РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330106374 по описа за 2021 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника
И. Г. М., че последният дължи на ищеца сумата от 1349,41 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 30.04.2015 г. – 31.12.2020 г. за обект, находящ се в
гр. ****, ул. „***” № *, както и мораторна лихва в размер на 307,64 лв. за
периода 11.02.2015 г. – 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1701/ 17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2873 по описа за 2021
г. на Районен съд Пловдив, XVI гр.с. Претендира и разноски в исковото
производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с №*****в
качеството си на собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот.
Излагат се съображения, че в имота на потребителя се отчитат и заплащат
1
ВиК услуги по налични водомери с номера № ****, *****, ****** и ******.
При отчитането на водомерите, ответникът, респ. негов представител е
присъствал и се е подписвал на карнета. Ищецът е поискал издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2873 по описа за 2021 г.
на Районен съд Пловдив, XVI гр.с. Срещу издадената заповед за изпълнение,
длъжникът възразил, поради което за заявителя е възникнал правния интерес
от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК в постъпил отговор на искова молба, с който
се оспорват предявените искови претенции. Възразява се, че част от сумите
касаят период от 2015 г. и 2016 г., респ. се прави възражение, че същите са
погасени по давност. Излагат се съображения, че на част от карнетите липсва
подпис, а на останалите – подписът не е положен от ответника, както и от
неговата ****, защото същата е възрастна и трудноподвижна. Посочва се, че
от март месец 2020 г., инкасатор не е посещавал имота поради
епидемиологичната обстановка. Поради изложеното моли предяваните искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2873 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, XVI граждански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед № 1701/17.02.201219 г. След връчване на заповедта,
от длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
2
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание
чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че
ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се
в гр. ****, ул. „****” № *, че ищецът е изправна страна по договора, както и
да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по
смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост, по
делото бяха приобщени подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ за процесния
недвижим имот /л.66-76/. От същите се установява, че с декларация вх. №
***** г. ответникът е декларирал собствеността на апартамент, находящ се в
гр. *****, ул. „****“ № *, ет.*, ап.*. С декларация вх. № ***** г. ответникът е
декларира ¼ ид. част по отношение на апартамент, находящ се в гр. ****, ул.
„*****“ №*, ет.*, ап.*. По отношение на същия обаче е вписан отказ от
наследство на ответника, респ. по отношение на посочения обект не се
установява наличие на право на собственост на същия.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва в
полза на ищцовото дружество да се присъдят сумите по реално отчитане на
доставено количество вода за обект, находящ се в гр. ****, ул. „******“ №
**, ет.*, ап.*. В тази връзка следва да се отбележи, че и ответникът не оспорва
доставянето и потребяването на вода, а единствено тяхното количество, което
води и до оспорване на стойността на претенцията на ищеца. С оглед
определяне доставеното количество вода, неговото реално отчитане и
стойността му, съдът напълно възприема отразеното в приложените по делото
карнети и изготвеното по делото заключение по допуснатата ССчЕ досежно
редовното водене на счетоводството на ищеца.
Доколкото претенцията на ищеца се основава единствено на реално
3
отчитане на доставеното количество вода, съдът намира, че същото се дължи
единствено за месеците, за които ищецът установи такова да е било
извършвано. Касае се за месеците, отразени в карнетите, срещу които е
положен подпис на потребителя на услуги.
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ****** за
периода 07.11.2012 г. – 05.06.2015 г. /л.20/, съдът приема, че единствената
дължима сума е за месеците март и май 2015 г., като съобразно издадените
фактури, същата възлиза на 13,54 лева. По отношение на останалите
показания, съдът намира, че за периода преди 30.04.2015 г., същите са
неотносими, а за месец юни 2015 г. не се установи реално отчитане на
показанията на водомера.
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ****** за
периода 05.06.2015 г. – 05.01.2018 г. /л.21/, съдът приема, че се явяват
дължими сумите за месец юли 2015 г., месец октомври 2015 г., месеците юни,
юли и август 2016 г., месец октомври 2016 г., месец януари 2017 г., месец
март 2017 г., месец май 2017 г., месец юли 2017 г., месец септември 2017 г.,
месеците ноември и декември 2017 г. и януари 2018 г., като същите възлизат
на сумата в размер на 74,47 лева.
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ******** за
периода 06.02.2018 г. – 28.08.2020 г. /л.22/, съдът приема, че се явяват
дължими сумите за месеците март, април, май, юли, август, октомври и
ноември 2018 г., януари, февруари, март, август, октомври и ноември 2019 г.,
януари, февруари и юли 2020 г. Същите възлизат на сумата в размер на 108,27
лева.
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ****** за
периода 28.08.2020 г. – 25.02.2021 г. /л.23/, съдът приема, че единствената
дължима сума е за месец август 2020 г., като съобразно издадените фактури,
същата възлиза на 8,90 лева.
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ****** за
периода 07.11.2012 г. – 05.06.2015 г. /л.24/, съдът приема, че дължими се
явяват сумите за месеците февруари, април, май и юни 2015 г., като съобразно
издадените фактури, същата възлиза на 48,49 лева. По отношение на
останалите показания, съдът намира, че за периода преди 30.04.2015 г.,
същите са неотносими.
4
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ****** за
периода 05.06.2015 г. – 05.01.2018 г. /л.25/, съдът приема, че се явяват
дължими сумите за месец юли, август, октомври, ноември и декември 2015 г.,
януари – август 2016 г., октомври 2016 г., януари, февруари 2017 г. и юни –
декември 2017 г., като същите възлизат на сумата в размер на 305,81 лева.
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ******* за
периода 06.02.2018 г. – 28.08.2020 г. /л.26/, съдът приема, че се явяват
дължими сумите за месеците март, април, май, юли, август, октомври,
ноември и декември 2018 г., февруари, април, юли, октомври и ноември 2019
г., януари, февруари и юли 2020 г. Същите възлизат на сумата в размер на
196,63 лева.
По отношение на приложения по делото карнет на водомер ****** за
периода 28.08.2020 г. – 25.02.2021 г. /л.27/, съдът приема, че единствената
дължима сума е за месец септември 2020 г., като съобразно издадените
фактури, същата възлиза на 24,50 лева.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказана
претенцията на ищеца за заплащане на доставено количество вода до обекта
на ответника за периода 30.04.2015 г. – 31.12.2020 г. до размера от 780,61
лева. Единствено за месеците, за които е начислена посочената сума се
установи реално отчитане на доставеното количество отведена вода. За
останалите месеци се установи служебно количество начислена вода, но
предвид обстоятелството, че ищецът се отказа от събиране на допълнителни
доказателства, включително и гласни, не се установи основанието за
служебното начисляване на количеството доставена вода.
Основателно се явява възражението на ответника, че част от
претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали
повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено
се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б.
„в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане
на тригодишен давностен срок. Доколкото заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 16.02.2021 г., то дължими се
5
явяват вземанията за периода 16.02.2018 г. – 31.12. 2020 г. От посочените по-
горе суми следва, че предявеният иск за заплащане на главница се явява
доказан до сумата в размер на 338,30 лева.
Предвид неизпълнението на задължението на ответника в темпорално
отношение, същият дължи обезщетение за забава върху главницата за
периода 16.02.2018 г. – 31.12.2020 г. Съдът определя същото на основание чл.
162 ГПК в размер на 98,67 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по
делото е 320,84 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение;
70,84 лв. – за държавна такса и 150 лева – депозит за вещо лице. Съразмерно
на уважената част от предявените искове, разноски на ищеца следва да бъдат
заплатени в размер на 84,61 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата от
59,39 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, като същите
възлизат на сумата в размер на 87,85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.
6
Г. М., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 338,30 лева (триста
тридесет и осем лева и тридесет стотинки), представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от
16.02.2018 г. – 31.12.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****, ул. „***“ №*,
както и обезщетение за забава в размер на 98,67 лева (деветдесет и осем лева
и шестдесет и седем стотинки) за периода 16.02.2018 г. – 31.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.02.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1701/17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2873/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XVI гр. с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцииите за
заплащане на сумата над 338,30 лева до пълния претендиран размер от
1349,41 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 11.02.2015 г.- 30.12.2020 г. и
за обезщетение за забава върху главницата за разликата над 98,67 лева до
пълния претендиран размер от 307,64 лева за периода 30.04.2015 г. –
31.12.2020 г..
ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 84,61 лева -
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената
част от исковете и 87,85 лева – разноски в заповедното производство,
сторени по ч.гр.д. № 2873/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVI гр. с-
в, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с
изисканото ч. гр. д. № 6374/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, да се
върнат, поради отпадане на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7