РЕШЕНИЕ №260084
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V- ти граждански състав, в публичното заседание на тридесети
ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното гр. дело № 16070 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „ЮБЦ“ ЕООД против Д.Д.С. иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер от 110, 67 лв.,
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 11.01.2017г. с клиентски № ****, сключен между ответника
и „БТК“ ЕАД, поради неизпълнение на договорно поетите задължения от страна на
ответника, вземанията по който договор са
прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, което от своя страна ги е цедирало
на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № **** от 14.08.2020г. по ч.гр.д. №
10060/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XVI-
ти гр. с-в.
Ищецът
твърди, че между Д.С. и „БТК“ ЕАД e сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 11.01.2017г. По силата на цитирания договор, на
ответницата са доставени мобилна услуга „Vivacom
i- Traffic XL” и услуга за телевизия „Vivacom TV Go”. Сочи се, че ответникът
е потребил услугите и не ги е заплатил в три последователни месеца-
м.04.2017г., м. 05.2017г. и м. 06.2017г. Предвид липсата на постъпило плащане в
период от три месеца, считано от 19.07.2017г., доставянето на услугите е преустановено.
Поради неизпълнението на договорно задължение и прекратяване на договора по
вина на потребителя, за доставчика на услугата се е породило вземане за
неустойка срещу потребителя, която съобразно договореното възлиза на трикратния
месечен размер за всяка от ползваните услуги. Ищецът изтъква, че вземанията по
процесния договор са прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп.“ ООД, което от своя
страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД. Предвид изложеното, претендират се
процесните суми. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител. Оспорват се осъществените цесии, както и че ответникът
не е уведомен за тях. Възразява се, че не са налице предпоставките за
начисляване на претендираната неустойка, тъй като доставчикът на услугата не е
упражнил правото си да прекрати договора поради неизпълнение на задълженията на
потребителя. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта на предявения иск:
От приложеното по делото заповедно
производство се установява, че между претенцията по исковата молба и издадената
Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 10060/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI- ти граждански състав, е налице пълен идентитет- претендира
се сума в размер от 110, 67 лв., представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от 11.01.2017г.
поради неизпълнение на задълженията на потребителя.
По същество:
Съдът счита, че на първо
място следва да адресира възражението на ответника за липса на материалноправна
легитимация на ищеца да претендира процесната сума. Договорът за цесия се
сключва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляря на
вземането в отношенията с длъжника. Длъжникът не е страна по договора за цесия,
но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. В процесния
случай, ищецът се легитимира като титуляр на вземането, доколкото са налице две
осъществени цесии- вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД
на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. ( л. 10- 15), а „С.Г.Груп“ ООД от своя страна е цедирало
вземанията на ищеца съобразно Договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г. ( л. 16- 17). Тоест, налице е непрекъсната верига на прехвърляне
на процесното вземане, която недвусмислено легитимира ищеца като носител на
вземанията по процесния Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от
11.01.2017г. В тази връзка, по делото са
представени и извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.
( л. 28 ), с което се удостоверява, че вземането по договора от 11.01.2017г. е
включено в списъка на цедирани вземания, както и потвърждение и уведомление до
длъжника за осъществената цесия ( л. 29 ). Във връзка с уведомяването на
длъжника за цесията, то е налице безпротиворечива и задължителна съдебна
практика, съобразно която това действие може да се осъществи и със самата
искова молба, когато към нея са приложени съответните уведомителни документи ( в тази връзка- Решение № 3 от 16.04.2014.г
по т.д. № 1711/ 2013г., по описа на ВКС, I- во т.о.;
Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/ 2013г., по описа на ВКС, II- ро т.о.; Решение № 93 от 28.02.2018г. по т.д. № 60268/
2016г., по описа на ВКС, т.о., преобразувано по описа на ГК ). В случая, към исковата
молба са представени потвърждение за извършената цесия и уведомление от цедента
към длъжника, че единствен титуляр на вземанията по процесния договор е ищецът
„ЮБЦ“ ЕООД. Предвид това, уведомяването на
длъжника за извършената цесия, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да се
съобрази като факт, настъпил в хода на процеса. Предвид изложеното, то съдът
приема, че ищецът е материално легитимиран да претендира процесното вземане,
съответно възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
От Договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги от 11.01.2017г. ( л. 19- 23), сключен между „БТК“ ЕАД
и ответника се установява, че на ответната страна за срок от 24 месеца са
предоставени телекомуникационни услуги- мобилна
услуга „Vivacom i- Traffic XL” и услуга за телевизия „Vivacom TV Go”. Цената на
услугата „Vivacom i- Traffic XL” е в размер на 27, 99 лв. с ДДС месечно, а
услугата „Vivacom TV Go” е на цена от 8, 90 лв. с ДДС месечно.
В т. 1- ва от заключителната част на договора
от 11.01.2017г. ( л. 23 гръб ) е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или по
инициатива на потребителя, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна
на оставащите месеци до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер, за съответните услуги, за
които договорът се прекратява.
От събраните в производството по делото
доказателства бе установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на предоставените телекомуникационни услуги за три последователни
месеца- м.04.2017г., м.05.2017г. и м.06.2017г. Същевременно, в тежест на ответника
е да установи положителния факт, че е заплатил задълженията за посочените месеци-
процесуално задължение, което остана нереализирано от него. Въпреки това, ищецът не е представил по делото
доказателства доставчикът на услугата ( „БТК“ ЕАД ) да е упражнил правото си
едностранно да прекрати процесния договор за далекосъобщителни услуги. Противно
на твърдяното от ищеца в исковата молба, процесният договор не се прекратява
автоматично с факта на неплащане на една или повече месечни абонаментни такси.
Съобразно чл. 50.6, б. „в“ от приложимите към договора общи условия ( л. 41),
„БТК“ ЕАД може да прекрати едностранно договора при неплащане в срок на месечно
абонаментно задължение, но само след
като изпрати до абоната тридесетдневно писмено предизвестие. Както вече бе
посочено, по делото не е представено писмено предизвестие за прекратяване на
договора поради незаплащане на месечни абонаментни такси, поради което и съдът
приема, че не е възникнала една от основните предпоставки за изискуемост на
задължението за заплащане на претендираната неустойка. В тази връзка, нужно е
да се акцентира върху обстоятелството, че за да възникне вземането за
неустойка, не е достатъчно абонатът да не заплати една или повече месечни
такси, но и доставчикът на услугата да упражни правото си да прекрати договора
предсрочно.
Отделно от гореизложеното, съдът счита и че клаузата
от договора от 11.01.2017г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер от три
месечни абонаментни такси за всяка от предоставените услуги при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Съобразно изричните разяснения,
дадени в т. 1 от ТР № 1 от 2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът служебно прилага императивни материалноправни норми.
Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 5 от ГПК, която
вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата,
когато следва да намери приложение установена в публичен интерес
материалноправна норма, а не диспозитивно право. Императивна е именно нормата
на чл. 26 ЗЗД, разписваща хипотезите на цялостна или частична недействителност
на договорите. Съобразно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010г.
по тълк. дело № 1/ 2009г. на ОСТК, неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Методиката, по която се
формира процесната неустойка ( за всяка услуга се начисляват абонаментни такси за
три месеца), съпоставено с неизпълнението по договора ( което също е за три
месеца ) налага разбирането, че единствената цел, с която е договорена, е да
предостави на кредитора възможност да капитализира приходи ( прикрити като
неустойка ), а не да репарира евентуално претърпените от него вреди. Тоест,
целта на кредитора е да реализира доходност идентична с тази, която би получил,
ако реално бе предоставил услугата.
Впрочем, предвид гореизложените съображения, клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на неустойка от потребителя, е и неравноправна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 Закон за защита на потребителите, доколкото задължава
ответника при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Последното обстоятелство, на основание чл.
146, ал. 1 ЗПК представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за
далекосъобщителни услуги в тази му част.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се поражда право на разноски. Не са
представени доказателства за сторени такива, поради което и съдът не дължи
допълнително обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* против Д.Д.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 110, 67 лв., представляваща неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 11.01.2017г. с клиентски № *****, сключен между ответника и „БТК“
ЕАД, поради неизпълнение на договорно поетите задължения от страна на ответника,
вземанията по който договор са
прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, което от своя страна ги е цедирало
на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. и за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № ****. по ч.гр.д. № 10060/ 20г.,
по описа на РС- Пловдив, XVI- ти гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н. ГОЛЧЕВ
Вярно с оригинала.
Р.М.