпълнил всички свои задължения във
връзка с предоставянето на услугите по транспорт и логистика към „А.“
ЕООД, поради което последното се е задължило да заплати дължимата за това
сума, обективирана във всяка отделна фактура.
Както е видно от фактурите, издадени от молителя, всяка от тях съдържа
изричен срок за плащане на дължимата сума за определен период от време, в
който транспортните и логистичните услуги са предоставяни.
„А.“ ЕООД не отрича дължимостта на претендираните суми, но въпреки
това и към този момент не е предприело никакви действия по погасяване на
своите дължими и изискуеми парични задължения.
Посочените изискуеми парични задължения на „А.“ ЕООД към
молителя произтичат от абсолютни търговски сделки - отделни договори за
транспорт и спедиция, сключени между търговци, обективиран във всяка
отделна издадена фактура, които прилага към тази молба.
Поради неизпълнението на изискуемите парични задължения от страна
на „А.“ ЕООД в предвидените за това срокове във всяка фактура, дългът на
дружеството се е увеличил значително, като към този момент то не е в
състояние да изпълни паричните си задължения по тези търговски сделки
поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Признак на неплатежоспособността е невъзможността на търговеца да
изпълни определен вид конкретно изискуемо парично задължение чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Към настоящия момент
„А.“ ЕООД е спряло плащанията на задълженията си, което съгласно чл. 608,
ал. 3 ТЗ презумира неплатежоспособността на търговеца. Състоянието на
невъзможност на длъжника да изпълнява паричните си задължения е видимо
и трайно проявено.
При извършената проверка на последно обявения в ТР финансов отчет
на „А.“ ЕООД за 2021 г., е установено, че текущите активи на Дружеството не
са достатъчни за погасяване на изискуемите и неплатените задължения на
3
дружеството към неговите кредитори. Това обстоятелство води до обосновани
допускания от молителя, че дружеството е свръхзадължено.
При наличието на две отделни основания за откриване на производство
по несъстоятелност, молителят поддържа и двете кумулативно, като началната
дата на неплатежоспособността/ свръхзадължеността и в двата случая е
З1.08.2022 г., защото към тази дата вече е налице трайно, обективно и
необратимо финансово затруднение. Счита, че кумулативното съединяване е
допустимо, но ако съдът приеме обратното, моли да се разгледа като основно
искането за обявяване на неплатежоспособност на длъжника, а искането за
обявяване на свръхзадълженост да се разгледа като евентуално.
Предвид гореизложеното, моли съда, след като установи
обстоятелствата, на които се основава тази молба и като констатира
неплатежоспособността, съответно при условията на евентуалност -
свръхзадължеността на „А. ” ЕООД, да постанови решение, с което на
основание чл. 630 от ТЗ да обяви неплатежоспособността и
свръхзадължеността на „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, гр. София, п. к. 1536,
район „Панчарево“, с. Казичене, ул. „*******“ ******* представлявано от г-н
Г.П.Г., в качеството му на Управител и да определи начална дата на
неплатежоспособността/ свръхзадължеността 31.08.2022 г.; да открие
производство по несъстоятелност на „А.“ ЕООД; да назначи временен синдик;
да допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото
на длъжника и да определи дата за провеждане първото събрание на
кредиторите.
По указания на съда, дадени с Разпореждане № 776/03.02.2023 г.,
молителят е уточнил, че „Г..Б.“ ЕООД е бил в трайни многогодишни
търговски отношения с дружеството изпращач на стоките, а именно „Б.
Л.“ ООД. Търговските отношения на „Г..Б.“ ЕООД с „Б. Л.“ ООД се изразяват
в извършването на периодични услуги по логистика и транспорт, за които са
били издавани съответни товарителници и фактури.
Във връзка с промяна в бизнес модела на изпращача на стоките, на
30.09.2019 г., „Б. Л.“ ООД е изпратило на „Г..Б.“ ЕООД електронно писмо,
с което е уведомен, че дружеството „А.“ ЕООД е дало своето съгласие да
замести „Б. Л.“ ООД в дълговете му по отношение на „Г..Б.“ ЕООД на
основание чл. 102 от ЗЗД.
В качеството си на кредитор „Г..Б.“ ЕООД не се е противопоставил и е
приел желаната от „А.“ ЕООД и „Б. Л.“ ООД пасивна субективна новация по
смисъла на чл. 102 от ЗЗД. Съответно, към „Г..Б.“ ЕООД са изпратени
указания, считано от 30.09.2019 г. всички фактури за извършени транспортни
услуги в полза на изпращача „Б. Л.“ ООД да бъдат издавани на името „А.“
ЕООД в качеството на лице, организиращо транспортните услуги в полза на
изпращача -спедитор.
По тази причина, като изпращач във всички издадени към този момент
товарителници, е посочено дружеството „Б. Л.“ ООД, което в действителност
е завявало поръчките за превоз на стоки по договорите си с вериги магазини, в
които са доставяни същите, а фактурите са издавани въз основа на
предоставените услуги по транспорт и логистика на лицето, организирало
превоза - „А.“ ЕООД, съгласно указанията и вътрешните отношения между
„А.“ ЕООД и „Б. Л.“ ООД.
4
Направени са уточнения кои товарителници към коя точно фактура са
релевантни. Твърди се, че молителят е активно легитимиран, в качеството си
на титуляр на изискуеми вземания, произтичащи от търговска сделка, да
претендира своите вземания към „А.“ ЕООД, съответно да бъде присъединен
кредитор в производство по несъстоятелност.
Длъжникът „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. Казичене, ул. „*******“ ******* представлявано от управителя
Г.П.Г., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131,
ал.1 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В подкрепа на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
молителят представя седем броя фактури, издадени от „Г..Б.“ ЕООД, с
получател „А.“ ЕООД, във връзка с извършени транспортни услуги, а именно:
Фактура № ********** от 31.03.2022 г., издадена от „Г..Б.“ ЕООД по
повод предоставени транспортни услуги („Транспорт и Логистична
услуга“) за периода 16.03.2022 г. - 31.03.2022 г. на обща стойност 60
126,86 лева, с ДДС, със срок за плащане - 31.05.2022 г.;
Фактура № ********** от 18.04.2022 г., издадена от „Г..Б.“ ЕООД по
повод извършен транспорт за периода 01.04.-15.04.2022 г. на обща
стойност 55 134,88 лева, с ДДС, със срок за плащане - 18.06.2022 г.;
Фактура № ********** от 30.04.2022 г., издадена от „Г..Б.“ ЕООД по
повод извършен транспорт (Логистична и Транспортна услуга) за
периода 16.04.2022 г. - 30.04.2022 г. на обща стойност 52 321,50 лева, с
ДДС, със срок за плащане - 30.06.2022 г.;
Фактура № ********** от 17.05.2022 г., издадена от „Г..Б.“ ЕООД по
повод извършен транспорт за периода 01.05.2022 г. - 15.05.2022 г. на
обща стойност 46 181,86 лева, с ДДС, със срок за плащане - 17.07.2022
г.;
Фактура № ********** от 31.05.2022 г., издадена от „Г..Б.“ ЕООД по
повод извършен транспорт за периода 16.05.2022 г. - 31.05.2022 г. на
обща стойност 61.114,32 лева, с ДДС, със срок за плащане - 31.07.2022 г.;
Фактура № ********** от 31.05.2022 г., издадена от „Г..Б.“ ЕООД по
повод изплатени от името на молителя и за сметка на „А.“ ЕООД тол -
такси за месец май 2022 г. на обща стойност 4.916,28 лева, без начислено
ДДС, със срок за плащане - 31.07.2022 г.;
Фактура № ********** от 14.06.2022 г., издадена от „Г..Б.“ ЕООД по
повод извършен транспорт за периода 01.06 2022 г. - 10.06.2022 г. на
обща стойност 39.746,51 лева, с ДДС, със срок за плащане -14.08.2022 г.
Първоначално, към молбата за присъединяване по делото, са представени
и четири бр. товарителници, с посочен изпращач „Б. Л.“ ООД и превозвач
5
„Г..Б.“ ЕООД.
Видно от Преводно нареждане от 29.04.2022 г., е извършено плащане
към „Г..Б.“ ЕООД, в размер на 25 000,00 лв., представляващи „част. ф-ра
**********/16.02.2022 за А. ЕООД“. Наредител е „Р.С. и Р.“ ЕООД.
Приложено е Уведомление до НАП по реда на чл. 78 от ДОПК,
относно предстоящо откриване на процедура по завеждане на иск за откриване
на производство по несъстоятелност срещу „А.“ ЕООД.
В изпълнение на дадени от съда указания с Разпореждане №
776/03.02.2023 г., молителят е представил по делото с молба вх. № на СГС
16093/20.02.2023 г. следните доказателства:
Приложение №1 - Товарителници, относими към Фактура №
********** от 31.03.2022 г.;
Приложение № 2 - товарителници, относими към Фактура №
********** от 18.04.2022 г.;
Приложение № 3 - товарителници, относими към Фактура №
********** от 30.04.2022 г.;
Приложение №4 - товарителници, относими към Фактура №
********** от 17.05.2022 г.;
Приложение № 5 - товарителници, относими към Фактура №
********** от 31.05.2022 г.;
Приложение № 6 - товарителници, относими към Фактура №
********** от 14.06.2022 г.;
За установяване на доставката на стоките е представено Извлечение по
хронология от Сметка – 4110 Клиенти регистрирани по ДДС, за
контрагент „А.“ ЕООД , за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г.; Извлечение
по хронология от Сметка – 4111 Клиенти транспортна дейност, за
контрагент „А.“ ЕООД , за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г.; Извлечение
по хронология от Сметка – 4110 Клиенти регистрирани по ДДС, за
контрагент „А.“ ЕООД , за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г.; Извлечение
по хронология от Сметка – 4111 Клиенти транспортна дейност, за
контрагент „А.“ ЕООД , за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г.
От Писмо с вх. № на СГС 59335/21.06.2023 г. на Агенция по
вписванията, ведно с приложена компютърна разпечатка по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания, се удостоверява,
че за периода 01.01.1998 г. до 14.06.2023 г. не са установени вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение на „А.“ ЕООД.
Видно от изисканата от СДВР - „Пътна полиция“ справка рег. №
433200-69194/19.06.2023 г., в централната база на АИС „КАТ“ към 16.06.2023 г.
има данни за регистрирани 2 бр. МПС на името на „А.“ ЕООД, които са бивша
собственост, като няма данни за настояща собственост на превозни средства.
За изясняване финансово – икономическото състояние на ответника,
по делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, чието заключение като
неоспоренo, обективно и компетентно даденo, се кредитира изцяло от съда.
6
В заключението е направен цялостен анализ на финансово-
икономическото състояние на дружеството – ответник. По отношение на
показателите за ликвидност, задлъжнялост и автономност за периода 2019 г. -
2022 г., е установено, че показателите за обща ликвидност са: към
31.12.2019 г. – 1,0005; към 31.12 2020 г. – 0,5786; към 31.12.2021 г. – 1,0496;
към 31.12.2022 г. - 1,0341; Показателите за бърза ликвидност към
31.12.2019 г. са 1,0005; към 31.12 2020 г. – 0,5786; към 31.12.2021 г. – 1,0496;
към 31.12.2022 г. - 1,0341; Показателите за незабавна ликвидност са към
31.12.2019 г. – 0,1081; към 31.12 2020 г. – 0,1076; към 31.12.2021 г. – 0,0004; към
31.12.2022 г. - 0,0007; Показателите за абсолютна ликвидност са към
31.12.2019 г. – 0,1081; към 31.12 2020 г. – 0,1076; към 31.12.2021 г. – 0,0004; към
31.12.2022 г. - 0,0007.
По отношение на финансовата автономност като показател за
финансовото състояние на фирмата - нейната способност да посреща
дълготрайните си задължения, е установено, че към 31.12.2019 г., установеният
коефициент за финансова автономност е – 0,0005, а на задлъжнялост е –
2054,0000; към 31.12 2020 г. – установеният коефициент за финансова
автономност е – 0,0196, а на задлъжнялост е – 51,0408; към 31.12.2021 г.
установеният коефициент за финансова автономност е – 0,0537, а на
задлъжнялост е – 18,6154; към 31.12.2022 г. - установеният коефициент за
финансова автономност е – 0,0341, а на задлъжнялост е – 29,3462.
Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една
трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за
дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема
коефициент 0.33.
Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за
автономност.
Съгласно Балансите на дружеството „А.“ ЕООД към 31.12.2022 г., към
31.12.2021 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2019 г., финансовите резултати на
дружеството, са както следва: към 31.12.2022 г. – загуба в размер на 77 х. лв.;
към 31.12.2021 г. – печалба в размер на 81 х. лв.; към 31.12.2020 г. – печалба в
размер на 48 х. лв.; към 31.12.2019 г. – печалба в размер на 1 х. лв.
Според експертизата общата балансова стойност на притежаваните
активи от дружеството „А. ЕООД за целия анализиран период са били
достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и
нетекущи пасиви.
Общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи на
дружеството „А.“ ЕООД към 31.12.2020 г. не са били достатъчни за покриване
на неговите текущи задължения, тъй като през този отчетен период са отразени
в баланса вземания от над 1 година, които не са краткосрочни вземания, докато
към 31.12.2022 г., към 31.12.2021 г. и към 31.12.2019 г., общата балансова
стойност на наличните краткотрайни активи на дружеството „А.“ ЕООД са
били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения.
Съгласно Балансите на дружеството „А.“ ЕООД към 31.12.2022 г., към
31.12.2021 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2019 г., същото не е отчело наличие
на дългосрочни задължения. Към 31.12.2022 г., общият размер на задълженията
възлиза на 1 526 хил.лв. Краткосрочни задължения 1 526 хил. лв. - към
доставчици 1 480 х. лв. (разшифровка на задълженията по контрагенти не е
предоставена на вещото лице); към персонала 19 х.лв. (размерът на
7
задължението е 19 311,04 лв.) към осигурителни предприятия 18 х. лв.;
данъчни задължения 9 х.лв.
Общата стойност на издадените данъчни фактури от дружеството „Г..Б.“
ЕООД като доставчик на дружеството „А.“ ЕООД, по които вещото лице е
констатирало, че не е извършено цялостно плащане, възлизат на 320 540,72 лв.
Получено частично плащане с основание „по ф/ра № **********/31.03.2022 г“
общо в размер на - 49 000,00 лв., както следва: на 08.06.2022 г. 29 000,00 лв.;
на 10.06.2022 г. 20 000,00 лв., неплатен остатък 271 540,72 лв.
Така издаваните данъчни фактури от „Г..Б.“ ЕООД като доставчик на „А.“
ЕООД, начиная взаимоотношения от м. 12.2020 г. са били отразявани в
дневниците за продажби по ЗДДС от „Г..Б.“ ЕООД в месеца на тяхното издаване
и съответно в Справките декларации по ЗДДС за конкретния месец, като е било
начислявано задължение за внасяне на отразеното във фактурите ДДС.
Вещото лице е констатирало, че за целия период на търговските
отношения между „Г..Б.“ ЕООД като доставчик на „А.“ ЕООД са били издадени
данъчни фактури на обща стойност 1 902 453,41 лв.
Получени плащания при дружеството „Г..Б.“ ЕООД от „А.“ ЕООД към
31.12.2022 г. е в размер на 1 629 912,66 лв., неплатен остатък 271 540,75 лв.
Разликата от 0,03 лв. е от неплатена сума в размер на 0,03 лв. по фактура,
която не е предмет на настоящия процес.
Така издадените данъчни фактури от дружеството „Г..Б.“ ЕООД като
доставчик на дружеството „А.“ ЕООД, по които е констатирано, че не е
извършено цялостно плащане, са отразени в счетоводните регистри на
дружеството „А.“ ЕООД по с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на
„Г..Б.“ ЕООД като задължение за плащане.
Така издаваните данъчни фактури от дружеството „Г..Б.“ ЕООД като
доставчик на дружеството „А.“ ЕООД, начиная взаимоотношения от м. 12.2020
г. са били отразявани в дневниците за покупки по ЗДДС от дружеството „А.“
ЕООД в месеца на тяхното издаване и съответно в Справките декларации по
ЗДДС за конкретния месец, като е било начислявано правото на ползване на
данъчен кредит на отразеното във фактурите ДДС.
От извършения анализ на предоставеното извлечение от дружеството
„А.“ ЕООД, вещото лице е констатирало, че и при него неплатеният остатък
към датата на проверката е също в размер на 271 540,75 лв.
Така приложените по делото Товарителници са прилагани към всяка една
издавана от „Г..Б.“ ЕООД данъчна фактура за извършената от него транспортна
услуга и съответно приета и осчетоводена при дружеството „А.“ ЕООД като
задължение към „Г..Б.“ ЕООД.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в
разпоредбите на чл. 608, чл.625, ал.1 и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният
съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1
ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на
длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е
8
обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ, писмена молба за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно от
ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството –
длъжникът – „А.“ ЕООД, ЕИК ******* има качеството на търговец по
смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, предвид правно организационната си форма.
Дружеството попада и сред кръга на визираните в чл. 607а, ал. 2 от ТЗ
търговци, по отношение на които може да бъде открито производство по
несъстоятелност поради свръхзадълженост (поддържано като евентуално
основание).
В производството по несъстоятелност на съда е възложено да събира
службено доказателства за финансово-икономическото състояние на
длъжника, но няма служебно задължение да установява за вземанията на
кредиторите, които следва да установят твърдените от тях като
изискуеми и ликвидни вземания при условията на пълно и главно
доказване.
Поради това, в първото по делото съдебно заседание на молителя са
дадени изрични указания, че носи тежестта на доказване на обстоятелството,
че се явява кредитор на „А.“ ЕООД за изискуеми парични задължения по
търговски сделки – в случая – извършени превозни услуги.
В тази връзка съдът по несъстоятелността, констатира на база на
твърденията на кредитора „Г..Б.“ ЕООД и посочените по-горе писмени
доказателства, следното:
Кредиторът твърди, че е бил в трайни многогодишни търговски
отношения с дружеството - изпращач на стоките, а именно „Б. Л.“ ООД.
Търговските отношения на „Г..Б.“ ЕООД с „Б. Л.“ ООД са се изразявали в
извършването на периодични услуги по логистика и транспорт, за които са
били издавани съответни товарителници и фактури (т.е. между „Г..Б.“ ЕООД и
„Б. Л.“ не е имало сключен рамков договор за превоз, а се касае за отделни
договори за превоз).
Видно от анализираните по-горе фактури, същите са издадени от „Г..Б.“
ЕООД, и са получател „А.“ ЕООД като касаят превози и логистични услуги
за определен период от време – от м. март 2022 г. до м. юни 2022 г.
Към всяка една от фактурите са приложени товарителници (изброени в
Приложения № № 1 до 6 вкл.), в които като превозвач е посочен „Г..Б.“
ЕООД, а изпращач е „Б. Л.“ ООД. Като получатели в товарителниците са
9
посочени редица дружества – Метро -1, Метро – 2 Пловдив, Метро -13,
Метро-Русе, Метро Варна, Ди кокс – 13 (Пловдив), Ди ком Метро-Варна,
Метро – Бургас, Гриийн Марк и други.
Във връзка с това, че товарителниците нямат каквото и да е отношение
към „А.“ ЕООД, на молителя „Г..Б.“ ЕООД са дадени указания, да посочи
поради какви причини твърди, че има вземане към „А.“ ЕООД за процесния
период, а не към изпращача на стоките – „Б. Л.“ ЕООД и откъде идва
разликата между издадените фактури и страните по договорите за превоз
съгласно издадените товарителници.
С посочената по-горе молба-уточнение, „Г..Б.“ ЕООД е уточнил, че на
30.09.2019 г., „Б. Л.“ ООД е изпратило на „Г..Б.“ ЕООД електронно писмо,
с което е уведомен, че дружеството „А.“ ЕООД е дало своето съгласие да
замести „Б. Л.“ ООД в дълговете му по отношение на „Г..Б.“ ЕООД на
основание чл. 102 от ЗЗД. По тази причина, като изпращач във всички
издадени към този момент товарителници, е посочено дружеството „Б. Л.“
ООД, което в действителност е заявявало поръчките за превоз на стоки по
договорите си с вериги магазини, в които са доставяни същите, а фактурите са
издавани въз основа на предоставените услуги по транспорт и логистика на
лицето, организирало превоза - „А.“ ЕООД, съгласно указанията и вътрешните
отношения между „А.“ ЕООД и „Б. Л.“ ООД.
В съдебно заседание молителят, чрез адв. Ц., е уточнил, че че има
писмено съгласие за замяна на длъжника. Електронното писмо е
единственото указание по електронен път, който „Г..Б.“ ЕООД е
получавал. Оттогава договорните правоотношения на практика са се
развивали между „А.“ и „Г.Б.“. Видно от товарителниците „Б. Л.“ се е
ползвал като лице-изпращач от тези правоотношения, за които „А.“ е
ангажирал „Г..Б.“ ЕООД да извърши транспортни услуги. Сочи се, че писмото
от 30.09.2019 г. е касаело единствено висящите към онзи правоотношения
между „Б. Л.“ и „Г..Б.“ отношения. След 30.09.2019 г. отношенията между „Б.
Л.“ ООД и „А.“ ЕООД са почивали на неформален договор за търговска
услуга за превоз на стоки. „Б. Л.“ ООД е имал договор с МЕТРО, по който е
следвало да доставя определени продукти. След като е доставил определени
продукти на МЕТРО и е дължал пари на „Г..Б.“ ЕООД за тези услуги за превоз
на продуктите, в един момент „Б. Л.“ ООД е изпратил до своите кредитори,
включително до Г..Б., указания, че от тук нататък от 2019 г. занапред
дружеството „А.“ ЕООД ще поеме дейността, която „Б. Л.“ ООД е извършвал
и занапред новите задължения, новите облигационни уговорки във връзка с
превоза между МЕТРО и „Б. Л.“ ООД, следва да бъдат извършвани за
сметка на „А.“ ЕООД. Твърди се, че е налице самостоятелно
правоотношение между длъжника А. и молителя Г..Б.“ ЕООД, основано на
договори за превоз и логистични услуги, като товарителниците са относими
към фактурите, въпреки че в тях не е посочен изрично длъжника „А.“ ЕООД.
На база на така изложените фактически твърдения (в голямата си
част неясни и взаимно противоречащи си), предвид направените в
съдебно заседание от 07.06.2024 г. уточнения, съдът намира следното:
Молителят твърди, че е кредитор по множество търговски сделки по
договори за превоз, извършени в периода м. март. – м. юни 2022 г. Поради това
какви са били отношенията му с дружеството „Б. Л.“ ООД преди 2019 г. и
10
дали същите са новирани или не, и има ли отношение към тях „А.“ ЕООД, е
изцяло правно ирелевантно за спора.
Към 2022 г., молителят твърди, че възложител на превозите и
логистичните услуги е било дружеството – ответник „А.“ ЕООД, независимо
че в товарителниците като изпращач е посочен „Б. Л.“ ООД, поради което
превозите са извършвани по поръчка на „А.“ ЕООД, който е действал вместо
„Б. Л.“ ООД.
Съдът намира, че подобно твърдение е правно несъстоятелно и
противоречи на събраните по делото доказателства.
Следва да се посочи, че позоваването на електронното писмо от
30.09.2019 г. и извеждането от него на аргументи за поемане на някакви
бъдещи задължения от „А.“ ЕООД, които са релевантни за периода от м. март -
м. юни 2022 г., са неоснователни, предвид следното:
На първо място, т.нар. писмо, няма характер на писмено доказателство
или електронен документ, тъй като представлява някаква (неясно откъде
точно взета) разпечатка от Интернет, т.е. има характер на печатен материал по
чл.187 от ГПК.
На второ място, електронното писмо е неподписано. Същото изхожда от
електронния адрес на „D.A.“, и от него не може да се установи кой е авторът
му и какво точно отношение има към „Б. Л.“ ООД и „Г..Б.“ ЕООД, респ. може
ли или на да формира правно ангажиращи изявления от името на „Б. Л.“ ООД.
На трето място, изобщо не е установено от кого е получено писмото –
като е получател са посочени електронни адреси „D.,**@******.** и други
електронни адреси, които няма как да се свържат с надлежно получаване на
електронно съобщение.
На четвърто място, т.нар. електронно писмо, освен че няма характер на
писмено доказателство, изобщо не разполага и с достоверна дата по смисъла
на чл.181 от ГПК.
Ва пето място, дори и да се приеме, че писмото представлява правно
валидно изявление, като съдържание същото не може да обоснове извод, че
„А.“ ЕООД замества „Г..Б.“ ЕООД. Не е ясно какви фактури и поради какви
причини и за кой период следва да бъдат издавани на „А.“ ЕООД. Текстът би
могъл да се отнесе към някакви отношения преди 20.09.2019 г., но по никакъв
начин не може да породи някакво действие за в бъдеще във връзка с
търговските взаимоотношения между „Г..Б.“ ЕООД и „А.“ ЕООД като неясно
какъв представител на „Б. Л.“ ООД.
Предвид изложеното, на база на ангажираните доказателства, съдът
намира, че не е установено сключването на договори за превоз между „А.“
ЕООД и „Г..Б.“ ЕООД за процесния период. Молителят не твърди, а и не се
установява, че между тях е бил сключен рамков договор за превоз на товари за
процесния период. Поради това за всеки конкретен превоз е следвало да се
извършва договаряне относно съществените елементи на такъв договор.
Договорът за превоз, който е абсолютна търговска сделка съгласно чл.1 ал.1 от
ТЗ, е договор, по силата на който превозвачът се задължава срещу
възнаграждение и чрез използване на превозно средство да превози до
определено място лице, багаж или товар (чл.367 от ТЗ). Правоотношението се
развива между две страни – товародател (изпращач) и превозвач. Същият е
двустранен и възмезден. Тъй като предмет на превоз са товари чрез
автомобилен транспорт, същият по правната си същност е консесуален и
11
неформален.
Видно от представените от молителя товарителници, изпращач е
третото за настоящото дело дружество - „Б. Л.“ ООД, а не длъжникът. В
случая товарителниците не са оспорени, поради което, и с оглед твърденията
на молителя „Г..Б.“ ЕООД, от тях безспорно се установява сключването на
договор за превоз между „Б. Л.“ ООД (като изпращач) и „Г..Б.“ ЕООД (като
превозвач). Това произтича от правната същност на товарителницата за
обществен автомобилен превоз в страната - същата съпътства договора за
превоз на товари и се издава от изпращача като доказва сключването на
договора и действителността на фактите и данните посочени в нея.
Предвид изложеното по-горе, и при наличието на многобройни
договори за автомобилен превоз на товари, сключени между Б. Л.“ ООД (като
изпращач) и „Г..Б.“ ЕООД (като превозвач) съобразно товарителниците,
изброени в Приложения № № 1 до 6 вкл. (към молба – уточнение от
20.02.2023 г.), не се установява правното твърдение на молителя, че изпращач,
който в действителност е сключил договорите за превоз, е длъжникът „А.“
ЕООД. Това обстоятелство противоречи изцяло на товарителниците, които
установяват между кого и за какви точно превозни услуги, са били сключени
договорите за превоз.
Както е посочено по-горе, извод, че „А.“ ЕООД е изпращач, а не както е
посочено в товарителниците – „Б. Л.“ ООД, не може да се направи от т.нар.
електронно писмо, което няма характера на писмено изявление, не е ясно към
какви точно отношения се отнася, няма достоверна дата и не може да се
приеме, че е относимо съм периода на осъществяване на процесните превози.
По делото не е установено наличието на каквито е да е отношения
между длъжника и третото лице „Б. Л.“ ООД, от които да следва качеството на
изпращач на „А.“ ЕООД, в частност наличието на спедиционен договор,
сключен от „А.“ ЕООД като спедитор, който се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на „Б. Л.“ като доверител
договор за превоз на товари.
Спедиционният договор е различен от превозния и спедиторът не е
превозвач. Договорът е двустранен, консенсуален, неформален и възмезден, с
еднократно изпълнение. А в случая, за процесния период са извършени
множество превози – над 500, което би обусловило извод за толкова сключени
договори за спедиция – обстоятелство, което не се твърди, нито се установява
по делото – нито сключването на такива договори, при които „А.“ ЕООД от
свое името и за сметка на „Б. Л.“ ООД да организира изпращането на товара,
да избере превозвач и да обезпечи изпращането му при спазване указанията
доверителя си, да избере подходящо превозно средство и маршрут, по който
трябва да бъде превозен товарът като даде указания и предостави
необходимата информация на превозвача.
Предвид изложеното, съдът намира, че липсват доказателства за
постигане на съгласие между молителя като превозвач и „А.“ ЕООД като
изпращач, относно съществените елементи на всеки от превозите,
материализиран в товарителниците. Тези обстоятелства не се доказват и въз
основа на представените по делото фактури, тъй като те са изготвени и
подписани едностранно от молителя, поради което не се ползват с
доказателствена сила относно визираните в тях изгодни за издателя им факти,
като имат характер на извънсъдебно твърдение.
12
Този извод не може да бъде променен от заключението на ССЕ.
Съгласно отговора на задача 10, процесните данъчни фактури, издадено от
„Г..Б.“ ЕООД като доставчик на услуги са били отразявани в дневниците за
покупки по ЗДДС от „А.“ ЕООД в месеца на тяхното издаване и съответно в
Справките-декларации по ЗДДС , като е начислявано правото на данъчен
кредит за конкретния месец, вкл. е констатирано от вещото лице, че
неплатеният остатък при длъжника към датата на проверката е 271 540.75 лв.
Фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява
материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане. На база
на твърденията на молителя, следва да се приеме, че същият претендира
възнаграждение за извършени превозни и логистични услуги услуги през 2022
г. Както е посочено по-горе, обаче, множеството договори за превоз по
товарителниците, са сключени не с „А.“ ЕООД, а с друго дружество - „Б. Л.“
ООД (посочено като изпращач). Поради това не се установяват основания за
фактуриране на превозно възнаграждение по отношение на „А.“ ЕООД.
Поради това няма как това дружество да дължи заплащане на основание на
основание договори за превоз, по които не се установява, да е страна или да е
задължено лице.
Но дори и да е налице такова задължение, същото не почива на
представените от кредитора товарителници.
По мнение на настоящия съдебен състав чрез издаването на подобни
фактури и използването на данъчен кредит, без наличието на правно
основание за осчетоводяване (на база на ангажираните по делото
доказателства), страните - „Б. Л.“ ООД, „Г..Б.“ ЕООД и „А.“ ЕООД са
преследвали цели, които са далеч от обичайното развитие на търговските
отношения и представляват опит за заобикаляне на определени правни норми
от търговското и данъчно законодателство и постигане на резултати свързани
с прикриване получаването на възнаграждение от страна на „Б. Л.“ ООД. Това
обаче не е и не може да бъде предмет на изследване от настоящия съдебен
състав, който следва да прецени единствено наличието или липсата основания
за откриване на производство по несъстоятелност.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Въз основа на изложеното по-горе, съдът по несъстоятелността намира,
че не се установява в полза на молителя да съществуват изискуеми парични
вземания по търговска сделка (в случая – неплатени възнаграждения за
осъществени превози на товари). Безспорно, неплащането на възнаграждение
по договор за превоз, би могло принципно да бъде основание за откриване
производство по несъстоятелност. За това обаче следва да е доказано при
условията на пълно и главно доказване сключването, предмета на всеки
договор, уговорената цена. При условие, че както е изяснено по-горе, „А.“
ЕООД не е страна – изпращач и товародател, не може да се установи връзката
му с товарителниците. Издаването на фактури за претендирани суми и дори
осчетоводяването на такива фактури в счетоводството на длъжника, не може
да бъде индикатор за обема на осъществените превози, тъй като те не
съдържат достатъчно ясна и изчерпателна информация относно тях.
Следва да се посочи също така, че молителят не е установил
изискуемостта и размера на претенцията си. Дори и да беше установено, че
изпращач не е „Б. Л.с“ ООД, а „А.“ ЕООД, в товарителниците липсва
13
уговорено възнаграждение за всеки един отделен превоз – т.е. за всеки един
отделен договор, като фактурите (чиято връзка с изброените в Приложения №
№ 1 до 6 вкл. не е установена по категоричен начин), съдържат само
посочване общ размер за превозните услуги, който не е ясно как е формиран и
за кои точно превози.
Легалното определение на понятието неплатежоспособност, дадено в
чл.608 ал.1 от ТЗ свързва единствено неизпълнението на парично задължение
по тях с настъпването на това състояние. В настоящия случай, ищецът по
делото не се легитимира като кредитор по така очертания кръг задължения,
които единствено са релевантни за уважаване на молбата по чл.625 от ТЗ, тъй
като не е доказано наличието на търговски сделки, по които да е налице
неизпълнение от страна на длъжника. Поради това и тъй като липсва един
от елементите сложния фактически състав следва да бъде отхвърлена молбата
за откриване на производство по несъстоятелност на основание твърдяната
неплатежоспособност без да е необходимо изследването на останалите
елементи, които биха били от значение, ако искането е направено от лице,
което се легитимира за такова по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ.
Във връзка с това настоящата инстанция не следва да се произнася по
останалите наведени доводи от страните за липса на изпълнение на
задълженията, извършено плащане по част представените фактури, налице ли
е достатъчно имущество за покриване на задълженията без опасност за
интересите на кредиторите. Липсата една от материалноправни предпоставки
за уважаване на молбата – молителят и съответно присъединеният кредитор
да е кредитор с изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка.
Предмет на установяване в производството е не безспорността на вземанията,
а тяхното съществуване и изискуемост, което в случая не се установява по
делото. Липсата на тази предпоставка прави безполезно обсъждане на
финансово-икономическото състояние на ответника, тъй като двете
предпоставки - наличието на вземане от парично естество, което да е
изискуемо и чийто източник са е търговска сделка, следва да е изискуемо и
чийто източник са е търговска сделка следва да е в условие на кумулативност
със състоянието на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост.
Поради това следва да бъде отхвърлена молбата – липсва една от
задължителните материална предпоставки, установени в закона (в този
смисъл е Решение № 134 от 08.12.2009 г. по т.д. № 141/2009 г. на ВКС, Т.К., I
Т.О.).
Но дори и молителят да беше доказал качеството си на кредитор по
смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, то молбата по чл.625 от ТЗ също би се явила
неоснователна на основание чл.631 от ТЗ, с оглед показателя на общата
ликвидност (съотношението на краткотрайните активи и краткосрочните
задължения на ответното дружество към 31.12.2022 г. е 1.0341 при норматив
1-ца). Следва да се има предвид, че водещ за определяне на състоянието на
неплатежоспособност е коефициентът за обща ликвидност, тъй като при
другите коефициенти влияние оказват наличните парични средства, като те не
могат да бъдат водещи за определяне на икономическото състояние на
фирмата.
Тъй като по своята правна същност, неплатежоспособността е обективна
невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си и е фактическо
14
състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в
липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите
вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения, следва
да се посочи че такова състояние не се констатира и за предходни периоди –
2019 г. до 2021 г.
Не се констатира да е налице и състояние на свръхзадълженост. За
свръхзадължеността е меродавна възможността на дружеството с цялото си
имущество (с всичките си активи, да покрие паричните си задължения (които
не е необходимо да бъдат изискуеми, а е достатъчно да са само
съществуващи). Съобразно общата норма на чл.625 ТЗ, определяща кръга на
лицата, активно легитимирани в производството по несъстоятелност, когато
молбата е подадена от кредитор той трябва да бъде носител на парично
вземане, произтичащо от търговска сделка, независимо дали релевираното
основание за това е неплатежоспособност или свръхзадълженост. Това следва
от характера на несъстоятелността, като универсален способ за принудително
изпълнение, който цели справедливо удовлетворяване на кредиторите, поради
което е недопустимо откриване на производство по несъстоятелност, както с
оглед общото, така и на специалното основание. Предвид изложеното по-горе,
и тъй като молителят не се легитимира като кредитор по търговска сделка с
изискуеми парични вземания (както е посочено по-горе), молбата му се явява
неоснователна - както по отношение на неплатежоспособността, така и
поради свръхзадълженосттка, тъй като съгласно императивната норма на
чл.625 ТЗ, активната легитимация за откриване на производство по
несъстоятелност (без да е проведено разграничение между основанията по
чл.608 и чл.742 ТЗ), е обвързана с изискването молителят да е кредитор на
длъжника по търговска сделка.
Следва освен това да се посочи, че не е налице и състояние на
свръхзадълженост по см. на чл.742 ал.1 от ТЗ, тъй като видно от заключението
на вещото лице дори само краткотрайните активи са с 52 000 лева повече от
краткосрочните задължения (към 31.12.2022 г.), като няма и категорични
данни, че тези задължения са парични, а съгласно чл. 742 ал.1 от ТЗ
релевантен за състоянието на свръхзадълженост, е само размерът на
паричните задължения.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Молителят претендира разноски, като представя Списък по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
15
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на „Г..Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, Район
„*******“, бул. *******, Бизнес Център ******* представлявано от В.Г. А. -
Управител на дружеството, с правно основание чл.625 и следв. от ТЗ вр. чл.
608 от ТЗ – за обявяване на неплатежоспособността и определяне началната
й дата, за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в
несъстоятелност на основание чл. 630 ал. 1 от ТЗ на „А.“ ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: с. Казичене, ул. „*******“
******* представлявано от управителя Г.П.Г.,
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на „Г..Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, Район
„*******“, бул. *******, Бизнес Център ******* представлявано от В.Г. А. -
Управител на дружеството, с правно основание чл. 625 и и следв. от ТЗ във
връзка с чл.607а ал.2 и чл.742 от ТЗ за обявяване
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: с. Казичене, ул. „*******“ ******* представлявано от
управителя Г.П.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от датата на
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16